Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 260095, Дата  25.11.2020 година

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                

                                                      Председател: Георги Чамбов

                             Членове: Емил Митев

                               Красимира Ванчева

     

                                                                             

Секретар: Нели Богданова

в съдебно заседание на 18 ноември 2020 г.

разгледа докладваното от съдия Красимира Ванчева

търговско дело номер 583 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 186 от 31.03.2020 г., постановено по т. д. № 13/2019 г., Пловдивският окръжен съд е решил следното:

         „ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от „О.т.“ ЕООД, ЕИК ********, против „Х.1“ ЕООД ЕИК ********, за заплащане на сумата 27 939.42 лв. – общ размер на разходи за ремонт и логистика на тежкотоварен автомобил „***“ ДКН: ** **** **, извършени вследствие некачествено извършени сервизни работи от „Х.1“ ЕООД, ЕИК ********, в сервиз, собственост на дружеството – „Д.н.К.“, .

         В полза на дружеството „Х.1“ ЕООД са присъдени и разноски, в размер на сумата 3 040.40 лева.

Това решение се обжалва от дружеството „О.т.“ ЕООД, с подробни съображения за неговата неправилност.

Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.

         Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

         Няма спор, че на 02.08.2018 г. в сервиз на ответника бил приет за ремонт на двигател собствения на ищеца тежкотоварен автомобил „МАН“ ДКН ** **** **. Ремонтът бил извършен с влагане на предоставени от ищеца оригинални резервни части, но – по негово настояване – без задължителната в този случай смяна на маслото.

         На датата 08.08.2018 г. камионът бел предаден на ищеца с нормално работещ двигател, но след изминати 14112 км., на 13.09.2018 г., в района на гр. В., А., двигателят блокирал и камионът бил репатриран до България, където бил поправен в лицензиран сервиз на ***.

         Според ищеца, единствената причина за аварията от 13.09.2018 г. бил некачествено извършения в сервиза на ответника ремонт от м. август 2018 г. и искът е по чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро и чл. 82, предл. 1-во, във вр. с чл. 265, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД – за заплащане на направените от ищеца разходи, необходими за поправката.

         В тази обстановка най-важната и изцяло в тежест на ищеца (чл. 154, ал. 1 ГПК) част от предмета на доказване по делото е била подлежащата на установяване несъмнена причинна връзка между извършения от ответника ремонт през м. август 2018 г. и аварията на двигателя, настъпила след извършения пробег от 14112 км. Но твърдяната от ищеца зависимост – отношението между причина (ремонтът от м. август 2018 г.) и следствието (аварията след изминат пробег от 14112 км.) е останала недоказана по делото.

         Първо, при очевидно налагащата се в случая, но неизползвана от ищеца възможност за обезпечение на доказателства (чл. 207 и сл. ГПК), ремонтът на авариралия двигател е бил извършен без предварително направен от вещо лице оглед (чл. 205, ал. 1, във вр. с чл. 195, ал. 1 ГПК) и без допускане на представител на ответника при разглобяването, което не само е компрометирало възможността да бъде установена истинската техническа причина за аварията, но и това да стане по начин, обвързващ ответника.

         Второ, заключението по първоначалната експертиза на вещото лице инж. И. Д. (л. 60 и сл.) наистина е било повърхностно изготвено единствено според дадени пред вещото лице свидетелски показания – на допълнително разпитания и в съд. з. от 27.06.2019 г. (л. 65 и сл.) свидетел В. П. Н., който е и автор на представеното от ищеца с исковата му молба „Експертно становище“ (л. 12), без изследване на все още неизисканите и неприложени към делото, но вече известни като съществуващи снимки, направени при разглобяването на повредения двигател, като при приемане на заключението вещото лице все пак е заявил, че „за да прегрее този цилиндър дотолкова, че да започне да топи буталото, явно е имало повишена температура, тя се получава от няколко неща комплексно, нарушение може да се получи при повреда в клапаните, тогава прегрява, освен това и ако има нарушено смазване“ – все причини, изобщо неизследвани в първоначалното заключение

         Затова съдът е възложил на три нови вещи лица изготвянето на повторно заключение (чл. 201, предл. 2-ро ГПК), за което и представителят на ищеца не е възразил в същото съдебно заседание от 27.06.2019 г. Което се е оказало и обосновано: вещото лице инж. Д. е приел, че щом мостчето, чрез което се притискат 2 от клапаните на четвърти цилиндър е изпаднало,  основната причина за това трябва да е била „незатегнати при монтажа гайка и контрагайка“, което би нарушило хлабината, дадена от производителя и така постепенно, при изминаването на пробег от над 14000 км. и при лошо работещ 4-ти цилиндър, гайката и контрагайката се били „саморазвили“ и мостчето изпаднало. За разлика от този извод на вещото лице инж. Д. обаче, тройната автотехническа експертиза на инж. И. Г., инж. П. П. и инж. Д. Д. (л. 213 и сл.), като е изследвала и снимковия материал, направен при разглобяването на двигателя от оторизирания от *** сервиз, е стигнала до съвсем друго, обратно заключение: след като е било констатирано, че в останалите работещи пет цилиндъра се намират „прехвърлени, засмукани множество метални елементи, стружки и частици“, това не може да означава друго, освен че „за да бъде осъществено прехвърляне на метални частици от увреденото, разпадащо се бутало на четвърти цилиндър, това е технически възможно само и единствено през всмукателния колектор“.

         Който факт е можел да означава само едно: че „когато е започнало разрушаването на буталото на четвърти цилиндър и отделянето на метални частици, всмукателните клапани на този цилиндър са работили“, а това на свой ред води до извода, че „мостчето, управляващо тези клапани технологично е било на мястото си и ги е управлявало“.

         Следователно – продължават вещите лица – притискащото клапаните на 4-ти цилиндър мостче „е изпаднало от мястото си след като е започнало разрушаването на буталото“, вж. Анализ на констатациите, т. 1-ва, л. 7 от експертизата. С това подробно и съобразено с данните по делото повторно заключение  на тройната експертиза изводите на първоначалната са били напълно оборени и поддържаните в жалбата оплаквания за несъобразяване на окръжния съд с констатациите, направени в заключението на вещото лице инж. И. Д., са несъстоятелни.      

         Трето, подробното заключение на повторната автотехническа експертиза, при ограничените в процеса възможности за изследване на повредения двигател – само по подчертано непълен и изготвен преди процеса снимков материал, е фиксирало поне пет еднакво вероятни причини за настъпване на аварията от 13.09.2018 г., при това с възможности за едновременното им съществуване при продължилата при пробег над 14000 км. експлоатация на двигателя на тежкотоварния камион:

         а)       ненормално изгаряне в резултат на твърде богата горивна смес от неправилно подаване на гориво като време и количество;

 

         б)      късно самозапалване на горивната смес в резултат използване на непредписано за този двигател гориво или гориво с недостатъчна степен на цетан или има бензин в дизела;

         в)      прегряване короната, челото на буталото при „изпаднал“ накрайник на масло-охлаждащата дюза;

 

         г)       прегряване короната, челото на буталото при ненавременна смяна на маслото, твърде дълго, което да доведе до полимеризация на двигателното масло и запушване на дюзите на охлаждането и

         д)      прегряване на короната, челото на буталото при замърсяване с остатъци на маслото и оттам намаляване необходимата циркулация на маслото. 

         Според вещите лица от тройната експертиза, само една от тези пет причини – тази по б. „в“, би могла, ако въобще е съществувала, да „кореспондира в известна степен“ с извършения от ответника ремонт и – съвсем условно – да доведе до проблема, възникнал на 13.09.2018 г., след продължилата над 14000 км. експлоатация на двигателя, вж. и обясненията на вещите лица, дадени в съдебното заседание от 20.02.2020 г. (л. 243 и сл.), за предопределената от липсата на надеждни и технически коректни изходни данни условност на заключението им. 

         В тази обстановка, първо, при очевидната липса на проведено от ищеца пълно и главно доказване на твърдяната в процеса причинна връзка между извършения от ответника ремонт от началото на м. август 2018 г. и настъпилата на 13.09.2018 г. авария (чл. 154, ал. 1 ГПК), но и второ, при безспорния факт, че при възложения на ответника ремонт на двигателя самият ищец крайно непрофесионално и без дължимата необходима грижа на добър стопанин и добър търговец е поискал ремонтираният двигател на тежкотоварния му камион да бъде зареден не с ново, а със старото отработено масло, който факт пък не условно, а „пряко кореспондира“ с две от констатираните от тройната експертиза пет евентуални причини за аварията (описаните по-горе по б. „г“ и б. „д“), безусловно свързани с непрофесионалната употреба на лошо двигателно масло, а други две (тези по б. „а“ и б. „б“) – с евентуалното, но също непрофесионално, използване на некачествено гориво, изводът не може да е друг, освен че предявеният осъдителен иск – като недоказан – е подлежал на отхвърляне.

         Заключението е, че обжалваното решение е законосъобразен и правилен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Пловдивския окръжен съд.

         Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

 

Р     Е     Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 186 от 31.03.2020 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 13/2019 г.Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.