№ 1376
гр. П., 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220102068 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от М. Д. П., ЕГН
**********, адрес с. Л., ул. ******, действаща чрез пълномощника си адвокат В. В. К.,
вписана в АК П., със служебен адрес за съобщения и призовки - гр. П., ул. **********,
против ОД на МВР гр. П., ЕИК *********, гр. П., площад „Съединение“ № 3; общ. Л.,
ЕИК/БУЛСТАТ *********, с адрес: с. Л., ул. „Никола Чочков № 11, представлявано от
С.Н.Л. – кмет и Областна дирекция по безопасност на храните - П., Булстат *********, гр.
П., ул. ***********, представлявано от д-р Г.Ч. – директор, с която иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата,
както следва: 2101,40 лева, представляваща сторените от ищцата разноски за лечение на
процесното куче, на основание чл.61 ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;
На основание чл.61 ал.1 пр. последно ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, да заплатят на ищцата сумата
в общ размер на 41,25 лева, съставляваща лихва за забава върху главниците, формирана по
следния начин:
- сумата в размер на 19,25 лева, съставляваща законна лихва за забава върху
главницата в размер на 1001.40 лева по фактура 402/21.03.2023 г. за периода от 21.03.2023 г.
(датата на плащане, съгласно платежно нареждане) до 30.05.2023 г. - датата на депозиране на
исковата молба в съда.
- сумата в размер на 22 лева, съставляваща законна лихва за забава върху главницата в
размер на 1100 лева по фактура 1300/29.03.2023 г. за периода 20.03.2023 г. (датата на
плащане, съгласно платежно нареждане) до 30.05.2023 г. - датата на депозиране на исковата
молба в съда.
Сумата в размер на 5100 лева, на основание чл.49 във връзка с чл.45 ал.1 ЗЗД,
съставляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди - физически и психични
болки и страдания, ведно със законна лихва върху главницата, смятано от датата на
увреждането - денят в който е намерила простреляното куче - 13.03.2023 г., до
окончателното й изплащане.
На основание чл.127, ал.4 ГПК, посочва банкова сметка с титуляр М. Д. П.. IBAN:
********* ВIС: CECBBGSF
1
Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата живее и работи в с. Л.. На 13.03.2023 г.
намерила простреляно бездомно куче в близост до дома на В. М., в с. Л., находящ се на
около 200 метра от читалището в селото. Веднага се обадила на тел. 112 с телефонни
обаждания от 11:04 и 11:06 часа от 13.03.203 г., където подала сигнал за намереното животно
и състоянието му. Помолила е да дойде полиция. Едновременно с това отишла в местния
Участък „Полиция” в с. Л., където е сигнализирала за случая и помолила униформения
служител - Г. да отиде с нея, за да съдейства. Той се отзовал, като отишъл с нея до мястото,
където се намирало кучето, но единственото което направил, било да помогне, за да качи
кучето в личния автомобил на П. без да предприеме, каквито и да е други действия.
Доколкото и след подадения сигнал на 112, помощ от отговорните институции не
пристигнала, се наложило ищцата да предприеме действия и да потърси спешна медицинска
помощ за бедстващото животно, което било във видимо много тежко състояние. Цялата
ситуация, предизвикала у ищцата искрен шок. Гледката на простреляното животно, неговия
вид и състояние, а именно: парализирана задна част на тялото, от което кучето се влачело и
се опитвало да избяга движейки се само с двете си предни лапи, очевидната болка, която
животното преживявало, неговата безпомощност и страдание, които били придружавани от
звуците, които издавало кучето, били шокиращи. Гледката на страдащото животно и
незаинтересоваността и бездействието на отговорните институции, включително и в лицето
на присъстващия униформен служител, принудили ищцата да предприеме сама действия, за
да помогне на животното. Силният психически шок, който изживявала в този момент, бил
допълнен и от факта, че се наложило сама да закара животното до някоя клиника. Това за нея
представлявал допълнителен стрес, доколкото избягвала да шофира сама извън с. Л., защото
съвсем скоро, на 13.02.2023 г. придобила правоспособност да управлява МПС и се чувствала
несигурна и неуверена в уменията си на шофьор. Независимо от това обаче и предвид
ситуацията и състоянието на раненото куче, ищцата тръгнала, шофирайки личния си
автомобил за гр. П., където посетила ветеринарна клиника на д-р К..
Посочва, че от изготвения клиничен протокол от първоначалния преглед на
животното № 6973, издаден на 13.03.2023 год., 12:55:21 от ветеринарната клиника на д-р К.,
за прегледаното куче се установяват следните обстоятелства, данни и медицинско състояние:
пациент: куче, вид: - няма данни, роден на 01.01.2022 г., пол: мъжки, микрочип № - няма
данни, кастрация: не; собственик: безстопанствено куче няма данни за други посещения;
причина за посещението: намерено, влачи задни крайници. Посочени са и клиничните
симптоми - липсва дълбока чувствителност задни крайници, запазени краниални черепно-
мозични рефлекси, ретенция урина Аускулатация - б.о, пулс - силен, ритмичен, капилярно
време - - 2с. 14.03.2023 год. Липсва дълбока чувствителност на задни крайници, ретенция
урина, има апетит, няма гадене, повръщане 15.3.2023 год. добро общо състояние, лиепва
дълбока чувствителност, храни се Т-38.6. Посочени са и извършените изследвания.
Сочи, че е поставена диагноза „парализа задни крайници“, прогноза неблагоприятна
„Ерлихиоза Огнестрелна рана“. Била назначена и извършена медикаментозна терапия,
подробно описана в цитирания клиничен протокол.
Смята, че предвид изложеното, е видно, че намереното от ищцата куче, в
действителност е простреляно (вероятно с въздушна пушка), като куршумът е засегнал
гръбнака, в следствие на което, състоянието му е възприето от медицинския екип като
неблагоприятно, довело и до парализа на задните крайници на животно.
Твърди, че към издадения Клиничен протокол № 6973/13.03.2023 г., в приложение към
него, в табличен вид е дадено описание на извършените манипулации, лечение и цената за
всяка услуга, която възлизала на обща стойност 1001,40 лева, във връзка с което е издадена и
фактура от ветеринарната клиника, а именно фактура № 402 от 21.03.2023 г. на „ВПКВЕТ“
ЕООД, ЕИК *********, представлявана от д. К. на стойност 1001.40 лв. ( хиляда и един лева
и 40 ст.) с ДДС, заплатена от ищцата по банков път на 21.03.2023 г..
Сочи, че предвид гореописаното състояние на животното, д-р К. обяснил на ищцата,
че не може да направи друго. Било и обяснено и, че ако не се предприемат спешни
оперативни действия кученцето ще умре по особено мъчителен начин, доколкото не можело
и да се изхожда само, предвид парализата му, налагало се постоянно клинично източване на
пикочния мехур. Операциите и лечението му обаче, щели да струват още средства, а били
2
необходими и специфични медицински грижи и познания, за да бъдат извършени.
Правилното лечение обаче, щяло да има по-скоро благоприятни резултати и кученцето ще
оживее. Друго решение било да се заплати за евтаназия и кученцето да бъде убито, което
щяло да му спести мъчителната и жестока смърт, която така или иначе, го очаквала ако не се
предприемат мерки.
На 15.03.2023 г., ищцата организирала транспорт на кучето в друга клиника в гр. С., а
именно в Многопрофилна ветеринарна клиника България гр. С.. Кучето било прието от д. Б..
Видно от издадения от същия документ, кучето, на което е дадено името С., постъпило в
клиниката на 15.03.2023 год. в 13:40 часа. Описано е, че са представени медицинските
документи за кучето и състоянието му от клиниката в гр. П. и е потвърдено, че кучето е без
чувствителност на задните крайници, както и че гръбначния му стълб е прекъснат от сачма и
се нуждае от изпразване на пикочни мехур на всеки 8 часа, което е пряко и непосредствено
във връзка с парализата. Кучето останало за диагностика и хирургична намеса в клиниката,
където е оперирано и лекувано. На ищцата бил издаден клиничен протокол, с подробно
описание на извършените диагностика, манипулации и лечение. Във връзка с горното, на
ищцата е издадена фактура № ********** от 29.03.2023 г. от „365 Вет“ ООД на стойност
1100 лева с ДДС, заплатена от същата, съгласно платежно нареждане от 20.03.2023 г..
Предвид изложеното счита, че ищцата е изпълнила вменените й съгласно ЗЗЖ
задължения и е уведомила своевременно компетентните институции. Независимо, че
компетентните институции са били уведомени, то същите не са предприели никакви
действия в изпълнения на задълженията си, съобразно ЗЗЖ. Предвид неправомерните им
бездействия, ищцата била принудена сама да направи необходимото по оказване на спешна
ветеринаро-медицинска помощ и лечение на бедстващото животно, като е заплатила и
съответните разноски, подробно описани по-горе. Освен гореизложеното, пряко свързани с
неправомерните им бездействия са притесненията, болките и страданията, които ищцата
изпитва и до ден днешен. На първо място, бездействието на отговорните институции било
пряко свързано с наличието на бездомни кучета изобщо и в частност, с процесното куче.
Освен това, в конкретния случай твърди, че ищцата е била принудена не само да преживее
шока от гледката на простреляното животно, да съпреживява заедно с него болките и
страданията му, но и да положи нужните грижи, както и да види състоянието му по време на
операциите, лечението, парализите му и др. Същото отново в пряка връзка с бездействието
на отговорните институции. От този момент, у ищцата се появили негативни чувства и
емоции, безсъние, тревожност, плач, отчаяние, загуба на вяра в институциите, в
справедливостта изобщо, чувство за безизходица, безперспективност, включително и
нежелание да живее в с. Л. и България изобщо, които представляват неприятни усещания и
състояние на психически болки и страдания. Тези емоции не са престанали и до днес.
Излага твърдения, че на 19.04.2023 г. с електронно съобщение (e-mail, а що се касае
до Община Л., и посредством системата за сигурно електронно връчване), ищцата е
изпратила заявление до компетентните институции, отговорни по см. на чл. 16 от ЗЗЖ, а
именно Община Л., ОДБХ П., ОД на МВР гр. П., с искане да й бъдат възстановени сторените
от нея разноски в общ размер на 2101.40 лева по гореописаните фактури. В заявлението си,
подробно изложила обстоятелствата по казуса и приложи документи и доказателства във
връзка с извършените манипулации и сторените разноски, но до депозирането на исковата
молба не били предприети никакви действия от общ. Л. и ОДБХ П.. Твърди, че е получила
писмо от ОД на МВР гр. П., в което е посочено, че не можело да се направи извода, че
кучето е безстопанствено, както и че извършените действия от ищцата, респективно
сторените разноски не били насочени към защита интересите на някой от органите посочени
в чл.16, ал.1 ЗЗЖ, а били извършени от ищцата доброволно, благотворително, в израз на
собствените й морални и човешки ценности.
Ищцата счита, че е предприела воденето на чужда работа, без пълномощие по см. на
чл.61 ЗЗД, доколкото задължените по закон институции, макар и своевременно уведомени,
както за бедстващото животно, така и за здравословното му състояние, са бездействали.
Изпълнила едно свое задължение по см. на чл.16, ал.1 ЗЗЖ, като последващата отговорност
по см. на ЗЗЖ, е вменена и е общо задължение на цитираните институции /ответниците/.
Именно и доколкото задължението на ответниците им е вменено със закон, то безспорно те
са страна, доминуса или задължено лице, в чиято правна сфера се върши работата по см. на
3
чл.60, ал.1 ЗЗД.
Предвид изложеното и доколкото задължението на цитираните в чл.16, ал.1 ЗЗД
институции произтича пряко от закона и доколкото и независимо, че са били уведомени, те
са бездействали, то ищцата имала право на обезщетение за сторените от нея разноски, както
и на лихва за забава по см. на чл.60 и 61 ЗЗД. Смята, че в настоящия казус и в случай, че
ищцата не се е намесила и предвид установеното здравословно състояние на животното, то
със сигурност е щяло да умре от нараняването си, както и евентуално да бъде опасно за
околната среда и населеното място, в което е пребивавало.
Цитира правните норми, които следва да намерят приложение в конкретния казус.
По отношение на неимуществените вреди посочва, че е преживяла и преживява до
днес физически и психически болки и страдания, в следствие на психотравмата, изразяващи
се в непрекъсната тревога, стигаща до страх да излиза от дома си, притеснение, загуба на
апетит, липса на сън и плачливост. Тя непрекъснато си спомня преживяното, изгубила
способността си да работи и да изпълнява служебните си задължения, тъй като
непрекъснато си спомня за случилото се, и най-вече отказа да й бъде оказано каквото й да
било съдействие от страна на компетентните инструкции, като доверителката ми е оставена
да се справя със ситуацията сама. Освен това и във връзка с изживения стрес, ищцата
получила и обрив по цялото тяло и подуване на устата. От тогава на сетне и за овладяване
на обривите и подуванията била на непрекъснато медикаментозно лечение.
В проведеното последно съдебно заседание ищецът не се явява, а се представлява от
адвокат В. К. от АК П., който моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира
писмена защита.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът ОДБХ гр. П., чрез Н. Л. Х.-Д. старши
юрисконсулт, депозира ОИМ, с който изразява становище по допустимост и
неоснователност на исковата претенция.
Твърди, че описаните в исковата молба обстоятелства, на които се базират
претенциите на ищеца не отговарят изцяло на действителното положение.
Счита, че ответникът изпълнява всичките си задължения по ЗВД, ЗЗЖ, НАРЕДБА №
4 от 1.02.2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на Република България и за процедурите по
нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност.
Оспорва, че само посочените в същата институции имат задължения за полагане на
грижи за безстопанствените кучета.
Оспорва, че на 13.03.2023г. ищцата е информирала Областна дирекция по
безопасност на храните гр. П. за бездомно куче, тъй като не е имало подаден и заведен
сигнал/жалба в регистратурата на ответника. Не бил и информиран за такъв сигнал, като
уведомяването станала едва на 19.04.2023 г., чрез получаването на заявление вх. №ПЗ-
1359/19.04.2023г. от страна на ищцата.
Оспорва, че извършените разходи от ищцата са във връзка с бездействието на ОДБХ -
П., която е уведомила незабавно, както за намереното животно, така и за състоянието му.
Оспорва, че кучето, за което се претендира обезщетението е безстопанствено, тъй
като същото е било намерено пред дома на лицето В. М., което предполагало, че кучето
може да е избягало от стопанина си и би могло да е нейна собственост. Счита, че кучето
можело да е собственост и на ищцата. Последното според ответника се потвърждавало и от
клиничен протокол от първичния преглед на животното с № 6973 на п.н. от 13.03.2023 г., от
който било видно, че за собственик е отразено лицето М. П., от точно посочената дата на
раждане на кучето и името му С..
Оспорва, че предоставените документи от Многопрофилна ветеринарна клиника
България гр. С., се отнасят за откритото куче от дата 13.03.2023 г., тъй като от приложените
доказателства към исковата молба се установявало, че кучето е лекувано едновременно в
клиниката в гр. П. и гр. С., което се явявало обективно невъзможно, с оглед разстоянието
между двата града.
Излага твърдения за непредставени медицински документи, касаещи лечението на
кучето, в т.ч. и за хирургическа интервенция.
4
Оспорва, че във ветеринарните клиники са направени медицински интервенции;
оспорва необходимостта от такива интервенции и съответно техните разходи;
Оспорва верността на фактурите, тъй като не можело да се направи извод, че са
издадени именно за медицински услуги, касаещи процесното куче.
Твърди, че представените с исковата молба доказателства не доказвали, че в двете
клиники се е намирало едно и също животно, че същото е претърпяло хирургическа
интервенция и е лекувано медикаментозно във втората клиника.
Счита, че не е представен и не е приложен към исковата молба документ за
диагностика, документ с клинични симптоми, диагноза. Не ставало ясно за какво е лекувано
кучета, колко и какви ВМП-та са прилагани, тъй като най-вероятно такива не са правени на
кучето С..
Оспорва, че именно и доколкото задължението на ответниците им е вменено със
закон - чл. 16, ал.2 от ЗЗЖ, то безспорно те са доминус или задължено лице, в чиято правна
сфера се извършва работата.
Смята, че в настоящия случай липсват твърдения, че изпълнението на задълженията
на ОДБХ - П. от ищцата без пълномощие е било оправдано, тъй като е предотвратено
настъпването на вреди в правната й сфера. В настоящия случай не се установявало
невъзможност на ОДБХ - П. да изпълни задължението си вменено с нормата на чл.16, ал.2 от
ЗЗЖ, нито е налице съзнателно неизпълнение на това нейно задължение, изразяващо се в
бездействие от нейна страна, което би навредило на животното.
Счита, че в процесния случай работата не е била водена уместно. Действията по
обгрижване на кучето не покривали хипотезата за уместно водене на работа. Извършването
й не е изхождало от това, което доминусът би направил. Чуждата работа е водена като своя с
намерението да се изпълни едно задължение, възприето като лично поради моралните
възгледи на управителя. Разходите за лечение са осъществени в изпълнение на лично
задължение на ищцата. По изложените съображения, счита, че не е налице водене на чужда
работа без пълномощие, съответно за ОДБХ - П. не е възникнало задължението да обезщети
ищцата, поради което предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Оспорва, че бездействието на ОДБХ - П., независимо, че същата не е била незабавно
уведомена, е пряка причина на негативните преживявания - психически и физически болки и
страдания, които ищцата търпи и до днес.
В проведеното съдебно заседание ответникът се представлявал от старши
юрисконсулт Л. Х.-Д., който моли съда да отхвърли исковата претенция в цялост. Депозира
писмена защита.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът ОД на МВР гр. П., чрез юрисконсулт Х. К.-А.,
депозира ОИМ, с който изразява становище по допустимост и неоснователност на исковата
претенция.
Твърди, че в конкретния случай не са налице обстоятелствата, визирани в хипотезата
на чл.16 от Закона за защита на животните. Не отговаряли на истината твърденията на
ищцата, че на 13.03.2023 г. същата е „намерила” простреляно бездомно куче. Простреляното
куче не е „намерено“, още по-малко пък от ищцата, то е било в дома на своя собственик.
Непосредствено след прострелването същото е било под грижата на своя стопанин. Това се
потвърждавало и от подадените от ищцата на тел. 112 сигнали, които не били за „намерено
простреляно куче“, което да се нуждае от медицинска грижа, а за извършена по кучето
стрелба, за чийто собственик първоначално ищцата е представила себе си, а впоследствие
друго лице, в чийто дом кучето се е намирало. Според твърденията на ответника, лицето, в
чийто дом кучето се е намирало, е твърдяло, че е негов собственик. Сочи, че при извършване
на проверката на място по сигнала за извършена срещу кучето стрелба, същото е било в
дома и под грижите на В. А. М., от чийто сведения и твърдения е направен извод, че тя е
негов собственик. Самата ищца първоначално е твърдяла, че тя е собственик на кучето, а
впоследствие е посочила В. М. като такъв. Пред отзовалия се на сигнала за извършената
стрелба служител на участък Л. ищцата е настоявала В. М. като собственик на животното да
подаде писмена жалба за прострелването на кучето. Знаейки, че В. М. е стопанин на кучето,
ищцата й е указала да го качи в багажника на собствения й автомобил, за да може тя самата
5
да го откара на ветеринарен лекар. В. М. е посочила, че кучето е нейно, грижи се от малко за
него, има поставени ваксинации и паспорт, който се намира при ветеринарния лекар, който
го обслужва.
На следващо място смята, че състоянието на кучето към момента на проверката не е
било животозастрашаващо и ветеринарномедицинската помощ, от която се е нуждаело не е
била спешна по смисъла на чл.16, ал.2 ЗЗЖ.
С оглед на всичко гореизложено твърди, че в настоящия случай изцяло липсват
предпоставките и основанията на чл.16 ЗЗЖ, които да обосноват намесата на посочените в
същия член органи и да се търси неизпълнение на задълженията им, но изцяло липсват и
предпоставките по чл.61, ал.1, във връзка с чл.60 ЗЗД, за да бъде ангажирана отговорността
на Областна дирекция на МВР – П.. Излага правни доводи в подкрепа на изложеното.
Смята, че в настоящия случай предприетите от ищцата фактически действия не са
насочени към защита на интереса на някой от органите по чл.16, ал.1 ЗЗЖ и предотвратяване
настъпването на вреди в правната му сфера, а тези действия тя е извършила по свои
собствени подбуди. Поради това извършването от страна на ищцата без пълномощие на
посочените действия не е било оправдано и липсва основание за ангажиране на
отговорността по чл.61, ал.1 ЗЗД.
Твърди, че в конкретния казус е налице и съзнателно възпрепятстване от страна на
ищцата и трето лице по отношение на ответниците да изпълнят задълженията си, вменени
със ЗЗЖ, тъй като при извършената проверка трето лице се е представило за стопанин на
кучето, било е в неговия дом и то се е грижило за кучето. В нито един момент при
извършената проверка по повод на стрелбата не бил спорен фактът, че простреляното куче
има стопанин. Счита, че с тези си действия самата ищца е въвела в заблуждение и
възпрепятствала пристигналия на място полицейски служител да предприеме каквито и да е
действия по отношение на кучето, доколкото впоследствие твърди, че същият не е изпълнил
задължения, вменени му по закон. С оглед на това, не е било налице и съзнателно
неизпълнение на задълженията по чл.16 ЗЗЖ от страна на ответниците /по-конкретно
ОДМВР - П. или негов служител/, изразяващо се в бездействие от тяхна страна, което би
навредило на животното.
На следващо място счита, че работата не е била водена уместно от ищцата, тъй като
само е решила да качи кучето в лекия си автомобил, сама е избрала лечебното заведение, не
е уведомила своевременно нито един от органите за предприетите от нея действия, ако е
считала, че изпълнява техни задължения, за да могат те да бъдат в състояние да поемат
работата - нито къде е отвела животното, нито че същото се нуждае от хирургично лечение
/или „спешни” оперативни дейности, както тя твърди, нито за необходимите дейности и
средства по лечението му. Смята, че за всички тези си действия тя се е ръководела не от
интереса на доминуса и това, какво той би направил, ако бе извършил работата лично, а от
своите собствени виждания, схващания и предпочитания.
С оглед неоснователността на главния иск, моли съда да отхвърли и предявения иск
по чл.86 ЗЗД.
По отношение на иска за неимуществени вреди посочва, че не е налице виновно и
противоправно поведение /деликт/ от страна на изпълнителя на работата /служителя на
ОДМВР - П./; 2. не съществувала причинна връзка между поведението на изпълнителя на
работата /служителя на ОДМВР - П./ и настъпилия вредоносен резултат /причинените вреди/
- вредите, които е претърпяла ищцата не са пряк резултат и закономерно следствие от
поведението на служителя; 3. вредите, които ищцата претендира, не са причинени в процеса
на извършване на възложената работа. Излага подробни съображения в подкрепа на
горното.
Взема становище по представените с исковата молба преписи на писмени документи.
Оспорва всички представени клинични протоколи, отразените в тях факти и
обстоятелства, както и удостоверените за извършени по тях дейности и необходимостта от
извършването им. Оспорва, че представената фактура с изпълнител „ВПКВЕТ“ ЕООД е за
плащане на извършени на процесното куче услуги. Оспорва, че извършеното с платежно
нареждане плащане от страна на М. П. към „ВПКВЕТ" ЕООД касае проведено спешно
лечение на процесното куче. Оспорва верността и посочените факти и обстоятелства в
6
представената от „Многопрофилна ветеринарна клиника България" - гр. С. епикриза, в която
кучето вече е посочено с името „С.“ и е описано, че е доведено от доброволци, които
съобщават, че кучето е намерено преди два дни. Оспорва съдържанието и на клиничен
протокол/оферта 34167 с печат в долния ляв ъгъл на „Многопрофилна ветеринарна клиника
България”, гр. С. и дата 15.03.2023 г.. Оспорва, че ищцата е извършвала плащане на
20.03.2023 г., което да се отнася за лечение на процесното куче.
Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът се представлявал от юрисконсулт Х. К.-
А., който моли съда да отхвърли исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът общ. Л. депозира отговор на исковата молба, чрез
адвокат Л. К. от АК П., в който излага доводи по допустимостта и неоснователността на
исковата претенция.
Твърди, че оспорва материалноправните предпоставки за прилагане на правилата на
гестията. Заявява, че кучето не е безстопанствено и няма извършени действия в интерес на
общината, а на частно лице, което е собственик на кучето - В. А. М. от с. Л.. Кучето било
наранено пред нейната къща и понеже М. не е имала пари да го лекува, с това се е заела
ищцата, която също не е изразходвала лични средства, а е организирала кампания за
набирането на такива. За нараняването на кучето и лекуването му от ищцата е било
разказано в предаване на Нова телевизия - сутрешен блок от 15.02.2023 г.. В това предаване
В. М. е разказала какво се е случило с кучето, посочила е ищцата като запозната с лечението
му и след това в предаването започва разказът на ищцата. Действията на ищцата са израз на
нейните морални възгледи и желание да се грижи за животни в беда, но те не са действия в
интерес на общината и общината няма задължения да възстанови разноските. Те освен това
са действия, водени от нещо, което ищцата възприема като нравствен дълг, изпълнен от нея
доброволно. Тя е действала като изпълняваща свое морално задължение, а не като гестор.
Оспорва се размерът на разходите като уместно извършени - общината ги счита за
несъразмерни, неразумни и луксозни, извършени като за собствено животно. Заявява се
също, че общ. Л. обхваща седем села със силно намалено население, има много малък
бюджет и не може да осигури средства за всяка наранено куче от порядъка на 200 лева, т.е.
направените разноски са против волята на доминуса. Общината дължи съдействие само при
възможност, каквато обаче тя няма поради описания ограничен бюджет.
Оспорват твърдението ищцата да е адвокат с реално функционираща практика и
ръководен от нея екип, а твърдят, че тя е приключила активната си дейност и при
пребиваването си в с. Л., където има три големи собствени кучета, приютява и други кучета,
проявява болезнена привързаност към кучетата изобщо и проявява агресия към всеки, който
според нея не се грижи за кучетата си и другите домашни животни, като залива общината и
други институции със сигнали. Това било второ заведено от нея дело, като тя според
общината се опитва лично да се облагодетелства за сметка на общината.
На последно място заявява, че гестията е недопустима при упражняването на
властнически правомощия и задължения на административните органи.
Оспорва се верността на удостовереното в протоколите и фактурите относно
извършването на манипулации на конкретното куче и на сочените дати.
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването ответникът се
представлява от адвокат Л. К., който моли съда да отхвърли исковата претенция в цялост.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото клиничен протокол № 6973/03.13.2023 г. се установява, че
във ветеринарна клиника „Д-р. К. и колектив“ е постъпило за лечение безстопанствено куче,
родено на 01.01.2022 г., от мъжки пол, без поставен микрочип. Причината била, че кучето е
намерено, да влачи задните си крайници. Посочени са клиничните симптоми, както и какви
медицински действия са извършени. Поставена е диагноза и назначена терапия. Установява
се и и каква е стойността на извършените услуги – 1001,40 лева. В подкрепа на горното е
представена и фактура, издадена от „ВПКВЕТ“ ЕООД в полза на ищцата за посочения
7
размер. От приложеното преводно нареждане от 21.03.2023 г. се установява, че ищцата е
превела по посочената във фактурата банкова сметка сумата от 1001,40 лева.
Установява се, че на 15.03.2023 г. в 13:40 часа, кучето С. е било заведено от
доброволци в Многопрофилна ветеринарна клина България в гр. С.. При преглед кучето
нямало чувствителност в задните крайници. Гръбначният стълб бил прекъснат от сачма и се
нуждаела от мануално изпразване на пикочния мехур на всеки осем часа. Оставено е
клиниката за диагностика и хирургична намеса. От приложения по делото клиничен
протокол/оферта 34167 от 15.03.2023 г. се установява какви действия са предприети и
тяхната стойност – 1100 лева, която е заплатена от ищцата, посредством преводно
нареждане от 20.03.2023 г..
По делото е приложено заявление до ответниците от 19.04.2023 г., в което ищцата е
посочила, че с обаждания на телефон 112 на 13.03.2023 г. в 11:04 часа и 11:06 часа е
сигнализирала за простреляно куче пред дома на свидетелката В. М. в село Л..
Непосредствено след това, отишла с колата си до Участъка в село Л. и помолила господин Г.
да отиде с нея при кучето, като последния се отзовал и помогнал на ищцата да го качат в
нейната кола. Посочва, че не получила никакво други съдействие от полицейския служител,
респективно от ответниците. Отразено е, че разходите, който е направила във връзка с
лечението на кучето са в размер на 2101,40 лева, като иска същите да й бъдат възстановени
от ответниците.
В резултат на заявлението е изпратено писмо от ответника ОД на МВР гр. П., в което
уведомява ищцата, че не са налице основания за възстановява на претендираната сума.
От представения по делото амбулаторен лист № 231459045591/25.05.2023 г. на доктор
М.Г.К. се установява, че по снета анамнеза, ищцата е отишла на преглед по повод влошено
състояние след психотравма през м. март 2023 г. във връзка с простреляно куче в с. Л. с
оплаквания от тревога, притеснена. напрегната, плачлива, загубила сън и апетит,
непрекъснато си спомняла за преживяното. Сърцебиене, изпотяване, станала много
раздразнителна. Загуба на способност за работа. Получила обрив по цялото тяло, с подуване
на устата, провежда лечение от алерголог. В графа обективно състояние е посочено, че е
видимо напрегната, емоционално лабилна, тревожна и притеснена. Като диагноза е посочена
Посттравматично стресово разстройство.
Ответникът ОДБХ гр. П. е представил извадка от системата, за постъпили сигнали от
ищцата, касаещи процесния инцидент. От нея се установява, че сигнал е постъпил на
19.04.2023 г., който ответникът е входирал с № ПЗ-1359/19.04.2023 г..
По делото е приложено ДП № 195/2023 г. по описа на РУ на МВР гр. П., което е
образувано за извършено престъпление по чл.325б, ал.1 от НК, за това, че на 12.03.2023 г. в
с. Л., на ул. „*******, като проявил жестокост по смисъла на чл.7, ал.2, т.1, във връзка с ал.1
от ЗЗЖ към гръбначно животно му причинил трайно увреждане.
По ДП ищцата е разпитана в качеството й на свидетел на 14.03.2023 г.. В протокола за
разпит е отразено, че ищцата е разбрала от свидетелката В. М., че „едно от кучетата й е
простреляно“.
От постъпила информация от д-р Р. – л. 269 от делото се установява, че ваксинацията
на шест броя кучета, находящи се в двора на В. М. от с. Л. е извършена на 07.09.2022 г..
За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани свидетелите – В.
А. М., Г.И. Г., Ц.Т.К., В. П. К., С. Ч. П. и Д. А. Г..
От показанията на свидетелката В. М. се установява, че е запозната с процесният
инцидент. Посочва, че това куче е било окучено в една бездомна къща до Църквата в селото.
Свидетелства, че тя е хранила цяла зима шестте кученца. Споделя, че след като поотраснали
майка им била отровена, кученцата започнали да излизат сами на главния път, поради което
свидетелката ги прибрала в дома, за да се грижи за тях, както и че е отглеждала кучетата не
повече от месец. Споделя, че една вечер чула изстрел откъм пътната врата, след което
излязла и видяла кученцето, че не може да върви, тъй като задните крака били неподвижни.
Твърди, че го внесла в кухнята си и видяла, че има кръв по гръбнака. Изяснява, че на
сутринта се обадила на ищцата, като последната се обадила в участъка в с. Л., но полицай не
пристигнало на място. Поради тази причина отишли до участъка и забрали един полицай –
свидетелят Г., който се опитал да помогне да преместят кучето и качат в багажника на лекия
8
автомобил на ищцата, но последното го ухапало. Посочва, че ищцата не е искала никакви
пари от свидетелката за лечението на кучето. Твърди, че ищцата завела кучето в гр. П., след
което се наложи да го заведе в гр. С., за да го лекуват, като уточнява, че не знае какво се е
случило. Споделя, че останалите пет кучета били взети от някаква жена. Посочва, че е
отглеждала кучетата не повече от месец, като не била уведомявала кмета на селото, тъй като
имала чувство, че се тровят. Уточнява, че кучетата били ваксинирани един-два дни след като
започнала да се грижи за тях. Сочи, че ищцата е била разстроена със случката с кучето. В
хода на разпита заявява, че „Славе ще си бъде мой докато съм жива! Не ми е излязло от
съзнанието това кученце.“. Изяснява, че вечерта, когато станал инцидента сестра й била на
гости, като две-три от кученцата били излезли и свидетелката ги прибрала, като не знае как
кучето С. е останала на пътя. Уточнява, че й било трудно да ги гледа и шестте кучета.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични, последователни и
подкрепящи се от събраните по делото доказателства, с изключение в частта, в която
свидетелката заявява, че е отглеждала кучетата не повече от месец. В тази част противоречат
на събраните по делото писмени доказателства – писмо постъпило от д-р Р. и заявеното от
самата свидетелката, че кучетата били ваксинирани един-два дни след като е започнала да се
грижи за тях. Безспорно се установи, че ваксинацията е станала на 07.09.2022 г., а кучето е
простреляно на 13.03.2023 г., т.е. свидетелката се е грижила за тях не един месец, а повече от
седем месеца.
От показанията на свидетелите Г. Г. и Ц.К. – полицейски служители в РУ на МВР гр.
П., полицейски Участък с. Л. се установява, че са запознати със случая. Заявяват, че са
посетили адреса на свидетелката М. в с. Л., където се намирало простреляното куче. И
двамата свидетели са категорични, че свидетелката М. им е заявила, че простреляното куче е
нейно, тя е била собственика му. Споделят, че имало депозирана жалба от свидетелката М. за
простреляното куче. Свидетелят Г. посочва, че единственото съдействие, което е искано от
него е да отиде и да види простреляното куче. Изяснява какви действия са предприети от
тяхна страна – извършили проверка и имало образувано ДП.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като логични, последователни и
подкрепящи се от събраните по делото доказателства.
Проведена е очна ставка между свидетеля Ц.К. и ищцата, в която и двамата заявяват,
че казват истината, като свидетелят посочва, че не може да бъде категоричен, но смята, че
ищцата му е казвала, че кучето е собственост В. М., а ищцата заявява, че никога не е казвала
такова нещо, тъй като кучето било безстопанствено.
От показанията на свидетеля В. К. се установява, че той е приел простреляното куче в
тежко състояние в клиниката си в гр. П.. Изяснява какви действия и лечения са предприети.
Посочва, че кучето е било при тях три дни и сутринта на третия ден било изписано и
заведено в гр. С. за второ лекарско мнение.
Изяснявана поради каква причина в приложените по делото протоколи /л. 113 и л. 12 и л.212/
първоначално е записано, че кучето е собственост на ищцата, а впоследствие
безстопанствено, както и поради каква причина имало разлика в датата им. Посочва, че
винаги първоначално се записвали данните на лицето, което води кучето, след което се
записвало реалното, а по отношение на дата, че това било датата, на която се принтирал
протокола от програмата. Споделя с какви лекарства е проведено лечението на кучето. По
отношение на издадената фактура, по която ищцата твърди, че е извършила плащане,
заявява, че издател е „ВПКВЕТ“ ООД, което е името на дружеството. Посочва, че е имало
грешка в попълването на фактурата, като било посочено, че сумата била дължима само за
продукти, а не са написани услуги. Споделя, че кучето било забрано от неговата клиника с
такси и било заведено в гр. С.. Не може да вземе становище, дали е било необходимо да се
извършва операция на кучето в гр. С.. Заявява, че имало допуснати грешки от негови
служители в попълването на амбулаторния дневник. Споделя, че е искал плащането от
ищцата, тъй като тя е завела кучето. Посочва, че е знаел, че кучето е безстопанствено.
Съдът кредита показанията на свидетеля като логични, последователни и
подкрепящи се от събраните по делото доказателства.
От показанията на свидетеля С. П. се установява, че е запозната с процесния
инцидент. Споделя, че се е свързала с ищцата по телефона, след публикация във Фейсбук.
9
Свидетелката заявява, че тя е полагала грижи за кучето и другите от кучилото, тъй като
тяхната бездомна майка била отровена. Получила обаждане от свидетелката М. с молба да и
помогнат в отглеждането на седем малки кучета /едното от тях е С./, като свидетелката и
съпругът й /последния бил от с. Л./ поели ангажимента да намерят приют, в който да ги
настанят. Свидетелства, че тя и съпругът й са извикали доктор Р., за да ваксинира кучетата.
След което й предоставил шест здравни книжки с вписана дата на ваксинация, необходими
за настаняването в приют. Посочва, че М. и сестра й, както и че ищцата също са полагали
грижи в отглеждането им. Уточнява, че свидетелката М. приютила кучетата в двора си,
докато свидетелката намери приют. Споделя, че е виждала кучето да обикаля само по
улицата, когато е било малко. Също нямало поставена каишка. Сочи, че М. по милост приела
кучетата, а не защото са били нейна собственост. Посочва, че е правила опити за
настаняване на кучетата в приюти, като поради тази причина им поставили ваксини.
Споделя, че не е виждала М. да полагала грижи за други бездомни кучета. Свидетелства, че е
подала сигнала за случилото се до ответниците, но не била получила обратен отговор.
Посочва колко често се прибират в с. Л.. Споделя, че не е поставян чип на кучетата. Заявява
какво е родословието на кучето, както и че цялата улица с. Л. е хранило майката на С..
Свидетелката Д. А.-Г. заявява, че познава ищцата, както и че често комуникират.
Твърди, че е забелязала промяна в състоянието на ищцата след процесния инцидент, като се
отразил емоционално, стресирал я, напрегнал я, преживявала едно емоционално състояние,
неприятно от субективна гледна точка за нея. Не се чувствала добре при вида на болни
животни, при вида на насилени животни. Специално за въпросното куче и казвала, че е
изпитала стрес, раздразнение, дискомфорт. Уплашила се е, че не могла да го спаси, че нямало
кой да го спаси. Посочва, че в разговорите, които водили по темата, тя била доста задъхана,
звучала тревожна. Свидетелства, че ищцата и заявявала, че било много неприятно и не могла
да се съгласи и да приеме насилието над животните, което се извършвало в България и никоя
от институциите да не обръщала внимание. Мисли, че това се отразило й на работата й,
защото голяма част от времето било насочено да се депозират жалби до отделни институции.
Не може да посочи точния период, който е бил необходим на ищцата да се почувства
спокойна. Посочва, че не и е известно ищцата да се посещава лекар. Твърди, че разбрала от
М., че институциите не и оказала съдействие. Споделя, че не си спомня, след колко след
процесния инцидент е видяла М.. Заявява какви грижи е била предприела ищцата във връзка
с инцидента.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и последователни.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Районен съд П. е сезиран с кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация на чл.61ЗЗД, чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.49 вр. чл.45 ал.1
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД,
така нареченият иск на управителя на чуждата работа срещу заинтересованото лице (обратен
гестионен иск). За да възникне право на управителя и съответното му задължение за
заинтересованото лице за обезщетение за вреди, за личните задължения, които управителят е
поел и направените от него необходими и полезни разноски във връзка с изпълнението на
чуждата работа, трябва да е налице истинско оправдано водене на чужда работа без
пълномощие по смисъла на чл.60, ал.1 ЗЗД. Следователно за основателността на предявения
иск на първо място следва да се установят при условията на пълно и главно доказване
настъпването на юридическите факти от фактическия състав на воденето на чужда работа
без пълномощие по чл.60, ал.1 ЗЗД, тоест от гесторовото задължение.
Разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗЖ разпорежда, че който намери болно или наранено
животно е длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт,
областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на Министерство на
вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите/
при диви животни/. Тези органи от своя страна са длъжни да съдействат за осигуряване на
спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют или друг обект
- ал.2 на чл.16 ЗЗЖ. От друга страна чл.15 ЗЗЖ създава и задължение на собственика на
животни да предприеме мерки за осигуряване на ветеринарно медицинска помощ, когато
установи признаци на болест, нараняване, изтощение или усложнено раждане.
10
Анализа на цитираните текстове води до извода ,че за прилагането им дори не е
необходимо да се касае за безстопанствено животно. Съдействие се дължи за всяко животно,
а ако конкретните задължени органи констатират, че се касае за криминално деяние по
смисъла на НК или, че животното има собственик, то това вече се отразява на
задължението да се поемат съответно разходите по лечението му /в този смисъл Решение
№ 209/07.06.2023 г. по в.гр.д. № 284/2023 г. по описа на ОС П../.
По делото не е спорно, че ответниците са от органите, които дължат съдействие за
осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ по смисъла на чл.16, ал.2 ЗЗЖ. Също
така липсват противоречия и по отношение на обстоятелство дали ищцата е била натоварена
от ответника да изпълни задълженията на ответника по ЗЗЖ. Тя не е била упълномощавана
по какъвто и да е било начин да извършва фактически и правни действия от името и за
сметка на ответниците.
Основния спорен по делото въпрос е дали кучето С./С., за което ищцата е положила
грижи е безстопанствено, респективно има стопанин – свидетелката В. М., в каквато насока
са твърденията на ответната страна
Легална дефиниция на понятието „безстопанствено животно“ е дадена в § 1, т. 1 от
ДР на Наредба № 4 от 01.02.2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване
популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за
процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност. Съгласно нея
безстопанствено куче е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче,
оставено на обществено място без надзор. Самият епитет безстопанствен означава „Който
няма стопанин, който не е собственост, притежание на някого“.
Според съд за установяване факта дали процесното куче е безстопанствено или има
собственик са допустими всички доказателствени средства. При липсата на писмени
доказателства за собственост тя се установява и чрез владение. Без всяко значение за
възникване на правото на собственост върху кучето е неговата регистрация. Издаването на
паспорт и поставянето на чип са мерки насочени към идентификация на кучето във връзка
със създаденият административно регистрационен режим.
Съгласно представените и приети по делото доказателства може да се направи
категоричен извод, че процесното куче не е било безстопанствено, а негов стопанин е била
свидетелката В. М.. Горното се установява от свидетелските показания на самата М., които
съдът кредитира като логични, последователни и подкрепящи се от останалите
доказателства по делото. От тях се установява, че свидетелката е прибрала кучетата, в т.ч. и
процесното в дома си, за да се грижи за тях. Установи се, че ги е отглеждала в периода от
„един-два дни преди ваксинирането им“ – 07.09.2022 г. до процесния инцидент – 13.03.2023
г.. От разпита на свидетелите Г. и К. по делото без всяка условност може да се заключи, че
свидетелката М. е упражнявала собственически правомощия върху животното. Горното по
категоричен начин се установява и от заявеното от самата ищца по ДП № 195/2023 г. по
описа на РУ на МВР гр. П., че разбрала от свидетелката В. М., че „едно от кучетата й е
простреляно“. Че кучето е собственост на свидетелката М. е заявеното от ищцата и в
проведения разговор при обаждането на телефон 112, чието съдържание не се оспорва.
Съдът приема, че със същото ищцата признава неизгоден за себе си факт, а признанието на
факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския
процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до
изясняване на правния спор, предмет на делото – аргумент чл.175 ГПК. До противния извод
не води и заявеното от свидетеля К., който посочва, че кучето е безстопанствено, в т.ч. и
отразеното в приложените клинични протоколи, тъй като това не е резултат на негово лично
възприятие, а му е споделено от самата ищца, която има интерес да го твърди.
На следващо място свидетелката В. М., в качеството й на стопанин на кучето е
лицето, което е задължено да полага грижа за него, в това число и да му осигури
ветеринарномедицинска помощ, още повече спешна такава, когато установи признаци на
болест, нараняване или изтощение - арг. чл. 15 от ЗЗЖ. Хипотезата на чл.16 ЗЗД ще бъде
приложима единствено тогава, когато независимо от обстоятелството дали конкретното
животно има собственик или не, е намерено /в смисъл на случайно открито/, оставено без
надзор на обществено място, от трето лице извън неговия стопанин или собственик, в такова
безпомощно или животозастрашаващо състояние, което да изисква оказване на спешна
11
/неотложна/ ветеринарномедицинска помощ с оглед на опазване на неговия живот. Само при
тези предпоставки и обстоятелства е допустима намесата на третото лице и на органите по
чл.16, ал.1 ЗЗЖ. Ако животното се намира в дома и под грижите на своя стопанин, какъвто е
настоящия случай, хипотезата на чл.16 ЗЗЖ не може да намери приложение. В този смисъл
ищцата М. П. се явява вмешател в отношенията между стопанина на кучето В. М. и
държавните институции. Ако се приеме обратното, би следвало да се приеме, че при всеки
случай на узнаване от страна на едно трето лице за болест или за нараняване на животно, без
значение под чий надзор то се намира, без значение от мястото, където се намира, дори
същото да е в дома на своя собственик и под неговия надзор, да е допустима намеса от
страна на това трето лице, като дължимата за животното грижа и начинът на неговото
лечение бъдат иззети от неговия собственик по преценка на това трето лице и възложени на
държавен орган. Следователно направените разноски във връзка с неговото лечение не
следва да се претендират от ответниците, а от собственика му – свидетелката В. М..
За пълнота следва да се посочи и че от съвкупния анализ на доказателствения
материал, не може да са направи извода, че ищцата е изпълнила и задължението, което
предвижда правната норма на чл.16, ал.1 ЗЗЖ, да информира ответниците да съдействат за
осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в
приют или друг обект по чл.16, ал.6, т.1 - 3./чл.16, ал.2 ЗЗЖ/.
От приложените записи от проведени телефонни обаждания на телефон 112 се
установява, че ищцата е подала сигнал за простреляното куче, а от гласните доказателства че
лично с автомобили си е отишла до ПУ в с. Л., за да съобщи за инцидента и забере със себе
си свидетеля Г.. Не е спорно и че последният е отишъл при дома на свидетелката М., в който
се е намирало простреляното куче и е помогнал да се качи в колата на ищцата /показанията
на свидетелката М. и заявеното в ИМ от ищцата/. Няма ангажирани доказателства от
ищцовата страна, от които да се установи, че е поискала от свидетеля Г., респективно К. да и
укажат съдействие за осигуряването на спешна ветеринарномедицинска помощ. Самото
поведение на ищцата, което се установява от гласните доказателства – показанията на В. М.,
Г. Г. и Ц.К., води на извода, че ищцата не е искала, респективно не е информирала
ответниците да осигурят такава помощ. Свидетелката М. заявява, че ищцата е казала „Аз
това куче трябва да го закарам до П. да видим какво става“, след което свидетелката взела
нещо за застилане и полицаят искал да й помогне да го преместят. „М. го взе и го закара в
П.“. Другите двама свидетели заявяват, че не е имало спор, че кучето има собственик, както
и че е било простреляно предишния ден и се е намирало в дома на свидетелката М.. Т.е.
поведението на ищцата не е било да изпълнени вменени задължения на ответниците по
цитираната разпоредба на чл.16, ал.1 ЗЗЖ, а да помогне на собственика на кучето – В. М. с
неговото лечение. Ищцата не можа да докаже твърденията си в ИМ, че е била принудена от
бездействието на ответниците да откара кучето в гр. П.. Напротив, тя е взела това решение,
не продиктувано от бездействието на институциите, а от нейни вътрешни мотиви – да
помогне на свидетелката М. – стопанката на кучето.
Също следва да се посочи, че ищцата е ангажирала доказателства – писма изпратени
до ответниците, но същите са от дата 19.04.2023 г., т.е. повече от един месец след като е
простреляно кучето и е проведено неговото лечение. Според съда това уведомяване не може
да санира бездействието на ищцата към изискуемия от закона момент – намирането на
животното или в настоящия случай, след получаване на обаждането от свидетелката М. по
телефона на 14.03.20203 г..
По изложените съображения, според настоящия съдебен състав не са налице
предпоставки на чл.16 ЗЗЖ. За да е налице водене на чужда работа без пълномощие, е
необходимо работата да е осъществена в интерес на доминуса /ответниците в настоящия
случай/, какъвто не се установява, и да са осъществени с намерението да се обслужи неговия
интерес. В правната теория и в съдебната практика се приема, че съставите на гестията
включват и една квалифицирана субективна предпоставка, а именно управителят да е
действал с намерението да управлява чужда работа и с намерението да обслужи чужд
интерес. Гесторът трябва да действа с преобладаващо намерение да облагодетелства
доминуса. В настоящия случай не може да се направи извод, че ищецът е действал с
намерението да обслужи интереса на ответника. При тези данни, съдът приема, че по делото
не се установи наличието на предпоставките за възникване на отговорността по чл.61 ал.1
12
ЗЗД на ответниците.
След като главната претенция се явява неоснователна, следва да се отхвърли и
претенцията по чл.86 ЗЗД и искането за присъждане на законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
По исковата претенция с правно основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД.
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на
когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил
тази работа, следва да носи уредената в чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД гаранционно-
обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на
които е възложил да упражняват надзора и грижите за безстопанствените кучета. Когато при
изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други
общоприети правила, отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД. В този смисъл са
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т.3 от Постановление № 4/1975 г.
на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата,
които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност. Съгласно задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС,
юридическите лица отговарят по чл.49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и
служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникне притезателното право на ищцата срещу ответниците за обезвреждане
на неимуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на
възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл.45, ал.1 ЗЗД,
т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа от община П. чрез своето действие или бездействие.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и изложените мотиви
касаещи исковата претенция по чл.61, ал.1 ЗЗД, съдът счита, че не е налице виновно
неизпълнение на вменените със ЗЗЖ задължения на служители на ответниците, които да са в
причинна връзка с твърдените неимуществени вреди, причинени на ищцата.
На първо място е налице бездействие от страна на ищцата, която не е изпълнила
задължението си, което предвижда правната норма на чл.16, ал.1 ЗЗЖ, а именно да
информира своевременно ответниците да съдействат за осигуряване на спешна
ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют или друг обект по
чл16, ал.6, т.1 - 3./чл.16, ал.2 ЗЗЖ/. Т.е. не се е породило задължението на служители на
ответниците да предприемат конкретни действия. На следващо място се установи, че
процесното куче има стопанин/собственик – свидетелката В. М., т.е. тя е задължена да
полага грижа за него, в това число и да му осигури ветеринарномедицинска помощ, още
повече спешна такава, когато установи признаци на болест, нараняване или изтощение - арг.
чл.15 ЗЗЖ, а не служителите на ответниците. /съдът намира за ненужно да преповтаря
мотивите, досежно първоначалната претенция/.
По изложените съображения предявената искова претенция се явява неоснователна и
в тази си част.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника общ. Л.
следва да се присъдят сторените от нея разноски в размер на 1140 лева, от които 1100 лева
заплатено адвокатско възнаграждение и 40 лева депозит за свидетел. Съдът намира за
неоснователно възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като делото се отличава с
фактическа и правна сложност и заплатено адвокатско възнаграждение не се явява
13
прекомерно.
На основание чл.78, ал.3, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК ответниците ОД на МВР гр. П.
и Областна дирекция по безопасност на храните - П., имат право на разноски в размер на по
300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Д. П., ЕГН **********, адрес с. Л., ул. ******,
действаща чрез пълномощника си адвокат В. В. К., вписана в АК П., със служебен адрес за
съобщения и призовки - гр. П., ул. *******, против ОД на МВР гр. П., ЕИК *********, гр.
П., площад „Съединение“ № 3; общ. Л., ЕИК/БУЛСТАТ *********, с адрес: с. Л., ул.
***********, представлявано от С.Н.Л. – кмет и Областна дирекция по безопасност на
храните - П., Булстат *********, гр. П., ул. ***********, представлявано от д-р Г.Ч. –
директор, искове с правно основание чл.61ЗЗД, чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата, както следва: 2101,40
лева, представляваща сторените от ищцата разноски за лечение на кучето С., ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането; да заплатят на ищцата сумата в общ размер на 41,25 лева, съставляваща лихва за
забава върху главниците, формирана по следния начин: сумата в размер на 19,25 лева,
съставляваща законна лихва за забава върху главницата в размер на 1001.40 лева по фактура
402/21.03.2023 г. за периода от 21.03.2023 г. (датата на плащане, съгласно платежно
нареждане) до 30.05.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба в съда; сумата в размер
на 22 лева, съставляваща законна лихва за забава върху главницата в размер на 1100 лева по
фактура 1300/29.03.2023 г. за периода 20.03.2023 г. (датата на плащане, съгласно
платежно нареждане) до 30.05.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба в съда; както
и сумата в размер на 5100 лева, съставляващи обезщетение за причинените й
неимуществени вреди - физически и психични болки и страдания, ведно със законна лихва
върху главницата, смятано от датата на увреждането - денят в който е намерила
простреляното куче - 13.03.2023 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. Д. П., ЕГН **********, адрес с. Л., ул. ******, действаща чрез
пълномощника си адвокат В. В. К., вписана в АК П., със служебен адрес за съобщения и
призовки - гр. П., ул. *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на общ. Л.,
ЕИК/БУЛСТАТ *********, с адрес: с. Л., ул. ***********, представлявано от С.Н.Л. – кмет,
сумата в общ размер от 1140 лева, сторени от ответника разноски в производството.
ОСЪЖДА М. Д. П., ЕГН **********, адрес с. Л., ул. ******, действаща чрез
пълномощника си адвокат В. В. К., вписана в АК П., със служебен адрес за съобщения и
призовки - гр. П., ул. *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК,
ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР гр. П., ЕИК *********, гр. П., площад „Съединение“ № 3,
сумата в общ размер от 300 лева, сторени от ответника разноски в производството.
ОСЪЖДА М. Д. П., ЕГН **********, адрес с. Л., ул. ******, действаща чрез
пълномощника си адвокат В. В. К., вписана в АК П., със служебен адрес за съобщения и
призовки - гр. П., ул. *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК,
ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция по безопасност на храните - П., Булстат *********,
гр. П., ул. ***********, сумата в общ размер от 300 лева, сторени от ответника разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
14
15