РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Бургас, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Светлин Ив. Иванов
Петя Кр. Георгиева
при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова
в присъствието на прокурора Димитър Г. Узунов
като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100601409 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 260001 от 11.03.2022г., постановена по НОХД № 81/
2021г., Районен съд-Несебър е признал подсъдимия П. С. П. ЕГН **********
за виновен в това, че на 02.11.2015г. около 17:30-18:00 часа в гр.Несебър,
община Несебър, обл.Бургас, в складова база „Възраждане“, повредил чрез
нанасяне на удари с ръце и крака чужди движими вещи, които са били във
владението и стопанисвани към дата на извършване на деянието на "С. И. Г"
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Несебър,
********** с управител и едноличен собственик на капитала Д. П. Д., а
именно:
- лек автомобил марка „Фолксваген голф 7“ с рег.№ А5135МР /към
датата на деянието/, черен цвят, с рама № WVWZZZAUZFP057577, на който
са причинени подбитости на тавана, предна дясна врата, преден капак, предна
броня и решетка на автомобила, като нанесените щети са на стойност
2059,22 лева.
- лек автомобил марка „Ситроен Берлинго“ с рег.№ А9119МК /към
датата на деянието/, с рама № VF7MFWJZF654346655, на който причинени
подбитости на задна врата /багажник/, като нанесените щети са на стойност
155,50 лева, като нанесените щети и на двата автомобила са на обща
1
стойност 2204,72 лева, поради което и на основание чл.216, ал.1 във вр. с
чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК съдът му е наложил наказание „пробация“ при
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 8 месеца с явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца.
Със същата присъда съдът се е произнесъл и относно направените в
хода на наказателното производство разноски, като на основание чл.189, ал.3
от НПК е осъдил подсъдимия П. С. П. да заплати в полза и по сметка на ОД
на МВР-Бургас разноски в размер на 38,64 лева и разноски в съдебното
производство в размер на 340,00 лева в полза и по сметка на Районен съд-
Несебър.
Против присъдата на Районен съд-Несебър е подадена въззивна жалба
от защитника на подсъдимия. В жалбата и допълнението към нея се съдържат
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на атакуваната присъда,
както и несправедливост на наложеното наказание. Твърди се противоречие в
мотивите на съда, тъй като неправилно са кредитирани едни, а игнорирани
други доказателства. Сочи, че в обвинението неправилно е посочено
ощетеното юридическо лице на единия от повредените автомобили. Иска се
отмяна на първоинстанцонната присъда и постановяване на нова,
оправдателна присъда на основание чл.336, ал.1, т.3, във вр. с чл.334, т.2 от
НПК, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото обвинение. Направено е алтернативно искане за отмяна на
присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд, на основание
чл.335, ал.2 вр. с чл.334, т.1 от НПК, поради допуснати съществени
нарушения на закона.
Въззивната жалба е подадена от легитимиран субект, в
законоустановения преклузивен срок, пред компетентния съд, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа
аргументите изложени в допълнението към въззивната жалба. Счита, че
постановената присъда е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива.
Твърди противоречие в мотивите на първоинстанционния съд и липса на
доказателства за съпричастност на подсъдимия по отношение на вмененото
му престъпление. Моли съда за отмяна на първоинстанцонната присъда и
постановяване на нова, оправдателна присъда, с която подсъдимият да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение. Поддържа
искането за отмяна на присъдата и връщане на делото на
първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на
закона.
В последната си дума подсъдимият П. П. моли да бъде признат за
невинен и оправдан, като твърди, че не е извършвал престъплението, за което
е обвинен.
Представителят на Окръжна прокуратура-Бургас намира жалбата за
2
неоснователна, поради липса на основанията по чл.334, т.1 и т.2 от НПК.
Счита присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна и
обоснована. Аргументира становище за съответствие на присъдата с фактите,
установени от доказателствената съвкупност. Твърди липса на осъществени
от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуални правила.
Предлага обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в
предмета и пределите, очертани в разпоредбите на чл.313 и чл.314 от НПК,
независимо от основанията, посочени от страните, намери намира жалбата за
основателна, като възражението за неправилност на първоинстанционната
присъда не следва да се разглежда по същество, тъй като са налице
съществени нарушения от категорията на посочени в чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от
НПК, неотстраними от настоящата инстанция, налагащи отмяна на
постановения съдебен акт и връщане делото на първоинстанционния съд.
Подсъдимият П. П. е предаден на съд за престъпление по чл.216, ал.1
от НК за това, че на 02.11.2015г. около 17:30-18:00 часа в гр.Несебър, община
Несебър, обл.Бургас, в складова база „Възраждане“, повредил чрез нанасяне
на удари с ръце и крака чужди движими вещи, които са били във владението
и стопанисвани към дата на извършване на деянието на "С. И. Г" ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ********** с
управител и едноличен собственик на капитала Д. П. Д., а именно:
- лек автомобил марка „Фолксваген голф 7“ с рег.№ А5135МР /към
датата на деянието/, черен цвят, с рама № WVWZZZAUZFP057577, на който
са причинени подбитости на тавана, предна дясна врата, преден капак, предна
броня и решетка на автомобила, като нанесените щети са на стойност
2059,22 лева.
- лек автомобил марка „Ситроен Берлинго“ с рег.№ А9119МК /към
датата на деянието/, с рама № VF7MFWJZF654346655, на който причинени
подбитости на задна врата /багажник/, като нанесените щети са на стойност
155,50 лева, като нанесените щети и на двата автомобила са на обща
стойност 2204,72 лева.
На подсъдимия П. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.216,
ал.1 от НК, за повреждане на два автомобила, извършено в гр.Несебър на
посочената в обвинителния акт дата 02.11.2015г.. В досъдебното
производство, като обвиняем същият е бил привлечен на 07.10.2020г. с
окончателно обвинение именно по чл.216, ал.1 от НК. Така приключеното
производство е внесено в съда с обвинителен акт, който нарушава правото на
защита на подсъдимия, тъй като в него има вътрешни противоречия. В
обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият П. е
нанесъл удари с крака и ръце по автомобил „Фолксваген голф7“ с рег.№
А5135МР и причинил подбитости по тавана, предна дясна врата, преден
капак, предна броня и решетка, собственост на Д. Д.. След като видял
действията на подсъдимия, пострадалият позвънил на полицейски служители,
за да ги информира за случващото се. След като чул обажданото,
подсъдимият побягнал надолу, откъдето се чул още един удар. Пострадалото
3
лице Д. Д. видял, че подсъдимият е нанесъл удар по задната врата – капак, от
който се получила подбитост и на служебния автомобил марка „Ситроен
Берлинго“ с рег.№ А9119МК. Тези обстоятелства не кореспондират с
фактическото обвинение, като престъпните прояви на подсъдимия не са
прецизно квалифицирани. Противоречията в обвинителния акт са останали
незабелязани от първоинстанционният съд. В случая е налице продължавано
престъпление, в състава на което са включени две деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление и са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Обективна
особеност на продължаваното престъпление е, че деянията биват извършени
през непродължителни периоди от време, като се има предвид това, което
разделя отделните прояви. Този въпрос е фактически и се преценява в
зависимост от характера на дейността. От обстоятелствената част на
обвинителния акт става ясно, че подсъдимият първо е осъществил деянието
по чл.216, ал.1 от НК по отношение на автомобил „Фолксваген голф 7“ с рег.
№ А5135МР, след което побягнал надолу и след непродължителен период от
време е осъществил и второто по ред деяние по същия престъпен състав по
отношение на автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№ А9119МК. Когато от
фактическите обстоятелства по делото може да се направи обоснован извод,
че последващите деяния се явяват продължение на предшестващите ги -
деянието следва да се квалифицира, като продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Така описаната усложнена престъпна дейност
не намира отражение, нито във фактическото обвинение, нито в цифровата
квалификацията на деянието, като такова по чл.216, ал.1 вр. с разпоредбата на
чл.26, ал.1 от НК, още повече, че ал.2 на последната предвижда, че при
продължаваното престъпление деецът се наказва съобразно включените в
него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения общ престъпен
резултат. Съдебната практика непротиворечиво приема, че целта на
обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета
на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на
обвиняемия/подсъдимия в него и по този начин да се поставят основните
рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита /ТР №
2/2002г., т.4.2 на ОСНК на ВКС/. В същото тълкувателно решение е указано,
и че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът следва
задължително да посочи фактите, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Нарушението е
проявено още на досъдебното производство, като безкритично е
възпроизведено в обжалваната първоинстанционна присъда. По тази причина,
и поради невъзможността за връщане на делото на прокуратурата, след
промените в НПК, присъдата следва да бъде отменена и делото бъде върнато
на първата инстанция на основание по чл.335, ал.2 вр.с чл.348, ал.3, т.1 от
НПК за отстраняване на това нарушение.
На следващо място, настоящата инстанция констатира, че в
първоинстанционното съдебно производство са допуснати и други
4
съществени нарушения на процесуалните правила, обезпечаващи защитата на
подсъдимия. При разглеждане на делото по реда на глава двадесета от НПК, в
съдебно заседание на 25.05.2021г. не е даден ход на съдебното следствие,
респективно същото не е започнало със задължителния доклад на
председателя на съдебния състав – чл.276, ал.1 от НПК. Същият не е
предоставил възможност на прокурора да изложи обстоятелствата включени
в обвинението в съответствие с чл.276, ал.2 от НПК, а подсъдимият не е бил
запитан дали разбира в какво е обвинен, и не му е била дадена възможност
първи след прочитане на обвинителния акт да вземе отношение по
обвинението и ако желае да даде обяснения – чл.277, ал.1 от НПК. Съдебният
състав е пристъпил направо към разпит на вещо лице и е продължил с разпит
на свидетеля Д. П. Д.. Пропуснатите действия на съда, посочени по-горе, като
нарушения в тяхната съвкупност са неотстраними от въззивния съд. В случая,
липсата на определение за даване ход на съдебното следствие при извършено
такова в цялост, не би могло да се квалифицира, като съществено ако бе
единствен пропуск на съда, но незапознаването на подсъдимия с
обстоятелствата включени в обвинението, липсата на заявление от негова
страна, че разбира в какво е обвинен и становище дали желае да даде
обяснения по обвинението сега или впоследствие, сериозно засяга правото му
на защита. Основно място в системата на процесуалните гаранции за правото
на защита, заема разпоредбата на чл.55 от НПК, според която подсъдимият,
освен да научи в какво се обвинява, има право да даде обяснения по
обвинението. По този начин за първи път предаденото на съд лице изразява
отношението си към повдигнатото му обвинение пред съда, тъй като
съдебното следствие стартира чрез извършване на тези действия.
Практически липсва цял институт на наказателния процес, поставящ началото
на съдебното дирене, свързан изначално с упражняване на правото на защита
на подсъдимия – да бъде запознат с обвинението в централната фаза на
процеса – съдебната, което при дела от общ характер понастоящем се
осъществява с доклада на председателя и най-вече с излагане на
обстоятелствата включени в обвинението от прокурора /ДВ брой 7/2019г./.
Допуснатите процесуални нарушения от Районен съд-Несебър се явяват
съществени от категорията на визираните в чл.348, ал.3 от НПК и са
неотстраними от въззивния съд. При неспазване на императивните
разпоредби на чл.276, ал.1 от НПК и чл.276, ал.3 и чл.277, ал.1 от НПК
правото на защита на подсъдимия в случая е било ограничено до степен,
несъвместима с гаранциите по чл.6 от ЕКПЧ. За да е налице проведен
справедлив процес, отговарящ на изискванията по чл.6 от ЕКПЧ, трябва да
има първоинстанционен съд, пред който подсъдимият има право да иска да
бъде изслушан, както и да му се предостави възможност да изложи устно
своите защитни доводи. Съдебното следствие по делото е приключило и
присъдата е постановена, без подсъдимия П. П. да е дал обяснения по
повдигнатото му обвинение, въпреки че е участвал в производство срещу
него. Правото на подсъдимия да дава обяснения е гарантирано във всички
фази на процеса и съгласно чл.277, ал.2 от НПК той може да дава обяснения
във всеки момент на съдебното следствие. Това, че е бил поканен да даде
5
обяснения преди приключване на съдебното следствие не санира пропуска на
съда и допуснатите съществени нарушения, довели да ограничаване правото
му на защита. Предвид гореизложеното на основание чл.335, ал.2 от НПК
делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд за отстраняване на посочените отстраними
съществени нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на
подсъдимия - чл.348, ал.3, т.1 от НПК.
Отделно от гореизложеното, въззивният съд констатира, че
атакуваната присъда не съдържа мотиви, съобразно изискуемото съдържание
по чл.305, ал.3 от НПК. Мотивите към атакуваната присъда не отговарят на
процесуалните изисквания за доказателствения анализ, въз основа на който се
приема установеното. Съдът е длъжен да направи своите изводи относно
доказаността на обвинението, след внимателен анализ на събраните
доказателства, преценявайки същите не само поотделно, но и в тяхната
съвкупност и връзка. Първоинстанционният съд формално се е позовал на
доказателствените източници, без да извърши задълбочен анализ какво
приема за установено от фактическа страна, и въз основа на кои
доказателства, като при констатираното противоречие в тях, не е изложил
съображения защо едни от тях се възприема, а други не. По този начин той не
е мотивирал своето вътрешно убеждение по въпросите по чл.301, ал.1 от
НПК. В мотивите на присъдата е посочено, че е налице единна верига от
достатъчно на брой безспорни и достоверни косвени доказателства, водещи
до единствено възможен извод за извършването на деянието и авторството в
лицето на подсъдимия П.. Цитираната съдебна практика, според която се
приема, че осъдителната присъда може да почива само на косвени
доказателства е известна на съда, но това е така, когато по категоричен и
несъмнен начин е установена тяхната достоверност и въз основа на тях е
невъзможен друг правен извод. В противовес с това в проверяваната присъда
съдът е обосновал изводите си по недопустим начин, с произволни съждения
относно авторството на деянието, като е посочил, че свидетелят Д. принципно
нямал интерес да уврежда автомобилите, които ползвал по силата на
лизингови договори, нито пък свидетелите А. и П., които взели страната на Д.
при възникналия конфликт, а също така и свидетеля Д., който пък нямал
личен мотив да уврежда автомобилите на работодателя си. Наред с това съдът
е приел, че никое от придружаващите подсъдимия лица не е твърдяло да е
влизало в базата, в която са били двата автомобила, обект на престъпното
посегателство. По тези причини и поради обстоятелството, че на подсъдимия
са му били известни автомобилите на свидетеля Д., съдът е формирал
заключение, че деянието е извършено от него, тъй като единствено той имал
мотив, по причина, че се почувствал излъган и измамен от бившия си
работодател Д.. Съдът е стигнал до този извод без доказателствен анализ, с
обяснение на факти и обстоятелства с вероятен характер и в абсолютно
противоречие с изискванията по чл.305, ал.3 от НПК, според който в
мотивите следва да се посочат установените обстоятелства,
доказателствените материали и правните съображения за формираното
решение. Приети са за установени факти, въз основа на предположения и
6
произволни изводи, без каквато и да е връзка и позоваване на конкретни
косвени доказателства. Липсата на анализ в конкретния случай по своята
същност практически представлява липса на мотиви по смисъла на чл.348,
ал.3, т.2 от НПК относно причините, по които съдът е признал подсъдимия за
виновен. Мотивите представляват задължителна, съществена част от
присъдата и неизготвянето им според посочените изисквания представлява
съществено процесуално нарушение. Тяхната липса създава невъзможност на
въззивната инстанция да осъществи правомощията си при проверката на
атакувания съдебен акт, да извърши собствен анализ на приетите от
първоинстанционния съд фактически и правни положения и да даде отговор,
дали те са правилни и верни. Налице е основанието по чл.335, ал.2 вр. чл.348,
ал.3, т.2 от НПК, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд за отстраняване на посоченото нарушение.
Направеното с жалбата възражение за допуснато съществено
нарушение, по причина че в обвинението неправилно е посочено ощетеното
юридическо лице, собственик на повредените автомобили съдът намира, за
неоснователно. Това възражение е било поставено на дневен ред в
разпоредителното заседание пред първата инстанция при разглеждане на
въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, а определението на съда е било
предмет на въззивна проверка по чл.341, ал.2 вр. чл.249, ал.3 от НПК.
Действително от данните по делото се установява, че ощетеното юридическо
лице е посочено неправилно. Това е сторено, както в постановлението за
привличане от 07.10.2020г., така и в обвинителния акт. Според законовата
дефиниция пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или
неимуществени вреди от престъплението. Доколкото в производството не са
конституирани други страни, извън тези по чл.253, т.1 и т.2 от НПК, доводите
за нарушени права на ощетеното юридическо лице „Порше лизинг“ЕООД не
се споделят от въззивния съд. Това са чужди права и законни интереси и са
извън правото на жалба на защитника и подсъдимия.
Горепосочените нарушения са отстраними, тъй като не могат да бъдат
валидно преодолени във въззивното производство, а само чрез
законосъобразно повторение на първоинстанционното съдебно производство
при стриктно спазване разпоредбите на закона.
Предвид гореизложеното и на основание чл.335, ал.2, вр. с чл.334, т.1
от НПК Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260001 от 11.03.2022г., на Районен съд-Несебър
по НОХД № 81/ 2021г. по описа на съда.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-
Несебър от стадия на разпоредителното заседание.
7
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8