Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.08.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
IV-г с-в, в публичното заседание на дванадесети октомври през
2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 710 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 293687 от 05.12.2019 г. СРС, 177 с-в, по гр.д.№ 28549/2014 г. е отхвърлил предявения от „ЗД Е.Р.“ ЕАД
иск срещу Г. Ф.за заплащане на основание чл.273, ал.4 КЗ на сумата от 442,56
лв.-изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на Е.С.-А., отговорността за
което е на ответника.С решение № 20015624 от 19.01.2021 г. СРС е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 293687 от 05.12.2019 г., като е постановил, че решението е
постановено при участието на М.Д.Г..С решение № 20157544 от 15.07.2021 г. СРС е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 20015624 от
19.01.2021 г., като в диспозитива относно името на третото лице-помагач, като
вместо „М.Д.Г.“ да се чете „М.Д.Г.“.
Срещу постановеното
решение № 293687 от 05.12.2019 г. е постъпила въззивна жалба
от ищеца „ЗД Е.Р.“ ЕАД с
оплаквания, че същото е неправилно.Въззивникът твърди, че е доказал вменените
му с доклада по делото в доказателствена тежест предпоставки за основателност
на иска, и че първоинстанционният съд е направил погрешен извод за
неоснователност на иска.Поддържа, че застрахователният договор е прекратен по
реда на чл.260, ал.2 вр. чл.202, ал.2 КЗ /отм./ при фингирано връчване на
известието за прекратяването му поради неплащане на разсрочената вноска от
застрахования, и че развалянето настъпва без да е необходимо да се изпраща
уведомление за това.Твърди, че изпращането на справка в Информационния център
на Г. Ф.по реда на чл.294 КЗ /отм./ не е елемент от фактическия състав на
прекратяване на застрахователните договори и след като договорът е прекратен
преди настъпването на застрахователното събитие обезщетението за вредите от
произшествието се дължи от Гаранционния Ф./арг. от чл.288 КЗ /отм./.Излага
доводи, че изплащането на застрахователното правоотношение не е признание на
задължението, а изпълнение на разпоредбата на чл.273 КЗ, ал.4 КЗ /отм./, която
е създадена в интерес на увреденото лице.Моли съда да отмени обжалваното
решение и да уважи иска.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- Г. Ф.оспорва същата.Твърди,
че решението на СРС е съобразено с материалния закон, постановено е при
спазване на процесуалните правила и е обосновано.Правилно съдът е приел, че
предпоставките, при които застрахователят може да се освободи отговорност
спрямо третите увредени лица, като се позове на прекратяване на
застрахователния договор са неплащане на изискуемата част от застрахователната
премия, връчено чрез застрахователна полица предупреждение до застрахования, че
договорът ще се счита за прекратен с
изтичане на 15 дни от падежа на неплатената част от премията и изпратено
уведомление до Информационния център към Г. фонд, предхождащо настъпването на
застрахователното събитие, че договорът с деликвента е прекратен към точно
определен момент, като в случая такова уведомление не е изпратено и полицата
все още е действала.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира
разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл.273, ал.4 КЗ /отм./.Ищецът-
„ЗД Е.Р.“ ЕАД / с предишно наименование „ХДИ З.“ АД/ твърди, че на 13.01.2014
г. в „ХДИ З.“ АД е подадено уведомление за щета по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за настъпило на 11.01.2014 г. ПТП между МПС
„Опел Тигра“ с ДК№ *******и МПС „Ауди А4“ с ДК № *******, в резултат на което в
дружеството е образувана щета № 01-01-14-0301-0041.След извършена проверка е
установено, че към датата на настъпване на застрахователното събитие полица №
09113002308067, по която е застрахована гражданската отговорност на собственика
и водачите на МПС „Опел Тигра“ с ДК № *******, е прекратила своето действие на
основание чл.260 вр. с чл.202, ал.2 КЗ поради неплащане на втората поредна
вноска от разсрочената застрахователна премия с падеж 23.12.2013 г., като в
самата полица е посочено, че поредната вноска от разсрочената премия се дължи
до 17,00 ч. на датата на падежа и че неплащането й до 24,00 ч. на 15-ия ден от
датата на падежа, застрахователният договор прекратява действието си.В случая
полицата е прекратила действието си, считано от 08.01.2014 г.Ищецът твърди, че
е уведомил за това собственика на увреденото МПС-Е.С.-А. и на основание чл.288,
ал.9, изр.3 КЗ /отм./ е препратил всички необходими документи за изплащане на
обезщетението на Гаранционния фонд.С писмо с изх.№ 07-09-21-1/28.02.2014 г. Г. Ф.е
върнал преписката с аргумента, че полицата е била валидна към датата на ПТП и
че действието й не е било прекратено поради липсата на своевременно уведомяване
на ИЦ към Г. Ф.за нейното прекратяване.Твърди, че е налице хипотезата на
чл.274, ал.4, изр.1 КЗ /отм./ и е определил и изплатил обезщетение в размер на
442,56 лв. за причинените вреди на л.а. „Ауди А4“ с ДК № ******* и с писмо
изх. № 1024/03.04.2014 г. е поканил ГФ
да му възстанови изплатената сума, но не е получил плащане.Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 442,54
лв. със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното му плащане.
С определение от 20.05.2015 г. на основание чл.219 ГПК М.Д.Г.
е конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника.
Видно от застрахователна полица Гражданска отговорност на
автомобилистите № 09113002308067 л.а. марка „Опел“ модел „Тигра“ с рег.№ *******е
бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в „ХДИ З.“ АД със срок
на действие от 23.09.2013 г. до 22.09.2014 г..Страните са договорили разсрочено
плащане на застрахователната премия на четири вноски-на 23.09.2013 г.,
23.12.2013 г., 23.03.2013 г. и 23.06.2013 г.С подписване на полицата
застрахованият се счита уведомен, че при неплащането на вноска до 24,00 часа на
15-ия ден от датата на падежа, застрахователният договор прекратява действието
си.
Видно от двустранен протокол за ПТП на 11.01.2014 г. в
13,10 ч. е настъпило ПТП с участието на л.а. „Опел Тигра“ с ДК № *******,
застрахован в „ХДИ“ АД с водач М.Д. и л.а. „Ауди А4“ с ДК № *******, който е
бил в паркирано състояние и е ударен при тръгване/отваряне на вратата, като е
отразено, че произшествието е настъпило по вина на водача на л.а. „Опел Тигра“.
С писмо изх.№ 279/23.01.2014 г. „ХДИ З.“ АД е уведомил Е.С.-А.,
че при извършване на процедурата по ликвидация на щета № 0100-01-14-0301-0041 е
установено, че не е платена втората вноска с падеж 23.12.2013 г., поради което
застрахователният договор е прекратен, считано от 08.01.2014 г. и не е налице
правно основание за заплащане на обезщетение за причинените вреди.
С писмо изх.№ 504/12.02.2014 г. ищцовото дружество е
уведомило Г. фонд, че за ПТП, настъпило на 11.01.2014 г. виновният водач не е
имал валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
и на основание чл.288, ал.9, изр.3 КЗ /отм./ е представил документи във връзка
с подаденото в „ХДИ З.“ АД уведомление за щета.
С писмо изх.№ 07-09-21-1/28.02.2014 г. „Г. фонд“ е уведомил ищцовото
дружество, че за л.а. „Опел Тигра“ с ДК № ********има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при „ХДИ З.“ АД по полица № 09113002308067 със срок на действие от 23.09.2013 г. до 22.09.2014 г., т.е.
валидна към датата на ПТП, и че компанията не е подала данни в ИЦ към ГФ за
прекратяване на полицата, поради което не са налице условията на чл.288 КЗ
/отм./.
Видно от РКО № 240/18.03.2014 г. „ХДИ З.“ АД е изплатило
на Е.Р. С.-А. сумата от 442,56 лв. по процесната щета.
С писмо изх.№ 1024/03.04.2014 г. ищецът е поканил ГФ в
14-дневен срок от получаването му да му заплати сумата от 442,56 лв.
От заключението на АТЕ на вещото лице Ст.Стоименов е установено, че ПТП
от 11.01.2014 г. в гр.Перник е настъпило, като МПС „Опел Тигра“ с рег.№ *******се
е ударил в паркирания л.а. „Ауди А4“ с рег.№ *******.Щетите, нанесени на МПС
„Ауди А4“ са в причинно-следствена връзка с описаното ПТП.Към датата на ПТП
размерът на щетите възлиза на 672,40 лв., а с включени 15 лв. ликвидационни
разноски-687,40 лв.
От съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Р. Б. е установено, че
застрахованият по полица № 09113002308067 е
извършил плащане само на първа вноска на
разсрочената застрахователна премия по процесната застрахователна полица.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.273, ал.4 КЗ /отм./ в случай на спор между
Гаранционния Ф.и застраховател, сключил задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите относно това кой трябва да обезщети увреденото
лице, обезщетението се заплаща от застрахователя.Ако бъде установено, че
отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя
сумата, платена на увреденото лице заедно със законната лихва.
Първоинстанционният съд е приел, че предпоставките за освобождаване от
отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ са:
неплащане на изискуема част от застрахователна премия, връчено чрез
застрахователна полица предупреждение до застрахования, че договорът ще се
счита за прекратен с изтичане на 15 дни от падежа на неплатената част от
премията и изпратено уведомление по чл.294, ал.1 КЗ /отм./ до ИЦ към ГФ,
предхождащо настъпването на застрахователното събитие, че застраховатилният
договор с деликвента е прекратен към точно определен момент.Доколкото в случая
не е спорно, че към момента на процесното ПТП такова уведомление не е било
изпратено от ищеца до ответника, платилият застраховател няма основание да
претендира възстановяване на сумата от ГФ.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението
е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства и при
постановяването му не се установи да е допуснато нарушение на императивни
материалноправни разпоредби.Съгласно практиката на ВКС, обективирана в
цитираните решения /решение № 161/13.11.2012 г. по т.д.№ 607/2011 г. на ВКС, II ТО и решение №
236/21.12.2013 г. по т.д.№ 1778/2013 г. на ВКС, II ТО/, която се споделя и от настоящия съдебен състав, за
да се освободи от отговорност по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ спрямо третите увредени
лица, застрахователят трябва да изпълни императивно установеното в чл.294, ал.1 КЗ /отм./ задължение като изпрати уведомление за прекратения застрахователен
договор до ИЦ към ГФ в срок до втория работен ден на седмицата, следваща датата
на прекратяването.Изпълнението на това задължение гарантира известяването на
третите лица, които имат намерение да предявят иск за обезщетение срещу
застрахователя, че действието на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ е прекратено към определен момент, след който застрахователят не
отговаря за причинените от застрахования делинквент имуществени и неимуществени
вреди.Липсата на уведомление следва да се тълкува като индиция за отказ на
застрахователя да упражни признатото в чл.202, ал.1 КЗ /отм./ право, извършен
след възникването на основанието за прекратяване на договора.Поради изложеното
оплакването във въззивната жалба, че развалянето
на застрахователния договор настъпва без да е необходимо да се изпраща
уведомление за това до ГФ, са неоснователни.
Други конкретни оплаквания във въззивната жалба не са направени, а съгласро
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.второ ГПК въззивният съд е обвързан от
изложеното в нея.
Поради съвпадане
на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна сумата от 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 293687 от 05.12.2019 г. на СРС, 177 с-в, по гр.д.№ 28549/2014
г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 20015624 от 19.01.2021 г.,
което е поправено с решение № 20157544 от 15.07.2021 г. на СРС, 177 с-в, гр.д.№
28549/2014 г.
Решението
е постановено при участието на М.Д.Г. като трето лице-помагач на страната на
ответника.
ОСЪЖДА
„ЗД Е.Р.“ ЕАД с ЕИК*******и със седалище и адрес на управление:*** за заплати
на Г. Ф.с БУЛСТАТ ******* и със седалище и адрес на управление:*** на основание
чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.