Решение по дело №10099/2022 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 99

гр. Велико Търново,  06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

          ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА

ЕВТИМ БАНЕВ     

 

При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Весела Кърчева разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10099/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на ***Д.Т., като пълномощник на З.Н.З. *** срещу Решение № 123 от 14.03.2022 г. по НАХД 1363/2021г. на Районен съд-гр. Велико Търново, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 5028699 на ОДМВР Велико Търново. Според касатора решението е постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Подробно изложените в жалбата доводи се свеждат до следните оплаквания: съдът не е обсъдил изложените пред него възражения; нарушението е недоказано; налице са основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. По тези изложени в жалбата възражения се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменен електронният фиш или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВТРС. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Велико Търново не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 123 от 14.03.2022 г. по НАХД 1363/2021 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е потвърден Електронен фиш серия К, № 5028699 на ОДМВР Велико Търново, с който на З.Н.З. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

За да постанови съдебния си акт, ВТРС е приел, че на 05.07.2021 г., в 16:08 ч., на Главен път I-3 км. 16+000, в района на бензиностанция – Петрол, в посока на гр. Бяла, при ограничение от 60 км/ч, за движение извън населено място, въведено с пътен знак В – 26, З.З. е управлявал л.а. – Мерцедес, модел "Е 270", с регистрационен номер ***, със скорост от 86 км/ч. към момента на извършване на нарушението, спрямо която е отчетен толеранс, в полза на водача, от минус 3 км/ч. и приета за наказуема скорост от 83 км. ч. (превишение от 23 км. ч.) Нарушението е установено с АТСС с техническо средство тип мобилна система № TFR1-M № 649, и заснемане - клип № 11551, която е одобрена в съответствие с изискванията на раздел ІІ, глава четвърта от Закона за измерванията от БИМ и е вписана в регистъра за одобрените типове средства за измерване, което с установява от приобщените доказателства по делото. Според въззивния съд изготвените снимки на нарушението са годно доказателствено средство, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, като от тях се установява дата, място, рег. номер на автомобила и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Електронният фиш е изготвен в съответствие с одобрения от Министъра на вътрешните работи образец. Правилно е определено извършеното деяние като конкретен състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП и правилно е приложена санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, тъй като е налице превишаване на скоростта с 23 км./ч., при движение - извън населено място, и въведено с пътен знак В- 26 ограничение от 60 км. ч., при липсата на каквито и да е факти, че нарушението е осъществено в населено място. На последно място ВТРС е изложил доводи за неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН, като е посочил, че представените писмени доказателства относно здравословното състояние и социалното положение на жалбоподателя, са ирелевантни и не променят обстоятелствата по реализирането на наказателна отговорност на дееца за извършеното нарушение, а в обратна насока - за по-висока обществена опасност на деянието са събраните данни за наличието на 50 санкционирани нарушения, осъществени от жалбоподателя, на правилата за движение, което, от своя страна, предпоставя по-висока обществена опасност, както на деянието, така и на дееца.

При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които са в съответствие с константната практика на АСВТ и се споделят изцяло от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Изложените многобройни възражения в касационната жалба съдът намира за неоснователни. Неоснователно е възражението на касатора, че липсата на доказателства за връчването на ЕФ обуславя неговата незаконосъобразност. Редовното връчване на ЕФ, за който са представени безспорни доказателства за съставянето му на 16.07.2021 г., има значение единствено за допустимостта на жалбата, но не и за неговата законосъобразност. От разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, изготвени на основание чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП и представляващи веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 189, ал. 15 от същия закон, ясно се вижда регистрационния номер на управлявания от касатора лек автомобил. Наличието на пътен знак В-26 за процесния участък се установява от приетата като доказателство Схема на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация на път I-3  от км. 14+000 до км. 17+000 към 05.07.2021 г. Липсата на снимка по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. не е съществено процесуално нарушение, тъй като локацията на уреда е индивидуализирана достатъчно точно в протокола за използване на техническото средство, имащ характер на официален документ със съответната доказателствена сила и съдържащ всички необходими реквизити, противно на твърденията на касатора. Изчерпателно са изброени конкретното място за контрол, посоката и периметърът, в които е осъществяван същият, режимът на измерване и посоката на задействане, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис. Сведенията в протокола относно местонахождението на АТС в пълна степен кореспондират с тези, идентифицирани във фотоизображението, установяващо нарушението, както и в крайния акт на производството – ЕФ. Данните в протокола ведно с приобщения снимков материал от записа, генериран от мобилната АТС, доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално разрешена скорост за същия, въведена с пътен знак В-26, от 60 км/ч. Тоест, мястото на временното разполагане на мобилното АТС е индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно мястото на нарушението, като по този въпрос практиката на АСВТ по касационни дела е постоянна и непротиворечива – например Решение № 285 от 10.01.2022 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10282/2021 г., Решение № 6 от 25.01.2021 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10294/2020 г., Решение № 37 от 27.02.2020 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10037/2020 г., Решение № 75 от 24.04.2019 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10013/2019 г., Решение № 137 от 27.09.2019 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10210/2019 г. и други.

Неоснователно касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, тъй като поради настъпилите изменения на чл.189, ал.4 от ЗДвП /ДВ бр.54 от 09.07.2017г./, даденото в него тълкуване на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, че тази разпоредба е приложима само когато установяването и заснемането на нарушението е извършено със стационарно техническо средство, е изгубило правната си сила. Неоснователно е и възражението, че няма данни АТСС да е било годно, като същото не е съобразено с разпоредбите на чл. 30, ал. 5 и § 7 от Закона за измерванията. Оплакването на касатора за неправилна квалификация на нарушението вече е било изложено пред въззивния съд, който правилно го е приел за неоснователно. Чл. 21, ал. 1 от ЗДвП установява допустимата максимална скорост за различните категории МПС за различните видове пътища. Ал. 2 сочи, че всякакви други ограничения се въвеждат с пътен знак В 26. В случая движението е по ПП І-3 и при липса на други знаци е разрешено движението с до 90 км/ч. На място обаче е поставен знак за по-ниска разрешена скорост – 60 км/ч и за това правилно това ограничение е определено като такова от типа на тези, предвидени в чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Същевременно, това ограничение е наложено именно в отклонение от общото правило в ал. 1, и за това правилно са посочени и двете норми, които е ясно, че следва да се тълкуват систематично, като в този смисъл е и константната практика на АСВТ. На последно място, неоснователно е и възражението, че случаят е маловажен и следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с нищо от обичайните нарушения от този вид.

 

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 123 от 14.03.2022 г. по НАХД 1363/2021 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

                                                                                          2.