№ 1357
гр. София, 06.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
и прокурора В. Д. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Мина Мумджиева Частно
наказателно дело № 20221100200790 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Р. Д. участва в производството
посредством приложение Скайп със Затвора София.
За него се явява адв. О. с пълномощно по делото.
Явява се преводач Р. М..
За началника на Затвора се явява инсп. М.М., упълномощен със заповед
№ л-349/18.10.2021 г.
Чрез преводача съдът запитва лишения от свобода Р. Д. какъв език
владее.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д. (чрез преводача) – Владея сръбски,
български, английски и испански език. Съгласен съм в производството да
участвам в производството с преводач от сръбски на български език.
СЪДЪТ като съобрази изявлението на лишения от свобода, че владее
писмено и говоримо сръбски език, намира, че следва да назначи преводач в
производство, който да осъществява превод от сръбски на български език и
обратно.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА за преводач в производството Р. М..
На осн. чл. 290, ал. 2 НК СЪДЪТ РАЗЯСНИ отговорността за неверен
превод.
1
ПРЕВОДАЧЪТ М. – Обещавам да дам верен превод.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на Р. Д. в производството:
Чрез преводач съдът запитва лишеният от свобода има ли искания за
отводи на състава на съда, прокурора или секретаря.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА (чрез преводача) - Нямам искания за
отводи. Разбрах правата си.
СТРАНИТЕ (поотделно) - Да се даде ход на делото
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА:
Р. Д. – роден **** г. гр. Кикинда, Република Сърбия, осъждан,
полувисше образование, разведен, със сръбско гражданство.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА делото с молба на адв. О., с която моли съдът да
постанови условно предсрочно освобождаване на Р. Д..
АДВ. О. - Поддържам молбата, не сочим други доказателства, да се
приемат представените до тук, включително и представените днес.
ПРОКУРОРЪТ – Няма да соча доказателства, нямам искания за
доказателства. Моля да бъдат приети представените от затворническата
администрация.
Чрез преводача ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д. – Желая да направя
изявления, няма да соча доказателства.
ИНСП. М. – Няма да соча нови доказателства.
СЪДЪТ
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА доказателствата по делото.
Счете същото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. О. – Смятам, че са налице всички предпоставки, визирани в чл. 70
НК за предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието на Р. Д..
Още с постъпването си в затвора, видно от първоначалния доклад и
експертното психологическо заключение, Р. Д. е заявил готовност за
законосъобразно изтърпяване на наказанието. Преценено е, че е емоционално
стабилен, няма данни за злоупотреба с алкохол и наркотици. Осъден е за
първи път, зачита правата на другите, първоначално са отчетени и ресурсите,
с които разполага лишения от свобода, а именно трудоспособна възраст,
образование, запазени семейни връзки. На базата на първичните данни за
осъждането е отчетен среден риск от рецидив, рискът за околните е нисък.
Цитирани са, естествено, шаблонни зони на нуждите, отношение към
правонарушението, че не приема отговорността. В същото време трябва да
подчертая, че той вече е приел отговорността, тъй като пред съда е заявил, че
приема отговорността, признава се за виновен и е сключил споразумение.
Другата посочена дефицитна зона е, че не умее да разпределя месечния
си бюджет, което го води до нестабилност и липса на финансови средства.
Разбирам, че това е повърхностно заключение, тъй като не съществуват
никакви данни в потвърждение на подобно твърдение, нещо повече - още в
първите доклади е посочено, че той е работил като заварчик, наскоро е открил
и собствена фирма. Също така е посочено и другата шаблонна дефицитна зона
умение за мислене. Не се наемам да гадая защо е посочена подобна зона.
Служителите, изготвили първоначалния доклад, са предложили делови и
подкрепящ подход и включване в програми за въздействие. Заключенията в
първоначалния доклад се различават от посоченото в изготвеното експертно
заключение в същия този момент. Според същото заключение няма
разстройство на мисленето, няма агресивно поведение, може да контролира
поведението си, с добри комуникативни възможности и правилно мислене, с
подчертано желание за избягване на проблеми, дори склонен към кротост,
дадена е добра прогноза. В досието не успях да открия дали в този момент е
готвен план за изпълнение на присъдата. От всички представени
доказателства, съдържащи се в затворническото досие и последния изготвен
доклад от инспектор „Социална дейност“, се установява, че по време на
3
престоя си в затвора Р. Д. е показал добро поведение, не са наблюдавани
агресивни прояви, още с постъпването си в общежитието, където е мястото за
изтърпяване на неговото наказание започва работа като отговорник на фитнес
залата по линията на доброволен труд. Справя се със задачите, участва в
културно масови прояви на територията на общежитието, спазва режимните
изисквания, не е наказван, награждаван е. Няма никакви доказателства за
твърденията, изразени чрез становището на началника на затвора, респ. и
доклада на социалния инспектор. Отново се повтаря, онова което е написано в
началото без да се отчита всичко онова, което е показал по време на престоя
си в затвора. Реално няма отчет по плана, за това и не може да се разбере
какво още трябва да се изпълнява при престоят му в затвора. В представената
днес справка от администрацията на затвора като причина за неизвършване
на корекционна дейност се посочва пандемията - нещо, което звучи
парадоксално. Неубедително звучи и становището на началника на затвора,
че не са постигнати целите на наказанието. Не се разбира кои цели не са
постигнати, но ако предположим, че се цитират общо целите, визирани в чл.
36 НК, то същия ги е демонстрирал, както в момента на постъпването си в
затвора за безпроблеменно изтърпяване на наказанието, а още преди това е
изразил съжалението си пред осъждащия го съд за извършеното деяние.
Съвсем неубедително звучи и становището на администрацията, че трябва да
се приложи прогресивната система. Няма как от тук нататък да се прилага
какъвто и да е елемент от прогресивната система, тъй като първоначалния
режим на изтърпяване на наказанието от съда е определен като общ, поради
което е и настанен в общежитие от открит тип. Впоследствие първоначалния
режим от общ не може да бъде заменен, тъй като на чужденците не се заменя
режима до лек поради една проста причина, следва да им се полага месечен
домашен отпуск, който при липса на постоянен адрес няма как да се прилага.
Това е изискването на чл. 98, ал. 6, изр. 2 от ЗИНЗС, т.е. от всички събрани
доказателства по делото, може да се направи извод, че лишеният от свобода
Р. Д. е дал достатъчно данни за това, че се е поправил. Лишеният от свобода
има достатъчен ресурс за бъдещата си ресоциализация, а именно, това че
няма криминална заразеност, неговата млада възраст, притежаването на
квалификация, образование и възможност за работа, има трудови навици, има
семейство и начина му на живот е предопределен да живее с близките си. При
евентуалното му освобождаване, било то предсрочно, било то при
изтърпяване на целия размер на наказанието, същият ще бъде експулсиран от
страната и при всички положения ще му бъде наложена мярка „Забрана за
влизане на територията на страната“, съгласно Закона за чужденците в
Република България.
Остатъкът за изтърпяване на наказанието от представената справка се
вижда, че е около седем месеца и смятам, че трябва да му бъде даден шанс да
живее на свобода в оставащия срок. Ето защо моля да постановите
определение, с което да постановите условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка на наказанието на Р. Д..
4
ПРОКУРОРЪТ – Сведенията от затвора, постъпили по делото са, че към
момента молителят не се е поправил, с което отсъства задължително условие
за условното му предсрочно освобождаване, ето защо моля да отхвърлите
молбата като неоснователна.
ИНСП. М. – Становището на началника на затвора е, че към момента
молбата на осъденото лице е неоснователна. Налице е само първата
предпоставка относно изтърпяване на наказанието. По отношение на втората
предпоставка, началника на затвора смята, че от наличните до момента
доказателства, не може да се направи извод, че са постигнати целите,
визирани в чл. 36 НК. С оглед, на което моля да оставите молбата без
уважение.
Чрез преводача СЪДЪТ ЗАПИТВА Р. Д. в своя лична защита желае ли
да добави нещо:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д. – От самото начало на задържането ми
оказах пълно съдействие на полицията, по тази причина наказанието ми е по-
малко. От самото начало на идването ми в Казичене започнах да работя.
Нямам наказания, имам две награди по 4-часово свиждане, имам една
похвала, участвам във всички културни мероприятия. Искам да се прибера,
дядо ми почина, баба ми остана сама, има диабет и искам да съм при нея.
СЪДЪТ ДАВА последна дума на лишеният от свобода:
ПОСЛЕДНА ДУМА на лишеният от свобода Д. – Искам да ме пуснете,
ако е възможно, искам да се прибера, да продължа с работата си, да помогна
на баба ми.
СЪДЪТ, след като обсъди становищата на страните и доказателствата
по делото, намира за установено следното:
Р. Д. е осъден с протоколно определение на ОС-Хасково от 02.06.2021 г.
по НОХД № 292/2021 г. на две години и три месеца лишаване от свобода за
престъпление по чл. 242, ал. 2 НК на Република България. Правната
квалификация на престъплението, а именно за това, че Р. Д. направил опит да
пренесе през границата на страната без надлежно разрешително
високорискови наркотични вещества марихуана не се отнася до рецидивна
дейност по смисъла на чл. 29 НК, ето защо е релевантна разпоредбата на чл.
70, ал. 1, т. 1 НК.
Към датата на провеждането на съдебното заседание Р. Д. е изтърпял
фактически една година, четири месеца и 12 дни от общия размер на
наказанието, от работа три месеца и 12 дни – общо една година, седем месеца
5
и 24 дни.
Неизтърпяната част на наказанието към настоящия момент възлиза на
седем месеца и шест дни, ето защо съдът се съгласява със становището на
страните, че е налице първата предпоставка, предвидена в чл. 70, ал. 1, т. 1
НК. Това е така, тъй като лишеният от свобода е изтърпял наказание в размер,
по-голям от една втора от общия размер на наказанието, а осъждането не е за
престъпление, извършено при условията на опасен рецидив.
Относно втората изискуема предпоставка, затворническата
администрация е изразила отрицателно становище с аргумент, че не са
изпълнени целите на наказанието. Наведени са доводи за актуални проблемни
зони, свързано с неизпълнение на задачите, заложени в плана на присъдата.
Наведени са доводи за непроменен риск от рецидив.
От своя страна съдът след като обсъди становищата на страните и
доказателствата по делото, констатира, че лишеният от свобода е сръбски
гражданин, който е осъден от ОС-Хасково с начало на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода от 24.11.2020 г.
В затвора Р. Д. е постъпил на 07.06.2021 г. като режимът на изтърпяване
на наказанието е общ. Преди задържането, лишеният от свобода е живял в
Сърбия със съхранени семейни взаимоотношения, с данни за завършено
средно образование, като не е отбил военната си служба в Сърбия. По делото
са налични данни, че Р. Д. е придобил знания и умения като заварчик и преди
постъпването си в затвора управлявал собствена фирма с такъв предмет на
дейност. Съгласно последните доклади, изготвени от затворническата
администрация Р. Д. е със съхранени трудови навици. Съдът приема, че това е
така, доколкото лишеният от свобода е трудово устроен със заповед от
30.07.2021 г. на длъжност „Отговорник фитнес зала“ в ЗО-Казичене и не са
установени случаи за нарушение на трудовата дисциплина.
В последния доклад от 14.03.2021 г. се отбелязва, че лишеният от
свобода е полагал доброволно неплатен труд. Липсват данни за нарушение на
трудовата дисциплина и при изпълнението на друг вид дейност, а именно, в
периода в който е изпълнявал длъжността „Общ работник“ в затворническата
кухня, за която дейност му е бил провеждан предварителен инструктаж на
28.06.2021 г. От друга страна липсват данни какъв вид трудовата дейност
лишеният от свобода предвижда да извършва, в случай на условното му
предсрочно освобождаване.
Вярно е също така, че липсват данни по време на престоя си в местата
за лишаване от свобода Р. Д. да е нарушавал режимните изисквания, не са
установени суицидни мисли и агресивни прояви. Съобразно приложен по
делото първоначален доклад на ИСДВР от 24.07.2021 г. Р. Д. е в добро общо
психическо състояние. Установено е поведение, с което е обективиран
дължимия респект към затворническата администрация. Липсват данни
лишеният от свобода да е наказван, налице са данни, че същият е
награждаван със заповед от 09.12.2021 г. на осн. чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС с
6
удължено свиждане за срок от 4 часа и извънредна хранителна пратка.
На 24.06.2021 г. лишеният от свобода е бил освидетелстван от психолог,
като в заключението се съдържат данни за подчертано желание на Р. Д. да
избягва проблеми, отчетени са умения за общуване, без зависимости към
упойващи вещества, добра самооценка и нелидерска нагласа, дадена е добра
прогноза и препоръка за ангажирането му в трудова дейност. Положителна е
оценката за участието на лишения от свобода и в протокол, който
удостоверява проведен адаптационен тренинг. В същия протокол е записано,
че с участието на Р. Д. успешно са били постигнати поставените задачи. Така,
въз основа на наличните доклади може да се заключи, че лишеният от
свобода поддържа трудовите си навици и взема активно участие в културно
масовата дейност.
От друга страна, съществен проблем и към настоящия момент са
очертаните проблемни зони в докладите на затворническата администрация,
свързани с неизградена способност за оценка на правонарушението, за
управление на финансите, умения за мислене и за идентифициране на
проблеми. Във връзка с така отчетените проблемни зони рискът от рецидив и
към 23.02.2022 г. е с непроменени стойности, а именно средни стойности от
43 точки. В този смисъл се съдържа доклад с конкретни констатации на л. 4
от материалите в съдебното производство.
Относно доводите на защитата, изразени в днешното съдебно
заседание, че отчетените проблемни зони са изброени формално, поради
факта на сключено споразумение и постигнатата процесуална икономия,
свързана с това, съдът намира за установено следното:
Значението на самопризнанието в производството по Глава 29 НПК не
би могло да рефлектира и върху оценката относно личността на лишения от
свобода в периода, когато същият изтърпява наказание. Противното
становище би довело до това, лицата, които са осъдени по този процесуален
ред да имат изначално предимство пред останалите лица, които са били
осъдени със съдебен акт, постановен при разглеждане на делото по общия
ред. Ето защо съдът отдава приоритетно значение на докладите на
затворническата администрация, базирани на съответни интервюта,
проведени с участието на психолог.
Вярно е също така, че са налице доказателства за награждаването на
лишения от свобода, вярно е, че спрямо него се изпълнява наказанието при
общ режим.
От друга страна, принципът за прогресията при изпълнение на
наказанието следва да се преценява и съобразно мерките, предвидени в чл. 98
ЗИНЗС. В разпоредбата са изброени конкретни стимулиращи мерки, с
различен интензитет, липсват данни по отношение на Р. Д. да е била
реализирана в пълен обем прогресията по чл. 98 ЗИНЗС и да са прилагани
тези мерки, които в най-висока степен осъществяват стимул върху
поведението на лишения от свобода. Така например, липсват данни за
7
награждаване със свиждане с близки извън затвора, за домашен отпуск. Не е
прилагана и стимулираща мярка по чл. 98, ал.1, т. 6 ЗИНЗС, която се
осъществява само в светлата част на денонощието в населеното място на
затвора и не изисква адресна регистрация. Ето защо съдът намира, че не е
ясно какъв би бил ефектът от прилагането на тези мерки и дали ако биха били
приложени спрямо Р. Д., биха били регистрирани отклонения от неговите
задължения, свързани с изпълнението на наказанието лишаване от свобода.
Отделно от това съдът съобрази началната дата на изтърпяване на
наказанието, а именно 24.11.2020 г. и датата, на която Р. Д. е постъпил в
затвора – 07.06.2021 г. При това положение следва да се съобрази, че за
периода на предварителното задържане в арест от общо фактически
изтърпяното наказание спрямо Р. Д. не е била извършвана корекционна
дейност. Такава фактически е била извършвана за период по-малко от една
година, считано от 07.06.2021 г. Това обстоятелство дава логично обяснение и
за отчетените проблемни зони в докладите на затворническата
администрация, свързани с оценка на правонарушението.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че на този етап не са налице
основанията на чл. 70 НК за условно предсрочно освобождаване на Р. Д..
Въпреки данните за съхранени семейни връзки, липсват доказателства
тежестта на така съхранените семейни взаимоотношения да е достатъчна, за
да обезпечи в необходимата степен подкрепа спрямо Р. Д., така че да направи
възможно прилагането на всички стимулиращи мерки по чл. 98 ЗИНЗС, както
и да е достатъчна, за да обезпечи неговата ресоциализация в обществото.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Д. за условното му
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част
на наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на седем месеца и шест дни,
определено по НОХД № 292/2021 г. на ОС-Хасково.
Определението на съда подлежи на обжалване и протест в 7-дневен
срок пред САС по реда, предвиден в Глава 22 НПК.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните правото на жалба и протест.
Препис от протокола да се издаде на адв. О..
СЪДЪТ като съобрази явяването и участието на преводача Р. М.
определи възнаграждение в размер на 120 лв., платими от бюджета на съда, за
което се издаде РКО.
Чрез преводача лишеният от свобода Д. – Не желая да получа препис от
протокола на сръбски език.
8
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.45
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
9