Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София,
16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от младши
съдия Малоселска в.гр.дело № 4366 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 12308
от 15.01.2020 г., постановено по гр. д. № 58015 по описа за 2017 г. на СРС, Второ
гражданско отделение, 72 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК ******, срещу А.В.Д. искове
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за сумата от
901.93 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2013 г. – 30.04.2016 г., 189.75 лв. - законна лихва за забава от
15.09.2014 г. до 18.8.2017 г., 9.32 лв. - такса дялово разпределение за периода
м.06.2014 г. – м.04.2016 г., и 1.99 лв. - лихва за забава върху нея за периода
от 15.09.2014 г. до 18.8.2017 г.
Отхвърлени
са и предявените от ищеца срещу С.Д. К.и Р.В.К. в условията на солидарна
отговорност искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1803.87 лв., представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. –
30.04.2016 г., 379.50 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2014 г. до
18.8.2017 г., 18.64 лв. - такса дялово разпределение за периода м.06.2014 г. –
м.04.2016 г., и 3.99 лв. - лихва за забава върху нея за периода от 15.09.2014
г. до 18.8.2017 г.
Недоволен от постановеното решение
останал ищецът в първоинстанционното производство "Т.С." ЕАД, предвид
което подал въззивна жалба срещу съдебния акт. Жалбоподателят заявява
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение поради
противоречието му с материалния закон. Сочи, че неправилно съдът приел, че ответниците
не са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ. Поддържа,
че е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия, по силата на което купувачите дължат цената на доставена в имота им
топлинна енергия с всички произтичащи от това последици. Обръща внимание, че от
представените по делото доказателства всички предпоставки за основателност на
исковете се установяват, с оглед което неправилно първият съд отхвърлил предявените
претенции. Искането до въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение и
да постанови друго, с което да уважи исковете в пълен размер, както и да
присъди разноски за настоящото производство.
Въззиваемите не са подали отговори на
въззивната жалба в срока, разписан в разпоредбата на чл. 263, ал. 1 ГПК.
В съдебното заседание пред въззивния съд
въззиваемите са представлявани от назначения по делото по реда на чл. 47 ГПК
особен представител – адв. Д.. Изразяват становище за неоснователност на
въззивната жалба, тъй като ищецът не доказал пасивната материалноправна
легитимация ответниците да отговарят по предявените искове. Поддържат се
възраженията срещу исковете, заявени с отговора на исковата молба, в това число
и доводите за наличие на неравноправни клаузи в общите условия, приложими към
договорите за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Искането е за
потвърждаване на въззивното решение като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми. Решението на СРС е правилно и съответства на
приложимите материален и процесуален закон, като съображенията за това са
следните:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба от "Т.С." ЕАД против ответниците А.В.Д., С.Д. К.и Р.В.К., с която са предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане сумите както следва:
-
А.В.Д.: сумата от 901.93 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2013
г. – 30.04.2016 г., 189.75 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2014 г. до
18.8.2017 г., 9.32 лв. - такса дялово разпределение за периода м.06.2014 г. –
м.04.2016 г., и 1.99 лв. - лихва за забава върху нея за периода от 15.09.2014
г. до 18.8.2017 г. ;
-
С.Д. К.и Р.В.К. в условията на солидарна
отговорност: сумата от 1803.87 лв., представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г., 379.50 лв. - законна
лихва за забава от 15.09.2014 г. до 18.8.2017 г., 18.64 лв. - такса дялово
разпределение за периода м.06.2014 г. – м.04.2016 г., и 3.99 лв. - лихва за
забава върху нея за периода от 15.09.2014 г. до 18.8.2017 г.
С оглед доводите на въззивника,
съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, спорно по делото
се явява обстоятелството дали през процесния период страните са били обвързани
от облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
доколкото с исковата молба ищецът твърди, че ответниците имат качеството на
потребители на топлинна енергия по см.на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а с отговора на
исковата молба това качество е своевременно оспорено с доводи за лиспа на
валидно облигационно правоотношение, породено от договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди за процесния недвижим имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно
право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017
г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни
субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие,
когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
След така направените принципни
разяснения съдът намира от фактическа страна следното:
Като писмени доказателства по делото за
обосноваване качеството на ответниците на собственици на процесния недвижим
имот са представени:
-
Определение от 14.06.2010 г. по гр.д.№
13911 по описа за 2009 г., с която на основание чл. 130 ГПК е върната искова
молба, подадена от М.Р.М.;
-
Искова молба, подадена през 2003 г. от Р.В.К.
и С.Д. К.против Н.В.Д., с която е поискано в делбата да бъдат включени и
описаните в исковата молба недвижими имоти, в това число и апартамент на първи
надпартерен етаж вдясно от стълбището в жилищна сграда на адрес: гр. ******;
-
Искова молба, подадена през 2003 г. от Ж.П.и
Р.М.с имена по акт за раждане А.В.Д. протир М.Р.М., с която са предявени искове
по ЗН;
-
Искова молба, подадена през 2002 г. от М.Р.М.
против Н.В.Д. с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД;
-
Искова молба, подадена през 2009 г., от М.Р.М.
против А.В.Д. и Р.В.К., с която е предявен иск прогласяване нищожността на
договор за продажба на наследство от 27.02.1997 г.;
-
Решение от 05.01.2006 г., постановено по
гр.д. № 438/2004 г., СРС, 52 състав, с което по искове, предявени от Ж.М.П.и Р.М.,
с български имена А.В.Д., е прогласено за нищожно универсално завещателно разпореждане
на Н.В. Д., съставено под формата на саморъчно завещание в полза на М.Р.М.;
-
Молба от 12.07.1991 г. от Н.В.Д. ***, за
което лице е посочено, че е живущ *** за закриване на партидата на
горепосочения адрес, поради това, че лицето от 5 години е в чужбина.
С определение № 248058/18.10.2019 г.
съдът, по реда на чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, е разпределил доказателствената
тежест за правнорелевантните за сопра факти, като е указал на ищеца, че не сочи
доказателсства, че ответниците са съсобственици на имота и при какви квоти.
В откритото съдебно заседание, проведено
на 18.12.2019 г., ищецът не е представил други доказателства и не е направил
нови доказателствени искания.
Съобразно горните фактически
констатации, настоящият състав приема, че от представените по делото писмени
доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване лицата,
срещу които са предявени исковете, да имат качеството потребители на топлинна
енергия за битови нужди по см. на ЗЕ. Не се установява по делото ответниците да
притежават право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху
процесния апартамент № 4. Не се установява някой от тях да е ползвател на
процесния имот, с който ищецът да е сключил договор с предмет доставка на
топлинна енергия за топлоснабдения имот.
В конкретния случай от страна на ищеца в
производството, в съответствие с носената от същия доказателствената тежест, не
са ангажирани доказателства, които да установяват наличието на договорно
правоотношение с ответниците по делото за предоставяне на услугите на
дружеството на адреса на процесния имот. Представените в преписи искови молби,
определение по чл. 130 ГПК за прекратяване на производство по гражданско дело,
решение за обявяване нищожността на саморъчно завещание, молбата за закриване
на партидата, подадена от неустановено по делото лице, не установяват наличие
на право на собственост за ответниците върху процесния недвижим имот. Не са
налице данни по делото какво е било процесуалното развитие на тези
производства, завършили ли са с постановяване на окончателен съдебен акт и как
са разрешени споровете, с които съдът е бил сезиран. Единствено представеното
съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо, която всеки съд следва да
зачете в производството, но конкретно представеният съдебен акт касае
прогласяване на универсално саморъчно завещание за нищожно, без да е ясно дали
разрешеният от съда правен спор има отношение към собствеността на имота. Тук е
мястото да се подчертае, че силата на пресъдено нещо се разпростира само по
отношение на диспозитива на съдебното решение. Не е налице основание съдът да
възприеме фактическите констатации, които друг съд е направил, обсъждайки
представени в другото производство доказателства. Мотивите не се ползват с
такава обвързваща сила, както диспозитива, с оглед което и настоящият състав не
може да възприеме изводите за фактите, направени от този съд, нито да се позове
на обсъдените в съдебното решение доказателства, кото не са представени в
настоящия процес.
Ето защо и правилни са изводите на СРС,
че ответниците не са материално легитимирани да отговарят по предявените искове
с оглед заявеното от ищеца основание на същите – в качеството им на собственици
на процесния топлоснабден недвижим имот.
Предвид гореизложеното, по делото не е
установено наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответниците, по
силата на което последните да се явяват задължени за цената на доставена в
топлоснабдения имот, представляващ апартамент № 4, с адрес в гр. ******, топлинна
енергия. Ето защо предявените искове за потребена и незаплатена топлинна
енергия, за цена на услуга за дялово разпределение, за обезщетение за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия и за обезщетение за забава в
плащането на главницата за цена на услуга за дялово разпределение са
неоснователни и правилно са отхвърлени от първия съд.
Доколкото изводите на настоящия въззивен
състав изцяло съвпадат с тези на СРС, въззивнната жалба е неоснователна, а
решението следва да се потвърди като правилно и постановено в съответствие с
приложимите материален и процесуален закон.
По разноските:
В резултат от изводите, до които
въззивният съд достигна по основателността на предявените искове, решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди и в частта за разноските.
С оглед изхода от спора правото на
присъждане на разноски възниква само за въззиваемите, които не са извършили
такива във връзка с участието си като страни във въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 12308 от 15.01.2020 г., постановено по гр. д. № 58015 по описа за 2017
г. на СРС, Второ гражданско отделение, 72 състав.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач "Т.С.“ ЕООД на страната на "Т.С." ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.