№ 13911
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110157241 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК
С искова молба вх. № 400/21.05.2021г., с молба-уточнение от 01.06.2021г. и
10.05.2022 г., ЕТ „Г. Г. – АИС“ предявява срещу Б.А.Н. осъдителен иск с правно основание
чл. 72 от ЗС за заплащане на сумата 6908,79 лева за главница, представляваща стойност на
подобрения, направени в периода от 2003-2012 г. в поземлен имот и намиращата се в него
производствена сграда (бивша туристическа спалня), с площ 160 кв.м, посочени в искова
молба, за положена външна бетонова настилка, покривни елементи, подмяна на входна
врата, поставяне настилка от теракот в коридор и три помещения, поставяне настилка от
ламинат в едно помещение, облицовка стени с гипсокартон, облицовка таван с гипсокартон.
Ищецът твърди, че упражнявал фактическа власт върху поземлен имот №
65365.32.198 по КК и КР гр. С. б. и построените в него сгради, на основание договор от
18.09.1996 г. за закупуване на предприятие „А.“ ООД. С влязло в сила решение на ВКС по
гр. дело №4751/2015 г. ответникът Б.А.Н. е признат за собственик на поземления имот и на
производствена сграда -бивша туристическа спалня.Ищецът предал владението върху
поземления имот, с ключ от входна врата на имота на 09.07.2017 г., но отказал да предаде
ключ за сградите, тъй като за периода на ползване подобрил терена и обектите в него, и
поискал тяхното заплащане. Сочи, че извършените подобрения са на стойност 6908,79 лв. и
подробно изброява в табличен вид в искова молба, но сборът им е друга сума. Счита, че с
тази сума се е увеличила пазарната стойност на имота, без стойността на столовата, и
претендира като добросъвестен владелец. Туристическата спалня предал на ответника с
протокол за въвод във владение от 19.11.2019 г. Пояснява с молбата от 10.05.2022 г., че
външната бетонова настилка е направена, за да се отводни сградата, тъй като около нея
имало пръст, която при дъжд ставала на кал и влагата прониквала в стаите на сградата.
Извършената подмяна на покривните елементи от „О.“ се наложила, тъй като по време на
буря (силен вятър и пороен дъжд) част от покривните елементи от „азбест“ са отнесени от
вятъра и натрошени, а помещенията били наводнени; и било необходимо укрепване и
подмяна на част от дървената конструкция на покрива и покриване с елементи от „О.“.
Входната врата е сменена с дървена, защото била от картон и от дъждовете и влагата била
напълно повредена. По отношение на поставените настилки от теракота и ламинат заявява,
1
че настилките в помещенията били от балатум, който съдържал влакна от „азбест“. В
течение на времето след всеки дъжд те се овлажнявали и миризмата на „мухъл“ била
непоносима непрекъснато. Мухълът и азбестът са причина балатумът, който бил и износен
да бъде заменен с теракот и ламинат. Облицовките от гипсокартон по стените са направени,
тъй като голяма част от азбестовите панели били с големи пукнатини вследствие
атмосферни условия и додаването на почвата под сградата. За укрепване на сградата отвън
пукнатините са запълнени с теракот, а отвътре е поставена облицовка от гипсокартон на
помещенията. Таваните са изпълнени от „картон“ и облепени с пластмасови декоративни
елементи, след като по време на бурята всички са повредени от дъжда. Стаите били
невъзможни за работа в тях, като в там се съхранявали архиви, чертежи и технологична
документация.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Навежда възражение за изтекла
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. Счита, че вземането на ищеца е станало изискуемо, а
давността е започнала да тече от датата на предявяване на иска по чл. 108 от ЗС на БАН-
16.01.2013 г. по гр. дело №73/2013 г. по описа на РС-Дупница. Оспорва твърдението, че
ищецът е упражнявал фактическа власт върху бивша туристическа спалня или т.нар.
производствено-административна сграда, вкл. на годно правно основание, което да го
направи собственик. Поддържа, че този обект не е бил предмет на договора за продажба на
„А.“ ООД, поради което ищецът е държател, а не владелец. Твърдените подобрения са
извършени без съгласие на БАН, като собственик. Счита, че ремонтните дейности – подмяна
на входна врата, поставена настилка теракот и ламинат, облицовка на стени и тавани от
гипсокартон, вкл. поставяне на декоративни елементи, са луксозни разноски и не подлежат
на възстановяване от собственика. Поддържа, че голяма част от облицовките са свалени,
поради което стойността им не подлежи на възстановяване.
По реда на чл. 211 от ГПК Б.А.Н. предявява срещу ЕТ „Г. Г. – АИС“ насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 22025,99 лева
за главница, представляваща обезщетение за ползване на чужд имот без основание- 124 кв. м
от туристическа спалня (производствената сграда) за периода 27.05.2016-19.11.2019 г .
Твърди, че на 27.05.2016 г.е влязло в законна сила Решение №36 на ВКС по гр. дело №
4751/2015 г. (приложено и от ищеца по главния иск), съгласно което се съдът признава за
установено по отношение ЕТ „Г. Г. – АИС“, че БАН е собственик на 1/ поземлен имот с
идентификатор 65365.32.198, стар пл. № 032198, с площ от 1227 кв. м., при граници на ПИ:
от две страни улица, ПИ 65365.32.132, ПИ 65365.32.185, заедно с изградената в него
производствена сграда /бивша туристическа спалня/ със застроена площ 160 кв.м; 2/
1476/1772 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 65365.32.185, стар пл. № 032185, целия с
площ от 1761 кв.м., при граници на ПИ: ПИ 65365.32.198, улица, ПИ 65365.32.132, ПИ
65365.32.128 и улица; 3/ 310/1263 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 65365.32.132,
стар пл. № 032132, целия с площ от 1259 кв.м., при граници: ПИ 65365.32.185, ПИ
65365.32.198, улица, ПИ 65365.32.128, ПИ 65365.32.127; 4/ бунгало № 1 с площ от 36 кв.м.,
попадащо в имот с идентификатор 65365.32.185 и бунгало № 2, със застроена площ от 39
кв.м., попадащо в имоти с идентификатори 65365.32.185 и 65365.32.132, всички по
кадастрална карта на гр. С. б., находящи се в местността „Турски гробища“ - гр. С. б.. ЕТ „Г.
Г. - АИС“, на основание чл. 108 от ЗС, и осъден да предаде на БАН владението върху
първите три гореописани недвижими имота. На 09.06.2017 г. Г. Я. Г., в лично качество и в
качеството си на представляващ ЕТ „Г. Г. -АИС“, е предал на БАН държането на ПИ с
идентификатор 65365.32.198 с площ 1227 кв. м., ведно с 36 кв. м. складово помещение,
представляващо част от изградената в поземления имот производствена сграда /бивша
туристическа спалня/, цялата със застроена площ от 160 кв. м. С протокол за въвод във
владение от 19.11.2019 г., Г. Я. Г., в лично качество и в качеството си на представляващ ЕТ
„Г. Г. АИС“, предал част от производствена сграда /бивша туристическа спалня/
представляваща 124 кв. За разликата до цялата застроена площ на сграда/бивша
туристическа спалня/ от 160 кв. м. фактическата власт е предадена на БАН на датата, на
която е изготвен протокола за въвод във владение - 19.11.2019 г.
2
Ответникът по насрещния иск оспорва претенцията по основание и размер, като след
подробен анализ на изброените документи счита, че разполага с правно основание, по
силата на което да ползва обекта.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а от писмените доказателства се установява, че с Решение
№36/27.05.2016 г. по гр. дело № 4751/2015 г., ВКС признава за установено по отношение на
ЕТ „Г. Г. – АИС“, че Б.А.Н. е собственик на 1/ поземлен имот с идентификатор 65365.32.
198 , стар пл.№ 032198, с площ 1227 кв.м., при граници: от две страни улица, ПИ
65365.32.132, ПИ 65365.32.185, заедно с изградената в него производствена сграда /бивша
туристическа спалня/ със застроена площ 160 кв.м.; 2/ 1476/1772 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 65635.32. 185 , стар пл.№ 032185, целия с площ от 1761 кв.м. при граници:
ПИ 65365.32.198, улица, ПИ 65365.32.132, ПИ 65365.32.128 и улица; 3/ 310/1263 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 65635.32. 132 , стар пл. № 032132, целия с площ 1259 кв.м.,
при граници: ПИ 65365.32.185; ПИ 65365.32.198, улица, ПИ 65365.32.128, ПИ 65365.32.127;
4/ бунгало № 1 с площ 36 кв.м., попадащо в имот с идентификатор 65635.32.185 и бунгало №
2 със застроена площ 39 кв.м., попадащо в имоти с идентификатори 65635.32.185 и
65635.32.132, всички по кадастралната карта на гр. С. б., находящи се в местността „Турски
гробища“; осъжда ЕТ „Г. Г. – АИС“, на основание чл. 108 ЗС, да предаде на Б.А.Н.
владението върху първите три гореописани недвижими имоти.
Не се спори, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху поземлен имот №
65365.32.198 по КК и КР гр. С. б., ведно с построените в него сгради, на основание договор
от 18.09.1996 г. за закупуване на предприятие „А.“ ООД. Писмените доказателства по
делото обаче са в насока, че след придобиване на търговското предприятие „А.” той е бил
наясно, че не разполага с право на собственост върху земята и е правил постъпки за
придобиването й, което изключва осъществяването на фактическа власт при условията на
владение по смисъла на чл. 68,ал.1 от ЗС. Бившата туристическа спалня и бунгалата са
отдавани под наем от БАН на трети лица, което също сочи на липса на владение от страна
на ответника. Това се потвърждава и от предмета на договора за продажба – т. 9, че земята и
административната сграда/производствено помещение /съответстваща на бившата
туристическата спалня/ не са включени в имуществото на фирмата. Туристическата спалня,
в която се претендира извършване на процесните подобрения на вещта, не е внасяна в
имуществото на образуваната фирма, собствеността на БАН върху нея е запазена и не е
могла да бъде прехвърлена на ищеца при извършената продажба на предприятието. Към
момента на завеждане на иска по чл. 108 от ЗС, вкл. в периода 2003-2004г. БАН е отдавала
под наем трите сгради на трети лица.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че през исковия период ищецът не
притежава качеството владелец, а държател на бившата туристическа спалня. Съгласно
разпоредбите на чл.114 ал.1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, от който вземането е
станало изискуемо. При хипотезите на неоснователно обогатяване, когато е налице
разместване на имуществени блага без правно основание, което включва и хипотезата на
спестени средства за сметка на имуществото на друго лице, и не е уговорен срок за
изпълнение, изискуемостта на вземането настъпва от момента на възникването му, а
отношенията между подобрителя на чужд имот и собственика, ако не се уреждат при
условията на чл.72 ЗС или чл.74 ал.2 във вр. с чл.72 ЗС, следва да се разгледат на плоскостта
на правилата на неоснователното обогатяване. Държателят на недвижим имот, който е
извършил подобрения в него, не може да се ползва от разпоредбите на чл. 71 и 72 ЗС.
Неговите отношения със собственика за добивите, получени от имота, и извършените
подобрения се уреждат в съответствие с договора между тях, а при липса на договор -
съобразно правилото на чл. 93 ЗС за добивите и правилата за водене на чужда работа без
пълномощие и неоснователно обогатяване - за подобренията. Началният момент на
погасителната давност при вземания за извършени от държател в чужд имот подобрения,
3
започва да тече от момента на извършването им. За тях не са приложими разпоредбите на
чл.72 ЗС или чл.74 ал.2 във вр. с чл.72 ЗС (вж. Тълкувателно решение № 85/02.12.1968 Г.,
ОСГК на ВС). При това положение към датата на предявява на осъдителния иск – 21.05.2021
г. спорното материално право от една страна не е възникнало по смисъла на чл. 72 от ЗС, а
от друга - по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е погасено поради изтекла петгодишна погасителна
давност, считано от посочения период на тяхното извършване (вж. т. 7 от Постановление №
1/ 28.05.1979 г. Пленум на ВС). Освен това, с предявяване на ревандикационния иск за
връщане на имота е прекъснато евентуалното владение на ищеца, от който момент –
16.01.2013 г., е станало и изискуемо паричното вземане за извършени подобрения, в който
случай отново е покрито с приложимия петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД (вж.
Решение № 229/2.06.2011 г. по гр.д. № 524/2010 г., ВКС, І г.о.).
Предвид гореизложеното съдът счита за основателно противопоставеното от
ответника БАН възражение за изтекла погасителна давност, а като правна последица от това
предявения главен осъдителен иск на ЕТ „Г. Г. – АИС“ подлежи на отхвърляне.
По иска на Б.А.Н. с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е необходимо ищецът да
установи, че е собственик на описания имот през периода от 27.05.2016г. до 19.11.2019 г.;
ответникът е упражнявал фактическа власт върху него и размера на ползата, от която е
лишен.
Не се спори, гласните и писмените доказателства изясняват, че считано от 27.05.2016
г., когато влиза в законна сила Решение №36/27.05.2016 г. по гр. дело № 4751/2015 г. на
ВКС, Б.А.Н. има право да получи фактическата власт върху вещта, съответно ЕТ „Г. Г. –
АИС“ е длъжен да предаде владението върху 124 кв. м от бившата туристическа спалня.
Ответникът не спори, че на 09.06.2017 г. е отказал да предаде ключ за производствената
сграда и сторил едва на 19.11.2019 г., съобразно протокол от 19.11.2019 г., подписан от
двете страни по спора. Съдът не споделя възражението на ответника, че релевантната
начална дата, от която дължи връщане на вещта е 05.06.2017 г., когато е получил покана за
доброволно изпълнение на решението на съда от БАН, защото съдебното решение подлежи
на изпълнение с влизането му в законна сила, а с оглед установителното му действие между
страните, считано от 27.05.2016 г. всяко ползване на 124 кв. м от бившата туристическа
спалня, със или без покана от собственика, е лишено от основание, доколкото не се
установява друго. Претенцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД на БАН се явява основателна, тъй като
през исковия период като собственик на вещта е обеднял, защото е възпрепятстван (лишен)
да си служи с нея, да реализира полза от упражняване правото на ползване на имота, тоест
възможния граждански плод, който би получил, тъй като ответникът е ползвал имота без
правно основание (при липса на договорна връзка между страните). Дължимото за това
обезщетение се съизмерява с пазарния наем на вещта. В тази връзка по делото е допусната
основна и повторна съдебна оценителна експертиза за изясняване стойността на средния
пазарен наем. Съдът кредитира заключение на повторна експертиза, което изяснява по-
пълно и обосновано формирането на наемната цена за периода 27.05.2016-19.11.2019 г. за
сумата 10029,58 лева, в който размер искът за неоснователно обогатяване на БАН следва да
се уважи, а в останалата част като недоказан - отхвърли.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответника Б.А.Н. има
право на съдебни разноски за отхвърления срещу него иск за сумата 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, представляващ минималния размер по чл. 25 от НЗПП,
определен от съда на основание чл. 78, ал. 8, във вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 1 НЗПП; а на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от насрещен иск - сумата
742,70 лева за платени държавна такса, възнаграждения на вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение,последното в минималния размер по чл. 25 от НЗПП, определен от съда на
основание чл. 78, ал. 8, във вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 1 НЗПП, или общо съдебни разноски –
сумата 842,70 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „Г. Г. – АИС“, с ЕИК:................., със седалище и адрес
на управление: (адрес), срещу Б.А.Н., с Булстат:..................., със седалище и адрес на
управление: (адрес), иск по чл. 72 от ЗС за заплащане на сумата 6908,79 лева за главница,
представляваща стойност на подобрения, направени в периода 2003-2012 г. в поземлен имот
№ 65365.32.198 по КК и КР гр. С. б. и намиращата се в него производствена сграда -бивша
туристическа спалня, с площ 160 кв.м, за положена външна бетонова настилка, подмяна на
покривни елементи от „О.“, подмяна на входна врата, поставяне настилка от теракот в
коридор и три помещения, поставяне настилка от ламинат в едно помещение, облицовка
стени и таван с гипсокартон.
ОСЪЖДА ЕТ „Г. Г. – АИС“, с ЕИК:................., със седалище и адрес на управление:
(адрес), да заплати на Б.А.Н., с Булстат:..................., със седалище и адрес на управление:
(адрес), на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, сумата 10029,58 лева за главница, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на 124 кв. м от производствена сграда-бивша
туристическа спалня, находяща се в поземлен имот № 65365.32.198 по КК и КР гр. С. б., за
периода от 27.05.2016 г. до 19.11.2019 г., като иска над уважения размер от 10029,58 лева до
пълния предявен размер от 22025,99 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЕТ „Г. Г. – АИС“, с ЕИК:................., със седалище и адрес на управление:
(адрес), да заплати на Б.А.Н., с Булстат:..................., със седалище и адрес на управление:
(адрес), на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, сумата 842,70 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5