Решение по дело №1075/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 188
Дата: 5 март 2021 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20207150701075
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

                188/5.3.2021г.

 

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК,  II състав в открито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и първата година в състав:

 

СЪДИЯ : Г. ПЕТРОВ

                                                                                                  

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело  №1075 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от АПК, във връзка с чл. 64, ал. 7 от Закона за Министерство на вътрешните работи.

 

2. Образувано е по Жалба на В.Д.К., ЕГН : **********,***, с посочен съдебен адрес ***, офис 3, адв. Г.Д., срещу Разпореждане на полицейски орган от 18.09.2020 г. на младши инспектор М.М.Е.към Районно управление Велинград на Областна дирекция на МВР, Пазарджик.

Пояснява се, че при въпросния случай на 18.09.2020г., полицаят обвинил К., че не е давал вода на И.и се саморазправял с него. К. отговорил, че И.не е идвал при него преди това и го вижда за пръв път. Пояснил, че съгласно чл.20 от Договор за Наем №Д-53- 237 от 12.12.2016г., не му е позволено в рибното стопанство да допуска външни лица и навлизането на други животни в живодновъден обект с оглед опасност от зарази. Посочил също така, че в касовата бележка представена от И.е отбелязано, че е платил „за напояване“, а не „за водопой“. Полицаят поискал личните карти на присъстващите за проверка, но само К. имал такава и я представил. След това полицейския орган написал Разпореждане и казал на К., че ако не допусне човека, ще го арестува и разпореждане било точно за това.

В тази насока, жалбоподателя заявява, че не е извършил каквито и да е нарушения на обществения ред, които да са основание за разпоредените ми задължения с оспорения акт.

Поддържа се, че оспореното разпореждане е издадено без да са доказани предпоставките на материалния закон за отправяне на предупреждение с посоченото в разпоредителната част съдържание. Според жалбоподателя липсват посочени фактически обстоятелства в самото разпореждане. Не са налице данни за „спор и саморазправа“ от страна на жалбоподателя, поради което отсъства законово основание за издаване на процесното разпореждане.

Иска се обжалваното разпореждане да бъде отменено, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

3. Ответника, младши инспектор М.М.Е.към Районно управление Велинград на Областна дирекция на МВР, Пазарджик е на становище, че жалбата е изцяло неоснователна.

В съдебно заседание твърди, че К. и И.били на язовир „Малка мътница“ е влезли в спор, защото И.искал да напоява животните, а К. не разрешавал, защото щели да изтровят рибата

Иска се жалбата да бъде оставена без уважение.

 

II. За допустимостта :

 

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен, процесуален срок от адресата на оспорения акт, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите :

 

5. Приобщените по делото са следните писмени документи :

- Договор за наем № Д-53-237 от 12.12.2016г., сключен между „Напоителни системи“ ЕАД, като наемодател и „Вал конструкторс – 78“,ЕООД с управител В.Д.К., като наемател, относно Язовир „Малка мътница”, съставляващ имот № 024014 с площ 233,849 дка. и две помещения, склад, санитарен възел, открита тераса и сутерен със ЗП 62,94м². Уговорения срок на действие на договора е 10 години  ;

- Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32460181 от 12.05.2017г., издадено от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с титуляр „Вал конструкторс – 78“,ЕООД с управител В.Д.К., относно същият воден обект, с цел на ползването „Аквакултури и свързани с тях дейности“;

- Удостоверение за регистрация на животновъден обект №606 от 17.05.2017г., издадено от Областна дирекция по безопасност на храните, Пазарджик, относно същият воден басейн, с титуляр „Вал конструкторс – 78“,ЕООД с управител В.Д.К.;

- Касова бележка № 4322 от 17.09.2020г., издадена от „Напоителни системи“ ЕАД на Димитър Илиев, относно заплатена такса за напояване в местността  „Малка мътница“.

 

6. Представена е докладна записка № 367р-16595 от 21.09.2020г., до Началника на Районно управление Велинград, съставена от мл. инспектор Мехмед Елинов. В същата е посочено, че на 18.09.2020г., получили сигнал за скандал на микро язовир във Велинград, като на място установили Димитър Илиев, от гр. Велинград, който заявил че има разрешение от „Напоителни системи“ за водопой на животните и не е допуснат до язовира. В хода на разговора пристигнал жалбоподателя К. „…. който демонстрира арогантно поведение и заяви, че е собственик на язовира…“. К. представил разрешение за водоползване на обекта. В докладната е заявено, че „… На място е допуснато нарушение на Обществения ред ….“. Посочено е, че са взети писмени обяснения от И.и от К., като и на двамата са съставени писмени разпореждания по чл. 64 от ЗМВР.

Според приложените писмени обяснения на К., на 18.09.2020г., И.искал да пои овце в язовира, но той му казал, че това е рибно стопанство и не може. Идентични са обясненията, дадени от Илиев.  Той е заявил, че на същата дата е искал да напои овцете на язовира, но бил възпрепятстван от собственика на язовира К..

 

7. При тези условия е било издадено процесното Разпореждане от 18.09.2020 г., с което на основание чл. 64 от ЗМВР, на К. е наредено да не влиза в спор и саморазправа с Илиев, като решават споровете си по законоустановения ред.

 

IV. За правото:

 

8.  Описаните в предходния раздел на решението данни, налагат несъмнения извод, че между жалбоподателя К. и Димитър Георгиев И.от гр. Велинград е възникнал някакъв спор по отношение на възможността, последния да напои овцете си от в местността  „Малка мътница“, по отношение на който К. е заявил, че начина на ползване на водоизточника, не позволява това. Казано с други думи, помежду им е възникнал някакъв гражданско правен спор относно ползването на язовира, като правата си в тази насока И.е основал на заплатената такса за напояване, а К. на издадените разрешителни за ползване на водоема и сключения наемен договор.

В този контекст е необходимо да се посочи, че полицейският орган по смисъла на чл. 64 от ЗМВР, не е нито юрисдикция, нито правораздаващ орган, нито пък във възложените му функции е включено  правомощие по разрешаване на материално правни спорове, респективно по подпомагане на гражданско или търговско правен субект, да осъществи едно твърдяно или предполагаемо право.

Такъв материално правен спор, не е компетентен да разгледа и разреши и съдът, в рамките на настоящото административно производство.

 

9. Каза се, в разпореждането е посочено, че постановяването му е в изпълнение на функциите на полицейският орган по осъществяване на обществения ред.

Нито в ЗМВР, нито пък в друг действащ нормативен акт е възведено, легално понятие за „обществен ред“.

В този смисъл, в Тълкувателно решение N 4 от 06.06.2008 г.
на Върховния административен съд, Общо събрание на колегиите е посочено, че „...... следва да се приеме, че нарушение на обществения ред по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗКВВООБ е налице, когато се засягат обществените отношения, свързани с реда и спокойствието, със сигурността на гражданите....“. Макар и формулирано в релация с друг нормативен акт, няма причина това определение да не бъде съобразено и при разрешаването на текущият административно правен спор. В този смисъл, за да е налице, нарушение на „обществения ред“, следва да са осъществени деяния, които нарушават реда, спокойствието и сигурността на гражданите. Каквото и да е деяние от тези категории обаче, нито е посочено да е извършено от К. в оспореното разпореждане, нито се заяви, нито пък се установи в хода на настоящото съдебно производство.

 

10. Това на първо място ще рече, че обсъжданото разпореждане не съдържа системно изложение на фактическите основания за неговото издаване, т.е. то не съдържа мотиви.

Неспазването на установените в чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМР изисквания относно формата в която, трябва да се обективирано разпореждането, има за последица постановен в съществено нарушение на закона административен акт. Нормативно установеното изискване за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове.  От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност.

Значението на изискването за мотиви е такова, че тяхното неизлагане към административния акт или към резолюцията за отказ, съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта.

В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение Андрей Икономов. Действително, въпросното тълкувателно решение е постановено във връзка с отменения Закона за административното производство, но няма никаква пречка, то да бъде съобразено с оглед разрешаването на текущия административен спор.

 

11. Наличните по делото данни, относно инцидентно възникналия между К. и И.спор относно ползването на процесния водоизточник, издаването на оспореното разпореждане именно в рамките на така сложилите се между двете лица отношения и липсата на каквито и да посочени в същото фактически основания за издаването му, налагат да се приеме, че това властническо волеизявление на полицейския орган, няма за цел да охрани обществения ред, а да способства за прекратяване на спорните отношения. Казано с други думи, с постановяване на процесното разпореждане не е преследвана типичната цел, която законът преследва, като последица от издаването на актове от тази категория. Не се установи по делото, К. да е извършил някакви действия, които могат да се квалифицират като „саморазправа“ с Илиев, нито са посочени други деяния с които жалбоподателя е нарушил или пък е създал предпоставки за евентуално нарушение на обществения ред, нито пък е възможно да се установи, по какъв начин разпоредената от полицейския орган мярка „.... да не влиза в спор с Илиев.....“ ще има за пряк резултат, опазване на същия този обществен ред.

Ето защо, крайният извод е че оспореното разпореждане е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и с обичайната, типична цел, която той преследва, посредством издаването на тиква точно, административни актове.

 

 V. За разноските :

 

12. Констатираната незаконосъобразност на оспореното разпореждане, налага в полза на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Според представения списък, те се констатираха в размер на 410,00лв. – заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

Ето защо, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ОТМЕНЯ Разпореждане на полицейски орган от 18.09.2020 г. на младши инспектор М.М.Е.към Районно управление Велинград на Областна дирекция на МВР, Пазарджик с което на В.Д.К., ЕГН : **********,***, е разпоредено да не влиза в спор и саморазправа с Димитър И.от гр. Велинград.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, Пазарджик да заплати на В.Д.К., ЕГН : **********,***, сумата от 410,00лв./четиристотин и десет лв./, представляващи извършени от последния разноски по производството.

 

Решението е обжалваемо с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Административен съдия :/П/