РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Враца, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря М.Т. К.
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20231420100851 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба вх. №4168/ 30.03.2023 г. от И. Д.
Д. с ЕГН ********** от гр.С. ж.к.”Х. С.” бл.31 ,С. Д. Д. с ЕГН ********** от
гр.С. ул.”Й. Е.”.,К. Ц. З. с ЕГН ********** от гр.С. ул.”Е. Ч.”.,К. К. З. с ЕГН
********** от с.а.,Ц. К. З. с ЕГН ********** от с.а.,Д. К. Х. с ЕГН
********** от гр.С. ул.”Ж..”. и А. К. К. с ЕГН ********** от гр.С. ж.к.”Д.”
,чрез адв.М. Т. М. гр.С. ул.”Й. Е.”№,против ”Млечен рай”АД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София район Витоша
ул.”Радецки”№18 вх.Г ет.3 ап.6,представлявано от управителя И. П.
Й.,съдържаща искове с правни основания чл.124 ал.1 от ГПК и чл.537 ал.2 от
ГПК.
Ищците твърдят,че са собственици на поземлен имот с идентификатор
12259.133.5 с площ от 7 681 кв.м. в м.”М.” в гр.В..Имотът бил възстановен на
наследниците на Т.Д. Г.,бивш жител на гр.Враца,с решение №309/02.10.1996
г. по преписка №4618/ 1992 г. на Поземлена комисия гр.Враца.С нот. акт
№192 т.V дело №1834/1997 г. на нотариус с район на действие ВРС Светла
Г.,наследниците били признати за собственици,на основание решението.
Във връзка с предстояща продажба на имота,ищците били установили
1
след справка в АГКК,че като собственик бил вписан ответника,на основание
констативен нот. акт №163 рег. 5160 дело №710/2018 г. на нотариус с район
на действие ВРС Венцислав Василев.
От възстановяването на имота,наследниците не били преставали да
ползват имота,вкл. за отглеждане на домашни животни и съхраняване на
вещи.Т.е. ответникът не е могъл да го придобие по давност.
Исканията са да бъде признато за установено по отношение на
ответника,че ищците са собственици на имота, при което да бъде отменен
нот. акт на ответника.
След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и
съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е представил
отговор,чрез адв.В. Ч. от АК В. гр.Враца ул.”Л.”№.Оспорва исковете,като
неоснователни и недоказани.Бил владеел имота от 2006 г..Ищците не били
стъпвали в имота.
Съдът,предвид наведените от страните доводи и събраните по делото
допустими,относими и необходими писмени доказателства,намира за
безспорно от фактическа страна следното:
Ищците са наследници по Закон на Т. Д. Г.,бивш жител на
гр.Враца,починал на 29.07.1983 г..
Горното е видно от представеното по делото удостоверение за
наследници/на стр.стр.15-17 от делото/.
С решение №309/02.10.1996 г. по преписка №4618/1992 г. на Поземлена
комисия гр.Враца,на наследниците е било възстановено правото на
собственост вкл. върху пасище/ мера от 7.682 дка ІХ кат. в
м.”Метилявица”,представляващо имот №133005 по плана за земеразделяне на
гр.Враца-квартали,при граници/съседи : полски път,населено място и
дере/понастоящем поземлен имот с идентификатор 12259.133.5 по
кадастралната карта на гр.Враца,с площ от 7 681 кв.м./.
Горното е видно от представените решение/стр.стр.10-12/,скица на
имота от 1996 г./стр.13/ и скица на имота от 2023 г./стр.19/.
С нот. акт №192 т.V дело №1834/1997 г. на нотариус при ВРС С.
Г.,наследниците са били признати за собственици,на основание решението.
Горното е видно от представения нот. акт/стр.14/.
2
С нот. акт №43 т.ІІІ рег. №6809 дело №378/2002 г. на нотариус с район
на действие ВРС Ивайло Лиловски, наследникът Й. Г. Б. е продала на
наследника Р. Г.З. вкл. своите 1/8 ид. части от имота.
Горното е видно от представения нот. акт/стр.стр.94 и 95/.
С констативен нот. акт №163 рег. 5160 дело №710/2018 г. на нотариус с
район на действие ВРС Венцислав Василев, ответникът е бил признат за
собственик на имота,на основание давностно владение.
Горното е видно от представения нот. акт/стр.18/.
Данъчната оценка на имота е 95.20 лв..
Горното е видно от представената данъчна оценка /стр.37/.
По делото са били допуснати и изслушани и свидетели/в с.з. на
10.11.2023 г.,протокол от с.з. на стр.стр.147-149 от делото/:
Св.Б. К./доведен от ищците,братовчед,на 81 г./ твърди,че знаел
имота.Някога имало воденица,дарак и жилищна сграда,в която живеели
бабата и дядото.Сградата стояла и сега.Имотът бил доста голям.Мандрата
била на мястото на стопанството,което бил съседен имот.В имота на ищците
следващият свидетел гледал животни от 1990 г.. Мандрата имала зидана
ограда.Свидетелят нямал впечатления да е ползвано нещо извън оградата,да е
заграждано нещо от имота.Наследниците не обработвали имота,следващият
свидетел ползвал всичко.Имотът не се копаел или косял.За животните имало
постройки.Всичко било поляна,не нива или пасище.Имотът бил много
голям.Дядото бил продал част.И стопанството било в техен имот.Мандрата
ползвала сградите на стопанството,свидетелят не бил запознат с границите.
Св.К. К./доведен от ищците,без родство,на 64 г./ твърди,че бил в имота
от 1990 г..Гледал животни. Уговорката му била с ищците по делото.Съседи на
имота били мандрата и свидетелят,от другата страна свидетелят имал и свой
имот.Според свидетеля,по площ имотът бил 7-8 дка.Между имота и мандрата
имало ограда.През годините тя се преправяла,но не била навлизала в имота на
ищците. Мандрата не ползвала нищо от имота на ищците,от оградата към
имота.Свидетелят не бил чувал за спорове между страните.Оградата била
циментов зид.Мандрата имала портал,друга врата в оградата
нямало.Свидетелят ползвал един декар от имота.В друга част,няколкостотин
квадратни метра,от мандрата си паркирали леки коли.Не през цялото
3
време,може би през последните десетина години.Насипали били камък за
настилка.Ищците били идвали в имота,иначе живеели в София.Това,което не
ползвали свидетелят или мандрата,ищците не го работели,така си стояло.
Представлявало поляна,имало и поникнал един орех.
Адвокатът на ответника е направил опит да дискредитира показанията
на свидетеля,ангажирайки доказателства,че свидетелят е бил осъждан/за
държане на огнестрелно оръжие-ловна пушка и боеприпаси-патрони 2 бр. без
надлежно разрешително през 2011 г. и за отнемане на чужда движима вещ-
магаре през 2023 г./.
Съдът намира за необходимо да посочи,че предходно осъждане не е
основание априори да се отхвърли като недостоверно казаното от
свидетеля.Показанията на свидетелите се преценяват в светлината на другите
събрани по делото доказателства и в случая следва да се отбележи, че
показанията на свидетеля не противоречат на показанията на другите
свидетели.
Св.Д. И./доведена от ответника,без родство с ищците и служебна
зависимост от ответника,на 63 г./ твърди,че била родена и живеела в
кв.Б..Знаела имота,същият никога не е бил ограден.Бил станал на
сметище.Имотът бил около 8 дка.Свидетелката била председател на
кооперацията в квартала от 2003 г. до 2009 г..Никой не бил идвал да се
интересува от имота.Тя била търсила на кой е имотът,но не била могла да
намери.Имотът бил сметище,никога не било имало постройки.Явилите се
ищци не познавала.От мандрата изчистили и подравнили част за паркинг и
овощна градина.Свидетелката не може да каже дали всичките 8 дка.Имало и
асмалък.Преди 20 години била виждала Р. от наследниците,тя била
говорела,че всичко се било разрушило.Имало мелница,но не била част от
имота. И. на ”Млечен рай” бил изчистил сметището.Коли се паркирали от
може би 15 години.Свидетелката била работела в ”Млечен рай”,когато били
започнали,за 2 години.След това още веднъж - от 2000 г. до 2004 г..Покрай
имота минавала,когато ходела да пазарува в мандрата. Наследниците не ги
знаела,не ги била виждала.Не целият имот бил асфалтиран,може би
половината.Само Иван бил чистил там.Мисли,че се било асфалтирало 2008
г..На око преценява,че овощната градина и паркингът били около половината
имот.
4
Св.М. М./доведен от ответника,без родство и служебна зависимост,на
47 г./ твърди,че бил съсед на имота.Преценявал го около 8 дка.Съсед бил и
”Млечен рай”. За други съседи не знаел.Имало и път за граница.Там бил от
около 20 години.Не знаел чия собственост бил имотът. Знаел,че от ”Млечен
рай” го поддържали и почиствали може бе вече 15 години.”Млечен рай”
имали видеонаблюдение, мисли че имало и на имота.Явилите се ищци не
познавал. Нямал впечатления от горната страна,откъм квартала.Там може
някой да ползвал нещо.От мандрата си били направили паркинг,с
асфалт.Паркингът бил от около десетина години. Ползвал се ежедневно и
постоянно.Имало и овощна градина и асми.Свидителят преценява,че
паркингът и градината правели 8 дка,но можело да има и нещо настрани.Бил
виждал работници на мандрата да почистват.Някога там било сметище.И. от
”Млечен рай” го почистил.К. К. не го познавал.На показаната му
скица,свидетелят бил в кв.1008.Не можел да каже дали паркингът заемал
целия парцел,но бил голям.Според него,заемал почти целия парцел.Имало и
асфалт,имало и фракция за настилка.Бил и осветен.Имало видеонаблюдение и
осветление на паркинга. Овощната градина били дръвчета,не можел да каже
точно какви.Имало я от доста време,не можел да каже точно дали заедно с
паркинга или след това.
По делото е била допусната и изслушана и съдебно-техническа
експертиза/на стр.стр.156-158 от делото/:
Вещото лице е установило,че на място теренът представлявал поляна с
полски път и единични дървета и храсти,преминаващ около средата му,със
застрояване от няколко стопански ниски постройки.В границите на имота
имало и открит трафопост с метален стълб,преминавало и въздушно трасе на
ел. мрежа.Около трафопоста била оградена площ от 15 кв.м..
Сградите били с носеща паянтова конструкция,но с тухлени
стени,неподдържани.Видимо се ползвали за отглеждане на животни.В
момента на огледа нямало обитатели,по данни от съседи се ползвали от
частно лице. Площта със сградите и разстоянието около тях била около 215
кв.м..
На границата на производствената база на ”Млечен рай” към процесния
имот била изградена масивна ограда с височина около 2 м..Пред базата имало
изграден паркинг за автомобили,част от него бил бетониран,част бил с
настилка от трошен камък.До паркинга с бетонната настилка имало прозирна
ограда и засадени дръвчета.
Навлизането/в процесния имот/ с паркинга с бетонната настилка било
5
142 кв.м.,с паркинга с трошения камък - 3 кв.м..
При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Касателно предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК:
Искът се преценява като допустим,като предявен от валидно
представлявани лица с правен интерес.Разгледан по същество,искът се
преценява и като основателен.
В случая,ищците е следвало да докажат,че са собственици на
посоченото в исковата молба основание – възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ.Ищците са доказали факта, представяйки решение на ПК.
По делото се установи още,че ищците са част от наследниците,но са
всички собственици,доколкото наследник е продал своите ид. части от имота
на друг наследник.
При това положение,защитата на ответника е предполагала
доказването,че ищците са загубили правото си на собственост,тъй като
ответникът го е придобил чрез давностно владение.Това доказване
вече,ответникът не е провел.
Съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС,правото на собственост върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години,респ. 5 години при добросъвестно владение.Фактическият състав на
придобиването по давност включва два елемента: владение и определен
период от време.Необходимо е владението да съдържа признаците,установени
в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато.Владението има няколко основни признака:
На първо място е обективният признак - упражняване на фактическа власт
върху вещ - владелецът държи вещта,служи си с нея,употребява я,т.е.
упражнява пълна власт върху нея,като изключва възможността други лица да
въздействат върху същата вещ.Вторият субективен признак на владението е
намерението на владелецът да държи вещта като своя. Освен това владението
трябва да отговоря и на следните признаци: да е
постоянно,непрекъснато,несъмнено,спокойно и явно.И в двете хипотези,за
придобиване по давност е необходимо да бъде установено владение върху
конкретен имот,като същото следва да отговаря на определени условия - да
има траен характер,да е непрекъснато,спокойно,явно, несъмнено и с
намерението вещта да се държи като своя.
Касателно ползването на имота са ангажирани свидетелски показания и
заключение на вещо лице. Събраните доказателства обуславят единствения
възможен извод,че ответникът със сигурност не е ползвал целия имот 10 г.
преди снабдяването с констативен нот. акт.В една част от имота/215 кв.м.
според вещото лице/ има сгради, които ищците са били предоставили за
ползване на първия разпитан по делото свидетел,друга част от имота не е била
ползвана по никакъв начин,едва една малка част от имота /145 кв.м. според
вещото лице/ е била направена на паркинг.
6
Разпитаните на 10.11.2023 г. св.К./ползващия част от имота свидетел/ и
св.М./единият доведен от ищците и единият доведен от ответника/ твърдят,че
паркингът бил от около 10 г.,т.е. от около 2013 г.,т.е. по-малко от 10 г. преди
2018 г..Единствено доведената от ответника св.И. твърди повече време,но
Съдът ще кредитира тези на повечето свидетели.
Ето защо,Съдът намира за недоказано ползване,още повече
владеене/ползване с намерение да се придобие/, повече от 10 г. преди
снабдяването с констативен нот. акт,дори на измерените от вещото лице 145
кв.м..
С оглед установеното по делото,предявеният иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника,че ищците са собственици на процесния поземлен имот,следва да
бъде уважен,като основателен и доказан.
Претендира се на основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен и
констативния нотариален акт,с който ответникът се легитимира като
собственик на спорния поземлен имот.
Отмяната на констативния нотариален акт е последица от
постановяването на съдебното решение,с което се отричат правата на
титуляра на акта и като такава последица може да засегне констативния
нотариален акт само до онзи обем от права,който е отречен със сила на
присъдено нещо с диспозитива на решението по предявения иск.С оглед
отричането на правото на собственост на титуляра на акта
изцяло,констативният нотариален акт следва да бъде отменен изцяло.
Касателно разноските по делото:
При този изход на делото,претенцията на ищците за репариране на
сторените разноски се явява основателна.
Същите са доказали разноски 5 лв. такса за издаване на съдебно
удостоверение,50 лв. такса по иска и 500 лв. възнаграждение на вещо лице.
Със списък по чл.80 от ГПК са претендирали 500 лв. възнаграждение на
вещо лице,300 лв. адвокатско възнаграждение и 11 лв. такса за вписване на
исковата молба.
Съответно,следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500
лв./възнаграждение на вещо лице/,доколкото не са представили доказателства
за другите два разхода/вкл. адвокатите на ищците са представили по делото
пълномощни, но не и договори за правна помощ/.
Водим от горното,Съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”Млечен
рай”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район
Витоша ул.”Радецки”№18 вх.Г ет.3 ап.6, представлявано от управителя И. П.
Й.,че И. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.С. ж.к.”Х. С.” №,С. Д. Д. с ЕГН
********** от гр.С. ул.”Й. Е.”№,К. Ц. З. с ЕГН ********** от гр.С. ул.”Е.
Ч.”№., К. К. З. с ЕГН ********** от с.а.,Ц. К. З. с ЕГН ********** от с.а.,Д.
К. Х. с ЕГН ********** от гр.С. ул.”Ж. .”№. и А. К. К. с ЕГН ********** от
гр.С. ж.к.”Д.” бл.. са собственици о на поземлен имот с идентификатор
12259.133.5 по кадастралната карта на гр.Враца,с площ от 7 681 кв.м. и с
адрес м.”М.”.
На основание чл.537 ал.2 от ГПК,ОТМЕНЯ констативен нотариален акт
№163 рег. 5160 дело №710/2018 г. на нотариус с район на действие ВРС
Венцислав Василев,с който ”Млечен рай”АД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София район Витоша ул.”Радецки”№18 вх.Г ет.3
ап.6,представлявано от управителя И. П. Й.,е бил признат за собственик по
давностно владение на поземлен имот с идентификатор 12259.133.5 по
кадастралната карта на гр.Враца,с площ от 7 681 кв.м. и с адрес м.”М.”.
ОСЪЖДА ”Млечен рай”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София район Витоша ул.”Радецки”№18 вх.Г ет.3
ап.6,представлявано от управителя И. П. Й.,да заплати на И. Д. Д. с ЕГН
********** от гр.С. ж.к.”Х.С.” бл.,С. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.С. ул.”Й.
Е.”№,К. Ц. З. с ЕГН ********** от гр.С. ул.”Е. Ч.”№,К. К. З. с ЕГН
********** от с.а.,Ц. К. З. с ЕГН ********** от с.а.,Д. К. Х. с ЕГН
********** от гр.С. ул.”Ж.”№ и А. К. К. с ЕГН ********** от гр.С. ж.к.”Д.”
бл. общо 500 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9