№ 583
гр. Шумен, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20233630101259 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с правно основание чл.
49, ал. 1 СК, в която от А. А. А., против Г. В. А., е предявен конститутивен
иск за прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото
и непоправимо разстройство настъпило след сключването му, без
произнасяне по въпроса за вината.
Ищецът твърди, че с ответницата, която е гражданин на Р. Украйна,
сключили граждански брак на 09.11.2018г. в град Шумен, като от бракът си
нямат деца, като заживели в дома на неговите родители, на адрес: гр. Шумен,
***. През последните три години животът им бил изпълнен с непредвидимост
и проблеми. Ищецът работел на трудов договор и на смени. Имал заболяване,
но въпреки това с труда си издържал домакинството: плащане на сметките,
осигурявал средствата за прехраната и нуждите на двамата, плащал
почивките и ваканциите им. Ответницата не работела в момента. Преди се е
занимавала, когато има желание, с рисуване на картини и козметични услуги.
През 2022 г. ответницата взела пари от общите спестявания и напусна
внезапно семейното жилище. Издирвал я, включително с помощта на
полиция. Изпаднал в шок от отсъствието й. Отсъствал от работа, но
работодателят проявил разбиране и го пуснал в отпуск да издирва жена си.
След 2 дни се върнала сама, била на море и изхарчила парите. Настанила се в
хотел, като казала, че иска да бъде свободна и да ходи където си поиска. През
месец май 2023 г. ходили заедно на екскурзия в Армения, където отношенията
им се влошили много. Въпреки, че всичко й било осигурено и платено, тя
била безкрайно недоволна и всичко й било безразлично. Седмица преди да
подаде исковата молба, ответницата отново изчезнала, не отговаряла на
телефонните му обаждания. Към 21 ч. му се обадили, че са я намерили на
1
паркинга на Кауфланд, след употреба на алкохол и била неадекватна.
Прибрал я от спешно отделение, където била закарана от случайни граждани.
Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, изпразнен от
съдържание и като формално съществуващ следва да бъде разтрогнат по вина
и на двамата като съпрузи. Ответницата твърдяла, че след развода ще отиде
при майка си в Германия. Моли съдът да постанови решение, с което да
прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата
съпрузи. Моли семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, *** -
собственост на родителите на ищеца да бъде предоставено на него. Не се
противопоставя след прекратяването на брака ответницата да запази брачното
си фамилно име. Не претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата подава отговор на исковата молба.
Не оспорва искането за развод, като заявява, че желае същото. Не оспорва
изложеното в исковата молба. Не желае съдът да се занимава с въпроса за
вината. Няма претенции за ползване на семейното жилище в гр. Шумен, ***.
Има намерение след прекратяването на брака да живее в Германия. Желае да
запази брачното си фамилно име. Не претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, поддържа исковата молба, като
уточнява, че не желае съдът да се произнася за вината, а ответницата чрез
процесуалния си представител, поддържа отговора. Прави уточнение че
ответницата от 30.06.2023 г. е заминала за Германия.
Съдът, като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански
брак, за което от длъжностното лице по гражданско състояние Община
Шумен е съставен Акт за граждански брак № 0543/09.11.2018 г. /л. 6/.
От ангажираните по делото гласни доказателства, посредством разпит
на свидетеля А. А. А.ян – майка на ищеца, кредитирани, при условията на чл.
172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се
установява, че страните са разделени от месец и половина, като ответницата
заминала за Германия и не поддържат контакт. Причината за раздялата им
била различните им разбирания за брак. От бракът си нямали деца.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени
доказателства.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Съпрузите са фактически разделени, като съпругата е напуснала
семейното жилице и живее в Германия. Действително фактическата раздяла
не е абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС №10/1971 г., т. 3),
както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай бракът е
2
съществувал само формално. Докато са живеели заедно съпрузите не са се
разбирали като всеки от тях в личен план е установил свой собствен начин на
живот, изключващ изцяло другия. Двамата не са били отдадени на обща
грижа и единомислие за съществуването и просперитета на семейството.
Всякакви контакти между тях са прекъснати и те са се отчуждили, като
помежду им трайно са се настанили неразбирателството, липсата на обич и
взаимно уважение.
Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и
поведението на страните, съдът приема за установено, че брачните отношения
между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, а брачната връзка
няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание. Помежду им е
изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом,
общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и
подкрепа между членовете на семейството.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака е
лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, това би било вредно
за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и
духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност,
поради което следва да бъде прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това. Ищецът изразява желание съдът да се произнесе по
вината, но в хода на процеса оттегля това свое искане, поради което не е
необходимо съдът да изследва този въпрос.
Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете относно семейното жилище с правно
основание чл. 56, ал. 1 СК и фамилното име на ответницата.
Съгласно § 1 СК Семейно жилище по смисъла на СК е жилището, което
е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.
Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода
между страните - елемент от имуществените последици на прекратяването на
брака. Претенция за ползването на семейното жилище е направена от ищеца и
доколкото ответницата не се противопоставя, следва семейното жилище да
бъде предоставено на ищеца, в предвид че е напуснато от ответницата
доброволно.
Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с което се допуска
разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще
могат да носят в бъдеще. Или, законодателят е допуснал и служебно
произнасяне по този въпрос. От страна на жената, по отношение на която по
безспорен начин се установява, че при сключването на гражданския брак е
приела фамилното име на мъжа, е поискала запазване на брачното фамилно
име, поради което и единствено тя притежава материалноправната
легитимация да заявява претенция по чл. 53 СК, доколкото законодателят е
3
предоставил тази възможност единствено на лицето, което е променило
фамилното си име при сключване на гражданския брак да избере дали да
продължи да носи брачното си фамилно име или да възстанови предбрачното
си такова, като съгласието или несъгласието на другия съпруг в случая се
явява ирелевантно. В тази връзка, следва да се отбележи, още, че единствено
от титуляра на това субективно, лично и неотчуждимо право зависи дали
последният ще се възползва или не от тази законова възможност. Ето защо,
следва да бъде постановено, след прекратяване на брака жената да запази
брачното си фамилно име.
Относно разноските.
Страните не претендират разноски. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде платена
от ищеца, след приспадане на първоначално внесената такса в размер на 25
лв., на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Прекратява гражданския брак между Г. В. А., Гражданин на Република
Украйна, родена на 28.09.1986 г., с постоянен адрес: гр. Шумен, ***, и А. А.
А., с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Шумен, ***, сключен на
09.11.2018 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние Общ. Шумен,
за което е съставен Акт за граждански брак № 0543, на основание чл. 49, ал. 1
СК.
Предоставя ползването на семейното жилище в гр. Шумен, ***, на
ищеца, на основание чл. 56, ал. 1 СК.
Постановява след прекратяването на брака жената да носи брачното си
фамилно име „А.“, на основание чл. 53 СК.
Осъжда А. А. А., с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Шумен, ***,
да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен, сумата 25 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна
държавна такса по иска за развод, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и 5.00 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
4
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5