Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 09.07.2020 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи юни,  две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1457 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД

 

Предявен е иск от К.Й.П.,  ЕГН **********,***, срещу В.Б.Ч., ЕГН **********,***, за неоснователно обогатяване.

Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи. Бракът им бил сключен на 25.10.2008 год., фактическата им раздяла настъпила на 01.04.2015 год., а след развода /считано то 17.02.2017 год./, тя заплаща месечен наем в размер на 201 лв. на ответника за ползването на семейното жилище, негова собственост, в което живее с детето им.

Това жилище било закупено от ответника преди брака им,  през м. Август, 2007 год., с кредит от Пощенска банка обезпечен с ипотека. След сключването на брака до фактическата раздяла между бившите съпрузи, те работели и покривали заедно вноските по кредита, които внасяли от името на ответника, тъй като кредитът бил получен от него. Трудовите им възнаграждения били близки по размер, с изключение на периодите, в които той бил без работа – от 01.03.2009 год. До 01.09.2009 год., без да е регистриран като безработен и без осигуровки, както и през 2013 год., когато бил на трудовата борса с около 300 лв. доход в продължение на около 7 месеца. Освен това за периода 01.09.2009 год. – 04.03.2013 год. трудовото възнаграждениена ответника било 530 лв. месечно, а на ищцата – около 1000 лв. месечно, с изключение на първите 3 месеца на 2015 год. /до фактическата им раздяла/, през което време тя била с доход от 340 лв. месечно.

Поради влошените отношения между страните те не могли да уредят финансовите си отношения до сега. Исковата претенция включва периода 25.10.2008 – 01.04.2015 год.

Иска се  да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 24 000 лв., представляваща половината от дължимата сума по кредит, изплащан от двамата по време на брака – за периода от 25.10.2008 год. до 01.04.2014 год., до фактическата им раздяла, както и законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба /27.07.2017 год./, до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. 

Ответникът, чрез пълномощника си адв. К. Б., МАК, е направил отвод на местната подсъдност, избрана от ищцата /и.м. е предявена пред СРС/. Този отвод е уважен.

Оспорва твърденията на ищцата, че с нейни средства са били погасявани вноските по личният му кредит, като твърди, че тези средства са били осигурявани единствено от ответника. Оспорва твърдението, че през процесния период той е бил без доходи, като твърди, че за този период доходите му винаги са били над 1000 лв./месечно, като извън тях получава ежегодно рента около 7000 лв., както и средства, изпращани му от неговата сестра, работеща в чужбина.

В условията на евентуалност прави възражение за прихващане между исковите суми със сумата от 1130,89 лв., недължимо заплатени от него след фактическата им раздяла, които суми представляват текущи разходи за използваната от ищцата като наемател на процесното жилище след бракоразводното решение. Твърди, че ищцата не е изпълнявала задължението си да заплаща режийните разходи в периода до края на м. Март, 2017 год., което го принудило тези разходи да заплаща той, ответника.

Предвид изложените в исковата молба и в отговора на ответника твърдения, съдът приема, че между страните не се спори, че са били съпрузи, бракът им е прекратен и семейното жилище – собственост на ответника се ползва след развода от ищцата.

Спорно е дължи ли ответникът претендираната  от ищцата сума.

В съдебно заседание ищцата К.Й.П. се явява лично и с пълномощника си, адв. Р. К., САК, която поддържа исковете и моли да бъдат уважени като основателни и доказани. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира разноски.

Уточнява исковата претенция.

Ответникът В.Б.Ч. се явява лично и с адв. К. Б.,  МАК, който оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Представя писмена защита и списък по чл. 80 ГПК. Претендира разноски.

Доказателствата са писмени и гласни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

С Решение № 7735/16.01.2017 год. по гр.д. № 22611/2016 год. на СРС, сключеният на 25.10.2008 год. брак между страните е прекратен. Съдът е постановил, че вина за прекратяването на брака имат и двамата съпрузи, предоставил е упражняването на родителските права по отношение на детето им, П.Ч., род. *** год. на майката, а на бащата е определил режим на лични отношения с него и го е осъдил да заплаща месечна издръжка. Възстановил е предбрачното фамилно име на съпругата, П. и е предоставил на нея ползването на семейното жилище, като я е осъдил да заплаща на бившия си съпруг, сега-ответник месечен наем в размер на 201 лв.

Семейното жилище – апартамент с административен адрес: *********е придобит от ответника преди брака – с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 108, т. ІІ, рег. № 5759, д. № 248/03.08.2007 год. на нотариус П.Т., рег. № 056 в РНК, р-н на действие РС – София за сумата от 82 000 лв., платими на продавача със заемни средства, след вписване на законна ипотека, първа по ред и при условията на Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 22027/27.07.2007 год., сключен с Българска пощенска банка АД.

За периода от м. Октомври, 2008 год., до м. Ноември, 2013 год. ищцата е работила в Софийска вода АД, като е получавала месечен доход, посочен в приложените удостоверения, а след това, от 30.11.2013 год. до м. Януари, 2015 год. е ползвала отпуск поради бременност и майчинство.

Допълнително ищцата представя Договор за заем от 01.07.2013 год., сключен между нея и свид. С.О.Г., за сумата от 4000 лв., които е следвало да върне най-късно до края на 2016 год. Върху договора е инкорпорирана и разписка от 28.12.2016 год., с която заемателят потвърждава, че сумата по кредита е върната.

С Разписка от 25.09.2011 год. ищцата е получила от М.П. сумата от 2500 лв., които е върнала на 15.12.2015 год.

За стопанските 2008 – 2017 год. ответникът е получавал рента за 100 дка земеделска земя.

Отделно, видно от представената справка от НОИ, за периода 31.07.2008 – 01.03.2009 год. ответникът е работил по ТПО в ГУЩЕРОВ и СИЕ АД, за периода 31.08.2009 – 01.06.2011 год. – в ЕЙЧ АЙ ДЖИ ЕАД, за периода 30.05.2011 – 04.03.2013 год. – в ХИНЧОВСКИ ИНЖЕНЕРИНГ ГРУП ЕООД, за периода 18.02.2014 – 01.04.2015 год. – в ГРУП – 7 ЕООД, за периода 14.04.2015 – до момента – в ЗЛАТИЯ АГРО ЕООД. 

Приложени са и справки за доходите на ответника за горните периоди от съответните работодатели.

От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена от в.л. И.В. се установява, че за имота, закупен с Нотариален акт от 03.08.2007 год. Пощенска банка АД е отпуснала на ответника кредит № 766068, обезпечен с ипотека. Погасителният план е за 372 месеца /31 години/, като кредитът не е изплатен и до момента.

Съгласно погасителния план, за периода от 16.12.2008 до 16.03.2015 год. – 76 месечни вноски, по кредита са дължими погасителни вноски в общ размер на 54 808,65 лв.

С вносител ищцата К.Й. Ч.са направени 29 вноски, общо за 19 950 лв.

Според вещото лице от ищцата, но с името на ответника като вносител са били направени още 13 вноски, на стойност 9100 лв. В съдебното заседание вещото лице пояснява, че до този извод е достигнала, тъй вносните бележки били представени от ищцата, а банковите преводи по тях били направени в банков клон, намиращ се в близост до нейната месторабота.

От своя страна ответникът бил внесъл общо 52 616,74 лв., в други банкови клонове.

Общо внесената сума по кредита за исковия период е 81 666,74 лв.

В показанията си, свид. М.П., приятелка на ищцата твърди, че познава страните над 20 години. Знае, че малко преди да сключат граждански брак си купили жилище, на името на ответника, но малко след това, през 2009 год. той останал без работа. През този период семейството срещало затруднения за посрещане на обичайните си разходи. През есента на 2010 год. свидетелката дала на ищцата заем от 1000 лв. за погасяване на вноска по кредита. На следващата година2011-та  отново поискала заем – 2500 лв., но този път сключили договор. И тази сума била използвана за погасяване на вноски по кредита.

Когато ищцата забременяла, ответникът отишъл при майка си и я оставил да се справя със сметките, включително с вноските по кредита. Ответникът не променил изобщо начина си на живот, намирал си пари, а ищцата живеела в тревоги как ще покрива разходите на семейството.

След развода ищцата се справяла добре финансово, работела, справяла се.

Свид. С.Г., близка роднина на ищцата /първа братовчедка/ твърди, че семейните проблеми на страните започнали около година след сключването на брака. Ответникът останал без работа, появили се финансови проблеми, той променил отношението си към ищцата. Тя от своя страна вземала пари на заем от свидетелката и от други лица, предимно за да погасяват вноските по ипотечния кредит, но и за семейни и медицински разходи. През 2013 год. свидетелката дала на ищцата заем от 4000 лв.,  от тях внесла 1500 лв. по ипотечния кредит, а останалите – тъй като  имала да връща друг заем.

Свид. Д.Ч.-И.е сестра на ответника. През 2009 год. продала свой жилищен имот и му дала част от парите – 20 000 лв., за да си съкрати периода на ипотеката. През 2011 год. му дала още 4000 лв., през 2013 год. – 8000 лв., през м. януари, 2014 год. – още 4000 лв. Периодично му пращала и други дребни суми /по около 1000 лв./. Твърди, че преди брака ищцата била изтеглила кредит, който после бил погасен от ответника. Твърди, че през целия период на брака ответникът е работил, но не е сигурна дали винаги това е било по трудов договор. Цялата сума от рентата за наследствената им земеделска земя /около 100 дка/ получава брат й, защото той се грижи за майка им.

От правна страна:

              Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 24 000 лв., представляваща внедена от ищцата сума по кредит, изплащан от двамата по време на брака – за периода от 25.10.2008 год. до 01.04.2014 год., до фактическата им раздяла, както и законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба /27.07.2017 год./, до окончателното й изплащане.

Елементите на общия фактически състав на чл.59 ЗЗД са: обогатяване на едно лице за сметка на друго; обедняване на другото лице; липса на основание за обогатяването; отсъствие на друга възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия.

Разгледан по същество, искът е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.

Безспорно е установено по делото, че семейното жилище на страните е било придобито преди брака им, поради което и е лична собственост на съпруга. Недвижимият имот е придобит от един от съпрузите преди брака, но изтегленият от него ипотечен жилищен заем е погасяван  по време на брака, а и до момента.

Съгласно правната теория и установена съдебна практика придобиването на собствеността става към момента на юридическото й прехвърляне съобразно правилата на съответния придобивен способ /ППВС № 5 от 31.10.1972г./. Щом като придобиването на правото на собственост, респ. на ограничено вещно право, е станало преди брака от единия съпруг, след сключването на брака само този съпруг е длъжник за изплащането на цената и е едноличен собственик на жилището. Законна солидарност по чл. 32, ал. 2 СК тук не може да възникне, защото задължаването по договора за жилищен заем предхожда възникването на брачната връзка. Задължението за погасяване на заема не е поето за задоволяване на нужди на семейството поради факта, че то още не е било създадено /Решение № 790 от 10.02.2011 г. на ВКС по гражд. д. № 248/2010 г., III г.о., ГК/.

Съдът кредитира показанията на всички свидетели, тъй като същите са логични, последователни, кореспондиращи едни с други, както и с останалия доказателствен материал, поради което ги поставя и в основата на решението си. Това се отнася и до показанията на свид. Г.и свид. Ч.-И.., въпреки близките им родствени отношения със страните.

Ищцата твърди, че по време на брака, а и до сега, единственият й доход е бил трудовото й възнаграждение. Това твърдение не е оспорено.

Безспорно както в правната доктрина, така и в задължителната съдебна практика на съдилищата се приема, че вземането за труд е лично на съпруга и няма характер на СИО.

Към момента на извършените от ищцата преводи за погасяване на сключения от ответника ипотечен кредит, отношенията между страните са били в режим на СИО, тъй като бракът им е сключен при действието на отменения СК, а декларация за избор на режим на разделност на имуществените отношения не се твърди да е подписана от тях. В действащия към момента на прекратяване на брака между страните чл.22 от СК от 2009 год. не е възпроизведен текстът на чл. 19, ал.1 от СК/отм./, в който изрично е посочено, че върху вземанията на съпруга /каквото е и вземането за трудово възнаграждение/ не възниква съпружеска имуществена общност, но независимо от това, настоящия съдебен състав споделя становището, че и при неговото действие вземането от трудово възнаграждение е лично имущество на съпруга.

Доходите на ответника са формирани освен от възнаграждения за труд и от дарения /от свид. И.-Ч., негова сестра и от рента за земеделска  земя.

В настоящия случай обаче спорът между страните не е с правно основание чл.21 СК, чл.22 или чл.23 СК, поради което е ирелевантен въпросът, кой от двамата бивши съпрузи е получавал по-висок доход

Съгласно разпоредбата на чл.17 от СК, съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата си. Предвид специфичния характер на семейните отношения и с оглед ППВС №1/79 год., действието на което не е отменено и към настоящия момент, е необходимо да се извърши преценка и дали ищцата, нареждайки процесните суми по сметката на ответника не е изпълнила съзнателно свой нравствен дълг по отношение на съпруга си.

Безспорно това е било и семейното жилище на страните през време на брака им и те не са имали друго жилище в гр. София, където са живеели. За това и е логично да се приеме, че ищцата се е стремила да запази единственото семейно жилище, а не да изпълни нравствен дълг към съпруга си. Поради това след прекратяването на брака им ответникът се е обогатил за нейна сметка, със сумата, с която е намалено задължението му по ипотечния кредит, в резултата на извършените от страна на ищцата преводи на суми в общ размер 19 950 лв., съответно обедняването на ищцата е в същия размер.

Над този размер, до претендираните 24 000 лв., искът е недоказан за разликата от 4050 лв. В частта, в която вещото лице приема, че от ищцата, но с името на ответника като вносител са били направени още 13 вноски, на стойност 9100 лв. съдът приема за необосновано, още повече видно от вносните бележки, представени от ищцата, се касае за вноски, направени в конкретния банков клон зат последователни месеци, но някои от които от нейно име, а други – от името на ответника  като вносител. Показанията на ищцовите свидетелки не разколебават този извод, тъй като – логично, предвид изтеклия период от време в тях липсва конкретика.

За това искът следвада се уважи до размер от 19950 лв., над който – да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Възражението за прихващане, въведено от ответника е неоснователно, тъй като съгл. чл.103 ЗЗД е необходимо да бъде установено по размер и да е изискуемо вземането на ответника, а такова доказване не е извършено. Отделно и самостоятелно основание за оставянето на това възражение без уважение е и фактът, че ответникът претендира сумата от 1130,89 лв. – текущи разходи за жилището, които е платил след фактическата раздяла, до прекратяването на брака и по време, когато това жилище е ползвано от ищцата и малолетното им дете. Не е ясно и как е формирана тази сума, тъй като не са представени доказателства за плащането й.

Относно разноските:

И двете страни претендират разноски.

Предвид изхода от делото, ответникът  ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените разноски за тази инстанция съобразно уважената/отхвърлена част от иска.

Искът е уважен за 83% от претендираната сума, съответно – отхвърлен за 17%.

В представения от ищцовата страна списък по чл. 80 ГПК разноските се сочат на 2520 лв., за които са приложени и доказателства по делото.

В представеният от ответника списък по чл. 80 ГПК се сочат 1458,92 лв. разноски, но от тази сума следва да се изключи върнатият на ответника депозит за вещо лице, както и пощенските разходи, за които не се установява относимост към настоящото производство. Съдът признава сторени от ответника разноски за процесуално представителство в размер на 1250 лв.

Предвид изхода от делото, за разноски ответникът дължи на ищцата сумата от 2091,60 лв., а тя на него – 212,50 лв. Или след служебно извършена от съда компенсация ответникът следва да заплати на ищцата и сумата 1879,10 лв. – разноски за първата инстанция.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 59, ал. 1, ЗЗД, В.Б.Ч., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на  К.Й.П.,  ЕГН **********,***, сумата от 19 950,00 лв. /деветнадесет хиляди деветстотин и петдесет лева/, представляваща платената лично от ищцата сума по ипотечен кредит № ******, отпуснат от Пощенска банка АД на ответника преди брака и изплащан по време на брака – за периода от 25.10.2008 год. /датата на сключване на брака/ до 01.04.2014 год. /датата на фактическата им раздяла/, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба /27.07.2017 год./, до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендираната сума от 24 000 лв., за разликата от 4050 лв., като  НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА В.Б.Ч., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на К.Й.П.,  ЕГН **********,***, СУМАТА от 1879,10 лв. /хиляда седемстотин седемдесет и девет лв., 10 ст./– разноски по водене на делото пред тази инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: