РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Кърджали, 27.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Здравка Ив. Дечева Запрянова
при участието на секретаря Ралица Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Ив. Дечева Запрянова
Административно наказателно дело № 20215140200994 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ****/ 29.07.2021г., издадено от
председател на ДАМТН, с което на „Н.с.“ЕАД, ЕИК ********, адрес гр.София,
представлявана от прокуриста А.Б.А., е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 000лв. на основание чл.200 ал.1 т.38 от Закона за водите за
извършено нарушение по чл.141 ал.1 т.2 от Закона за водите.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от изпълнителния
директор на „Н.с.“ЕАД- София, с която обжалва наказателното постановление като го счита
за незаконосъобразно, необосновано и неправилно издадено в противоречи с материалния
закон, поради което моли за неговата отмяна. Твърди, че липсват основни реквизити в акта
за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, както и
че са налице процедурни нарушения при съставянето на АУАН. В случай, че не се приемат
изложените доводи моли съда да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като счита
случая за маловажен, поради неустановени настъпили вредни последици за хората и
околната среда. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание,
не се явява и не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по
делото, в което оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Моли за присъждане на
1
разноски съобразно чл.63 ал.3 от ЗАНН, както и алтернативно моли да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на законовия минимум.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното: На 05.11.2020г. свидетелите Ц.И. и Д.К.- служители в
регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията“- Южна България при
ДАМТН, извършили проверка на язовирната стена и съоръженията към нея и
документацията за експлоатацията на язовир „М.“ разположен в имот с идентификатор
******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.М., общ.Черноочене.
Същият бил собственост на „Н.с.“ЕАД- София. Свидетелите И. и К. на место установили, че
проверяваният язовир и язовирна стена към него нямат устройство за измерване на водното
ниво. По този начин не било изпълнено изискването на чл.70 ал.4 вр.чл.106 ал.2 от
Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация
на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за
техническото им състояние. Констатациите от проверката били отразени в Констативен
протокол № *****/ 05.11.2020г. По този повод на 01.02.2021г. срещу жалбоподателя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.141 ал.1 т.2 от Закона за
водите от свидетелката Ц.И. в присъствието на колегата си Д.К. и на представител на
нарушителя. Последният подписал акт с възражения. Били подадени писмени възражения,
които обаче не били уважение. Въз основа на съставения акт, наказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление, с което наложил на „Н.с.“ЕАД- София
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. на основание
чл.200 ал.1 т.38 от ЗВ за извършено нарушение по чл.141 ал.1 т.2 от Закона за водите.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на
свидетелите Ц.И. и Д.К., на които съдът дава вяра изцяло като последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си; Акт за установяване на административно
нарушение № **** от 01.02.2020г.; Заповед № А-237 от 08.06.2020г. на председателя на
ДАМТН; Възражение от „Н.с.“ЕАД- София; Становище от Ц.И. от 12.02.2021г.; Скица №
******/ 11.02.2016г.; извлечение от инвентарна книга на ДМА към ******г.; Констативен
протокол № *****/ 05.11.2020г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията
към нея и документацията за експлоатация; Покана за съставяне на АУАН от 15.01.2021г.,
както и другите приети по делото писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество. С
атакуваното постановление на „Н.с.“ЕАД- София е наложено административно наказание и
за нарушение на разпоредбата на чл.141 ал.1 т.2 от Закона за водите, която гласи, че
собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на
2
язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят използването на
измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхното състояние, отговаряща на
изискванията на наредбата по ал.2. Законодателят е регламентирал тези изисквания в
Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и на контрол за
техническото им състояние. Съгласно чл.70 ал.4 от Наредбата собственикът на язовира е
длъжен да монтира устройство за измерване на водното ниво. Санкцията за посоченото
нарушение е наложена на основание чл.200 ал.1 т.38 от Закона за водите, предвиждащ да се
наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1 000 до 10 000лв., освен ако не подлежи
на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни задължение по
чл.141 ал.1 от Закона за водите. Видно от доказателствата по делото, при извършената на
05.11.2020г. проверка от контролните органи е констатирано, че язовирната стена на язовир
„М.“ и съоръженията към нея не са били оборудвани с устройство за измерване на водното
ниво, което е задължително съгласно чл.70 ал.4 от Наредбата за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и
съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. Затова според
настоящата инстанция, жалбоподателят е осъществил процесното административно
нарушение, тъй като в качеството си на собственик на язовира не е изпълнил задължението
си да оборудва с устройство за измерване на водното ниво язовирната стена и съоръженията
към нея, съгласно изискванията на Наредбата за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях,
както и на контрол за техническото им състояние. Доколкото се касае за нарушение
извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл.83 от ЗАНН е
обективна и безвиновна, деянието и тук не следва да се доказва изобщо от субективна
страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на
сочената като нарушена правна норма. При индивидуализиране на наказанието наказващият
орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, тъй като е съобразил степента на обществена
опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, а
именно деянието е с типичната за този вид нарушения обществена опасност, не се твърди и
не са представени доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с влязъл в сила акт
за подобно нарушение. Поради това законосъобразно се явява наказание към минималния
размер на предвиденото в закона, което е и наложено. Поради това обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати
нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват
основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и атакуваното постановление
са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към
конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са
извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя.
3
От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е
осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е правната квалификация, като не
е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на
защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.
Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответства на посочените като нарушени правни норми, както и на
санкционните такива. Не се споделя довода за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като
настоящият случай не е маловажен поради изключителната важност на засегнатите
обществени отношения от допуснатото нарушение.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание
чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмено становище, поради което следва да се присъди
възнаграждение в минималния размер от 80лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на ДАМТН гр.София, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице (чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ДАМТН) следва
да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ****/ 29.07.2021г., издадено от
председател на ДАМТН, с което на „Н.с.“ЕАД, ЕИК ********, адрес гр.София,
представлявана от прокуриста А.Б.А., е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 000лв. на основание чл.200 ал.1 т.38 от Закона за водите за
извършено нарушение по чл.141 ал.1 т.2 от Закона за водите, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „Н.с.“ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н О. к., бул.Ц. Б. * № ***, представлявано от изпълнителния директор Д. И. Ч. да
заплати на Държавна агенция да метрологичен и технически надзор с адрес гр.София
бул.Г.М.Д. № *** сумата от 80лв. представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5