№ 8685
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110137674 по описа за 2023 година
Предявен е от „КСТРОЙ“ ЕООД с ЕИК *********, гр. София, кв. „Борово“, ул.
„Невестина скала“ № 1А, срещу „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК *********, гр. София,
ул. „Ястребец“ № 23Б осъдителен иск, с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. чл. 59 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250 лева, представляваща
обезщетение за ползването от ответника на съоръжения за присъединяване към жилищна
сграда УПИ -734, 753, кв. 34, м. Лагера, Красно село, с административен адрес в гр. София,
бул. „Цар Борис III“ № 116, собственост на ищеца, за периода от 26.10.2020 г. до 26.06.2023
г.
В исковата молба ищецът твърди, че е изградил съоръжения за присъединяване,
включващо присъединителен топлопровод, дължина по трасе и абонатна станция за своя
сметка и по предписание на ответника и по проект, съгласуван с него. Съоръжението за
присъединяване било изградено за нуждите на топлоснабдяване на жилищна сграда УПИ -
734, 753, кв. 34, м. Лагера, Красно село, с административен адрес: гр. София, бул. „Цар
Борис III“ № 116, като към съоръжението са присъединени етажните собственици на
сградата, владението е предадено на ответника и той е използвал съоръжението и се е
облагодетелствал за сметка на ищеца, чиято собственост е съоръжението, като е получавал
стойността на продадената топлинна енергия през съоръжение, което не е негово. Посочва,
че ответникът не изпълнява задълженията си по ЗЕ и въпреки многократните покани на
ищеца не е изкупил съоръжението. Посочва, че за ползването на процесното съоръжение
ответникът е осъден с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 4058/2022 год. на 1-19
състав по описа на СГС да заплати обезщетение на ищеца, но за друг период – 28.10.2015 г.
– 25.10.2020 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК ********* е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и
недоказани. Оспорва съоръжението за присъединяване да е собственост на ищеца. Оспорва
ищецът да е изградил абонатната станция и присъединителния топлопровод. В условията на
евентуалност – ако се установи, че ищецът е собственик на процесните съоръжения, оспорва
1
иска с твърденията, че ищецът не е представил всички необходими документи, за да бъде
изкупено съоръжението от ответника. Посочва, че за да възникне задължение за заплащане
на обезщетение за ползването на съоръжения за присъединяване топлопреносното
предприятие следва неоснователно да е отказало да закупи процесното съоръжение, а в
случая съоръжението не е закупено поради неоказвано съдействие от ищеца. Посочва, че по
този начин ищецът осъществявал злоупотреба с право. Също така е направено възражение,
че е придобил процесното съоръжение по силата на давностно владение, съгласно чл. 80 от
ЗС, тъй като то било във владение на дружеството от 14.04.2011 год., поради което се
позовава на непрекъснато владение за срок от пет години. Направено е и възражение за
погасителна давност, като ответника счита, че следва да се приложи краткия давностен срок
по чл. 111 от ЗЗД, поради периодичност на задълженията.
Претендира разноски.
В съдебно заседание от 18.04.2024 г., ищецът „КСТРОЙ“ ЕООД – уведомен от
предходно съдебно заседание, не се представлява.
В съдебно заседание, ответникът „Топлофикация София“ ЕАД - уведомен от
предходно съдебно заседание, не се представлява.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна
страна.
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. чл. 59 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250 лева, представляващи
обезщетение за ползването от ответника на съоръжения за присъединяване към жилищна
сграда УПИ -734, 753, кв. 34, м. Лагера, Красно село, с административен адрес в гр. София,
бул. „Цар Борис III“ № 116, собственост на ищеца, за периода 26.10.2020 г. –26.06.2023 г.
За основателността на иска и с оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период е
бил собственик на съоръженията за присъединяване, за които претендира заплащането на
обезщетение за ползването, че ответникът е ползвал съоръженията през процесния период,
връзка между настъпило обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, както и размера
на обезщетението.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да плаща цена за
ползването на изградените съоръжения, както и да докаже правоизключващото си
възражение за придобивна давност – а именно, че е владял движимата вещ в определения
давностен срок от 14.04.2011 год. (непрекъснато, явно и необезпокоявано), като в тежест на
ищеца е да обори презумпцията по чл. 69 от ЗС.
Страните по делото не спорят, а и с окончателния доклад по делото, приет за
окончателен в първото съдебно заседание, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че през процесния
период ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е използвал процесните съоръжения за
присъединяване за доставяне на ТЕ в сградата етажна собственост, както и че сградата в
режим на етажна собственост на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 116 е
присъединена към топлопреносната мрежа.
Спорни между страните са собствеността на съоръженията за присъединяване, дали
съоръженията за присъединяване са изградени от ищеца, както и дали ищецът е предложил
на „Топлофикация София“ ЕАД закупуването на процесните съоръжения за
присъединяване.
От представен по делото (на л. 7) предварителен договор за изграждане и
присъединяване на енергиен обект към топлопреносната мрежа на „Топлофикация София“
ЕАД № 1136 от 19.07.2010 г., се установява, че между страните по делото е сключен
предварителен договор с предмет изграждане и присъединяване на енергиен обект към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация София“ ЕАД за жилищна сграда УПИ -734, 753,
кв. 34, м. Лагера, гр. София.
2
Съгласно сключения предварителен договор, изпълнителят - настоящ ищец се е
задължил да изгради за своя сметка строеж на присъединителен топлопровод, съоръженията
към него и абонатна станция при технически параметри, зададени в чл. 2 ал. 2 от договора.
От ангажираните писмени доказателства - разрешение за строеж № Б- 57/04.11.2010
г. на Столична община, район „Красно село“ (л. 18 от делото), разрешение за ползване №
ДК- 07-ЮЗР-108/14.04.2011 г. на ДНСК (л. 26-27 от делото), се установява фактът на
изграждане на процесното топлопреносно съоръжение. От последното се установява, че
съоръжението е изградено в съответствие с одобрените технически проекти и издаденото
разрешение за строеж и нормативната уредба. Обстоятелството, че съоръжението е
изградено с оглед зададените технически параметри по предварителния договор между
страните по настоящия спор изрично извънсъдебно се признава и от ответното дружество,
видно от съдържанието на нарочното становище № РЗМ-16/21.01.2011 г., представено по
делото (на л. 25).
Видно от представено по делото заявление от 12.10.2012 г. е започнала процедура по
изкупуване на процесния присъединителен топлопровод. Към заявлението са приложени
описаните в него документи, които са изискуеми, съобразно релевантната към спора
нормативна уредба, а именно чл. 31, ал. 3, т. 1- 5 от Наредба 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, които са приети от ответното дружество на 12.10.2012 г. – видно от
регистрационния индекс и дата при ответника. С оглед предходното съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че договор за прехвърляне на собствеността не е
сключен по причина поведението на изпълнителя – ищец, изразяващо се в липса и
ненадлежно окомплектоване на необходимите документи.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че ищецът не е
собственик на изградените съоръжения по следните аргументи. Осъщественото вещно право
на строеж е годно придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС. В настоящия случай се
установи (от представените по делото писмени доказателства - разрешение за строеж и
разрешение за ползване на ДНСК), че такова е осъществено от ищеца по отношение на
процесните съоръжения за присъединяване, поради което и съдът приема, че ищецът е
доказал собствеността върху същите. За пълнота следва да се посочи, че с оглед текста на чл.
7 изр. 2 от сключения предварителен договор между страните по делото, ответникът
изрично е признал обстоятелството, че до прехвърляне на правото на собственост върху
строежа ищецът е собственик на съоръжението.
Съдът намира, че тук е мястото да отбележи, че ответникът не проведе успешно
доказване на възражението си, че е собственик на процесното съоръжение за
присъединяване на основание придобивна давност по чл. 80, ал. 1 ЗС – а именно, че считано
от 14.04.2011 г., в продължение на 5 години е владял движимата вещ, непрекъснато, явно и
необезпокоявано. По делото не бяха ангажирани никакви доказателства от ответника в тази
посока. Напротив, отчитайки конкретиката на настоящия казус и събраните по делото
писмени доказателства - разрешение за строеж и разрешение за ползване на ДНСК, съдът
счита, че ищецът е оборил презумпцията по чл. 69 от ЗС, доколкото от последните се
установи собствеността на ищеца върху процесните съоръжения за присъединяване.
На следващо място следва да се посочи, че възражението на ответника, обосновано с
нормата на § 4, ал. 4а от ПЗРЗЕ е неотносимо към настоящия спор. При съвкупно тълкуване
на сочената разпоредба с тази на § 4, ал. 1 от ПЗРЗЕ е видно, че разпоредбите касаят
заварени правоотношения, възникнали преди приемането на ЗЕ през 2003 г., т. е. касае
топлопреносни съоръжения, изградени преди датата на влизане в сила на ЗЕ, срока и реда за
прехвърляне на право на собственост върху тях на енергийните дружества. Релевантната
правна уредба на отношения, възникнали след влизане в сила на ЗЕ се уреждат по правилата
на чл. 137, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от ЗЕ, при присъединяване на потребители на
топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод, съоръженията към
него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова
3
собственост. Нормата на ал. 2 на същия член установява, че в случаите, когато изграждането
на съоръженията се извършва от клиентите след съгласуване с топлопреносното
предприятие, то топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията
по ал. 1, изградени от клиентите и въз основа, на която следва да се уредят отношенията
между страните по спора. Нормата урежда разместването на имуществени блага при
наличие на функциониращ обект, изграден за сметка на потребителите, който все още не е
собственост на топлопреносното предприятие, но същият се ползва по предназначение от
това топлопреносно дружество, поради което до изкупуване на съоръжението от страна на
ответника, последният дължи цена за ползването му на лицето, което ги е
изградило. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 3 от ЗЕ, собствеността върху
съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три години, като
отношенията се уреждат в договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1.
Установи се, от съдържанието на сключения между страните по делото
предварителен договор, че процесните съоръжения за присъединяване са изградени за
сметка на изпълнителя – ищец. Не се установява собствеността да е прехвърлена на
топлопреносното предприятие. Не се установява и неизпълнение от страна на клиента във
връзка с изграждането на съоръженията, доколкото се установи, че съоръжението е въведено
в експлоатация от 09.11.2011 г. и се ползва от ответника, считано от м. 11.2011 г.
Последното се установява от приетото заключение на вещото лице по допусната съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено.
По делото е представена покана от „КСТРОЙ“ ЕООД до „Топлофикация София“
ЕАД с вх. № при „Топлофикация София“ ЕАД от 2.7.2020 г. (л. 28 от делото), видно от
която ищецът кани ответника да плати цената на съоръжението и дължимото обезщетение за
ползване в 7-мо дневен срок.
От цененото от съда заключение на вещото лице по СТЕ се установява, че цената на
ползването на съоръжението, съгласно Методика за определяне на цените за предоставен
достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им
уредби и/или съоръжения до други потребите за целите а преобразуването и преноса на
електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ,
одобрена от ДЕКВР с решение по протокол № 27/04.02.2008 г., за абонатната станция,
находяща се в урегулиран поземлен имот УПИ II-734, 753, кв. 34, по плана на гр. София, м.
„Лагера“, р-н „Красно село“, с административен адрес бул. „Цар Борис III“ № 116, гр.
София, за периода 26.10.2020 г. - 26.06.2022 г. е в размер на 41961,49 лева. Цената на
заявения иск е 1250 лева, като съдът не следва да присъжда суми свръх петитум, поради
което същият като основателен и доказан следва да бъде уважен за тази сума.
По възражението на ответника за погасителна давност по чл. 111 ЗЗД:
Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължение към ищеца, то следва да
разгледа релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на процесното
вземане. Последното е основано на неоснователно обогатяване, а няма характер на
периодично вземане или вземане за наемна цена, поради което за него е релевантна общата
петгодишна давност. Вземанията за неоснователно обогатяване не са периодични такива. По
делото не се установява наличие на наемни правоотношения, за да е приложим краткия
давностен срок. Предявяването на иска спира течението на давността. Настоящият иск е
предявен на 06.07.2023 г., а процесното вземане е станало изискуемо на 09.07.2020 г. (след
изтичане на 7-дневния срок от поканата на ищеца до ответника да плати цената на
съоръжението и дължимото обезщетение за ползване), респективно не е изтекъл
предвидения от закона петгодишен давностен срок. С оглед предходното, съдът счита, че
вземането не е погасено по давност, поради което искът е изцяло основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следват
разноски, съгласно представените по делото доказателства за реално сторени такива, а
именно разноски в общ размер на 550 лева, от които 50 лева за държавна такса (л. 56 от
4
делото) и 300 лева за депозит за вещо лице по СТЕ (л. 91 от делото) и 200 лева за
допълнителен депозит за вещо лице по СТЕ. Ищецът е претендирал и разноски за
адвокатски хонорар, но не е представил доказателства, че реално такъв е договорен и
заплатен на процесуалния му представител, поради което и разноски за същия не му се
следват.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на „КСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Борово“, ул. „Невестина
скала“ № 1А, на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. чл. 59 от ЗЗД сумата от 1250 лева,
представляваща обезщетение за ползването от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
на съоръжения за присъединяване към жилищна сграда, находяща се в УПИ -734, 753, кв.
34, м. Лагера, Красно село, с административен адрес в гр. София, бул. „Цар Борис III“ №
116, за периода 26.10.2020 г. –26.06.2023 г., ведно със законната лихва от 06.07.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„КСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.
„Борово“, ул. „Невестина скала“ № 1А, сумата 550 лева, представляваща деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5