№ 593
гр. София, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20211001000431 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
С решение № 260160 от 28.01.2021г.,постановено по т.д.№ 828/2020г. по описа на СГС
„Рамдекс Фууд“ ЕООД е осъдено да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД на основание
чл.79 ЗЗД, вр.чл.98а,ал.1 ЗЕ и чл.92 от ЗЗД сумата от 30 224,52 лв.,представляваща главница
за използвана и незаплатена електрическа енергия през периода 21.11.2019г. до 20.02.2020г.
в имот с клиентски номер 210036384449, едно със законната лихва върху главницата от
11.05.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4234,66лв. неустойка в размер
на законната лихва за забава върху главницата за периода от 18.01.2018г. до 07.04.2020г.
Отхвърлена е претенцията за осъждане на Р. И. Ц., упражняваща търговска дейност
като ЕТ „Т.-Р.Ц.“ да заплати солидарно наред с посоченото по-горе дружество същите суми
и на същото правно основание.
Така постановеното решение е обжалвано в отхвърлителната му част от „ЧЕЗ Електро
България“ АД с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови друго, с което да
уважи искове за солидарно осъждане и на втория ответник да заплати сумите за доставена и
незаплатена електрическа енергия и за законна лихва за посочения период. Правят се
оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на атакувания съдебен
акт.
1
Жалбоподателят изтъква, че ответницата Р.Ц. е дала изрично съгласие да бъде
солидарно отговорна за задълженията на „Рамдекс фууд“ ЕООД, от което следвало, че е без
значение какви случаи урежда чл.4,ал.3 от ОУ на „ЧЕЗ Електро България“ АД при
положение, че има изрична уговорка и изразяване на волеизявление за поемане на
ангажимент (солидарна отговорност) от собственика по отношение на задълженията на
наемателя. В ОУ на „ЧЕЗ Електро България“ АД липсвала забрана собственикът на
недвижим имот, за който е сключен договор за доставка на ел.енергия с наемателя да поеме
задължение да отговаря солидарно заедно с наемателя. Именно липсата на подобна забрана
мотивирала СГС да приеме, че е налице валидно сключен договор с наемателя. Така по
аналогия следвало, че съществува и възможността за поемане на солидарна отговорност
този договор. След като правата на потребител на ел.енергия можело да се упражняват и от
юридическо лице при небитово ползване на обект, то можело и собственикът да поеме
солидарна отговорност за задълженията на наемателя- юридическо лице за небитово
ползване на обект.
Ответната по жалбата страна е подала писмен отговор, с който оспорва същата.
Развити са доводи в подкрепа на извода, че за исковия период наемателят е единственият
потребител по договора за продажба на ел. енергия. Като аргументи в подкрепа на тази теза
са посочени обстоятелствата, че наемателят е единственият купувач- потребител на ел.
енергията съобразно представеното от страната споразумение към договор за продажба на
ел.енергия, както и че фактурите са издавани на това юридическо лице. Посочено е също,
че в имота не може да има двама потребители. Освен това се изтъква и обстоятелството, че
недвижимият имот не е собственост на едноличния търговец, а е придобит чрез възмездна
сделка от двамата съпрузи П. К. и Р.Ц..
В хода на въззивното производство страните поддържат изразените становища.
Въззиваемата е депозирала писмена защита, с която отново излага аргументи в
подкрепа на своята теза.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, тъй като съдът се
е произнесъл в рамките на своите правомощия и по индивидуализираното в исковата молба
чрез твърдените от ищеца обстоятелства право.
2
В диспозитива на обжалваното решение законната лихва е посочена като неустойка в
размер на законната лихва. Тъй като по същество става въпрос за едно и също обезщетение
за забава, а и съдът е разгледал и обсъдил именно предявеният иск за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, то не е налице такова разминаване, което
до води на извод за недопустимост на решението в тази му част.
Предявените искове са с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
„ЧЕЗ Електро България“ АД моли да бъдат осъдени ответниците „Рамдекс фууд“
ЕООД и Р. И. Ц., упражняваща търговска дейност като ЕТ „Т.-Р.Ц.“ солидарно за заплатят
сумата от 30 224,52 лв., представляваща главница за използвана и незаплатена електрическа
енергия през периода 21.11.2019г. до 20.02.2020г. в имот с клиентски номер 210036384449,
ведно със законната лихва върху главницата от 11.05.2020г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 4234,66лв. обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода
от 18.01.2018г. до 07.04.2020г. , както и законната лихва върху
Излагат се твърдения, че лицето Р.Ц. е собственик ( упражнява правата на
собственост) на електроснабден имот, находящ се в гр.***, ул. „***“ №* и представляващ
обект- работилница. Предвид на това обстоятелство по общо правило през периода на
доставка същата била клиент на „ЧЕЗ Електро България“ АД. Посочва се, че собственикът
на един имот е действителният контрагент по договора за доставка на ел.енергия за целия
период, в който притежава това вещно право, като би могъл за определен период да
предоставя / да преотстъпва на наемателя си правото да се регистрира като потребител и
фактурите да се издават на него. След депозирано от собственика заявление до „ЧЕЗ
Електро България“ АД, между наемателя и доставчика е бил подписан договор за продажба
на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 210036384449 от 24.03.2016г.
като е създадена партида на „Рамдекс Фууд“ ЕООД, на дружеството е даден клиентски
номер и номер на обект за потребление.
Собственикът Р.Ц. подала до ищцовото дружество декларация, в която изрично е
заявила, че се съгласява да бъде солидарно отговорна за изпълнението на всички задължения
от лицето, за което е дадено съгласие да бъде потребител в имота. С подписването и
предоставянето на декларация на ищеца било осъществено неприсъствено сключване на
споразумение между собственика на имота и доставчика на електроенергия относно
задълженията по клиентски номер № 210036384449. „ЧЕЗ Електро България“ АД
предложило на собственика да приеме да отговоря наред с наемателя на стойността на
доставената електроенергия и той се е съгласил с това предложение. Сключен бил договор
при условията на чл.14,ал.1 от ЗЗД.
Тъй като със средство за търговско измерване е отчетена потребена електроенергия за
посочения в исковата молба размер от общо 30 224,52лв. за периода от 21.11.2017г. до
20.02.2020г., която не е заплатена, то двамата ответници - „Рамдекс фууд“ ЕООД и Р. И. Ц.,
3
упражняваща търговска дейност като ЕТ „Т.-Р.Ц.“ следвало да отговорят солидарно за това
задължение. Претендира се и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
датата на забавата- 18.01.2018г. до 07.04.2020г. в размер на 4 234,66лв. и законна лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК Р. И. Ц. е подала два отговора на исковата молба- като
физическо лице и като едноличен търговец. Със същите оспорва исковете. Страната счита,
че има две качества – физическо лице и едноличен търговец и че те са отделни субекти на
правото, поради което искът е неправилно предявен.
Направено е възражение, че подписаната от Ц. декларация не представлява договор, а
е едностранно изявление и поради това въз основа на нея не може да възникне солидарна
отговорност. Отхвърля като несъстоятелни твърденията, че е сключен договор по реда на
чл.14,ал.1 от ЗЗД , тъй като ако имало предложение, то можело да изхожда само от
декларатора, а за такова не можело да се говори, тъй като собствениците на имоти били
принуждавани да подписват такива декларации като условие да бъдат открити партиди на
наемателите им. Изтъква се също, че подписаната декларация е в противоречие с ОУ на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, тъй като
подаването на такава е предвидено само за клиенти, потребяващи енергия за битови нужди,а
в случая е доставяна такава за стопански нужди.
На следващо място се посочва, че процесният имот се притежава при условията на
СИО от ответницата Ц. и нейния съпруг, докато претенцията е насочена към Р.Ц. и то в
качеството й на ЕТ поради което тя не можела да прави изявление относно имот, който не е
част от търговското й предприятие.
Твърди се също, че за периода след 18.10.2019г. липсва главен дълг на наемателя, тъй
като към тази дата е предадено владението върху имота от наемателя на наемодателя и след
прекратяване на наемния договор „Рамдекс фууд“ ЕООД вече не отговаря на изискванията
за потребител на ел.енергия. Това означавало,че между него и доставчика вече не
съществува договор.
На 28.10.2018г. е било отправено уведомление до „ЧЕЗ Електро България“ АД с
искане за сключване на договор между него и собствениците, което искане не било
уважено. Освен това до натрупването на толкова голям дълг се стигнало в резултат на
неправомерно поведение на ищеца,. То се изразявало в това,че същият не е прекратил
електроснабдяването на потребителя, който не изплаща задълженията си, така както е
предвидено в чл.42 от ОУ.
Ответникът „Рамдекс фууд“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба.
В допълнителната искова молба ищцовото дружество поддържа твърденията, наведени
с първоначалната такава и подчертава, че няма разлика между физическото лице Р.Ц. и
4
едноличния търговец, тъй като едноличния търговец не е самостоятелен субект на правото и
освен дружеството „Рамдекс фууд“ ЕООД има само още един ответник и това физическото
лице Р.Ц., което упражнява търговска дейност като ЕТ.
На следващо място отново се излагат доводи, че с подписването на декларацията, с
която лицето се съгласява, че ще отговаря солидарно за задължението на наемателя
възниква солидарна отговорност пред доставчика на ел.енергия и е налице сключен
договор за такава солидарна отговорност.
По отношение на възражението, че липсва главен дълг се посочва, че между ЧЕЗ
Електро България“ АД и „Рамдекс фууд“ ЕООД е налице договорно правоотношение, което
не е прекратено за процесния период. Това означавало, че има договор между двете
дружества, който ги обвързва и поради това сумите за доставена електроенергия са
начислени като задължение на това дружество.
Във връзка с възраженията, че е допуснато нарушение на ОУ като не е прекъснато
електрозахранването на клиента, който не е заплатил своето задължение в срок, се излагат
доводи, че доставчикът разполага с оперативна самостоятелност да прецени дали да
прекъсне електрозахранването на обект, за който не са заплатени задълженията и има право
да направи това, а не задължение. В допълнителната искова молба при условията на
алтернативност е въведено ново искане- ако бъде прието, че след 18.10.2019г. договорът за
доставка на ел.енергия между ЧЕЗ Електро България“ АД и „Рамдекс фууд“ ЕООД е
прекратен,то Р.Ц. да бъде осъдена да заплати доставената след тази дата ел.енергия в
качеството й на потребител на същата, тъй като същата е признала, че след тази дата е
упражнявала фактическа власт върху електроснабдения имот.
В отговора на допълнителната искова молба ответницата Р.Ц. поддържа изразеното
вече становище по въпросите относно процесуалната легитимация на ответника, за липсата
на солидарна отговорност и липса на главен дълг след 28.102019г.
С обжалваното решение СГС е приел, че на 24.03.2016г. между ЧЕЗ Електро България“
АД и „Рамдекс фууд“ ЕООД е сключен валиден договор за доставка на ел.енергия на
небитов потребител за обект със стопанско предназначение. Счетено е, че при липса на
данни облигационните правоотношения между двете дружества да са прекратени по реда на
чл.48 от ОУ или по друг начин договорът е бил валиден за целия исков период. Въз основа
на събраните доказателства съдът е приел, че реално е доставена ел.енергия на стойност,
равна на претендираната и че същата не е заплатена от ответника „Рамдекс фууд“ ЕООД,
поради което и искът за главницата е основателен. Също за основателен е счетен и искът за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на забавата –
изтичане на 10 дни от съобщението за изготвяне на фактурата до подаване на исковата
молба и от завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. При така приетото
ответникът „Рамдекс фууд“ ЕООД е осъдено да заплати исковите суми.
5
По отношение на ответницата Р. И. Ц., упражняваща търговска дейност като ЕТ „Т.-
Р.Ц.“ исковете са отхвърлени. Първоинстанционният съд е достигнал до извода, че не са
налице предпоставките за неговото уважаване поради обстоятелството, че не е възникнала
солидарна отговорност на този ответник за описаните в исковата молба задължения. Това
становище е мотивирано с факта, че солидарна отговорност за задълженията на наемателя,
която да се носи от собственика на имота не е предвидена в закона. Такава не била
възникнала и въз основа на подписаната от втората ответница декларация, тъй като съгласно
чл.98а от ЗЕ отношенията между крайният снабдител на електроенергия и потребителя се
уреждат при публично известни общи условия,а съгласно и наличната в същите клауза на
чл.4,ал.3 солидарна отговорност възниква само по отношение на потребителите на
електроенергия за битови в нужди докато в случая става въпрос за енергия за стопански
нужди.
По повод подадена от ответника молба по реда на чл.248 от ГПК е постановено
определение, с което решението е изменено в частта за разноските.
Въззивният съд намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно установено, че между ЧЕЗ Електро България“ АД в
качеството му на продавач и „Рамдекс фууд“ ЕООД като купувач е сключен договор за
продажба на електроенергия за обект, намиращ се на адрес гр.***, ул. „***“ №* и
представляващ работилница. Електроснабденият имот е собственост на съпрузите П. П. К.
и Р. И. Ц.. Този договор за продажба на електроенергия е сключен след като предишният
титуляр на партидата за доставка на електроенергия Р. И. Ц., която упражнява търговска
дейност като ЕТ „Т.-Р.Ц.“ и е един от собствениците на имота е подала декларация до
доставчика и заявление за закриване на съществуващата партида с титуляр едноличния
търговец. С декларацията е изразено съгласие за този имот да бъде открита нова партида,
чийто титуляр да е „Рамдекс фууд“ ЕООД. Приложен е бил договор за наем на имота ,
сключен между собствениците на имота и „Рамдекс фууд“ ЕООД.
Пред първоинстанционния съд е било спорно дали след като на 28.10.2019г. наемният
договор е прекратен и доставчикът на електроенергия е бил уведомен за това, договорът за
продажба на електроенергия е продължил да съществува. Настоящият състав счита, че
договорът е запазил своето действие, тъй като от събрания доказателствен материал не се
установи да са предприети предвидените в Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД действия за неговото прекратяване, а
от друга страна след тази дата до крайния момент, за който се претендира, че е била
доставяна електроенергия не е сключен нов договор, въз основа на който да е осъществена
тази доставка. Макар по делото да са представени документи, че собствениците на имота са
поискали след прекратяване на наемния договор да им бъде открита нова партида и да им
бъде доставяна електроенергия и да става ясно, че това им искане не е било удовлетворено,
тези факти не променят извода, че процесният договор не е бил прекратен. Евентуално
6
неправомерно поведение на доставчика в тази връзка не е предмет на изследване в
настоящия процес и ако такова е налице, това би довело до носенето на друга отговорност
от негова страна без да се отразява на обстоятелството, че по силата на все още
съществуващия договор е предавана електроенергия, която не е заплатена.
От събраните по делото доказателства – издадените от продавача фактури и приетите
и неоспорени от страните съдебно- счетоводна и съдебно- техническа експертизи се
установява, че претендираните суми са начислени въз основа на реално отчетени показатели
на електромера в обекта и са надлежно осчетоводени. Ето защо въззивният съд приема,че за
периода от 18.01.2018г. до 20.02.2020г. в посочения по-горе обект е консумирана
електроенергия, която е на стойност 30 224,52 лв.. Същата е начислена по партидата,
открита на първия ответник „Рамдекс фууд“ ЕООД съгласно Договора за продажба на
електрическа енергия за стопанска и обществена дейност от 24.03.2016г. с № 210036384449
и споразумението към същия.
Основният спорен въпрос във въззивното производство е дали ответницата Р. И. Ц.,
упражняваща търговска дейност като ЕТ „Т.-Р.Ц.“ отговаря за заплащането на
претендираните суми на основание подписаната от нея на 24.03.2016г. декларация. В
същата е посочено, че с нейното подписване и на основание чл.4, ал.3 от о т ОУ
деклараторът изрично се съгласява да бъде солидарно отговорен за изпълнението на всички
задължения на лицето, за което е дадено съгласие да бъде потребител в имота.
Апелативният съд намира следното:
Исковете са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.318 от ТЗ и чл.86,ал.1 от
ЗЗД като претенцията, насочена против втората ответница е основана и на направеното от
нея встъпване в дълг наред с основния длъжник и е с основание чл.101 от ЗЗД. Макар този
дълг да не е съществувал към момента на подписване на декларацията, с която се поема
задължението, законът не забранява един правен субект да се съгласи да поеме бъдещо
задължение. Ето защо с подписаната от Р.Ц. декларация валидно е поето задължение
същата да отговаря наред с прекия купувач на електроенергията за заплащане на цената на
същата при пораждане на такова задължение.
Обстоятелството, че чл.4,ал.3 от ОУ предвижда солидарна отговорност за
задълженията на потребител, който не е собственик на имота да възниква и за собственика
на същия само когато се касае за битово потребление на електрическа енергия не променя
този извод. ОУ на договора за продажба на електрическа енергия не изключват
възможността такава отговорност да бъде поета и при продажба на енергия за стопанска и
обществена дейност и се прилагат тогава когато не е уговорено друго. Правното основание
за такова задължаване се намира в ЗЗД-чл.101 от същия нормативен акт.
Неоснователни са възраженията, че декларацията не представлява договор и поради
това не е породила задължение за лицето, което я е подписало. Декларацията сама по себе
7
си наистина не представлява договор. Тя само материализира изявлението на една от
страните по него. Другата страна по този договор - кредиторът на лицето, за чието
задължение деклараторът е заявил, че се задължава, е изразил своето съгласие първо като е
изискал да има такава декларация и е приел същата и на следващо място като е предявил
претенцията си за плащане към солидарния съдлъжник. Договорът за встъпване в дълг е
неформален и писмената форма не е такава за валидност. Освен това страните по тази
сделка са търговци и поради това за сключването на същата се прилагат облекчените
правила за търговските сделки, т.е достатъчно е да има ясно изразено съгласие между
страните. Съдът счита,че в случая такова е налице като този извод се основава на
изложените по-горе факти - изрично писмено изявление от страна на длъжника и действия
от страна на кредитора, от които се установява, че той също е съгласен с встъпването в този
дълг от страна на втория ответник.
Предвид обстоятелството, че упражняването на дейност като едноличен търговец
представлява само разширяване на дееспособността на физическото лице без да променя
неговата същност като такова, то подписването на декларацията от Р. И. Ц. като
представляващ едноличния търговец не означава, че задължението е поето в различни
качества –на търговец или на физическо лице. Именно поради това и се използва и
формулировката Р. И. Ц., упражняваща търговска дейност както ЕТ „Т.-Р.Ц.“.
Без значение е и фактът, че електроснабденият имот е притежаван от съпрузите П. П.
К. и Р. И. Ц. в режим на съпружеска имуществена общност. В случая фактическото
основание, на което се основава претенцията е поемането на дълга, а то може да бъде
направено от всяко лице, което има интерес от тази сделка и не е необходимо това да бъде
собственикът на имота.
Неоснователни са възраженията на въззиваемата страна, че доставчикът на
електроенергия е действал недобросъвестно като не е прекъснал електрозахранването на
обекта след като купувачът е изпаднал в забава. „ЧЕЗ Електро България“ АД има правото,
но не и задължението да прекъсне електрозахранването на обекта. Всяка страна по едно
правоотношение може свободно да направи преценка дали да упражни едно свое право или
да не го направи. В случая поведението на доставчика е обяснено с подписването на
споразумение за разсрочено изплащане на задълженията. В подкрепа на това твърдение не
са ангажирани доказателства, но това не е необходимо, тъй като причините поради които
правото не е упражнено са без значение за спора.
С оглед на всичко изложено, следва извода, че са налице предпоставките за уважаване
на претенцията Р. И. Ц., упражняваща търговска дейност както ЕТ „Т.-Р.Ц.“ да бъде осъдена
наред с първия ответник солидарно да заплати исковите суми. Доказани бяха наличието на
валидно задължение по договор за продажба на електрическа енергия и изразено съгласие
вторият ответник да встъпи като солидарен длъжник в това задължение към продавача на
електрическа енергия. Установени са също размерът на задължението и периода, за който
8
същото е формирано. От друга страна не са ангажирани доказателства претендираните суми
да са платени или да са погасени по друг начин, предвиден в закона.
Основателен е и искът за заплащане на законна лихва върху дължимите главници. В
чл.19, ал.2 от ОУ е предвиден десет дневен срок за заплащане на начислените задължения.
След неговото изтичане длъжникът изпада в забава и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД дължи
законната лихва върху главницата, считано от деня, следващ този на падежа на
задължението до окончателно й изплащане. Размерът на обезщетението за забава до
завеждане на делото е изчислен от вещото лице- икономист, дало заключение пред
първоинстанционния съд. Този размер надвишава претендирания, поради което и този иск
следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Тъй като първоинстанционното решение в обжалваната му част е в обратния смисъл,
същото ще следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което Р. И.
Ц., упражняваща търговска дейност както ЕТ „Т.-Р.Ц.“ да бъде осъдена да заплати
солидарно с „Рамдекс фууд“ ЕООД сумата от 30 224,52 лв., представляваща главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия през периода 21.11.2019г. до 20.02.2020г. в
имот с клиентски номер 210036384449, едно със законната лихва върху главницата от
11.05.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4234,66лв. законна лихва за
забава върху главницата за периода от 18.01.2018г. до 07.04.2020г., както и направените в
първоинстанционното производство разноски.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция въззиваемата ще следва да
заплати на жалбоподателя направените пред настоящата инстанция разноски, които са в
размер на 689,18лв. държавна такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на
360лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260160 от 28.01.2021г., постановено по т.д.№ 828/2020г. по
описа на СГС в частта,с която е отхвърлена претенцията за осъждане на Р. И. Ц.,
упражняваща търговска дейност като ЕТ „Т.-Р.Ц.“ да заплати на „ЧЕЗ Електро България“
АД солидарно наред с „Рамдекс фууд“ ЕООД на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.98а от
ЗЕ и чл.92,ал.1 от ЗЗД сумата от 30 224,52 лв., представляваща главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия през периода 21.11.2019г. до 20.02.2020г. в имот с
клиентски номер 210036384449, едно със законната лихва върху главницата от 11.05.2020г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 4234,66лв. неустойка в размер на законната
лихва за забава върху главницата за периода от 18.01.2018г. до 07.04.2020г. и в частта му, с
която „ЧЕЗ Електро България“ АД е осъдено да заплати на „Р. И. Ц., регистрирана като ЕТ
„Т.-Р.Ц.“ 1600лв. разноски по делото и вместо него
9
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. И. Ц. с ЕГН **********, регистрирана като ЕТ „Т.-Р.Ц.“ ЕИК *********
да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК ********* солидарно с „Рамдекс фууд“
ЕООД , ЕИК ********* сумата от 30 224,52 лв., представляваща главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия през периода 21.11.2019г. до 20.02.2020г. в имот с
клиентски номер 210036384449, едно със законната лихва върху главницата от 11.05.2020г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 4234,66лв. законна лихва за забава върху
главницата за периода от 18.01.2018г. до 07.04.2020г. и 1600лв. разноски, направени в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Р. И. Ц. с ЕГН **********, регистрирана като ЕТ „Т.-Р.Ц.“ ЕИК *********
да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД , ЕИК ********* сумата от 1049,18лв. разноски
за въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал.
2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10