№ 1002
гр. София, 16.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601731 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е по частна жалба срещу определение на СРС, НО, 21 състав от
18.02.2022г. по НЧД 4611/2021г., с което е оставена без уважение частна жалба от С.С. Д.,
подадена чрез повереника Р.Р. срещу постановление на СРП от 15.02.2021г., по пр.пр.
18758/2020г. по описа на СРП, ДП № 15125/2020г. по описа на 05 РУ – СДВР, с което е
прекратено наказателното производство по обвинението за извършено престъпление по чл.
309, ал.1 НК.
Настоящото производство, образувано пред въззивния съд, е второ по ред, след като
с определение от 24.08.2021г. ІІ въззивен състав при СГС по ВНЧД 3204/2021г. е отменил
определение от 09.06.2021г. на същия съдебен състав при СРС, с което жалбата срещу
прокурорския акт по чл. 243, ал.1 НК е била оставена без разглеждане като процесуално
недопустима. В отменителното определение СГС е дал задължителни указания, свързани с
преценката на кръга от процесуално легитимирани лица по чл. 243, ал.4 НПК. Указанията на
СГС са изпълнени от първоинстанционния съд, който се е произнесъл по същество.
За да остави жалбата без уважение, първият съд е приел за установено, че са
извършени необходимите и възможни процесуално-следствени действия за попълването на
доказателствената съвкупност, както и че не се доказва фактът на извършено документно
престъпление, още повече на такова, което да е засегнало правата и законните интереси на
С.Д..
В жалбата се твърди, че определението на СРС е неправилно и незаконосъобразно.
Изложени са аргументи, че не са изпълнени указанията, дадени в отменителното
определение на СГС. Твърди се, че обжалваното определение е постановено в нарушение на
задължителната съдебна практика – Постановление № 3 на Пленума на ВС от 1982г. В
жалбата се твърди, че крайните изводи за прекратяване на наказателното производство са
формулирани, без да бъдат изследвани подписите на лицата, участвали в ОС на ЕС.
Навеждат се доводи, че е налице непълнота на доказателствата и е следвало да бъде
назначена допълнителна или повторна почеркова експертиза, която да изследва всички
подписи в оспорвания протокол на ОС на ЕС. Формулирани са доказателствени искания за
разпит на Р.Р. – пълномощник на въззивния жалбоподател, като се твърди, че чрез неговите
показания ще се установи, че не е участвал при изготвянето на ОС на ЕС. В заключение се
предлага на съда да даде задължителни указания на органите на досъдебното производство
1
да бъде привлечен към наказателна отговорност управителя на етажната собственост Н.Н. за
престъпление по чл. 316 НК.
Въззивният съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, мотивите в
атакуваното определение, както и материалите по делото, намира за установено следното.
Следва да се направи уточнението, че указанията, дадени от ІІ въззивен състав при
СГС по ВНЧД 3204/2021г. са задължителни по конкретното наказателно производство и с
оглед принципа на процесуална дисциплина въпросът за процесуалната допустимост на
жалбата с оглед статута на пострадалото лице не следва да бъде пререшаван отново. Следва
само да се отбележи, че цитираната в отменителното определение на СГС Директива
2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за
замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета е транспонирана в Закона за
подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления в сила от
01.01.2007г. И цитираната Директива, и законът, с който тя е транспонирана, са насочени
преди всичко към финансовата компенсация на пострадалия в случай на престъпление,
както и към установяване на минимални стандарти на правата на пострадалите лица, като
изрично е посочено, че държавите членки следва да определят кой от изброените в
директивата критерий се прилага за определяне на обхвата на установените в директивата
права, включително и когато този критерий е свързан с това дали националната система
предвижда правен статут на пострадалото лице като страна в наказателното производство.
Следователно, независимо дали претърпените от физическо лице вреди са пряка последица
от престъпление съгласно чл. 2, т.1, б.“а“ от директивата, нейните норми не изключват
националното право при прилагането на специфичните критерии за статута на пострадалото
лице в наказателното производство. С други думи, според настоящия съдебен състав от
обхвата на документните престъпления поначало са изключени съставомерни имуществени
и неимуществени вреди, които да определят качеството пострадал на лицето, което ги е
претърпяло и директивата не променя тази национална правна уредба. С оглед
отменителното решение на СГС обаче процесуалната допустимост следва да бъде
преценявана само и единствено във връзка със срока по чл.243, ал. 6 от НПК, който в случая
е бил спазен от въззивния жалбоподател.
По същество жалбата е неоснователна.
Софийски районен съд е бил сезиран с жалба срещу постановление на прокурор при
СРП, с което е прекратено наказателното производство. В хода на проведеното разследване
е било установено, че на 07.06.2017 година е проведено общо събрание на собствениците на
етажната собственост в град София, ул.“**** за прекратяване на договор с „П.д.“ООД и
избор на нов Управителен съвет на ЕС, както и решения по други текущи и финансови
въпроси (л.12-17 от ДП). Бил изготвен и ръкописно изписан дневен ред на насроченото ОС
на ЕС (л.18-л.19, ДП), както и разписка от 12.06.2017г, удостоверяваща изготвянето на
протокола от ОС на собствениците на ЕС на ул. „**** с участието на управителя на ЕС –
Н.Н. и Ф.К.. Жалбоподателят С.Д. е собственик на три обекта, находящи се в етажната
собственост на посочения по-горе адрес, а именно на апартамент № 6, магазин № 12 и
гараж № 17 в сграда ,находяща се в гр. София, ул. „**** (л.73-л.77, ДП). М.С.Р.-Б. – сестра
на въззивния жалбоподател е собственик на апартамент № 9 на същия адрес. Във връзка със
стопанисването на недвижимите имоти С.Д. упълномощила Р.Р.- гр. София, ул. „**** (л.40,
л.41, ДП). Посоченото по-горе ОС на собствениците на ЕС било проведено в отсъствието на
С.Д., в отсъствието на нейната сестра М.С.Р.-Б., както и в отсъствието на пълномощника
Р.Р.. Съгласно писмени декларации, приложени по делото, С.Д. и нейната сестра М.С.Р.-Б.
не са упълномощавали друго лице, различно от Р.Р., което да участва и да ангажира тяхното
право на глас при провеждането на ОС на ЕС (л.29, л.30 ДП). Пълномощникът Р.Р. получил
копие от община Оборище на протокола, удостоверяващ проведено ОС на ЕС, като посочил,
че не е присъствал на това ОС, като нито е преупълномощавал, нито му е било известно
2
собствениците да са упълномощавали друго лице да участва в това събрание и да упражнява
от тяхно име правото им на глас при вземането на решения (л. 58, ДП).
Верни са изводите на СРС, че по делото са приложени две пълномощни от Ю.Б. и
Р.О. от дата 06.06.2017 година, с които двете упълномощават Н.Н. да гласува от тяхно име
на ОС на ЕС на 07.06.2017 година (л.98-99 от ДП). Разпитани са в качеството на свидетели
лицата, които са посочени като присъствали и гласували на проведеното на 07.06.2017
година. Верни са изводите на първия съд, че заключението на СТЕ е източник на
доказателства за това, че подписите върху процесния протокол на ОС на ЕС са положени
собственоръчно от лицата, посочени като техни автори, с две изключения: за И.П.П.
подписът е положен от неговата майка С.И.П. (т.12 от заключението), която е представила
пълномощно и е посочила при разпита си, че синът е бил в чужбина. Второто изключение
се отнася до подписа на Р.А.З.-Т., за която подписът е положен от съпруга Т.И.Т. (т.13 от
заключението). В показанията си пред разследващия орган св. Т. е посочил, че е участвал в
ОС на ЕС, като е положил подпис вместо своята съпруга. Извън посочените два случая, не
се установява подписите да се поставени от други лица, различни от посочените в
протокола. Разписката от 12.06.2017 година за изготвяне на протокол от проведеното ОС на
ЕС също е подписана от лицата, които са посочени като автор на този документ- Ф.К. и
Н.Н..
В нито един доказателствен източник не се съдържат данни, че от името на
въззивната жалбоподателка и нейната сестра или от името на техния пълномощник – Р.Р. са
положени подписи от трети лица. Поначало личните данни на въззивната жалбоподателка
не са отразени в протокола, удостоверяващ проведено ОС на 07.06.2017г., като за ап. № 6 и
№ 9 подпис е положен от Р.В. (л.15, ДП). В разпит пред разследващия орган на св. В. е бил
предявен посочения протокол и е потвърдила авторството на положените от нея подписи ( л.
116, ДП).
При така установените факти СРС е стигнал до правилен и обоснован извод, че не е
осъществено съставомерно деяние на престъпление, предвидено в НК. Не се установява в
протокола за проведено ОС на ЕС да е вписано изявление, което да изхожда от лице,
различно от това, което е посочено в този документ. Наведените твърдения от въззивния
жалбоподател, че не е бил надлежно уведомен за провеждането на ОС на ЕС чрез
пълномощника Р.Р., дори и да съответства на фактите от обективната действителност, сочи
единствено за опорочена процедура по свикване на ОС и ЕС. Правилно в тази връзка
първоинстанционният съд е отбелязал, че в този случай собственикът разполага с иск за
отмяна на решенията на ЕС по член 40 от ЗУЕС. С други думи, спорът е гражданскоправен.
Вярно е също така, че с две изключения, обсъдени по-горе, не се установява на
волеизявленията в протокола на ОС на ЕС да е придаден вид, че изхожда от лице, различно
от неговия действителен автор. От друга страна, относно случаите на положен подпис от
С.П. вместо нейния син И.П. и от Т. Т.– вместо неговата съпруга Р.З. –Т.а са налице всички
основания да бъде приложен чл.9 от НК, доколкото формално подписите срещу името на
И.П. и Р. Т.а не са положени от тях, но с тяхно знание и съгласие документът е бил
подписан от лица, включени в най-близкия им семеен кръг. Формално е извършено
документно престъпление по чл.309, ал.1 НК от лицата С.П. и Т. Т., но поради своята
малозначителност, деянието не е общественоопасно. От показанията на св. П. е установено,
че тъкмо на нея са били делегирани права от И.П. да го представлява при управлението на
имоти в посочената по-горе етажна собственост, като копие от това пълномощно е
приложено на л.121 ДП. От показанията на св. Т. Т. е видно, че е положил подпис срещу
името на съпругата си, но тя е била напълно съгласна с взетите решения от ОС на ЕС.
Липсват обективни данни Р. Т.а да е оспорила изявленията, направени от нейния съпруг
3
както във връзка с протокола на ОС на ЕС, така и във връзка с воденото понастоящем
наказателно производство. След като не са налице основания да се приложи чл.309, ал.1 НК,
не са налице основания по отношение на управителя на ЕС да бъде приложен и чл.316 вр. с
чл.309, ал.1 НК. Поначало неоснователно е искането в частната жалба съдът да укаже на
органите на досъдебното производство да проведат разследване, в което да повдигнат
обвинение срещу конкретно установено лице. В производството по чл. 243 НПК съдебният
контрол се изчерпва с анализ на доказателствената съвкупност и с правна оценка на
актовете, с които органите на досъдебното производство са приложили материалния и
процесуалния закон. С други думи, съдът не би могъл да изземе суверенните правомощия
на прокуратурата да се разпорежда с предмета на обвинението.
Отделно от изложеното по-горе, от текста на оспорвания протокол за проведено ОС
на ЕС е видно, че срещу апартамент № 6 и № 9 действително е положен подпис, който не е
идентичен с подписа на С.Д., на нейната сестра М.С.Р.-Б. и упълномощеното лице Р.Р..
Вярно е също така, че личните данни на нито едно от изброените лица не фигурира в
протокола, като срещу текста ап. 6 и ап. № 9 е изписано името на друг собственик в
етажната собственост – св. В.. Същата в разпит в ДП е потвърдила авторството на
подписите си в протокола. В случая очевидно и доколкото от нотариалните актове,
приложени по делото, не се установява св. В. да е собственик на ап. 6 и ап.9 в ЕС на ул.
„****, става дума за нарушение на чл.33, ал.1 ЗУЕС, съгласно който в общото събрание
собствениците имат право на глас, съответстващ на притежаваните идеални части от общите
части на сградата. И това нарушение обаче не осъществява състав на престъпление,
доколкото защитата срещу него е предвидена в чл.40 от същия закон.
Данни за престъпно документиране не се извличат и от показанията на тази част от
разпитаните свидетели, които твърдят, че не са присъствали на ОС на ЕС и са подписали
протокола впоследствие.
При липсата на данни за съставомерно деяние е напълно безпредметно да бъдат
събирани нови доказателства, в какъвто смисъл са наведени доводи в частната жалба. Не са
налице основания да бъде назначавана повторна графическа експертиза, тъй като не се
установява вещото лице, изготвило основното заключение на почерковата експертиза, да е
било некомпетентно или да е било предубедено от изхода на делото. Неоснователно е
искането в жалбата да бъде допуснат до разпит пълномощникът на въззивния жалбоподател.
Поначало функцията на процесуалния представител, в частност на повереника винаги има
приоритет пред процесуалното качество на свидетеля, а двете процесуални качества са
несъвместими. Отделно от това, не е ясно дали въобще посоченият от въззивния
жалбоподател пълномощник Р.Р. упражнява адвокатска професия. Разпоредбата на чл.91,
ал.1 НПК се прилага и за повереника и се изисква това лице да упражнява адвокатска
професия, за да може годно да сезира съда. Доколкото обаче указания за изясняването на
този въпрос не са били дадени в отменителното определение на СГС, то настоящият
съдебен състав счете, че следва да се произнесе по същество.
Така мотивиран и на основание чл.243, ал.7 от НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение 08.02.2022г. по НЧД 4611/2021г. СРС, НО, 21
състав, с което е оставена без уважение жалба на С.С. Д. срещу постановление на СРП от
15.02.2021г. по пр.пр. 18758/20г. по описа на СРП, ДП № 15125/2020г. по описа на 05 РУ –
4
СДВР, с което е прекратено наказателното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5