Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.05.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди
двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА
СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.
№ 5539 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на „С.Г. Г.“ ЕАД срещу
постановление за разноските от 25.03.2021 г. по изпълнително дело № 20217850400177
по описа на ЧСИЛ.М..
Жалбоподателят твърди, че на 18.03.2021 г. получил
съобщение с приложен изпълнителен лист, издаден в полза на Ц.И.Ц., и цедиран на
„Р.К.М.“. С молба по делото възразил срещу приемането за събиране на разноски.
Посочва, че със съобщение от 25.03.2021 г. ЧСИЛ.М. го уведомил, че оставя без
уважение възраженията срещу първите разноски, които е приел като е изложил
мотиви, че нямало доказателства за това, че дългът е платен доброволно. Счита,
че това е невярно, доколкото още с платежно нареждане от 18.03.2021 г.
длъжникът е представил доказателства, че е платил доброволно действителният
размер на задължението след приспадане на неправилно начислените такси и
разноски от съдебния изпълнител, а именно сумата от 585 лева. В мотивите към
обжалваното постановление съдебният изпълнител е приел, че изпълнителните дела
се били прекратявали на основанията по чл. 433 ГПК, следователно трябвало да се
изготвят съобщения за прекратяване на делото, за което се дължали такси. Счита
тези изводи за неправилни. Оспорва, че при определяне на таксата по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ трябва да се включва адвокатския хонорар. Прави изрично
възражение, че съдебният изпълнител няма право да си начислява ДДС. Посочва, че
в настоящия случай съдебният изпълнител не е договорил с длъжника, че ДДС се
дължи отделно. Твърди, че националната правна уредба не предвижда възможност
действащите ЧСИ-та да начисляват ДДС отделно от дължимите им се такси съгласно
тарифата, напротив, всеки един от тези съдебни изпълнители – в това число М. –
е длъжен да приеме, че ДДС е включен в определените размери на такси в тарифата
и да го внесе в държавния бюджет, а не да прехвърля тази тежест върху
потребителя на тази услуга. Предвид изложеното иска да се отмени
постановлението за разноските на ЧСИЛ.М. по изпълнително дело № 20217850400177,
като вместо него се определят разноски, както следва: 200 лева за адвокатско
възнаграждение, 20 лева такса за образуване, 20 лева такса ПДИ, 15 лева такса
за запор по т. 9 от Тарифата, 30 лева по т. 26, доколкото вземането е 300 лева.
С писмен отговор взискателят „Р.К.М.“ ЕООД възразява
срещу жалбата. Счита, че правота на длъжника да оспорва начислените такси е
преклудирано. Твърди, че държавата такса за издаване на изпълнителен лист
представлява прилежащо вземане към главното такова и следва да бъде включена в
разноските за изпълнението и да се събере именно от съдебния изпълнител по
изпълнителното дело. Претендира разноски за настоящото производство.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният
съдебен изпълнителЛ.М. оспорва жалбата. Твърди, че длъжникът не е платил дълга
си преди образуване на делото и съответно не представя доказателства за
плащане. Процесната сума 585 лева е преведена от „Първа инвестиционна банка“ АД
на 18.03.2021 г. Излага съображения защо се дължат определените такси за
събиране в изпълнителното производство.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, становището на
взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От представеното копие на
изпълнително дело № 20217850400177 по описа на ЧСИЛ.М. е видно, че делото е образувано
по молба на взискателя „Р.К.М.“ ЕООД срещу длъжника „С.Г. Г.“ ЕАД по издаден
изпълнител лист на 03.09.2020 г. по гр.д. № 57477/2019 г. по описа на СРС, ГО, 43
състав, с която е поискано да се образува изпълнително дело, както и да се
наложи запор на движимите вещи на длъжника, да се възбранят недвижимите имоти,
които са негова собственост, да се наложи запор върху притежаваните от длъжника
дружествени дялове. Претендират се и направени разноски за изпълнителното дело,
за сумата от 5,91 лева, платени за издаване на изпълнителен лист, както и 3
лева за преведена такса към ЧСИ, както и заедно с платеното адвокатско
възнаграждение, в общ размер на 200 лева, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От приложения по делото изпълнителен
лист, издаден на 03.09.2020 г. по гр.д. № 57477/2019 г. по описа на СРС, ГО, 43
състав се установява, че „С.Г. Г.“ ЕАД е осъдено да заплати на К.И.Б., на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 300 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
С договор за цесия от 04.03.2021 г.
цялото вземане по изпълнителния лист е цедирано от К.И.Б. на „Р.К.М.“ ЕООД.
С молба от 16.03.2021 г. взискателят
е поискал от съдебния изпълнител да връчи покана за доброволно изпълнение и е
заявил, че оттегля посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело
способи за събиране на вземането. Определил е като способ на изпълнението
единствено запор на банковите сметки на длъжника и е възложил тяхното събиране.
Поискал е да се събере сумата по изпълнителния лист, както и сумата от 5,91
лева, платени за издаване на изпълнителен лист, както и 3 лева за преведена
такса към ЧСИ, както и заедно с платеното адвокатско възнаграждение, в общ
размер на 200 лева, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На 16.03.2021 г. до длъжника „С.Г. Г.“ ЕАД е
изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението в размер на 713,98
лева, от които 300 лева присъдени разноски; 200 лева разноски по изпълнителното
дело; 5,91 лева за издаване на изпълнителен лист и банкови такси и 3,00 лева
банкови такси; 205,07 лева такси по Тарифа към ЗЧСИ, които включват следните
такси: по т. 1 – 24 лева за образуване на делото; по т. 3 – 6 лева за
удостоверение от НАП по чл. 191 ДОПК; по т. 5 – 24 лева за връчване на ПДИ; по
т. 9 – 18 лева за налагане на запор; по т. 5 – 72 лева за три броя съобщения
при прекратяване на делото и съобщение за вдигане на наложен запор и по т. 26 –
61,07 лева.
На 16.03.2021 г. е изпратено запорно
съобщение до „Ю.Б.“ АД. На 23.03.2021 г. е получен отговор от банката.
На 24.03.2021 г. по делото е
постъпило удостоверение за наличие на задължения и обезпечителни мерки.
Поканата за доброволно изпълнение е
получена от длъжника на 18.03.2021 г.
На 18.03.2021 г. длъжникът „С.Г. Г.“
АД е подал възражение срещу приемането на следните разноски по делото:
адвокатски хонорар за горницата над 200 лева; 3 лева за банкови комсионни и
5,91 лева, доколкото не са посочени в изпълнителния лист; 72 лева – такси по т.
5 за три броя съобщения за прекратяване на делото; вземане по т. 26 за
горницата над 30 лева; 4 лева начислено ДДС за такса по т. 1; 4 лева начислено
ДДС за такса по т. 5; 3 лева начислено ДДС за такса по т. 9 и 6 лева начислена
такса за издаване на удостоверение по т. 3.
С обжалваното постановление от
25.03.2021 г. ЧСИЛ.М. е оставил без уважение възражението на длъжника.
Постановлението от 25.03.2021 г. е
получено от „С.Г. Г.“ ЕАД е получено на 29.03.2021 г. Частната жалба срещу
постановлението е подадена на 30.03.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 435,
ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.
В конкретния случай правото на жалба
е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по възражение
на длъжника срещу разноските, включени в поканата за доброволно изпълнение.
Жалбата има допустим предмет на съдебен контрол – постановлението от 25.03.2021
г., с което е оставено без уважение възражението на длъжника, и е подадена в
предвидения преклузивен срок от съобщението, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество частната
жалба е частично основателна.
По отношение включването на 3 лева
банкови комисионни и 5,91 лева за издаване на изпълнителен лист, съдът намира,
че жалбата е неоснователна. Независимо, че таксата за издаване на изпълнителен
лист не е включена в издадения по гражданското дело изпълнителен лист, то
нейното събиране е възложено на съдебния изпълнител. В посочения смисъл е и
определение № 617 от 16.12.2013 г. на Върховния касационен съд, Първо
гражданско отделение, в което е прието, че от систематичното място на
разпоредбите за издаване на изпълнителен лист, които се намират в общите
положения на изпълнителното производство се налага извода, че разноските за
издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за изпълнението по
смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител
извън сумите по изпълнителния лист. Ето защо възражението срещу приемането за
събиране на 3 лева банкови комисионни и 5,91 лева за издаване на изпълнителен
лист е неоснователно, доколкото същите са разноски във връзка с изпълнението и
на основание чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника.
По отношение възражението на
длъжника, че върху начислените такси по т. 1, т. 5 и т. 9 от тарифата не се
дължи ДДС, настоящият съдебен състав счита същото за неоснователно. По делото
са налице данни, че частният съдебен изпълнител е регистриран по ЗДДС, поради
което и върху таксите се дължи и данък върху добавената стойност.
Съдът намира за неоснователно
възражението на длъжника, че пропорционалната такса по т. 26 от Тарифа за
таксите към ЗЧСИ се изчислява единствено върху вземането по изпълнителния лист.
В разглеждания случай претендираното и присъдено в изпълнителното производство
адвокатско възнаграждение е в минималния размер за образуване на делото от 200
лева. Неоснователни са доводите в частната жалба, че дължимото възнаграждение
за изпълнителното производство не се взима предвид при определяне размера на
таксата. Буквалният текст на т. 26 от тарифата гласи, че за изпълнение на
парично задължение се събира такса върху събраната сума и следва определяне на
таксата според сумата. В паричното задължение, което длъжникът дължи се включва
сумата за адвокатско възнаграждение, когато взискателят е представляван от
адвокат и е представил доказателства за извършване на разноски, тъй като тя
представлява парично задължение за длъжника и подлежи на събиране от частния
съдебен изпълнител. В пропорционалната такса не се включат единствено
авансовите такси. Друго изключение, включително за адвокатското възнаграждение,
което по същество представлява вземане на взискателя, което подлежи на
събиране, не е предвидено. Изчислена по този начин, дължимата такса по т. 26 е
правилно е определена от съдебния изпълнител, поради което не подлежи на
намаляване.
По отношение таксата от 6 лева,
начислена за издаване на удостоверение по т. 3, настоящият съдебен състав
счита, че същата се дължи от длъжника, доколкото във връзка с изпълнението
съдебният изпълнител има задължение да уведомява НАП за всяко изпълнително
производство, като таксата за извършената справка следва да се понесе от
длъжника по аргумент от чл. 79, ал. 1 ГПК, в който е предвидено, че разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази
разпоредба случаи, в които процесният не попада.
По отношение начислените от съдебния
изпълнител такси в размер на 72 лева по т. 5 за три броя съобщения за
прекратяване на делото и вдигане на запор, съдът намира, че жалбата е
основателна. От представените преписи от документи по изпълнителното дело не се
установява такива действия да са извършени в хода на принудителното изпълнение
към настоящия момент. Изпълнителното производство не е прекратено с
постановление, запор не е вдигнат и не са предприемани действия за връчване на
такива актове. Ето защо тези разноски, включени в поканата за доброволно
изпълнение не се дължат, тъй като не са за действия, които са извършени.
Предвид изложеното жалбата следва да
се уважи относно намаляване на дължимите към съдебния изпълните прости такси
със сумата 72 лева, като в останалата част жалбата се явява неоснователна.
По разноските: Искане за присъждане
на разноски е заявено от ответника по жалбата. На същия, съобразно отхвърлената
част от жалбата, следва да се присъдят разноски в размер на 87,42 лева за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление
от 25.03.2021 г. по изпълнително дело № 20217850400177 по описа на ЧСИЛ.М. в
частта, в която е оставена без уважение молбата на длъжника „С.Г. Г.“ ЕАД за
изменение на определените разноски по изпълнителното дело за проста такса в
размер на 72 лева, като отменя начислената от съдебния изпълнител такса в
размер на 72 лева – такси по т. 5 за три броя съобщения за прекратяване на
делото – за връчване на съобщения до страните за издадено постановление за
прекратяване на делото и съобщение за вдигане на наложен запор.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
в останалата част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С.Г. Г.“ ЕАД,
с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул. „*******, да заплати на „Р.К.М.“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес:
гр. София, бул. „*******, сумата 87,42
лева /осемдесет и седем лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща
разноски за настоящото производство.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.