РЕШЕНИЕ
№ 1448
гр. Велико Търново, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРЕЛА ЧИПОВА Гражданско дело №
20224110103156 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Енерго-Про Продажби“ АД
против К. Г. Б., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 269,23 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
електрическа енергия по фактура № **********/12.4.2022 г. за обект на потребление с
абонатен № **********, находящ се в с. ***, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 10.10.2022 г., до окончателното
плащане, както и сумата от 10,25 лв. - мораторна лихва за периода от 09.05.2022 г. до
23.09.2022 г., за които суми е била издадена Заповед № 991 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 12.10.2022 г. по ч.гр.д. № 2514 по описа на РС – Велико
Търново за 2022 г. В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото
дружество с клиентски № ********** във връзка с продажба на електрическа енергия
за обект на потребление, заведен с абонатен № **********, находящ се в с. ***.
Посочва, че процесният обект е придобит от ответника, но същият не е изпълнил
задължението си по чл. 17, т. 3 от ОУ да уведоми за това в едномесечен срок
електроразпределителното предприятие, поради което и всички справки и фактури са
на името на стария потребител. Поддържа се, че отношенията между страните се
регламентират от ОУ, приети на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от КЕВР, като
съгласно чл. 17, т. 2 от приложимите ОУ потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и начина,
определени в тях. Изтъква се още, че сроковете за плащане са регламентирани в чл. 26
от ОУ, като според ал. 6 от същия член потребителят се счита за надлежно уведомен,
че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е
получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, поради
1
което и потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната
фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на
дължимите суми. Твърди се, че съгласно чл. 38 от ОУ потребителят, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължимите суми, дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Посочва се, че към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е имал
неплатени задължения за процесния обект и период в общ размер от 279,48 лв., от
които 269,23 лв. – главница, и 10,25 лв. – мораторна лихва.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. Г.
Б., подаден чрез назначения му по делото особен представител, с който се взема
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват се наведените в
исковата молба твърдения, че ответникът има качеството клиент на ищцовото
дружество за обект с абонатен № **********, находящ се в с. ***. Твърди се, че
същият не е бил собственик на имот в с. *** към датата на твърдяната доставка.
Изтъква се, че описаният в приложената към исковата молба справка от Агенция по
вписванията недвижим имот, находящ се в с. ***, е собственост на трети за спора лица
от 01.04.2022 г., поради което и длъжници по процесната фактура са същите тези лица.
Отправя се искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От приложеното ч.гр.д. № 2514 по описа на РС – Велико Търново за 2022 г. се
установява, че въз основа на подадено от ищцовото дружество заявление против
ответника е издадена Заповед № 991 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 12.10.2022 г. за вземанията, предмет на настоящото дело. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като същевременно с
това връчителят е събрал данни, че същият не живее на адреса, поради което с
разпореждане на съда от 04.11.2022 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си по реда
на чл. 422 ГПК. Съобщението с дадените указания е връчено на заявителя на
15.11.2022 г., а настоящата искова молба е подадена на 13.12.2022 г.
По делото са приобщени Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби“ АД, които са одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. Видно е от представените извлечения от вестници,
че същите са били публикувани по реда на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ.
От представените по делото фактура № ********** от 12.04.2022 г., извлечение
от сметка към 23.09.2022 г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца
към 16.11.2022 г. и извлечение за фактури и плащания за период към 15.11.2022 г. се
установява, че за периода 16.03.2022 г. – 08.04.2022 г. за процесния обект на
потребление с абонатен № **********, находящ се в с. ***, ищцовото дружество е
начислило суми за потребена електрическа енергия в размер, възлизащ на 269,23 лв.
Посочените документи са издадени на името на Г.Б. Г..
Представена е и справка № 1259156/29.09.2022 г. от Агенция по вписванията за
вписванията, отбелязванията и заличаванията за периода от 01.01.1991 г. до 29.09.2022
г. за лицето Н. Л. Й., от която се установява, че на 01.04.2022 г. процесният имот е бил
продаден от ответника К. Г. Б. и Б.Г. Б. на М. М. Й. и Н. Л. Й.
2
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявените по реда на чл. 422 ГПК искове са процесуално допустими и
подлежат на разглеждане по същество, тъй като са предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК при
събрани данни, че същият не живее на известните му по делото адреси. Налице е пълен
идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези,
предмет на настоящото производство.
За основателността на заявената главна искова претенция ищцовото дружество
следва да докаже, че за процесния период между страните е било налице валидно
облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия при ОУ, че
ответникът е имал качеството на потребител на електрическа енергия за битови нужди,
че процесният обект на потребление е бил присъединен към електропреносната мрежа,
че реално е доставил на ответника в този обект посочените в приложените към
исковата молба фактури количества електрическа енергия, както и размера на
претендираното вземане.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни Общи условия, като по силата на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните
общи условия обвързват клиентите на крайния снабдител, без да е необходимо
изричното им писмено приемане. По делото не се спори, че ищцовото дружество в
качеството си на краен снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия при
ОУ на потребители, присъединени км електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД. Основният спорен въпрос в настоящото
производство е притежава ли ответникът качеството потребител на електрическа
енергия за битови нужди за процесния период. Съгласно дефиницията, дадена в чл. 4,
ал. 1 от ОУ на ищцовото дружество, потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ АД (сега
„Електроразпределение Север“ АД), което ползва електрическа енергия за
домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Енерго-Про Продажби“ АД. В
чл. 6, ал. 2 от ОУ се посочва, че потребител на електрическа енергия за битови нужди
може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярят на вещното
право на ползване на имота е дал пред „Енерго-Про Продажби“ АД съгласие в
нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок. От анализа
на цитираните разпоредби следва, че потребител на електрическа енергия може да бъде
единствено собственикът или носителят на ограниченото вещно право на ползване, или
друго лице, но само в случай че е налице писмено съгласие в нотариално заверена
форма на собственика, респ. вещния ползвател.
В случая от представената по делото справка от Агенция по вписванията може
да се направи извод, че ответникът е бил собственик на процесния имот за част от
исковия период, а именно за периода 16.03.2022 г. – 31.03.2022 г. В тази връзка следва
да се отбележи, че по делото не се наведени твърдения същият да е придобил права
върху имота след 16.03.2022 г. От справката обаче е видно, че на 01.04.2022 г. имотът е
бил продаден на трети за спора лица. От тази дата ответникът не е имал качеството на
потребител на електрическа енергия за процесния обект и съответно същият не дължи
стойността на доставената в него в периода 01.04.2022 г. – 08.04.2022 г. електрическа
енергия. По горните съображения, съдът намира, че дължима от ответника е стойността
3
на доставената в имота в периода 16.03.2022 г. – 31.03.2022 г. електрическа енергия.
Ирелевантно се явява обстоятелството, че фактурата е издадена на дата, към която
качеството потребител на ответника вече е било отпаднало.
Ответникът не оспорва факта, че през исковия период процесният имот е бил
електроснабден. Количеството доставена в имота електрическа енергия за периода се
установява от представените от ищеца фактура, справка за потреблението и извлечение
от сметка, неоспорени от ответника. От посочените писмените доказателства е видно,
че за отчетния период 16.03.2022 г. – 08.04.2022 г. за процесния обект на потребление е
начислена електрическа енергия на стойност 269,23 лв. Доколкото обаче по делото се
установи, че ответникът е имал качеството потребител за периода 16.03.2022 г. –
31.03.2022 г., исковата претенция следва да бъде уважена само за този период.
Изчислен по реда на чл. 162 ГПК при съобразяване на броя на дните през отчетния
период, за който ответникът е имал потребителско качество, размерът на дължимата
сума за доставена електрическа енергия за посочения период възлиза на 179,48 лв. За
разликата над тази сума предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен.
Няма спор по делото, че дължимата сума по фактурата не е заплатена в срока и
по начина, определен в ОУ. Ето защо и с оглед частичната основателност на главния
иск, уважен частично следва да бъде и акцесорният такъв по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху дължимата главница в размер на законната
лихва за периода, считано от падежа на процесната фактура до 23.09.2022 г. Изчислено
по реда на чл. 162 ГПК, същото възлиза на сумата от 6,88 лв. За разликата до пълния
предявен размер от 10,25 лв. искът за мораторна лихва следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовото дружество
има право на разноски съобразно уважената част от претенциите. В заповедното
производство същото е претендирало разноски в общ размер от 75 лв.: 25 лв. за внесена
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от които по съразмерност
следва да му бъдат присъдени 50,01 лв. В настоящото производство дружеството
отправя искане за присъждане на разноски в общ размер, възлизащ на 375 лв., както
следва: 75 лв. за внесена държавна такса, 200 лв. за депозит за особен представител и
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от които по съразмерност следва да му
бъдат присъдени 250,05 лв.
От страна на ответника не са претендирани разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. Г. Б.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, дължи на „Енерго-Про Продажби“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 179,48 лв. (сто седемдесет и девет лева и
четиридесет и осем стотинки) – главница, представляваща стойността на незаплатена
електрическа енергия по фактура № **********/12.4.2022 г. за обект на потребление с
абонатен № **********, находящ се в с. ***, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 10.10.2022 г., до окончателното
плащане, както и сумата от 6,88 лв. (шест лева и осемдесет и осем стотинки) -
4
мораторна лихва за периода от 09.05.2022 г. до 23.09.2022 г., за които суми е била
издадена Заповед № 991 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
12.10.2022 г. по ч.гр.д. № 2514 по описа на РС – Велико Търново за 2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница, представляваща стойността на незаплатена
електрическа енергия по фактура № **********/12.4.2022 г. за обект на потребление с
абонатен № **********, находящ се в с. ***, за разликата над сумата от 179,48 лв. до
пълния предявен размер от 269,23 лв., както и иска за мораторна лихва за периода от
09.05.2022 г. до 23.09.2022 г. за разликата над сумата от 6,88 лв. до пълния предявен
размер от 10,25 лв.
ОСЪЖДА К. Г. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на
„Енерго-Про Продажби“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 50,01 лв.
(петдесет лева и една стотинка) – сторени в хода на заповедното производство
разноски, и сумата от 250,05 лв. (двеста и петдесет лева и пет стотинки) – сторени в
хода на исковото производство разноски.
След влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. №
2514 по описа на РС – Велико Търново за 2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5