Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 21.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено четвърти ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7486 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявени от „П.К.Б." ЕООД срещу Д.П.Д., обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1000.00
лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит №
**********/21.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 01.03.2019г. до окончателното погасяване на
задължението, 483.68 лева – договорна лихва и сумата от 1200.48 лева -
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, за която е издадена
заповед № 1824/06.03.2019г. по ч.гр.д. № 3406/2019г., по описа на ВРС, 48-ми
състав.
Твърди се в исковата и уточняващите
молби, че на 21.05.2018г. между ищеца и Д.П.Д. е сключен договор за потребителски кредит № **********, по силата на който е предоставило на ответника кредит в размер на 1000
лева, като сумата е преведена по посочена от последния банкова сметка ***.05.2018г.
От своя страна последният се е задължил да върне предоставения му кредитен
ресурс, заедно с договорно възнаграждение в размер на 483.68 лева и
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 1200.16 лева,
на 24 месечни вноски, всяка в размер на 111.84 лева. Твърди се, че сключването
на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е по избор на
потребителя и зависи единствено от неговата воля. Пакетът от допълнителни
услуги предоставя на ответника право да получи услуги, които не се свързани с
дейността на кредитора по кредита, а с необходимостите
на потребителя и неговото житейско положение. Със закупуването на пакета
ответникът си е гарантирал приоритетно разглеждане и отпускане на поискания
кредит; че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той няма да
изпадне в забава, кредитът му да бъде обявен за предсрочно изискуем, като ще
може да отложи плащането на определен брой вноски; гарантирал си е, че ако
доходът му намалее ще може да намали размера на определен брой вноски, ще може
да промени падежната дата по договора; ако има нужда от допълнителни парични
средства ще може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и
представя голям брой документи. Излага, че дължимото възнаграждение за
допълнителен пакет услуги представлява не цена на услугата, а се дължи за
наличието им, за възможността длъжникът да поиска промяна в договора. Тъй като Д.
не е изпълнил поетите от него задължение и не е платил нито една вноска,
договорът е прекратен автоматично на 04.09.2018г., на основание т. 12.3 от
Общите условия. Поради наличие на незаплатени суми по кредитното
правоотношение, ищцовото дружеството е депозирало
заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.
№ 3406 по описа за 2019г. на ВРС, 48-ми състав, връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради последното за ищеца се е породил правният интерес да
предяви настоящите искове за установяване вземането си по издадената заповед за
изпълнение. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д.П.Д., чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
исковете. Оспорва валидността на твърдяното заемно правоотношение, като твърди
договорът за потребителски кредит да е нищожен такъв, като неотговарящ на
изискванията на чл. 10 и 11 ЗПК. Вън от горното оспорва ищецът да е изпълнил
задължението да предостави на Д. кредитния ресурс по договора, като счита, че
представеното в тази връзка с исковата молба преводно нареждане не е от
естество да установи усвояването на сумата. Прави възражение и за нищожност на
клаузите касаещи договорната лихва и пакета допълнителни услуги, като счита за
неравноправни такива, накърняващи договорното разноправие
между страните, противоречащи на добрите нрави. Оспорва и да са се осъществили
предпоставките за отнемане преимуществото на срока, като в тази връзка твърди
клаузата на общите условия да е нищожна. Счита, че не е достатъчно само
обективния факт на забава в плащанията, а още и изявена воля на кредитора за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, която да е достигнала до длъжника.
Имено последното условие твърди да не е осъществено. С оглед горното моли за
отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед №
1824/06.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, 48
състав, по ч.гр.д. № 3406/2019г., ВРС е разпоредил Д.П.Д. да заплати на „П.к.Б.”
ЕООД сума от 1000.00 лева, представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 21.05.2018г., 483.68 лева – договорно
възнаграждение и 1200.48 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет
услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 01.03.2019г., до окончателно заплащане на
задължението. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
На 21.05.2018г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит № ********** (л. 10-13), с размер на
отпуснатата сума – 1000.00 лева, при ГПР от 49.89% и ГЛП от 41.17%. Общо дължимата
сума по кредита, ведно с договорното възнаграждение възлиза в размер на 1483.68
лева. Уговорено е, че връщането на сумата следва да стане на 24-месечни вноски
от 61.82 лева, платими на 3-то число на месеца. Заедно със сключването на
договора между страните е сключено и допълнително споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, за което изрично е посочено в договора и в
него, че сключването му не е условие за отпускане на кредита или получаването
му при предлаганите условия. Размерът на възнаграждението по това допълнително
споразумение е сумата от 1200.48 лева, плащането на което е разсрочено на
вноски от по 50.02 лева месечно и включено в месечната погасителна вноска по
погасителния план. С подписване на договора и изрична декларация към него,
ответникът е удостоверил съгласието си с Общите условия към договора и
получаване екземпляр от тях.
Представено по делото е преводно
нареждане от 21.05.2018г. (л. 28), видно от което ищецът е превел на ответника
по посочена в договора банкова сметка ***, като превода е посочен да е
потвърден банката.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
От материалите по приобщеното ч.гр.д.
№ 3406/2019г., по описа на ВРС, 48 състав, се установява, че в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираните
суми, връчена на длъжника Д.П.Д. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът е предявен
в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок,
което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за
ищеца.
Предмет на установителния
иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между него и ответника по договор за кредит, факта на
предоставяне на уговорения кредитен ресурс, настъпилата изискуемост на
задължението на ответника да върне заетата сума.
Процесният договор за заем има характеристиките
на договор за потребителски кредит, поради което за спорното правоотношение са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в редакцията му ДВ,
бр. 59 от 29.07.2016 г., действащ към момента на сключване на сделката – 21.05.2018г.
Коментираният по-горе договор за
кредит обуславя извода на съда, че между страните е възникнало валидно заемно
правоотношение с посочените в съглашението параметри. В съответствие с уредбата
на чл. 11 ЗПК, договорът съдържа ясна информация за броя и размера на
погасителните вноски, за годишния процент на разходите, дължимата лихва. Датата
на сключване на договора е фиксирана, както в съпътстващата договора
декларация, така и в подписания от кредитополучателя погасителен план. Установи
се, че ищецът е предоставил на ответника уговорения кредитен ресурс, с оглед
отразяването върху платежния документ на статуса на извършения превод като
одобрен и отразеното потвърждение за превод на сумата. Последната е преведена
по изрично посочена от ответника сума в сключения между страните договор. С
получаване на заетата сума, за ответника е възникнало заключение да погаси до 3-то
число на месечните анюитетни вноски. Доказателства за
изпълнение на това задължение от страна на Д. по делото не са ангажирани,
поради което и следва да се приеме, че за заемодателя е възникнало правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем, съгласно чл. 12.3 от Общите условия към
договора.
Съобразно дадените задължителни
указания с т.18 от ТР 4/2013г., предсрочната изискуемост съставлява изменение
на договора за кредит, което настъпва с волеизялвение
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: фактът на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора. Мотивите за това тълкуване се
основават на императивния характер на нормата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Последната
съдът счита, че намира приложение към кредитора „П.к.Б.“ ЕООД, доколкото дружеството е регистрирано като
финансова институция по смисъла на чл. 3а ЗКИ (вписано под № 57 в регистъра на
банковите институции на БНБ). Ето защо и за да бъде завършен преобразуващия
фактически състав за отнемане преимуществото на срока е необходимо не само
обективния факт на допусната забава на две или повече месечни вноски, а
още и нарочно изявление от името на кредитора до длъжника за обявяване кредита
за предсрочно изискуем.
В настоящия случай по делото не се
твърди и не се представя покана до длъжника, съдържаща изявлението на кредитора
за упражнено негово право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Ето защо и
следва да се приеме, че към датата на сезиране на заповедния съд фактическия
състав за отнемане преимуществото на срока за връщане на предоставения кредитен
ресурс е бил недовършен.
Независимо от горното,
съдът намира, че с факта на получаване на исковата молба, в която се съдържа
изрично изявление за отнема праимуществото на срока
по кредита, вземането на ищеца за връщане на предоставения кредитен ресурс в
пълния му размер е станало изискуемо. С решение № 198/18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г.
на ВКС, I т.о., е посочено, че връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника – ответник за предсрочната изискуемост. Поради
това, настоящият състав приема, че по предявените в настоящото производство
искове в хода на процеса е осъществено надлежно уведомяването на
кредитополучателя за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита на
основание чл. 12, т. 3 от ОУ при установено неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя.
При това положение,
съдът приема, че ответникът дължи плащане на предоставения му кредитен ресурс
от 1000 лева. Наред с това ответникът дължи заплащане и на законната лихва от
деня следващ получаването на исковата молба от особения представител на
ответника – 14.08.2019г., а не от датата на депозиране на заявлението, към
който момент вземането на кредитора не е било изискуемо.
По отношение на договорната лихва:
Установи се от коментирания договор за
потребителски кредит, че ответникът е поел задължение да заплати лихва за
ползвания кредитен ресурс, съставляваща възнаграждението на кредитора.
Уговореният лихвен процент и годишен процент на разходите са в съответствие с
разпоредбата на чл. 19 ЗПК и в този смисъл съдът намира възражението на
ответника за нищожност на клаузата за неоснователно. По делото не са ангажирани
доказателства ответникът да е заплатил уговореното възнаграждение на кредитора,
поради което и претенцията на „П.к.Б.“ ЕООД за присъждане на договорна лихва в
размер на до датата на предсрочната изискуемост. Това е така, тъй като възнаградителна лихва предпоставя
ползване на заетата парична сума на посоченото договорно основание за
уговорения в договора срок, но не и за времето след отнемане преимуществото на
срока от кредитора, обявявайки вземанията по същия за предсрочно изискуеми
(така т. 2 от Тълкувателно решение № 3/27.03.2019г. по тълк.д.
№ 3/2017г. на ОСГТК на ВКС). Съобразно представения по делото погасителен план
договорното възнаграждение за периода от сключване на договора до завършване
фактически състав на предсрочната изискуемост е в размер на 381.45 лева, като
за разликата до предявения размер от 483.68 лева претенцията следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на възнаграждението за
закупен пакет допълнителни услуги:
Съгласно
представеното към договора споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при
предоставяне от кредитора на една или
всички от посочените услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Възможността за
събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът обаче
императивно забранява кредиторът да изисква заплащането на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Макар законът да не съдържа легално определение по отношение на понятията
„такса за управление на кредита” и „такса за усвояване на кредита”, съдът
намира, че уговорените услуги попадат именно под обхвата на посочените такси.
Затова и тази уговорка противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Освен
това, с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 1200.48 лева,
съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, респективно клаузата
е нищожна по смисъла на чл. 19, ал. 5 ЗПК. На основание чл. 21, ал. З ПК всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Клаузата води и до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 24 ЗПК, вр. с чл. 143, т. 5 ЗЗП доколкото възнаграждението е
отнапред определено при липса на сигурност за осъществяване на насрещна престация от финансовата институция. С оглед изложеното и предявената претенция за осъждане на ответника да
заплати сумата от 1200.48 лева, претендирана
като възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, следва да бъде отхвърлена.
Съгласно дадените указания в т. 12 на
ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на предявения и
уважен размер на претенцията възлизащи общо на 53.02 лева, от които за
заплатена държавна такса от 27.63 лева и 25.39 лева юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът Д.П.Д. следва да бъде осъден да заплати
на „П.к.Б.” ЕООД разноски за заплатена държавна такса от 77.20 лева съразмерно
на уважената част от исковете и 205.87 лева – депозит за особен представител,
съразмерно на уважената част от исковете. Наред с това съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния такъв за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Отчитайки,
че в настоящото производство ищецът е бил защитаван от юрисконсулт, вида и
количеството на извършените от последния процесуални действия и в съответствие
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, съдът намира, че следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 150 лева. От така определеното
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се следва
сума от 77.20 лева. Или общо в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 360.27
лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „П.к.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Д.П.Д., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на „П.к.Б.” ЕООД, сумите, както следва:
1000.00
лева /хиляда лева/, представляваща
непогасена главница по договор за потребителски кредит № **********/21.05.2018г..,
ведно със законната лихва, считано от 14.08.2019г. до окончателното погасяване
на задължението, сумата от 381.45 лева
/триста осемдесет и един лева и четиридесет и пет стотинки/ – договорна
лихва за периода от 21.05.2018г. до 13.08.2019г., за които е издадена заповед №
1824/06.03.2019г. по ч.гр.д. № 3406/2019г., по описа на ВРС, 48-ми състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ като отхвърля исковете за разликата над 381.45 лева до претендирания размер на договорната лихва от 483.68 лева, за сумата от 1200.48 лева, претендирана
като възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, както и искането за
установяване дължимостта на законна лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.03.2019г.
до 13.08.2019г., включително, чл. 422, ал. 1, вр. с
чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.П.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 53.02 лева /петдесет и три лева и две
стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното
производство и сумата от 360.27 лева /триста
и шестдесет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща направените в
настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ
на адв. Д.А.П. *** възнаграждение в размер на 400.00 лева
/четиристотин лева/, с оглед
осъществената защита като особен представител
на ответника Д.П.Д..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: