МОТИВИ
по НОХ дело № 343 по описа на ВрОС за 2019год.
Подсъдимият Т.И.Л. *** е предаден на съд въз
основа на обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура гр. Враца за извършено
престъпление по чл. 343, ал.3, пр.3, б.“б“, пр.1 НК затова, че на
29.08.2016год. около 18,20 часа на Гл. път Е-79, на разклона за с. Ребърково
/общ. Мездра/, при управление на товарен автомобил „Скания
R-124“, с рег. № СА ***
ТН, собственост на „Алфа Рекс“ ЕООД –София, в нарушение на правилата за
движение – разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, вр.
чл. 47, ал.1 и 3 от ППЗДвП, като е управлявал със
скорост от 77 км/час при установена такава с пътен знак В26 от 50км/час, при
условията на независимо съпричи-нителство с
пострадалия В. И. В. от гр. Роман и по непредпазливост е причинил смъртта на
повече от едно лице – В. И. В. от гр. Роман, с ЕГН ********** и С. П.М. ***, с
ЕГН **********.
Участващият в съдебното производство
прокурор поддържа обвинението така, както е внесено. В ход по същество прави
искане за признаване на подсъдимия Л. за
виновен по предявеното му обвинение и налагане на наказание лишаване от свобода
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, с ефективно изтърпяване на
определеното наказание. Изцяло възприема изводите и основава своите фактически
констатации на заключението на вещите лица по повторната петорна САТЕ. Навеждат
се и доводи, че по отношение на подсъдимия не са налице основания за прилагане
на смекчената наказателна отговорност по чл. 343а НК, тъй като по делото не са
събрани категорични доказателства, че същият е оказал помощ на живо лице от
пострадалите.
В разпоредително заседание пострадалия Н.В.И.
– син на починалия В. И. В. е направил искане за конституиране в качеството на
частен обвинител и на основание чл. 76 и сл. е конституиран в това качество.
Останалите пострадали не са се явили и не са заявили искания за участие в наказателното производство.
Частният обвинител Н.И. се явява лично в
съдебното производство и с поверениците адв. Р.П. от
САК и адв. Л.Г. от АК – Перник. И тримата поддържат предявеното държавно
обвинение, като изразяват становище, че по делото са събрани достатъчно
доказателства, установяващи по категоричен начин виновното поведение на подсъдимия за смъртта на В. В.. Правят искане
за налагане на справедливо наказание лишаване от свобода, като адв. Г.
претендира наказанието да бъде с ефективно изтърпяване, а адв. П. изразява становище,
че наложеното наказание може и да не бъде с ефективно изтърпяване. Претендират
се и разноските по делото.
Подсъдимият Т.И.Л. не се признава за виновен,
като дава подробни обяснения, с които навежда доводи, че не е имал техническа
възможност да предотврати ПТП, тъй като пострадалият В. е излязъл
непосредствено пред него в лентата му за движение. Прави искане да бъде признат
за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение.
Защитникът на подсъдимия Л. – адв. Н.Д. от
САК излага подробни съображения за недоказаност на обвинението спрямо
подсъдимия както от гледна точка на фактическата обстановка, така и от правна
страна. Навежда доводи, че подзащитният му се е
движил правомерно по главен път и не е имал задължение да очаква неправомерно
поведение от страна на пострадалия В., който е изчаквал да се включи в
движението по този главен път. Оспорва доказателствената
стойност на изготвения на ДП протокол за оглед на местопроизшествие, въз основа
на който са изготвени авто-техническите експертизи,
като оспорва и заключенията на вещите лица както по единичната, така и по
петорната експертизи. Твърди се, че мястото на произшествието не е било
запазено, тъй като т.а. е бил изместен след ПТП, поради което изводите в авто-техническите експертизи са необосновани с действителните
обективни находки по делото. Прави се искане за постановяване на
оправдателна присъда, тъй като
подсъдимият Л. не е нарушил правилата за движение и няма вина за ПТП. Излагат се съображения и
за оказана помощ от подсъдимия и св. В. И. на пострадалите след ПТП, с оглед на
което алтернативно се иска преквалификация на деянието по привилегированата
норма с оказана помощ и определяне на минимално наказание.
По
делото са събрани многобройни писмени и гласни доказателства, изслушани са
специализирани експертизи – три СМЕ и три САТЕ, които доказателства обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, дават основание на съда да приеме за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Т.И.Л. е роден на *** г. в гр.Ботевград. Същият е правоспособен водач на МПС от
1990год., категория „С“, а от 1999 год.
е издържал изпит и за категория СЕ. Последното му свидетелство за
управление на МПС с № *** е издадено на 09.11.2011 г. от МВР – София, с
валидност до 09.11.2021год. Същият работи като шофьор на тежкотоварен камион в
„Алфа Рекс“ ЕООД – София, съгласно сключен трудов договор № 025/31.08.2015 г.
Не е осъждан и е с добри характеристични данни по местоживеене и по
месторабота.
На
29.08.2016 г. към 07.30 ч. подсъдимият Л. *** за гр.Враца, управлявайки товарен
автомобил „Скания R-124“,
с peг. № СА *** ТН. Заедно с
него в автомобила пътувал св.В.И., който работел като багерист във фирмата.
Същия ден подсъдимият направил два курса от фирма „Химко“ в гр.Враца до
гр.Монтана, прекарвайки скрап /метални отпадъци/.След приключването им,
товарният автомобил, управляван от подсъдимия Л., бил отново натоварен с 15
тона скрап и потеглил от гр.Враца за
гр.София с прикачено ремарке.
На същата дата - 29.08.2016
г., в 15.49 часа в Дирекция „Социално подпомагане“ /Д “СП“/ -
Мездра постъпил сигнал от жител *** за неспазване на вечерен час от дете в
риск, което имало мярка за закрила по Закона за закрила на детето. След устно
разпореждане на директора на Д „СП“ Мездра св.К.М.Н., бил сформиран екип за проверка на
сигнала, състоящ се от пострадалата С. П.М. - началник на отдел „Закрила на
детето“ към Д „СП“ Мездра и св.Н.И.М. - социален работник в
същия отдел. Двете потеглили към с.*** със служебен автомобил
„Опел Корса“ с peг. № С *** НХ, управляван от пострадалия В. И. ***.
Около 16.20 часа пострадалите
В., М. и св.М. пристигнали в с.***, където извършили проверка на подадения
сигнал и към 18.00 часа на същия ден тръгнали обратно за гр.Мездра.
На връщане пострадалият В. В.
управлявал лекия автомобил, а св.Н.М. седяла на предна дясна седалка до
шофьора. Пострадалата С. М. седяла на задна лява седалка зад шофьора и
разговаряла със св.М..
Около 18.20 часа л.а. „Опел Корса“ стигнал до кръстовището на изхода на с. Ребърково,
където пътя се пресичал от главен път Е-79. Пострадалия В. преминал през линията на знак „Стоп“ в отклонението за излизащите
от с.Ребърково в посока гр.Мездра и спрял автомобила на 2,5 метра от линията,
очертаваща границата на платното за движение по главния път. След като преценил, че може да премине, същият потеглил, преминал тези 2,5
метра и навлязъл в платното на Гл.път Е-79 пресичайки го, за да се включи в
лентата за движение с посока гр. Мездра, без да изчака преминаването на
движещия се по път с предимство товарен автомобил, управляван от подсъдимия.
По същото време подсъдимият Л.
наближавал кръстовището по главния път, като карал в посока гр.Мездра -
гр.Ботевград със скорост от около 61 км/час при разрешена скорост в участъка от
50 км/час с наличен пътен знак В26 „Забранено движение със скорост, по-висока
от означената“. Преди това същият управлявал с по-висока скорост
– над 70км/час, но с оглед наклона на пътя и натовареността на автомобила, превключил на по-ниска предавка и плавно намалил скоростта
до 61км/час, с която скорост навлязъл в кръстовището.
Подсъдимият възприел потеглящия от мястото и навлизащ в
кръстовището от дясно на ляво от път
без предимство л.а. „Опел Корса“, управляван от
пострадалия В. и предприел аварийно спиране, с навиване волана на товарния
автомобил наляво, с оглед избягване на удара между двете превозни средства.
Лекият автомобил обаче бил навлязъл вече в кръстовището, опитвайки се да
направи ляв завой за включване в главния път към гр.Мездра. Въпреки
предприетите действия за аварийно спиране, поради превишената скорост и недостатъчното
разстояние, товарният автомобил не могъл да спре преди удара между двете МПС
който удар бил челен кос за влекача на товарния автомобил и страничен кос за
лекия автомобил, като първоначалният контакт се реализирал между предния ляв
фар на влекача на товарния автомобил и предна лява врата на лекия автомобил.
Последният се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и чрез постъпателно
и въртеливо движение на масовия му център се установил в покой в канавката,
вляво от пътното платно, с предна челна част – посока гр. София. Товарният
автомобил продължил движението си косо напред и наляво спрямо осовата линия до окончателното спиране. След като слязъл и
видял какво е разположението на двете МПС, както и, че т.а. е спрял косо на
пътното платно и може да доведе до друго ПТП, подсъдимият се качил и преместил
автомобила плътно вляво по посока на неговото движение, на около 20-25 метра
пред установилия се лек автомобил.
След окончателното установяване на автомобила, подсъдимия
и св. В. И. отишли до лекия автомобил, където констатирали, че на предна дясна
седалка има жена, която дава признаци на живот и вика за помощ. Подсъдимият
веднага се върнал до товарния автомобил, взел една щанга с която разбили предното стъкло на лекия автомобил и извадили
св. Н.М., която положили на тревата пред автомобила. Двамата видели още една
жена на задната седалка, която била в безсъзнание с едва забележими вдишвания и
издишвания. Водачът на лекия автомобил – пострадалия В. висял на колана на
лекия автомобил и не давал признаци на живот.
На местопроизшествието започнали да спират преминаващи
автомобили и да слизат от тях хора, които да оказват помощ. С тяхна помощ
подсъдимия Л. и св. В. И. повдигнали лекия автомобил и го преместили, за да
може да се отвори задната лява врата на автомобила, откъдето да бъде извадена и
втората жена – пострадалата М.. Същата била положена на земята върху кора от
автомобила, като давала едва видими признаци на живот.
Междувременно, на мястото
пристигнали екипи на „Пътна полиция“ при РУ-Мездра, ЦСМП-Враца и РСПБЗН-Мездра.
И тримата пострадали били транспортирани в ЦСМП-Враца, където била констатирана
смъртта на В. и М.. Св. Н. М. била получила по-леки увреждания и след
оказаната й медицинска помощ била изписана на 02.09.2016год.
В резултат на ПТП, както лекия автомобил, така и товарния автомобил
претърпели деформации и повреди.
Възприетата за установена фактическа обстановка се основава на събрания по
делото доказателствен материал, а именно: в
значителна част от обясненията на подсъдимия, дадени в съдебното производство –
относно времето и мястото на пътуване, товара на управлявания от него
автомобил, начина и мястото на удара между двете МПС, разположението на двата
автомобила след ПТП и преместването на товарния автомобил след удара, както и
поведението му след деянието по отношение оказване помощ на пострадалите; от
показанията на двамата свидетели-очевидци - Н.М. – установяващи времето и
начина на пътуване с лекия автомобил, управляван от пострадалия В., поведението
му преди и по време на опита да се включи в движението по главния път,
обстановката в лекия автомобил след удара и В.И., както тези, дадени в хода на
настоящето съдебно производство, така и приобщените по делото по реда на чл.
281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК /за показанията от
ДП/ и по реда на чл. 281, ал.1, т.1 и т.2 НПК /за показанията от нох дело 151/17год. на ВрОС/ подкрепящи
установените време и начин на пътуване с товарния автомобил, възприемането на
л.а. и непосредствения сблъсък между двете МПС, поведението на подсъдимия след
ПТП и оказаната от него помощ на пострадалите в л.а.; от показанията на св. В.М.,
З.Н., Н.М. и С.Н. – последните двама участвали в
огледа на ПТП като поемни лица – установяващи местоположението
на двете МПС по време на огледа, състоянието на пострадалите, както и факта, че
св. М. е била извадена и оставена пред л.а. когато те са пристигнали на
местопроизшествието; на св. К.Н., Н.И., В.Ц. и П.В. –
установяващи кога и при какви обстоятелства са се видели за последно с двамата
починали В. и М., причината за пътуването им, в какво здравословно състояние са
били те, както и отношенията им с тях. В по-голямата си част тези показания са
еднопосочни както относно времето и мястото на удара между двете МПС, така и
относно разположението на двата автомобила след ПТП и състоянието на всеки един
от участниците в него. Основните противоречия в доказателствения
материал са относно скоростта, с която подсъдимият е управлявал товарния
автомобил непосредствено преди навлизане на лекия автомобил в кръстовището,
разстоянието, на което се е намирал в момента на възприемане на опасността и
оказаната от него помощ след ПТП на пострадалите от л.а. Съдът не възприема за
достоверни обясненията на подсъдимия относно скоростта, с която е управлявал
т.а. – според него около 45-50км час, тъй като тези му обяснения се
опровергават от заключенията по всички допуснати САТЕ /дори и четворната/,
които съдът ще обсъди по-долу. Не възприема и показанията на св. М. относно
участието на подсъдимия при нейното изваждане от л.а., тъй като те се опровергават както от показанията на св.
В. И. /другия очевидец/, така и от показанията на св. Вл.
М. - пожарникар, на св. З.Н. – полицай, пристигнали първи на мястото на ПТП и
заварили пострадалата М. извадена от автомобила, както и починалата С. М..
На следващо място, от
значение за възприетата фактическа обстановка са събраните по делото и
приобщени по надлежния ред писмени доказателства включващи: протокол за оглед на
местопроизшествие /т. 1, л.12 – 16 от ДП/ и фотоалбума към него /т. 1, л.18 – 23 от ДП/; протокол за доброволно предаване и тахошайба
/том 1., л.24 и 25от ДП/; препис-извлечение от акт за смърт на В. В. и С. М.
/т. 1, л.32 – 33 от ДП/; удостоверение за наследници на В. В. /т. 1, л.36 от ДП/; удостоверение за наследници на С. М. /т. 1, л.39 от ДП/; кантарни бележки № 47 и № 48 с обяснителна
записка /т. 1, л.59 – 61 от ДП/; зав.копие от трудов договор /т. 1, л.74 –75 от ДП/; зав.копия от свидетелство за правоуправление,
контролен талон и удостоверение за психологическа годност /т. 1, л.76-77 от ДП/; медицинска документация на името на Н.М. /т. 1, л.129 – 134 от ДП/; трудова характеристика на подс.Т.Л. /т. 2, л.1 от ДП/; справка за
нарушител/водач /т. 1, л.2 от ДП/; справка за съдимост /т. 2, л.3 от ДП/, както и актуална такава от съдебното
производство; декларация за
семейно, материално положение и имотно състояние /т. 2, л.4 от ДП/; писмо изх.№ 11-00-56/16.06.17 г. на АПИ, Областно
пътно управление-Враца с приложени снимка и схема на кръстовището /л.140 – 143 от нохд № 151/17год./. Всички тези доказателства подкрепят
възприетите по-горе фактически констатации. Абсолютно неоснователно защитата
оспорва годността на основното писмено доказателство – протокола за оглед, тъй
като местопроизшествието не било запазено. Действително, след удара подсъдимият
сам, своеволно е нарушил местопроизшествието, като е преместил товарния
автомобил, за да не пречи на движението и да не стане друго ПТП, което се вижда
и от снимковия материал към този протокол. Това обаче по никакъв начин не
опорочава този протокол, тъй като всички участващи при огледа лица, включително
и подсъдимия са посочили къде се е установил този автомобил след удара и по
какви причини е преместен на безопасно място. Всички измервания и изчисления в
протокола са извършени именно въз основа на тези данни и на обективните следи,
оставени от двете МПС. По тези съображения настоящият състав не възприема за
основателни възраженията на защитата за процесуална негодност на това писмено
доказателство и не го изключва от доказателствената
съвкупност.
На следващо място, от изключително значение за възприетите фактически
констатации, относими към механизма на ПТП, са
изводите на експертите от трите САТЕ.
От заключенията на единичната
автотехническа
експертиза /основно и допълнително/ е видно, че от техническа
гледна точка, причината за настъпилото ПТП е внезапното навлизане в кръстовището по Главен път
Е79 на лекия автомобил „Опел Корса“, управляван от
пострадалия В. В., от дясно наляво пред движещия се по път с предимство товарен
автомобил „Скания R 124“, управляван от подсъдимия Т.Л.
от една страна, а от друга - движението на товарния автомобил, управляван от
подсъдимия Л. със скорост от 77 км/час при максимално разрешена с пътен знак В26 скорост за участъка от 50 км/час. При реалната скорост
на движение на т.а. от 77 км/час, лекия автомобил е попаднал в опасната му зона
за спиране. Според заключението на експерта /основно и допълнително/, ако скоростта на движение на товарния автомобил е била съобразена с
ограничението от 50 км/час, мястото на удара не би попаднало в опасната зона
за спиране и водачът на товарния автомобил би имал техническа възможност да
предотврати настъпилото ПТП. Заключението /както
основното, така и допълнителното/ на вещото лице по единичната експертиза е
приобщено към доказателствения материал по реда на
чл. 282, ал.1 НПК.
В хода на съдебното производство пред предходен състав на съда / по нох дело № 151/2017год. на ВрОС/,
по искане на подсъдимия и защитата му е допусната разширена /четворна/ автотехническа
експертиза, която включва три нови вещи лица и експерта от
единичната САТЕ. Поставените въпроси на тези експерти са същите, както и на
единичната експертиза. Настоящият състав допусна изслушване на тази четворна
експертиза, като призова вещите лица в съдебно заседание. От значение за тази
експертиза е, че заключението по същата е изготвено от три вещи лица – инж. В.И.,
С.Ш. и А.П.. Четвъртото вещо лице – инж. Г. В. не е подписало заключението,
като е изготвило особено мнение със собствени изводи по поставените въпроси, с
което поддържа изводите си от единичната САТЕ. Съгласно изготвеното и подписано
от останалите трима експерти заключение, скоростта на движение на товарния
автомобил към момента на предприетото спиране от страна на водача с отлагане на
следи върху настилката и към момента, в който водачът на лекия автомобил „Опел Корса“ от състояние на покой е навлязъл в кръстовището, е
била 52,27 км/ч, а преди произшествието и преди навлизане на лекия автомобил в
кръстовището, съобразно тахографния диск, низходящо и
плавно е намалявала от 71 км/ч до 52,27 км/ч. Скоростта на товарната композиция
след удара с лекия автомобил е била 31,27 км/ч, а към момента на първоначалния
контакт с лекия а-л при удара е била 32,79 км/ч. Според това заключение, скоростта
на лекия автомобил „Опел Корса“ след удара с
товарната композиция е била 30,38 км/ч, а към момента на първоначалния контакт
при удара с товарната композиция – 18,1 км/ч. Дължината на опасната зона на
товарната композиция при спиране с максимална ефективност при реалната скорост
на движение от 52,27 км/ч към момента, в който лекият автомобил е навлязъл в
кръстовището, е 54,67 м, а при спиране с реалната ефективност при същата
скорост е 65,4м. При движение с разрешената скорост от 50 км/ч- дължината на
опасната зона на товарната композиция е 51,2 м. Мястото на удара между челната
част на товарния автомобил и страничната лява част на лекия автомобил в
надлъжно направление е на 36,6 м от ориентир № 1, а в напречно направление е на
3,6 -5,3 м от левия край на асфалтовата настилка по посока на движение на
товарната композиция. Челната част на товарната композиция, управлявана от
подсъдимия, е била на разстояние 49,62 м до мястото на удара към момента, в
който водачът на лекия автомобил „Опел Корса“ от състояние
на покой е навлязъл в кръстовището. Сравнявайки дължината на опасната зона на
товарната композиция при реалната скорост от 52,27 км/час и при максимално
разрешената от 50 км/ч, тримата експерти са заключили, че водачът на товарната
композиция не е имал техническа възможност при спиране с максимална ефективност
към момента, в който водачът на „Опел Корса“ е
реализирал движение от състояние на покой, да спре до мястото на удара, за да
предотврати ПТП - т.е. ударът е бил непредотвратим и при движение с разрешената
скорост от 50 км/ч. Според тримата експерти от техническа гледна точка причина
за настъпване на ПТП е навлизане на лекия автомобил от състояние на покой и
пред знак „Стоп“ в лентата за движение на товарната композиция, когато челната
част на товарния автомобил се е намирала на разстояние 49,62 м от мястото на
удара. Водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме товарната
композиция като МПС, направление и посока (взаимната видимост между
водачите на двата автомобила при конкретната пътна обстановка е била около 200
метра) преди да предприеме действия за навлизане в кръстовището, да я пропусне, а
след това да реализира движение в избраната от него посока. И тримата експерти
поддържат направените от тях изводи в заключението както относно скоростите на
МПС – участници в ПТП, така и относно причината за това ПТП.
Четвъртият експерт в състава на тази експертиза е оспорил изводите на
мнозинството експерти, касаещи величината на скоростта на движение на товарния
автомобил и приетия метод за определянето й-закон за съхранение на количеството
на движение, който според него бил неприемлив в конкретния случай и не
кореспондирал с данните от тахографа; начинът, по
който е определено максималното спирачно закъснение при спирането на товарния
автомобил в режим на блокирани ходови колела; отстоянието,
на което се е намирал той от мястото на удара, в момента, в който лекият
автомобил е пресякъл линията на кръстовището и е навлязъл в лентата му за
движение. Същият е изложил особеното си мнение, според което скоростта на
движение на товарния автомобил преди началото на аварийното спиране е била
около 77 км/ч, а към момента на удара 68,2 км/ч, определена по данни от тахошайбата, снета от товарния автомобил; а тази на лекия
автомобил е била около 14 км/ч. Дължината на опасната зона за спиране на
товарния автомобил, при движение с реалната скорост от 77 км/ч, е била около 84
метра, а при движение с максимално разрешената за участъка скорост от 50 км/ч е
била около 43 м. Според този експерт
мястото на удара е на около 2,3 м-3,8 м в ляво от десния ръб на платното за
движение по неговата ширина и на около 39 м след линията на ориентира. Отстоянието, на което се е намирал товарния автомобил от
мястото на удара, в момента в който водачът му е имал техническа възможност да
възприеме навлизащия в кръстовището му от дясно на ляво пред него лек автомобил
като опасност за движението, е било около 44,04 м. Съгласно този експерт при
движение на товарния автомобил с определената скорост от 77 км/ч водачът му не
е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, тъй като
мястото на удара е попадало в опасната му зона за спиране, а при движение с
максимално разрешената скорост от 50 км/ч и всяка по-ниска от нея, ПТП е било
предотвратимо. В съдебно заседание това вещо лице също поддържа изводите си, обективирани в приложеното към четворната експертиза
особено мнение. Заключението на четворната САТЕ с особеното мнение на вещото
лице Г. В. е приобщено по реда на чл. 282, ал.1 НПК.
С оглед противоречивите
изводи в двете САТЕ, в хода на съдебното производство по нох
дело № 151/2017год. е допусната повторна петорна /арбитражна/ САТЕ, която беше изслушана и в
настоящето съдебно производство. От заключението на вещите лица по тази експертиза
се установява: че видът на удара е челен кос за влекача на товарния
автомобил и страничен кос за лекия автомобил. Първоначалният контакт се е
реализирал между предния ляв ръб на влекача на товарния автомобил и предната
част на предната лява врата на лекия автомобил. Мястото на удара е на около
40,5-41,5 м по направление от ориентира (западно от ориентира), в граници от 0,5 м на ляво до 0,9 м на дясно от
разделителната осева линия, гледано по направление от ориентира. Към момента на
удара товарният автомобил е бил на около 1-3 градуса на ляво спрямо оста на
пътя, а лекият на около 129-131 градуса спрямо същата ос. Към момента на удара
лекият автомобил е бил със задните си колела в лентата за движение на товарния
автомобил, а с предните - в лентата за насрещно движение. Също към момента на
удара товарният автомобил с предно ляво колело е бил в лентата за насрещно
движение, като е заемал с предния си ляв ръб около 0,5 м от нея, а с останалите
колела в собствената си лента за движение. Петимата автоексперти
са единодушни относно скоростта на товарния автомобил към момента на удара,
която определят на около 39 км/ч, а непосредствено преди настъпване на ПТП - на
около 61 км/ч. Скоростта на лекия автомобил към момента на удара е била около
21 км/ч. При така изчислените скорости на движение, опасната зона за спиране на
товарния автомобил е около 64 м, а на лекия автомобил е около 12 м. Опасната
зона за спиране на товарния автомобил при движение с разрешената скорост от 50
км/ч към момента на реакция на водача му е около 48 м. Според това заключение
при движение на товарния автомобил с наличната скорост на движение водачът му
няма техническа възможност да спре преди линията на удара и да предотврати
настъпването на ПТП. При еднозначни действия на водача на товарния автомобил и
движение с допустимата скорост от 50 км/ч, МПС ще се установи на около 2-3 м
преди линията на удара и няма да настъпи ПТП. Към момента на потегляне на лекия
автомобил и двамата водачи са имали техническа възможност да се възприемат
взаимно, тъй като видимостта е била не по-малко от 200 м. Според петорната САТЕ
техническите причини за настъпване на ПТП са от една страна навлизането на
лекия автомобил на пътя с предимство, без да се съобрази с положението и
скоростта на движещия се по него товарен автомобил, а от друга - движението на
товарния автомобил със скорост по-висока от ограничената с пътен знак В 26 от
50 км/ч. След удара, товарният автомобил продължава косо напред и наляво спрямо
предварително подбраната траектория на движение чрез завиване на волана на
ляво, а лекият автомобил бива изтласкан напред и наляво спрямо посоката на
товарния, като се установява в левия банкет спрямо посоката на движение на
товарния автомобил. В проведеното пред настоящия състав съдебно производство
вещите лица по тази повторна петорна САТЕ изцяло поддържат своите изводи.
Заключението е приобщено по реда на чл. 282, ал.1 НПК.
След анализ на заключенията по трите експертизи, съдът прие, че следва да
кредитира изцяло заключението на повторната петорна автотехническа
експертиза, тъй като в пълнота съответства на всички събрани по делото доказателствени източници и на обективните находки на
произшествието и е съобразено с тях. Същото е пълно, последователно, добре
аргументирано и убедително защитено от вещите лица при разпита им в съдебно
заседание. В състава на тази експертиза са взели участие повече на брой водещи автоексперти, които в рамките на задълбочен и цялостен
научен анализ на всички установени по делото факти, са формирали еднозначни и
категорични изводи по поставените им задачи. Освен това, експертните
констатации и заключенията в нея относно причините за настъпване на ПТП,
движението на товарния автомобил с превишена скорост /макар и различна/ и
възможността при движение с максимално разрешената скорост от 50 км/ч да спре
преди линията на удара и да предотврати настъпването на ПТП, на практика
потвърждават тези на първоначалната единична автотехническа
експертиза на експерта инж. Г.В. и особеното му мнение по разширената - четворна
автотехническа експертиза. Разликите в тях се дължат
на обстоятелството, че при изчисленията си петимата експерти са приели
по-благоприятни за подсъдимия параметри, както и на направените от тях
компетентни изчисления на скоростта на движение на товарния. Същевременно относно
изводите за скоростта на движение на товарния и лекия автомобил непосредствено преди,
в момента на удара и след него, дължините на опасните им зони, мястото на
удара, отстоянието, на което се е намирал товарният
автомобил от мястото на удара до момента, в който лекият автомобил е потеглил и
навлязъл в лентата му за движение, съдът не кредитира останалите заключения на
назначените в досъдебното и съдебното производство автотехнически
експертизи. По отношение на единичната експертиза, същата е депозирана на един
доста ранен етап на ДП и не е изготвена въз основа на пълен и всестранен анализ
на всички събрани по делото доказателства. Заключението на трима от експертите
в рамките на четворната експертиза също не следва да бъде кредитирано в
посочените части, тъй като същото противоречи както на единичната, така и на
повторната петорна експертиза – експертите приемат твърде малка стойност на
спирачно закъснение на товарния автомобил
-около 3 м/с на квадрат, което е в противоречие с данните от дигиталния тахограф за движение на товарния автомобил, които са в
основата на другите две експертизи и които са обективно доказателство по
делото, както и с обясненията на самия подсъдим, че непосредствено преди да
възприеме опасността е намалил скоростта на автомобила, като е превключил на по-ниска предавка.
Тук е мястото да се обсъдят възраженията на защитата, свързани с
годността на доказателствените средства. Първото
възражение, което се прави касае
приобщения по делото протокол за оглед на местопроизшествие, който според
защитата не отговаря на изискванията на чл. 156 НПК, тъй като в него не са
отразени коректно всички обективни находки. Това възражение съдът намира за
неоснователно по следните съображения: Огледът на местопроизшествие е проведен
при стриктно спазване изискванията на чл.156 от НПК - от компетентен
орган, с участието на поемни лица и
специалисти-технически помощници. Резултатите от това
процесуално следствено действие са били обективирани
в съставения протокол за оглед на местопроизшествие, подписан от всички
присъствали при провеждането му лица. Нещо повече, тези резултати бяха
потвърдени от разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, участвали
като поемни лица при огледа. Обстоятелството, че
местопроизшествието е било нарушено, на което се позовава защитата по никакъв
начин не опорочава този протокол. Нарушението се изразява единствено в
преместване на товарния автомобил от подсъдимия, което е отразено и взето
предвид при извършване на огледа. Останалите непълноти в протокола, касаещи
описаните следи, намерени на място са попълнени с допълнителни доказателства -
запис на снимковия материал от огледа на местопроизшествие. За изясняване на
тези обстоятелства, на вещите лица по двете допълнителни експертизи / четворна
и петорна/ е възложено повторно измерване на мястото на произшествието и
изготвяне на коректна мащабна скица на ПТП с позициониране на двете превозни
средства и наличните находки, а така също и оглед на двете МПС. Всички тези
допълнително събрани данни са ползвани при изготвяне на повторната петорна АТЕ.
Именно поради това, съдът приема за
неоснователно искането на защитника на подсъдимия за некредитиране
на заключението на тази експертиза. Въпросът за оставените на местопроизшествието
следи е подложен на обстоен анализ и коментар в заключението на петорната
експертиза както в приложеното по НОХД 151/2017год. писмено заключение, така и
в устното обсъждане от експертите, проведено след многобройни въпроси /предимно
от защитата на подсъдимия/ в хода на настоящето съдебно производство. Неоснователно
е възражението на защитата и срещу приобщеното ВД - тахографният
диск /л.25 т.1 ДП/от товарния автомобил, тъй като същият е бил предаден по
надлежния ред –чрез протокол за доброволно предаване от 29.08.2016год.,
приложен на л.24, т.1 от ДП. По изложените съображения, съдът приема, че липсва основание за изключване на горните
доказателства /писмени и веществени/ от доказателствената
съвкупност, както и за невъзприемане заключението на вещите лица по повторната
петорна САТЕ като обективно.
От заключението на
изготвената съдебно-медицинска експертиза на труп № 69/2016 г. е видно, че при
аутопсията на трупа на пострадалия В. В. е установена съчетана травма,
изразяваща се в:
-черепно мозъчна травма -
счупване на основата на черепа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,
охлузвания и порезни рани в областта на лицето, кръвопопивания
на меките тъкани на черепа и мозъчен оток с вклиняване.
-гръдна травма - счупване на
множество ребра двустранно по една, две и три линии, кръвоизлив в гръдната кухина,
белодробна контузия, кръвонасядане и охлузване на
гръдния кош.
-счупване на лява мишична кост, счупване на лява ключица и охлузвания на ляво
рамо, охлузвания и кръвонасядане на ляво бедро.
Причината за смъртта на В. е
съчетаната травма, довела до състояние несъвместимо с живота. По механизъм
травмата може да бъде получена при условията на ПТП - травма в купето на лекия
автомобил. Към момента на смъртта В. не е употребил алкохол.
От заключението на
изготвената съдебно-медицинска експертиза на труп № 70/2016 г. е видно, че при
аутопсията на трупа на пострадалата С. М. е установена съчетана травма
изразяваща се в:
-черепно мозъчна травма -
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, охлузвания в областта на лицето, разкъсно-контузна рана на лицето и окосмената част на
главата, кръвопопивания на меките тъкани на черепа,
мозъчен оток с вклиняване.
-гръдна травма - травматично
разкъсване на гръдната аорта, счупване на ребра двустранно по една и две линии,
кръвоизлив в гръдната кухина, белодробна контузия.
-порезна рана на ляво рамо,
охлузвания и кръвонасядания на крайниците. Причината
за смъртта на М. е съчетаната травма, довела до състояние несъвместимо с
живота. По механизъм травмата може да бъде получена в условията на ПТП - травма
в купето на лек автомобил.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 368/2016 г. е видно, че св.Н.М.,
която пътувала в лекия автомобил до шофьора, е получила контузия на лява гръдна
половина, лява раменна и лява тазобедрена става, вследствие на което й е
причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От заключенията на двете
химически експертизи се установява, че в кръвта, иззета от труповете на пострадалите В. В. и С.
М., няма наличие на етилов алкохол. Още повече, че
второто заключение е ирелеватно за повдигнатото
обвинение, тъй като пострадалата М. не е била водач на МПС.
Съдът кредитира заключенията и
на тези експертизи - СМЕ на труп - 2бр., СМЕ по писмени данни и 2бр. СХЕ, които
приобщи към доказателствения материал по реда на чл.
282, ал.1 НПК. Заключенията са изготвени
от компетентни специалисти – вещи лица в
съответните области, обективни, всестранни и пълни са, кореспондират изцяло с
останалия доказателствен материал. Изложените в тях
констатации не се оспорват от страните по делото.
Възприетите за установени и
изложени по-горе фактически констатации дават основание на съда да направи следните правни изводи:
Подсъдимият Т.И.Л. на 29.08.2016 г., около 18.20 часа, на главен
път Е-79, на разклона за с.Ребърково, общ.Мездра, при управление на товарен
автомобил „Скания R-124“ с рег.№ СА *** ТН с прикачено към него ремарке, собственост
на „Алфа Рекс“ ЕООД-София, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21,
ал.2 от ЗДвП вр.чл.47, ал.1 и 3 от ППЗДвП, като е управлявал МПС с превишена скорост от 61км/час, при установена такава от 50 км/час, с пътен
знак В26, в резултат на което е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил
смъртта на повече
от едно лице - В. И. В. от гр.Роман, и С. П.М. ***, като след деянието
е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, с което от обективна
и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл.343а, ал.1, б.”г”,
пр.1, вр.чл.343, ал.3, пр. 2, б.“б“, пр. 1 от НК.
От обективна страна деянието е
осъществено с факта, че подсъдимия Л. като водач на МПС – т.а. посочен по-горе,
е управлявал същия с превишена скорост от 61км/час при установена такава с
пътен знак от 50км/час, с което е извършил нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, вр.чл.47, ал.1 и 3 от ППЗДвП.
Именно в резултат на това нарушение на правилата за движение, същият е причинил
ПТП. Този обективен елемент на транспортното престъпление е установен по
несъмнен начин с приобщените по делото писмени доказателства и най-вече със
заключението на вещите лица по петорната САТЕ, което беше обсъдено по-горе. В
резултат на това ПТП подсъдимият е причинил смъртта на В. В. и С. М.,
обстоятелство, установено също по несъмнен начин с обсъдените по-горе
заключения по двете СМЕ на труп. Допуснатото от подсъдимия нарушение на
правилата за движение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат, тъй като ако подсъдимият се беше движил с максимално
разрешената за пътния участък скорост от 50 км/ч, ПТП не би настъпило, а
следователно не би настъпила и смъртта на двамата пострадали - В. В. и С. М.. Обстоятелството,
че е причинена смърт на две лица обуславя от обективна страна и правната квалификация
на деянието по чл.343, ал.3, пр.3, б.“б“, пр.1 от НК, така както е повдигнато с
обвинителния акт.
Установено по несъмнен начин е и
обстоятелството, че подсъдимият Л., непосредствено след деянието е успял да
окаже помощ на част от пострадалите, а именно на св. Н.М., която заедно със св.
В. И. е извадил от колата и поставил на земята пред нея и на пострадалата С. М.
/която все още е давала признаци на живот/, за изваждането на която е взел
участие в повдигане на колата, с цел освобождаване на левите врати на колата.
Безспорно е, че тези му действия са били насочени именно за оказване помощ на
пострадалите, което прави приложима разпоредбата на чл. 343а, ал.1, б.“г“,
пр.1, НК, уреждаща смекчената наказателна отговорност при оказана помощ на
пострадалите лица. Обстоятелството, че подсъдимият не е могъл да окаже помощ на
пострадалия В. /който е бил починал/ не изключва приложението на тази
разпоредба, тъй като съгласно трайната съдебна практика, когато пострадалите са повече от едно
лице, е достатъчно деецът да е оказал помощ поне на едно от тях.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия Л. по непредпазливост, при форма на вина
небрежност по смисъла на чл.11, ал.3 от НК – същият не е предвиждал и не е
желаел настъпването на общественоопасните последици –
смъртта на В. и М., но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Като дългогодишен
водач на товарен автомобил, с богат професионален и житейски опит, Л. е могъл
да предвиди, че при движение с превишена скорост, особено при приближаване на
кръстовище, съществува опасност от настъпване на произшествие, при което могат
да загинат хора. Подсъдимият е имал съзнанието, че управлява с превишена
скорост товарния камион, че участъка е с интензивно движение, че близо до
границата на неговата лента за движение, преминал стоп-линията стои водач на
лек автомобил който всеки момент може да навлезе в лентата му, което е
изисквало от него да управлява със законосъобразна скорост от 50 км/час и при
необходимост да спре, а не с избраната от него скорост от 61 км/ч, която в
крайна сметка е допринесла за ПТП.
Следва да бъде
отчетено и виновното поведение на пострадалия водач В. В. за причиненото ПТП, а
оттам и за крайния вредоносен резултат. По делото е безспорно установено, а
това е залегнало и в самия обвинителен акт, че пострадалия водач на лекия
автомобил „Опел Корса”, е навлязъл внезапно в кръстовището по път Е-79, с което грубо е
нарушил правилата за движение, а именно - чл.50, ал.1 от ЗДвП, като не се е съобразил със знак Б2 „Стоп!
Това несъмнено е допринесло и то в значителна степен за ПТП и за крайния
вредоносен резултат.
Неоснователен е
доводът на защитата, че в случая подсъдимия няма никаква вина за ПТП, тъй като
не е нарушил никакви правила за движение, вменени му със ЗДвП и ППЗДвП. Действително, същият се е движел с управлявания от
него товарен автомобил – композиция по главен път и е имал предимството да
премине по този път преди пострадалия В., който е излизал от второстепенен път.
Установените по делото факти обаче несъмнено сочат, че подсъдимият Л. е карал с
превишена скорост за съответния участък
от 61 км/ч, при определена такава с пътен знак В26 от 50 км. час. Установено е също така, че това му нарушение е
в причинна връзка с ПТП, тъй като ако беше управлявал със законно допустимата
скорост от 50 км/час същият щеше да спре т.а. преди мястото на удара, респ. да
предотврати ПТП. Допускайки това нарушение на правилата за движение,
подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара с лекия
автомобил, управляван от пострадалия В.. Действително, последният също е
допуснал нарушение на правилата за движение и в конкретност на чл. 50, ал.1 от ЗДвП, като внезапно е потеглил от мястото на което е бил спрял /след
Стоп-линията и на 2,5метра от границата с лентата за движение на т.а./ и е
навлязъл в лентата за движение на товарния автомобил, управляван от подсъдимия Т.Л.. Това нарушение на
пострадалия обаче, което е в значителна степен по-грубо от допуснатото от
подсъдимия по никакъв начин не изключва виновното поведение и на подсъдимия.
Твърдението, че
знака, който е бил поставен има действие до първото кръстовище според
защитата, принципно е основателен до толкова, доколкото може да се говори за
различни кръстовища – чл. 50 ал.1 ППЗДвП. В
конкретният случай обаче, видно както от скицата към протокола за оглед, така и
от скицата приложена към петорната експертиза кръстовището е едно Т-образно – с
един вход и един изход. ПТП е станало именно на изхода на това кръстовище,
следователно действието на знака не е
било преустановено и максимално допустимата скорост не е била 90 км/час, както
твърди адв. Д.. Безспорно е, че ограничаващият скоростта знак е поставен да обслужи както разстоянието
до кръстовището, така и най-вече цялото кръстовище, с оглед възможността от
него да излезе друго превозно средство.
Неоснователно се
явява и другото възражение на защитата на подсъдимия, че пострадалия В. е
навлязъл в лентата за движение на подсъдимия, когато последния се е намирал на
21м от мястото на удара, при което дори да се е движил с 50км/час, същият не е
имал възможност да спре. Това щеше да е основателно, ако пострадалия В. беше
станал опасност именно в момента на навлизането си в лентата за движение на
подсъдимия. В конкретният случай обаче пострадалият е станал опасност преди
това - когато е потеглил от позицията, на която се е намирал в покой, а именно
на 2,5 от началото на лентата за движение на подсъдимия. Именно тогава
подсъдимият е реагирал с аварийно спиране, а не в момента на навлизане вече в
неговата лента.
При изложените
по-горе съображения, съдът с присъдата си призна подсъдимия Т.И.Л. за виновен в
извършено престъпление по транспорта по чл.
343а, ал.1, б.”г”, пр.1, вр.чл.343, ал.3, пр.3,
б.“б“, пр.1 от НК, по който текст му наложи наказание, като на основание чл.304
от НПК го оправда по първоначалното обвинение по чл. 343, ал.3, пр.3, б.“б“,
пр.1 от НК, както и в това, да е управлявал със скорост от 77 км/час.
При определяне размера на наказанието лишаване от
свобода, което съдът наложи на подсъдимия Т.Л., взе предвид от една страна
смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни, трудовата му заетост, изразеното искрено съжаление за
последиците от катастрофата, изключително високия принос на пострадалия В. за
вредоносния резултат, както и тежкото му семейно състояние, а като
отегчаващо–факта, че от катастрофата е пострадало още едно лице-св.Н.М., на
което е причинена несъставомерна лека телесна повреда
с разстройство на здравето. Отчитайки горните обстоятелства, съдът прие, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК - при превес на смекчаващите вината обстоятелства, на две години лишаване от
свобода. Не са налице основания за определяне на наказанието в хипотезата на
чл.55 от НК при многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, тъй като
по делото не се установиха такива. За изпълнение на целите по чл.36 от НК,
както на личната, така и на генералната превенция на закона, съдът прие, че не
следва да бъде постановено ефективно изтърпяване на определеното наказание
лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи
изпълнението му за срок от три години от влизане на присъдата в сила. От една
страна – налице са предпоставките на чл. 66, ал.1 НК, а от друга - целите на
чл.36 от НК – както личната, така и генералната превенция на закона са
постижими и с условно наказание, без необходимост подсъдимият да бъде изолиран
от обществото в пенитенциарно заведение, което се извежда от данните за неговата
личност.
На основание чл.343г от НК, съдът наложи
на подсъдимия и наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК, като го лиши от право да
управлява МПС за срок от две години от влизане на присъдата в сила.
Определеният размер на това наказание е мотивиран от цялостното поведение на
дееца, характера и тежестта на допуснатото нарушение на ЗДвП и е съобразен с
константната съдебна практика и с разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, че при
съвместното им налагане, лишаването от права по чл.37, ал.1, т.7 от НК не може
да бъде по-малко по размер от лишаването от свобода, нито да го надминава с
повече от три години. Предлаганият от държавното и частното обвинение размер на
наказанията лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява МПС е
неоправдано висок и не държи сметка за изброените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства, както и за данните, свързани с личността на
подсъдимия като цяло.
Съдът постанови вещественото доказателство – лек
автомобил „Опел Корса“ с рег.№ С *** НХ, който се намира на
съхранение в РУ-МВР Мездра, да бъде върнат на собственика му - Агенция за
социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Мездра.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия направените по делото
разноски, от които сумата от 837,54 лева, разноски от досъдебната фаза, която
следва да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР гр.Враца, а
сумата от 8739,53 лева, разноски в съдебната фаза /както по нох
дело № 151/17год., така и по настоящето дело/, която следва да заплати в полза
на съдебната власт, по сметка на ВрОС.
Съдът осъди подсъдимия Т.И.Л. да заплати
на частния обвинител Н.В.И. сторените от него разноски по делото в двете му
фази в размер на 1600 лева - възнаграждение за повереник.
При
горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: