Решение по дело №52/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 73

гр. Видин, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на трети тттттридесетиддвадеседва

 двадесет и седми февруари

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

 Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Касационно АНД №

52

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от „ДКИ - Д.”***, представлявано от З.Й.Д. – управител против решение № 413 / 20.12.2022г. по АНД № 502/2022г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 05 - 2200039/ 05.04.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.413,ал.2 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, поради това, че посоченото в НП не отговаря на действителната фактическа обстановка. Твърди се, че не са взети предвид събраните по делото доказателства и факта, че нарушението не е безспорно доказано.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде постановено ново, с което да бъде отменено НП. Прави се искане, ако се приеме, че нарушението е доказано, то да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ.

Ответникът по делото – Директорът на Д”ИТ” – Видин, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли съда да не я уважава.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана, тъй като решението на ВРС е правилно и законосъобразно.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

Безспорно е, че на 08.02.2022г. е получен сигнал от ОД на МВР Видин по повод възникнал инцидент на обект : производствена база за каучукови изделия /композитни каучукови изделия/, стопанисван от жалбоподателя, в гр.Видин, Западна промишлена зона. По повод получения сигнал е извършена и проверката, при която е установено, че е настъпила трудова злополука с лицето Е. Т. Т., на длъжност „машинен оператор“.

При проверката е установено, че валовете на смесителния вал за каучукови изделия захващат дясната ръка на машинния оператор Т., при което тя не е успяла да се освободи и валовете откъсват и премазват изцяло дясната й ръка и четири пръста от лявата, с които се е опитвала да се освободи. Извършена е и последваща проверка по документи и е установено, че жалбоподателят не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Проверена е и документация във връзка.

Проверяващите приели, че е налице нарушение на чл.200,ал.1, т.1 и т.3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и съставили срещу ЕООД АУАН № 05 - 2200039 / 28.02.2022г. На 18.02.2022г. срещу така съставеният АУАН е постъпило възражение.

Въз основа на така съставеният АУАН и след обсъждане на възражението, било издадено и НП, с което на ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Районен съд - Видин е направил правилна преценка на доказателствата по делото, като приетата фактическата обстановка се основава на тях.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е потвърдил НП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е законосъобразно. Безспорно в конкретния случай е доказано, както и въззивният съд е преценил, че нарушителят е осъществил състава на административното нарушение по чл.413,ал.2 от КТ. Установено е, че същия не е изпълнил задълженията си по чл.200,ал.1, т.1 и т.3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, така както е описано и по – горе, поради което и подлежат на наказание по посочения текст.

Според разпоредбата на чл. 200 от Наредба № 7 / 1999г. при проектирането, строежа и експлоатацията на електрически уредби, съоръжения, уреди, инструменти и друго работно оборудване, за което това е необходимо, се спазват изискванията за: т.1. устройството на електрическите уредби и т.3 безопасността на труда при експлоатация на електрическите уредби и съоръжения. Въпреки указанията за представяне на доказателства за това, такива не са представени от дружеството. От изисканите и представените впоследствие документи е установено, че не са представени доказателства във връзка с извършени измервания на електрическата инсталация на обекта, което е установено и от ВРС. Резултатите от извършената проверка са отразени в Протокол за извършена проверка от 28.02.2022г., респ. в т.1 е и констатираното нарушение, като са дадени и предписания в тази връзка. Приложен е и акт за спиране на работата на смесителния вал за каучукови изделия от 08.02.2022г.

Правилно ВРС е преценил, че НП е законосъобразно и в частта, в която е определено наказанието „имуществена санкция”, като е наложено такова в минималния му размер от 1 500 лева.

В този смисъл искането на касатора за отмяна на обжалваното решение се явява неоснователно. Нарушението е категорично доказано, тъй като видно от представените пред ВРС писмени доказателства, както и от съдържащите се такива в административната преписка и от показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели се установява, че дружеството не е изпълнило задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите в обекта. По делото са представени достатъчно доказателства в тази насока, които са преценени и обсъдени от районния съд.

Неоснователни са твърденията на касатора, че въззивната инстанция не е взела предвид посочените в жалбата мотиви за отмяна на НП. От една страна при постановяване на решението си ВРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка, а от друга - в решението си съдът е обсъдил всички възражения и мотиви, посочени в първоначалната жалба на дружеството. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства, както писмените, така и гласните такива, като са взети предвид и обсъдени всички противоречия между доказателствата. Обсъдени са и всички възражения относно допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, като съдът е приел, че не са налице съществени такива, които да доведат до отмяната на НП.

Според настоящият съдебен състав на Административен съд – Видин, при постановяване на решението си се е съобразил с всички доказателства по делото и направените възражения от страните, като правилно е преценил, че не са налице процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да водят до накърняване на правото на защита на нарушителя, да му пречат по какъвто и да било начин да изгради адекватна защита и да доведат до отмяна на обжалваното НП.

Видно от административно – наказателната преписка е, че НП е издадено без да са налице нарушения на чл.57,ал.1 от ЗАНН, тъй като фактическата обстановка е ясно и точно описана, съответно в нея са описани и всички важни обстоятелства във връзка с нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават. Районният съд е обсъдил и събрал всички доказателства във връзка с нарушението, като ответната страна – Директора на Д ”ИТ”, са ангажирали писмени и гласни доказателства, доказващи нарушението.

В НП са изброени и доказателствата, които потвърждават нарушението, а именно посочено е, че са проверени документи, които са представени от жалбоподателя. Видно от приложените по делото документи е, че липсват такива за изпълнение на изискванията по чл.200,ал.1,т.1 и т.3 от Наредбата.

Следва да се посочи, че в НП са обсъдени възраженията на дружеството, направени след връчване на АУАН.

Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че правната квалификация на отговорността не отговаря на фактическата обстановка. Напротив тя съответства на установената фактическа обстановка. Последното е обсъдено и от въззивната инстанция.

Касационният състав напълно споделя мотивите на районния съд, с които е приел за законосъобразно издадено процесното НП. За да достигне до този извод съдът е подложил на задълбочен съвкупен анализ приобщените писмени и гласни доказателства, като на основание чл.221,ал.2,изр.2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на районния съд. С касационната жалба не се навеждат нови основания, които да не са коментирани от решаващия състав на РС – Видин, поради което съображенията по наведените и в двете инстанции възражения, с които те са приети за неоснователни, не следва да се преповтарят.

От въззивната инстанция са цитирани конкретните разпоредби на действащата нормативна уредба, като е обсъдено подробно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон, в производството пред наказващия орган, които мотиви на съда в тази насока са изчерпателни и настоящата инстанция препраща към тях, на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК.

Неоснователни са твърденията на касатора, че въззивната инстанция не е взела предвид посочените в жалбата мотиви за отмяна на НП. От една страна при постановяване на решението си ВРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка, а от друга страна в решението си съдът е обсъдил възраженията, посочени в първоначалната жалба. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства, както писмените, така и гласните такива.

Следва да се посочи, че в случая не следва да бъде изследвана вината на касатора за извършеното нарушение, тъй като отговорността по чл.83 от ЗАНН е обективна, т.е. налице е безвиновна отговорност. Достатъчно е само да бъде констатирано от контролните органи извършването на административното нарушение, за да бъде реализирана административно - наказателната отговорност на съответното лице, като му бъде наложена предвидената в закона имуществена санкция.

Предвид горното съдът намира, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила. Същото е законосъобразно, издадено е при спазване на процесуалния и материалния закон, наложената санкция е в минималния предвиден в закона размер.

При това положение и с оглед горните съображения, Административният съд намира, че решението на РС – Видин е правилно.

С оглед горните съображения оплакванията в жалбата се явяват неоснователни и не следва да бъдат уважавани, а решението на ВРС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143,ал.3 от АПК искането на ответника за присъждане на разноски е своевременно направено и основателно, с оглед разпоредбата на чл.63д,ал.3 от ЗАНН, поради което следва да бъде уважено, като касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ДИТ, сумата в минимален размер за ю.к. възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 413 / 20.12.2022г. по АНД № 502/2022г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 05 - 2200039/ 05.04.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на „ДКИ - Д.”***, представлявано от З.Й.Д. – управител, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева на основание чл.413,ал.2 от КТ.

ОСЪЖДА „ДКИ - Д.”***, представлявано от З.Й.Д. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                      2.