РЕШЕНИЕ
№ 860
гр. Варна, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20233110202095 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на Н. Д. Т. против Електронен
фиш серия К № 6576537 на ОД МВР- гр.Варна, с който на Н. Д. Т. е
наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 200 лева на
основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.3 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменен електронния фиш.
В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява, не
се представлява.
Въззиваемата страна не се представлява, но е изразила становище по
жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от текста на съставения електронен фиш според
административнонаказващия орган, на 14.11.2022г. в 15и04ч. в гр. Варна по
бул. „Вл. Валненчик“ срещу ресторант Комитово ханче жалбоподателят
управлявал товарен автомобил с рег.№ В 0990ТА, със скорост 76 км/час в
населено място с ограничение за скоростта от 50 км/час. Скоростта била
1
измерена, фиксирана с автоматизирано техническо средство №11743с9.
Нарушението било извършено повторно, след като е бил санкциониран с
влязъл в сила ел. фиш К /4494553.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издадения електронен фиш относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна, а съображенията на
съда за това са следните:
Съдът намира, че изрично разпоредбата на чл. 186, ал.4 от ЗДвП
предвижда при нарушения, установени с техническо средство или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, на собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на
юридическо лице - на управителя му, се изпраща покана с препоръчано писмо
с обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен
срок от получаването й, за да му бъде издаден фиш или за да посочи
лицето, на което е предоставило управлението на моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението. При неявяване в определения
срок или при непосочване писмено на лицето, на което е предоставено
управлението на моторното превозно средство, на собственика или на
управителя на юридическото лице - собственик на моторното превозно
средство, се издава фиш в негово отсъствие, който се смята за връчен от
датата на издаване на фиша. Ал.5 на същия чл.186 от ЗДвП е отразено „на
лице, посочено с декларация от собственика на моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението…”. От цитираните разпоредби се
формира еднозначният извод, че конкретната декларация по чл.188 от ЗДвП
се подава единствено от собственика на автомобила, не от друго лице. Като
при спазена процедура и заяване на друг водач от собственика, да се анулира
2
евентуално съставения акт или фиш и едва тогава да се предриемат стъпки
към ангажиране на административнонаказателна отговорност спрямо
действителния водач. В конкретния случай на собственика на автомобила не е
била изпращана покана за попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП.
Въпреки това видно от представените писмени доказателства жалб. Т. е
попълнил декларация по чл.188 от ЗДП, като същата е била приложена по
жалбата и в същата посочва лицето на което е бил предоставен автомобила.
При тези обстоятелства съдът намира, че е било задължително лицето, което е
било собственик на автомобила към датата на нарушението да бъде поканено
да попълни декларация по чл.188 от ЗДП от контролните органи. Прави
впечатление, че контролните органи са разполагали с информацията кой е
собственик на процесния автомобил и са могли да предприемат стъпки да му
предоставят възможността да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП за
отразяване на действителния водач, ако не е собственикът, но в случая не е
станало така. Жалбоподателят е приложил подобна декларация към жалбата
си, която е подадена чрез контролния орган, но същия не се е сезирал относно
декларираните обстоятелства. Съдът намира, че АНО се е произнесъл при
неизяснена фактическа обстановка. Следвало е всички факти свързани с
нарушението да бъдат уточнени преди да се пристъпи към процедура по
издаване на ел. фиш.
В жалбата е било направило искане за присъждане на сторените в
производството разноски. Според задължителните указания дадени в
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС - т. 1, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат тогава, когато страната е заплатила възнаграждението. В
обстоятелствената част на решението е прието, че за да бъде присъдено
възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му заплащане на
процесуалния си представител. В зависимост от уговорения в договора за
правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой или по банков път,
заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на
направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с
представяне на доказателства за извършен банков превод. По делото не са
представени други доказателства за заплащане на възнаграждение в брой или
по банков път до приключване на устните състезания във въззивното
производство. При отсъствие на доказателства за плащане на
3
възнаграждението въззивният съд намира, че няма законово основание да
присъди съразмерно на уважената част от иска възнаграждение под формата
на разноски по чл. 78 ГПК. Така възприетото разрешение съответства и на
задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.
по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, обуславящи присъждането на адвокатско
възнаграждение от представянето на доказателства за реалното му плащане. В
този смисъл- Определение № 145/13.02.2014г. по ч.гр.дело № 358/2014 год. на
ВКС, трето гражданско отделение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 6576537 на ОД МВР- гр.Варна, с
който на Н. Д. Т. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер
на 200 лева на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.4 вр.ал.1 т.3 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд -
гр.Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4