№ 934
гр. Бургас, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100500850 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от „В и К“ ЕАД Бургас със седалище и
адрес на управление: град Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген.Вл.Вазов“ № 3, ЕИК
*********, чрез гл. юк. Д. Златева против решение №603/01.04.2022 г.,
постановено по гражданско дело № 4891/2021 г. по описа на РС - Бургас, с
което съдът е отхвърлил иска на въззивника против Община Бургас,
представлявана от кмета Димитър Николов, за приемане за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 11908,45 лв., дължима
по издадени фактури в периода 25.04.2018 г. - 25.09.2020 г., с отчетен период
по фактури от 04.01.2018 г. - 04.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази главница, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане, ведно с обезщетение за забавено плащане в
размер на 3592,67 лв. за периода от 25.05.2018 г. до 14.05.2021 г., за които
суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 934/20.05.2021 г. по ЧГД № 3440/2021 г. по описа на РС - Бургас като
неоснователен, като е осъдил „В и К“ ЕАД да заплати на Община Бургас
сумата от 100 лева - разноски по делото.
1
Недоволство от така постановеното решение изразява въззивното
дружество, което счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага
подробни съображения. Моли съда за отмяна на решението и
удовлетворяване на претенцията. Счита доводите на съда за несъстоятелни и
изразява несъгласие с приетото от съда, че ответникът не попада в
определението „Потребител на ВиК-услуги по см. на пар.1, ал.1, т.2 б.“а“ и
„б“ от ДР на ЗРВКУ, както и разпоредбата на чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004
г. Твърди, че наемателят не е нито ползвател, нито собственик, нито носител
на вещно право върху имота, нито на право на ползване на същия, за да се
приеме, че попада в категорията „Потребител на ВиК-услуги“ по смисъла на
закона. Цитира практика на БОС, като твърди, че е налице валидно
облигационно отношение с ответника. Позовава се на чл.9а от Наредбата,
според която разпоредба за потребители се признават само титулярите на
вещни права. Оспорва изводите на съда досежно издадените фактури.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Община Бургас чрез гл.юк. Галина Страшимирова, с който намира подадената
жалба за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение за правилно и
законосъобразно. Излага съображения, цитира съдебна практика, като моли
съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 и сл. от ГПК, от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред РС - Бургас е с правно основание чл.422 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира за установено следното:
Производството първоначално е започнало по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за което е образувано
ч.гр.д. №3440/2021 г. на БРС. С издадена заповед за изпълнение
№934/20.05.2021 г. по ч.гр.д. №3440/2021 г. БРС е разпоредил длъжникът
Община Бургас, представлявана от кмета Николов, да заплати на въззивника
сумата от 11908,45 лева – главница, представляваща неплатени задължения за
ползвани ВиК услуги през периода 04.01.2018 г. -04.09.2020г., сумата от
3592,67 лева – мораторна лихва за периода 25.05.2018 г. – 14.05.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2021 г. до изплащане
на задължението, както и сумата от 360,02 лева, представляваща направени
2
разноски в заповедното производство.
След подадено възражение за недължимост, е предявена исковата
молба по настоящото производство. За да постанови обжалвания резултат
БРС е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като въззивникът не е
провел успешно доказване относно материално-правната си легитимация като
потребител на ВиК услуги. Счел е, че по делото е установено, че за процесния
период потребител на услугите по смисъла на §1, ал.1, т.2 от ПР на ЗРВКУ е
„Група Компании Лъв“ ООД, на чието име е открита партида и са
фактурирани услугите. Установил е, че по делото липсва солидарна
отговорност съгласно чл.2 ал.3 от ОУ на „ В и К“.
Настоящата съдебна инстанция намира направените от
първоинстанционния съд изводи за неправилни, което налага отмяна на
постановения съдебен акт. По делото е безспорно установено, че имотът,
находящ се на ул. „Ремсова“ № 9, представляващ Спортен комплекс,
стопанисван от „Група Компании Лъв“ ООД, с открит абонатен № 233056 на
името на дружеството, видно от представения акт за общинска собственост,
представлява имот в кв.40, парцел 1, кв. Сарафово, гр. Бургас и е собственост
на Община Бургас. Действително „В и К“ е открила партиден номер на
дружеството въз основа на сключения между него и Община Бургас договор
за наем от 18.03.2015 г. Въпреки това обаче настоящата съдебна инстанция
намира, че по отношение на ползването на ВиК услуги собственикът е този,
който отговаря за неплатени задължения. Това обстоятелство произтича както
от разпоредбата на §1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги, така и от Наредба
№4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Съгласно
посоченото в закона „Потребители на такива услуги са: а. юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги; б. юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в.
предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените
места за технологични нужди или подаващия на други потребители след
съответната обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, не
предназначена за питейни води.“
3
При това положение следва да се приеме, че собственикът на
водоснабден имот отговоря при всички случаи когато има задължения към „В
и К“. Действително в Общите условия на „В и К“ изрично е посочено по
какъв ред става откриване и закриване на партида съгласно чл.59 и
следващите и това е от значение в отношенията между третото лице –
наемател и „В и К“, при което положение откривайки партида на
несобственик в имота „В и К“ следва да издава фактури на негово име и да
осъществява дейността по предоставяне на ВиК услуги. Това обаче не
освобождава собственика на имота от задължението му при неплащане да
удовлетвори дружеството, поемайки задълженията по предоставените услуги.
В настоящия случай в имота е установено, че се намира наемателят „Група
Компании Лъв“ ООД, като видно от представената справка на „В и К“ ЕАД –
Бургас, партида за вода с абонатен № 233056 е открита от „В и К“ оператора
по заявление за откриване на партида от 10.08.2016 г. от титуляра „Група
Компании Лъв“ ООД и до настоящия момент същата не е закривана.
Видно от ЗРВКУ, дори и да не е реалния потребител на ВиК услугите,
собственикът е този който отговаря пред дружеството, независимо дали се
касае за собственик или за лице, което е носител на ограничено вещно право
върху имота. В този смисъл съдът намира предявената претенция за
основателна и доказана.
По делото са представени 23 броя фактури, обхващащи периода от
25.04.2018 г. до 25.09.2020 г., като претенцията възлиза на сумата от 11908,45
лева, а изтеклата лихва за забава за периода от 25.05.2018 г. до 14.05.2021 г. е
в размер на 3592,62 лева, като за тези суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК №934 от 20.05.2021 г. по ч.гр.д.
№3440/2021 г. на БРС. На въззивника следва да се присъдят направените
разноски в заповедното производство от 360.02 лв., както и разноските в
исковото производство за двете инстанции, възлизащи на 750 лв./ по 25 лв.
д.т. и по 350 лв. юрисконсултско възнаграждение/. Това налага отмяна на
решението на БРС и удовлетворяване на претенциите.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯВА Решение № 603 от 01.04.2022 г., постановено по гр. дело
№ 4891/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, като вместо него
ПОСТОНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във връзка с
чл. 79 и 86 от ЗЗД, че Община Бургас, ЕИК000056814, дължи на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, сума в размер на
11908,45 лв. главница, дължима по издадени фактури за периода 25.04.2018 г
—25.09.2020 г., с отчетен период по фактури от 04.01.2018 г. до 04.09.2020
г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, ведно с обезщетение за
забавено плащане в размер на 3592,67 лв. за периода 25.05.2018 г. до
14.05.2021 г., за които суми издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 934/ 20.05.2021 г. по ч. гр. д. №3440/2021 г.
по опис на БРС
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК000056814 да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 360,02
лева – разноски в заповедното производство, както и сумата от 750 лв.-
разноски за двете инстанции в исковото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5