РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Варна, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Въззивно гражданско дело №
20243000500139 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 139/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Община Варна, подадена
чрез ст.юрисконсулт Г.П., против решение № 47/15.01.2024 г., постановено по
гр.д. №125/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е признато за
установено по отношение на Г. – Хр. Х. П., Н. Х. Д. и Г. С. Д., че Община
Варна НЕ Е СОБСТВЕНИК на самостоятелен обект с идентификатор
10135.1507.1131.1.6, с площ 40 кв.м., (магазин), по КК и КР на Варна,
одобрени със заповед №РД-18- 98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, с
административен адрес в гр. Варна, ул. „*", №*, с граници на магазина
обекти: на същия етаж №*; под обекта №*; над обекта №*, като магазинът е
разположен в ПИ №10135.1507.1131 по същите КК и КР, ведно с 33 кв.м.
ид.ч. от земята, цялата с площ от 263 кв.м. и представляваща ПИ
№10135.1507.1131 по КК и КР, при граници на терена: ПИ № *, № *,№ *, №*,
на осн. чл. 124, ал.1 ГПК и Община Варна е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на Г. –
Хр. Х. П. и Г. С. Д. сумата от 3834,68 евро възнаграждение за процесуално
представителство по делото, както и 1196,53 лева сторени в съдебното
производство съдебно – деловодни разноски, на осн. 78, ал.1 ГПК.
Община Варна е навела оплаквания за неправилност на решението на
окръжния съд - постановено в нарушение на процесуалните правила, на
материалния закон и необосновано, като е молила за отмяната му с
1
отхвърляне на иска, присъждане на разноските по делото, включително и
юрисконсултско възнаграждение. Навела е следните оплаквания: мотивите на
окръжния съд във връзка с направения краен извод се основавали единствено
на представения по делото приключителен протокол от 29.05.1992г., като
било игнорирано обстоятелството, че не е представен платежния документ -
краен акт за завършена процедура по реституция; игнорирано било и
обстоятелството, че по делото е представена разписка за предадени от ТПК
„Галатея" архивни документи в Държавния архив, но съдебният състав не
изследвал какъв е бил предвидения законов срок за съхраняването на
първични финансови документи към 1992 г.; съдът обосновал извода си, че
сумата е възстановена от ищците и с показанията на свидетелката Ж., която е
виждала бордерото за платената сума, но не взел предвид нейната
заинтересованост от изхода на делото като майка на децата на ищеца и не
отчел това обстоятелство; съдът неправилно приел, че община Варна не е
възразила по отношение приключителния протокол, като такова възражение
се съдържало в отговора на исковата молба и там било посочено, че
процесният имот е одържавен още през 1976 г. като е бил закупен от
държавата съгласно Постановление №60 на МС/1975г., и е съставен
АДС№13064/22.07.1976г.
Въззиваемите Г. Х. П. и Г. С. Д., чрез адв. Д. и чрез адв. Н.-Ст., са
подали писмен отговор на въззивната жалба, с който са оспорили същата и по
подробни съображения за нейната неоснователност и за правилността на
обжалваното решение, са молили за потвърждаване на последното и за
присъждане на разноските, ведно с такива за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият Н. Х. Д., чрез пълномощника си адв. Е. Г. Е., е подал
писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по подробни
съображения за неоснователността й и за правилността на обжалваното
решение, е молил за потвърждаване на решението и за присъждане на
разноските и адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните чрез своите
процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и
отговорите и са претендирали присъждане на разноски по приложени
списъци по чл. 80 ГПК, като общината е възразила за прекомерност на
заплатеното от Г. -Хр. П. адвокатското възнаграждение на адв. Н.-Ст..
Производството пред окръжния съд е образувано по отрицателен
установителен иск на Г. С. Д. и Г. Х. П. и Н. Х. Д. (заместили починалия в
хода на производството ищец Хр. Н. Д.) срещу Община Варна за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът Община Варна
не е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 10135.1507.1131.1.6,
с площ 40 кв.м., (магазин), по КК и КР на Варна, одобрени със заповед №РД-
18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, с административен адрес в гр. Варна, ул.
„*", №*, с граници на магазина обекти: на същия етаж №*; под обекта №*;
над обекта №*, като магазинът е разположен в ПИ №10135.1507.1131 по
2
същите КК и КР, ведно с 33 кв.м. ид.ч. от земята, цялата с площ от 263 кв.м. и
представляваща ПИ №10135.1507.1131 по КК и КР, при граници на терена:
ПИ № *, № *,№ *, №*, относно който има съставен АОС№10364 от
17.12.2019г. в полза на ответника по делото.
Ищците са твърдяли, че са собственици на магазин с идентификатор
10135.1507.1131.1.6 и с площ 40 кв.м. по КК и КР на гр. Варна, находящ се в
гр. Варна, ул. „*", №*, по наследяване и успешно завършена реституция по
ЗВСНМРСА след приключителен протокол от 29.01.1992г., евентуално по
давност в периода от 29.01.1992г. до 2002 г. и до исковата молба 2021 г., с
присъединяване на владението на праводателите им. По повод искане за
издаване на скица установили, че за магазина и частите от земята бил
съставен АОС №10364/17.12.2019г. в полза на Община Варна, която
отказвала да го деактува. Налице бил спор за материално право и молят за
разрешаването му с отричане претендираните от ответника права на
собственост върху имота им.
Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който не е
оспорил: допустимостта на иска и спора за материално право между страните;
закупуването на имота от първоначалния собственик М. Дж. и твърдяното
наследствено правоприемство – и до настоящите ищци, както и
одържавяването на част от имота през 1948-49г. и продажбата през 1975г. на
друга част от него. Оспорил е, обаче исковете с възражения за незавършена
реституция по отношение на процесния имот, предвид липса на платежен
документ за възстановяване на продажната цена - т.е. липса на предпоставка
по чл.1 от ЗВСНМРСА. Оспорил е твърденията на ищците за осъществено
владение и намерение за своене, включително с твърдения за негодност на
магазина като обект на давностно владение, доколкото бил общинска
собственост и се е позовавал и на мораториума, и на чл.59 ЗТСУ. Настоявал е,
че имотът е еднолична собственост на Община Варна след трансформиране
на държавната собственост в общинска през 1999г. по силата на пар.42 от
ПЗР към ЗИД на ЗОС и на пар.7, ал.1, т.6 от ЗМСМА, вкл. на
предназначението на терена за обществени или благоустройствени
мероприятия по действащ ПУП на Варна към 1999г. Изложил е, че през
1976г. спорният имот бил одържавен от наследодателите на ищците по реда
на ПМС №60/1975г., за което бил съставен АДС №13064/22.07.1976г. и
имотът бил предоставен за управление на СД „МПБУ" - клон „Г." - гр. Варна.
Реституция не била извършена.
Предявеният иск е по чл. 124 ГПК отрицателен установителен иск за
собственост като правен интерес от предявяването му (така в Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК) е
налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права,
ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът
доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът -
фактите, от които произтича правото му.
3
В случая, ищците са обосновали правния си интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск за собственост с две твърдения,
представляващи различни основания - както с притежавано върху процесния
имот право на собственост чрез реституция и наследствено правоприемство,
така и евентуално с упражнявано от тях владение (и присъединено такова) в
продължение на повече от 10 години.
Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на
диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да
определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи
до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника. В този
случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос
не на процесуална, а на материална легитимация. В този смисъл въпросът за
титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора,
доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези
на ответника върху същия имот.
Следователно, когато правният интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск е обоснован от твърдение за наличие на
самостоятелно право на собственост /изключващо претендираното от
ответника вещно право върху предмета на спора/, тогава на практика
установяването на правния интерес е равнозначно на установяване на
съответните юридически факти, от които ищецът черпи правото си на
собственост по смисъла на горецитираното ТР. В същото време, наличието на
самостоятелни права на ищеца, макар и да не е част от предмета на
претенцията, се превръща във въпрос от значение за основателността на иска.
Това е така, тъй като чрез твърденията си за собственост ищецът се домогва
да установи наличието на правопогасяващ правата на ответника юридически
факт (така решение № 15 от 19.02.2016 год. на ВКС по гр. д. № 4705/2015
год., II г. о., решение№ 60078 от 13.09.2021 год. по гр. д. № 3368/2020 год.
на ВКС ІІ г. о.)
По правния интерес на ищците обоснован с правото на собственост:
Установено е по делото със събраните доказателства и няма спор между
страните по следните факти: На 31.03.1933г. с нотариален акт № 155, том *-
*и, рег. № 1625, дело №351/1933г. на нотариус при Варненски окръжен съд,
М. Н. Дж. придобила правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ къща с три дюкяна, намираща се в гр. Варна, ул. * № *, ведно
с дворно място цялото с площ от 261,20 кв.м., при граници: ул. *, ул. *, * * и *
*. С решение от 07.06.1948г. на Варненска комисия по чл.11 от Закона за
отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост от М. Н. Дж.
е била отчуждена част от този имот, различна от предмета на делото (само на
едно крило с два дюкяна на партера и един апартамент от жилището на първи
етаж /над дюкяните/, както и на 53.3 % от дворното място) и за тази част е
съставен акта за държавна собственост № 396/20.12.1949 г. В собственост на
М. Н. Дж. е останал процесния магазин и идеални части от земята. М. Н. Дж.
4
е починала на *г. в гр. Варна и нейни наследници по силата на саморъчно
завещание от 13.03.1941г. са сестрите й Е. Г. Д. и П. Г. З.. Е. Г. Д. е починала
през *г. и е оставила наследник - Н. Х. Д. – син, починал на *г., с наследници
съпругата му - ищцата Г. С. Д. и син -първоначалният ищец Хр. Н. Д., б.ж. на
гр. Варна. П. Г. З. е починала на * г. и неин наследник е първоначалният ищец
Хр. Н. Д. – осиновен при режим на непълно осиновяване на осн. чл. 55 СК
(СК 1968 г., отм.). На 28.06.1976 г., с договор за покупко - продажба на
магазини, работилници, складове и ателиета, сключен на осн. чл. 1 от ПМС
60/1975г., П. Г. З. и Н. Х. Д. са продали на СД „Местна промишленост и
битови услуги“ процесния имот, придобит за нуждите на ТПК „Г.“, който
имот към този момент се идентифицира като „магазин“, намиращ се на ул. „*
*“ №* със застроена площ от 40 кв.м., при цена от 2000 лева. За изкупения от
държавата на осн. ПМС № 60/14.05.19875г. имот е бил съставен акт за
държавна собственост №13064/22.07.1976г. В акта имотът е описан като
ъглов магазин в дясното крило на двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 40 кв.м., 12,8 % от покривната конструкция и 33 кв.м.
идеални части от дворното място цялото с площ от 261 кв.м., с
административен адрес в гр. Варна, ул. „* *“ № * и бивши собственици П. Г.
З. и Н. Х. Д., и е предоставен за оперативно управление на СД „Местна
промишленост и битови услуги“ - клон „Г.“ Варна. През 1980г. „ТПК -
облекло“ и РПУС „Ат. Ал. - Г.“ - поделения на СД „Местна промишленост и
битови услуги“ са се обединили в едно поделение с наименование ТПК „Ат.
Ал. - Г.“, което поело всички активи и пасиви на двете и впоследствие е било
преименувано в кооперация „Галатея- Варна“, гр. Варна. На 19.12.1991 г., ДВ,
бр. 105, е обнародван Закона за възстановяване собствеността върху някои
магазини, работилници, складове и ателиета, с който (чл.1) се възстановява
правото на собственост на бившите собственици и наследниците им на
продадените от тях по реда на ПМС № 60 от 1975 г. за изкупуване на
магазини, работилници, складове и ателиета (ДВ, бр. 39 от 1975 г.) магазини,
работилници, складове и ателиета, при условие че в срок до 1 година от
влизане на закона в сила върнат на купувачите, съответно на техните
правоприемници, получените от продажбата суми. Спорните въпроси са дали
е настъпила реституция по силата на посочения закон в полза на бившите
собственици, респ. наследниците им – сега ищци в производството.
Последните са представили по делото протокол от 29.01.1992г. за предаване
от ТПК „Г.“ на помещение на ул. * * №* на собствениците - Н. Х. Д. и Хр. Н.
Д. във връзка с приложение на Закона за възстановяване собствеността върху
някои магазини, работилници, складове и ателиета. В същия е посочено, че те
са внесли в касата на кооперацията стойността на закупения имот на осн.
ПМС №60/1975г. и са представили необходимите документи, които доказват
собствеността им. На 17.12.2019г. с акт за частна общинска собственост
№10364/17.12.2019г. на Община Варна процесният имот, представляващ
такъв с идентификатор 10135.1507.1131 с площ от 33/263 кв.м. идеални части,
като и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1507.1131.1.6,
5
намиращ се в гр. Варна, ул. „*“ №* със застроена площ от 40 кв.м., е бил
актуван като общински.
Със заключението по съдебно - техническа експертиза на вещото лице
Ж. Б. е установена идентичността на процесния имот с ИД
10135.1507.1131.1.6, с площ от 40 кв.м. с имота, посочен в АДС №
13064/22.07.1976 г., съставен след отчуждаването по ПМС от 1795г., като
единствената разлика е вписаното допълнително в АДС на „12,80% покривна
конструкция“. Магазинът е част от сградата, придобита през 1933г. от М. Н.
Дж.. Т.е. процесният имот е напълно идентичен на продадения от П. Г. З. и Н.
Х. Д. по реда на ПМС № 60/14.05.19875г., за който е съставен акт за държавна
собственост №13064/22.07.1976г. и предоставен на ТПК „Г.“ (след сливането
му с друго поделение и преименувано на кооперация „Галатея- Варна“, гр.
Варна). Установено със заключението на вещото лице е също така, че
предходното наименование на ул. „Др.“ е ул. „Ас. Зл.“, като процесното
помещение от 40 кв.м. е разположено на ъгъла на ул. „Б.“ и ул. „Др.“.
Първоначално входът е бил един, но в последствие са обособени два входа -
ул. „Др.“ №* и ул. „*“ №*.
По спорните въпроси по реституцията:
Възстановяването по чл. 1 от ЗВСНМРСА се извършва по силата на
закова при настъпване на съответните материални предпоставки за това без
провеждане на нарочна административна процедура. Първата предпоставка,
че през 1976 г. имотът е продаден на СД „Местна промишленост и битови
услуги“ (придобит за нуждите на ТПК „Г.“) в изпълнение на ПМС №60/1975г.
от наследодателите на настоящите ищци, е доказана и не е спорна. Спорът е
по връщането на сумата от продавачите, с което завършва и фактическият
състав на реституцията.
Този факт, съдът намира за доказан предвид следното: Самият документ
за предаването - връщането на цената от 2000 лв. на ТПК „Г.“ не е представен
по делото (според издадения от правоприемника кооперация „Галатея -
Варна“ документ от 11.06.2021г., кооперацията не съхранява финансово -
счетоводните документи за периода от 01.01.1992г. до 31.12.1992г., поради
изтекъл срок за съхранение), но той не е единственото доказателствено
средство, с което фактът на възстановяване на сумата може да бъде доказан
от ищците по делото. В случая фактът на връщането на цената е доказан с
Приключителния протокол от 29.01.1992г., съставен в едногодишния срок от
влизане в сила на закона, с който е удостоверено предаването от ТПК „Г.“ на
Н. Д. и Хр. Д. във връзка с приложение на ЗВСВНМРСА на помещението,
намиращо се на ул. „* *“ №* (сега ул. „Др.“) и съдържащ изявлението на ТПК
„Г.“ -правоприемник на купувача, че това е сторено след като те са внесли в
касата на кооперацията стойността на закупения имот на осн. ПМС
60/14.05.1975 г., и са представили необходимите документи, които доказват
правото им на собственост. В протокола е вписано, че липсват претенции на
страните. Протоколът е подписан от председателя на ТПК „Г.“, счетоводителя
6
и от членовете на нарочна комисия при кооперацията, както и от Н. и Хр. Д.и
- наследодатели на настоящите ищци. Изявлението в протокола от страна на
представителите на ТПК „Г.“ е признание на страната по договора на
неизгоден за нея факт, поради което и го доказва. В насока на този извод са и
събраните по делото Инвентаризационен опис на ТПК „Г.“ (на л. 22 от
делото) за освободени помещения, в който като освободен на 29.01.1992 г.
фигурира и имота на ул. “Ас.Зл.“ *, и Описа на сгради, помещения, ателиета,
магазини, върнати по реституция предадени за отписване, изготвен от
Кооперация „Галатея - Варна“, в който също е посочено процесното
помещение. При тази установеност без значение е липсата на изследване от
окръжния съд на срока за съхранение на първични финансови документи и
неоснователни се явяват оплакванията на въззивника в тази насока. В
синхрон с писмените доказателства са и показанията на свидетелката Д. Ж.,
която знае, че ищците предали парите за откупуване на имота в седалището
на „Галатея“ и видяла бележката за плащането в полза на ТПК „Г.“ в размер
на 2000 лева, както и че въводът бил осъществен след връщането на парите.
Именно защото тези показания не са изолирани, а са в подкрепа на
обсъдените по-горе писмени доказателства, съдът няма основание да се
съмнява в показанията на тази свидетелка и оплакванията на въззивника за
несъобразяване на нейната евентуална заинтересованост (като майка на
децата на ищеца) са неоснователни. От момента на реституирането му имотът
се владее от тези лица, респ. наследниците им (в тази насока са показанията
на свидетеля О. К. К., че през 2004г. той заедно с бащата на ищеца са
регистрирали търговско дружество на адреса и знае, че преди това имотът е
бил използван от ищците, както и че те и понастоящем го ползват).
Т.е. наличието на втората предпоставка на чл. 1 от ЗВСНМРСА-
връщането на цената от продавачите е доказана по делото, което налага
извода, че е осъществен фактическият състав на реституцията. Ищците са
доказали правото си на собственост по силата на реституцията по чл. 1 от
ЗВСНМРСА върху процесния имот и материалната си легитимация по
отрицателния установителен иск за собственост.
Предвид, че към момента на влизане в сила на ЗОС (обн.ДВ 96/1999г.)
процесният имот не е имал статут на частна държавна собственост, която е
отредена за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията в действащите ПУП, не
е осъществено трансформиране на държавна в общинска собственост в
хипотезата на §42 ПЗР на ЗИД на ЗОС, на която ответникът се позовава.
Изложеното налага извода, че ответникът не е собственик на процесния имот
и искът по чл. 124 ГПК срещу него е основателен.
Като е достигнал до идентичен правен извод по подобни съображения,
окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от
визираните във въззивната жалба пороци и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от спора, въззивникът следва да заплати на въззиваемите
7
сторените от последните разноски. Въззиваемата Г. - Хр. П. е претендирала
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7 500 лв. по договор за
правна защита и съдействие от 26.02.2024 г., срещу което ответникът е
направил възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност. Пълномощникът
на въззиваемия Н. Д., адв. Е. Е. е претендирала за присъждане на адвокатско
възнаграждение за безплатно оказана адвокатска защита на осн. чл. 38, ал.1,
т.3 ЗА.
Съдът като съобрази, че спорът е вещен с цена на иска общо от 76957,80
лева, но извършената във въззивното производство работа от адвокатите се
изразява в подаване на отговор и явяване в едно съдебно заседание и не е с
правна и фактическа сложност, поради което и предвид липсата на
обвързаност от определените с Наредба №1/09.01.2004г. минимални размери
на адвокатските възнаграждения (така задължителният характер на даденото
тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22
на СЕС, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда) намира, че
възнаграждението следва да бъде определено в размер на 1 000 лв. за
защитата на въззиваемата Г. - Хр. П. и на 1000 лв. за адв. Е. Е. по чл. 38, ал.1,
т.3 ЗА за безплатно оказаната защита на въззиваемия Н. Д., които община
Варна следва да заплати.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 47/15.01.2024 г., постановено по гр.д.
№125/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Г. - Хр. Х. П., ЕГН **********,
от гр. Варна, ж.к. * бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 1000 лв., представляваща
разноски за адвокатска защита във въззивното производство.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адвокат Е. Г. Е., л.№
**********, сл.адрес: гр.Варна, бул.“*“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 1000
лв., представляваща възнаграждение за безплатно оказана правна защита на
осн. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА на въззиваемия Н. Х. Д. във въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9