Мотиви по НОХД № 1944 по
описа на ПОС, за 2016г.
Окръжна прокуратура гр. Пловдив
Окръжна прокуратура гр. ПловдивО
е внесла в Пловдивски окръжен съд обвинителен акт против С.С.Т. за извършено
престъпление по чл.343,ал.4, вр. ал.З, б.“б“, вр.ал. 1,6.в”, вр.чл.342 ал.1 от НК,
за това че на 14.07.2015 г. около 12,10 часа
на главен път гр. Карлово — гр. Пловдив в землището на с. Долна махала, обл.
Пловдив при управление на моторно превозно средство — товарен автомобил марка
„Мерцедес Спринтер“, собственост на „С.А.“ ЕООД гр. Пловдив е нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно:
-Чл.5 ал.1 т.1 от
Закона за движение по пътищата — всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди.
-Чл.20 ал.1 от Закона
за движение по пътищата - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, като е навлязъл в лентата на
насрещно движение и предизвикал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил марка
„Мерцедес“, собственост и управляван от Р.В.С., ЕГН: ********* и по
непредпазливост причинил смъртта на А. Х. Ф.,*** /починал на 09.10.2015 г./ и
средна телесна повреда на Р.В.С., ЕГН: ********** ***, изразяваща се в счупване на капачката на дясна колянна става, причинило трайно
затрудняване на движението на десния долен крайник.
Съдебното разглеждане на делото бе проведено при
условията на чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на допуснато
съкратено съдебно следствие подсъдимият призна фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласи да
не се събират доказателства за тези факти.
По реда на чл. 372, ал. 4 от НПК съдът прие, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и с определение от 12.10.2016 г. обяви, че ще ползва
това самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив поддържа повдигнатото обвинение. Счита го за
доказано от самопризнанието на подсъдимия Т. и от събраните на досъдебното
производство доказателства. Акцентира върху реда, по който се е развило
производството и предлага при условията на чл.
58а, ал. 1 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което да се изтърпи
ефективно, при първоначален общ режим, като към него бъде прибавена
кумулативната санкция лишаване от правоуправление.
Защитата не оспорва, че
обвинението е доказано по несъмнен начин. Подробно и задълбочено се анализират
смекчаващите отговорността обстоятелства, както и дали следва наказанието
лишаване от свобода да се изтърпи реално или следва да се отложи на основание
чл.66 от НК с подходящ изпитателен срок, в каквато насока е заключителната реч
на адв. С. Излагат се мотиви в този аспект и се призовава съдът да ги вземе
предвид.
Подсъдимият поддържа тезата на адвоката си
и предоставя на съда да определи наказанието му за стореното.
Поверениците на частните обвинители Р.С., Х.Ф.
и Х.Ф. – адв. Б. и адв. Д. излагат
доводи, че фактическата обстановка е доказана и е такава, както е изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Адв. Б. – повереник на Р.С. счита, че е
налице баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства – от една
страна чисто съдебно минало на подсъдимия, но и налични други нарушения на ЗДвП
за Т., поради което и на тази основа следва да се определи и наложи наказанието
му. Повереникът приема, че адекватно в казуса ще е наказание лишаване от
свобода в размер на 5 години, което на основание чл. 58 а от НК да се намали с
една трета. Категорично се застъпва становището, че изтърпяването му трябва да
е ефективно, както и че кумулативното наказание лишаване от право да се
управлява МПС на основание чл. 49 ал.2 от НК да се завиши с три години. Частният
обвинител С. се присъединява към изложеното от адвоката си.
Адв. Д. – повереник на частните обвинители Ф., намира,
че е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства – в тази насока
цитира нарушенията на Т. по ЗДВП, като моли да му се определи и наложи
наказание в размер на 7 години и 6 месеца лишаване от свобода.
Х.Ф. и Х.Ф. заявяват, че не са в състояние да изразят
мнението си.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият С.С.Т. е
роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със средно
образование, работи като шофьор-пласьор в „С.А.“ гр.Пловдив, женен, неосъждан,
ЕГН **********.
На 14.07.2015 г. л.а.
марка „Мерцедес Ц 200“ с per. № ***, управляван от св.Р.В.С., се движел по път II - 64 в посока
от гр. Пловдив към гр. Карлово (юг - север) в източната пътна лента (полагащата
му се), а по същото време т.а. марка „Мерцедес Спринтер“ с per. № ***, управляван от подс.С.С.Т., се движел в посока
от гр. Карлово към гр. Пловдив в западната пътна лента.
Между с. Долна махала
и с. Горна махала, движейки се в полагащата му се пътна лента, водачът на л.а.
„Мерцедес Ц1 200“ забелязал, че пред него в насрещната лента се движи т.а.
„Мерцедес Спринтер“ с per. № ***. Непосредствено преди разминаването, товарният автомобил променил
траекторията си на движение, като започнал да навлиза в насрещната пътна лента.
Водачът на лекия автомобил предприел екстрено, аварийно спиране, като си
останал в полагащата му се пътна лента, а водачът на товарния автомобил не
коригирал неправилното навлизане с прибиране в полагащата му се пътна лента,
нито предприел спиране, а продължил движението си към лекия
автомобил, поради което последвал удар. Ударът на л.а. марка
„Мерцедес Ц 200“ и т.а. „Мерцедес Спринтер“ настъпил на платното за движение в
източната пътна лента - полагаща се пътна лента за движение на л.а. марка
„Мерцедес Ц 200“ на около 9-9,5 метра южно и на около 10-11 метра източно от
ориентира.
След удара лек
автомобил марка „Мерцедес Ц 200“ се завъртял по часовниковата стрелка в обратна
посока на движение, като останал в същата пътна лента, където е отразен в
протокола за оглед. Товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер“ продължил
посоката си на движение, като навлязъл в източния банкет с левите си колела,
след което преминал в крайпътната канавка с двете леви колела, а десните
останали на банкета и останали на място. Вследствие на
пътнотранспортното произшествие, возещият се на предна дясна седалка в л.а.
„Мерцедес“ А. Х. Ф. е бил в много тежко състояние и пръв е бил закаран в
болницата, където, въпреки проведеното лечение е починал на 09.10.2015г.
Извършените съдебно медицински експертизи установяват
причинените увреждания на А. Ф. и причината за смъртта му, а именно:
Възпаление на мозъка и обвивките му с размекчаване на
мозъка /възпалението е доказано и микроскопски/, възпаление на белия дроб
/доказано и микроскопски/ с излив в двете гръдни половини, възпаление на
бъбреците /доказано и микроскопски/, възпаление на черния дроб и на сърцето
/доказано и микроскопски/, състояние след оперативно отваряне на черепната
кухина с извършване на дрениране на същата, състояние след дрениране на
гръдната кухина и извършена трахеостома /разрез на трахеята/, състояние след
оперативно отваряне на коремната кухина /след отстраняване на слезка и жлъчен
мехур/ и дрениране на същата, счупвания на ребра 1 - во до 3-то вляво в процес
на заздравяване, счупване на гръдната кост в процес на заздравяване, счупване
на дясната раменна кост, счупвания на дясната лакътна и лъчеви кости, счупване
на 1-ва дланова кост в процес на заздравяване, счупване на двете бедрени кости
в процес на заздравяване с кръвонасядане и кръвопропиване на тъканите около
счупвания, счупване на лява капачка в процес на заздравяване, състояние след
фиксиране на въпросните счупвания на кости /дясна раменна кост, десни лъчева и
лакътна кости, двете бедрени кости/, оперативни белези и рани по тялото,
разкъсно - контузна рана в областта на левия долен крайник, охлузване в
областта на десния долен крайник.
От медицинските документи се установява, че на А. Ф. са му
били причинени освен установените при аутопсията травматични уреждания, също
така и контузия на мозъка с оток на мозъка и контузия на главата,
постравматичен хигром, наличие на гнойно образувание под твърдата мозъчна
обвивка, контузия на гръдния кош и белите дробове, наличие на кръв и въздух в
лява гръдна половина, наличие на кръв в дясна гръдна половина, контузия на корема,
разкъсване на слезката, възпаление на жлъчния мехур, кръвонасядане на голямото
було на червата.
Причината за смъртта на А. Ф. е - съчетана тежка черепно -
мозъчна и гръдна травма, която е съпроводена с продължително пролежаване на
пострадалия и налагането на апаратна вентилация. В резултат на това
пострадалият е развил като усложнение възпаления на вътрешните органи /сепсис/,
представящо се с възпаление на мозъка и обвивките му, на белите дробове,
бъбреците, сърцето и черния дроб. Те от своя страна са довели до развитие на
една полиорганна недостатъчност. Въпросните възпаление на вътрешните органи са
често срещано усложнение при пациенти с дълго пролежаване в лечебно заведение,
свързано с лечението на травматични увреждания /както е и при самия Ф., при
когото е налице една множествена травма, в резултат на пътно - транспортно
произшествие/.
Установените травматични увреждания по тялото на Ф. са
причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или
от неговото тангенциално действие и добре отговарят да са получени при ПТП, в
което А. Ф. е участвал в него като пътник, вътре в купето на автомобил.
В резултата на произшествието е пострадал и водачът на
л.а.“Мерцедес“ - св.Р.С., на който е причинено:
Счупване на капачката на дясната колянна става е причинило
трайно затрудняване на движението на долния десен крайник за повече от един
месец, т.е. била е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Описаните травматични увреждания са причинени по механизма
на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и добре отговарят по начин
и време да са възникнали в купето на лекия автомобил към момента станалото ПТП.
По
делото е била назначена и изготвена
автотехническа експертиза, която установява механизма на произшествието. Съгласно същата,
причината за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е навлизането - безпричинно - от страна на водача на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ –
подс. Т. – в лентата за насрещно движение.
Ударът на л.а. марка „Мерцедес Ц 200“ и т.а. „Мерцедес
Спринтер“ е настъпил на платното за движение в източната пътна лента - полагаща
се пътна лента за движение на л.а. марка „Мерцедес Ц 200“ на около 9-9,5 метра
южно и на около 10-11 метра източно от ориентира, възприет от вещите лица.
Скоростите на движение на автомобилите преди удара са били както следва – за
л.а. „Мерцедес Ц 200“ – 14.92 км/ч., а за т.а. „Мерцедес Спринтер“ – 78.93
км/ч. В случая водачът на лекия автомобил „Мерцедес Ц 200“ не е имал техническа
възможност да предотврати пътно – транспортното произшествие с аварийно
спиране, а водачът на товарния автомобил . „Мерцедес Спринтер“ е имал
техническа възможност да предотврати удара, като не навлиза в лентата за
насрещно движение.
Приетата за
несъмнена фактическа обстановка съдът изведе от самопризнанието на подсъдимия
по чл.
371, т. 2 от НПК и от подкрепящите го по съдържание и насоченост показания
на свидетелите Д. Ш., Н. Д., Р.С., Х.Ф., протокол за ХЕ – л. 19 от досъдебно
производство, съдебно – медицинска експертиза – л. 25 – 41, епикриза – л.
42, автотехническа експертиза – л. 47 –
65, съдебно – медицинска експертиза – л. 66 -71, съдебно – медицинска
експертиза – л. 72 – 78, справка за нарушител – л. 104 – 108, справка съдимост
– л. 123, характеристична справка, медицинска документация, касаеща А. Ф. – том
2 от досъдебното производство, удостоверение за наследници.
След произнасяне на
определението по чл.
372, ал. 4 НПК, с което е изразил становище по съответствие на
самопризнанието на подсъдимия с доказателствата и доказателствените средства от
досъдебното производство, съдът не следва да извършва доказателствен анализ на
материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Това следва от
същностната характеристика на съкратеното следствие и допустимото при него
изключение на принципите за непосредственост и устност. Тъй като съдът по този
начин вече е решил въпроса за липсата на съмнение относно годността,
надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства,
той прие за установени и залегналите в обвинителния акт констатации за фактите
и ги постави в основата на своите изводи, без да ги обсъжда заедно и поотделно,
както би сторил в случай че делото се разглежда по общия ред.
Доказателственият анализ във връзка с част от описаната фактология
по делото в случая е улеснен от обстоятелството, че събраните доказателствени материали, са непротиворечиви и
взаимно допълващи се. Това е така, тъй като съдът напълно кредитира
показанията на посочените по-горе свидетели,
които се подкрепят изцяло от останалите писмени доказателства и които са
напълно безпристрастни, непротиворечиви и последователни, както и събрани по
при условията и реда, предвиден в НПК. За своите изводи съдът напълно се довери
на експертните заключения, необорени от страните.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Подсъдимият С.С.Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“, вр.
ал. 1 6.в” вр.чл.342 ал.1 от НК.
От обективна страна на 14.07.2015 г., около 12.10
часа на главен път гр. Карлово — гр. Пловдив в
землището на с. Долна махала, обл. Пловдив при управление на моторно превозно
средство — товарен автомобил марка „Мерцедес Спринтер“, подсъдимият е нарушил правилата
за движение по пътищата - чл.20 ал.1 от Закона за движение по пътищата и е
причинил смъртта на А. Х. Ф. - починал на 09.10.2015 г. и средна телесна
повреда на Р.В.С. - изразяваща се в счупване на капачката
на дясна колянна става, причинило трайно затрудняване на движението на десния
долен крайник
От възприетата
фактология по несъмнен начин се установява, че подсъдимият Т. е нарушил
разпоредбата на чл. 20
ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“, като е навлязъл в лентата на насрещно движение и
предизвикал ПТП с насрещно движещия се лек автомобил марка „Мерцедес“.
Именно това нарушение е част от причинно
следствения процес, довел до смъртта на А. Ф. и до причиняване на средна телесна
повреда на Р.С., т.к. основната причина за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка е именно липсата на постоянен контрол над превозното
средство от страна на водача – подсъдим Т. и безпричинното му навлизане в
насрещната лента за движение. За да
направи този извод от правна страна, съдът взе предвид константната практика,
съгласно която нарушение
по чл.
20, ал. 1 ЗДП - отсъствие на постоянно упражняван контрол върху автомобила,
е налице при случаите на изгубване контрола върху управлението поради заспиване
на водача, отклоняване на вниманието му, разсейване и др. Действията на водача
се изразяват в едно недопустимо бездействие, поради различни външни или
вътрешни фактори. Именно такъв е и настоящия казус, поради което и съдът призна
Т. за виновен по тази правна квалификация.
От обективна страна е
осъществен квалифицирания състав на престъплението по чл.
343, ал. 4 от НК, защото в следствие на произшествието е причинена смъртта
на едно лице – А. Ф. и е настъпила
средна телесна повреда за друго – Р.С..
Настъпилата смърт
на Ф. и телесно увреждане на С. се
явяват пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП, за което съдът даде
пълна вяра на подробните медицински заключения.
Съдът
оправда подсъдимия по повдигнатото му обвинение да е нарушил правилата за
движение по чл.5 ал.1, т.1 от
ЗДВП. Тази норма е обща по характер за всички водачи на МПС, а в
конкретния случай подсъдимият е нарушил конкретна норма, за чието нарушаване
носи отговорност, като се изключва приложението на общите норми на ЗДвП,
каквато е и трайната практика на ВКС, например решение
от 20.06.2007 г. на ВКС по н. д. № 315/2007 г., III н. о. Ето защо подс. Т.
следваше да се признае за невинен в това с горното деяние да е нарушил и
правилата за движение и по чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП, поради което и на
основание чл. 304 от НПК бе оправдан частично в този смисъл по първоначалното
му обвинение.
От
субективна страна деянието е извършено непредпазливо, при форма на вината
небрежност по см. на чл. 11, ал. 3 НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици от деянието си и не е желаел настъпването им.
Бидейки водач на МПС е бил длъжен и е могъл да предвиди, че като не контролира
непрекъснато ППС, което управлява съществува опасност от настъпване на ПТП, при
което могат да пострадат хора.
Подсъдимият е знаел за нормативните изисквания на
посочените текстове от Закона за движението по пътищата, но ги е пренебрегнал,
вследствие на което е възникнала описаната ситуация и е причинена смъртта на
едно лице и средна телесна повреда на друго.
По вида и размера на наложените наказания:
За да
определи адекватното наказание за извършеното от Т. престъпление, съдът
съобрази на първо място предвиденото за извършеното от него престъпление
наказание, а именно - лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години.
Освен това беше отчетена и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК,
която задължава съда при провеждането на съдебното следствие по реда на чл.
371, т. 2 от НПК да наложи наказание при условията на чл. 58а от НК.
На следващо място съдът
следваше внимателно да отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, още повече, че по тълкуването на същите възникнаха съществени
противоречия между страните. Според съдебният състав
смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства са:
чистото му съдебно минало и изразеното искрено съжаление за
стореното, трудовата му ангажираност, фактът,
че е семеен и полага грижи за четиричленно семейство.
Признанието
му в настоящия казус не следва да бъде ценено като такова, съгласно
задължителните указания на ВКС, дадени с ТР № 1/06.04.2009 г. по т.д. 1/2008 г.
на ОСНК.
Отегчаващи
обстоятелства за съдът са: установените други нарушения по ЗДВП на подсъдимия.
Същите обаче по тежест не следва да се надценяват – в каквато насока по
същество пледират поверениците на частните обвинители, с оглед на факта, че не
са много на брой и че последното такова е от 2012г., от когато до настъпване на
процесното ПТП няма други нарушения констатирани за водача Т..
При детайлна преценка, на наложените по
отношение на подсъдимия Т. административни санкции за допуснати нарушения на правилата за движение, с оглед
осмисляне на тяхното значение, броят им – шест, според съда не го очертават
като недисциплиниран водач, отнасящ се пренебрежително към установените
изисквания за безопасност на движението. Санкционирането на подсъдимия по
административен ред действително представлява отегчаващо обстоятелство и като
такова се отчита и в настоящия случай. Неговото значение за отговора на въпроса
дали да натежи над констатираните смекчаващи обстоятелства и относно извода
дали за поправянето и превъзпитанието на дееца е необходимо ефективно
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода обаче се преценява не
само формално - единствено с оглед броя на нарушенията, а следствие на анализ
на давността, естеството, сериозността на нарушенията, степента на обществената
им опасност и др.
Общият брой на включените в справката на
сектор ПП - ОДМВР Пловдив административни наказания е формиран в рамките на
значителен период от около четиринадесет години, считано от 16.02.1999 г. до
2012г. През последните три години, непосредствено предхождащи пътното
произшествие - 2015 г., подсъдимият Т. не е бил санкциониран.
Санкциите, наложени му от административните
органи са за сравнително нетежки нарушения, а именно – неизползване на
обезопасителен колан, водене на разговор по мобилен телефон и такива по чл. 6
от ЗДвП. Изложеното обуславя извод, че макар формално не малко – шест на брой,
допуснатите от подсъдимия Т. административни нарушения
на правилата за движение по относителна тежест и значение не могат да обосноват
извод за съществената му опасност като участник в движението и да аргументират
отказ от приложението на института на условното осъждане или пък да се вземат
като особено тежко отегчаващо отговорността обстоятелство.
И
така -
съдът
намери, че наличните смекчаващи обстоятелства не са многобройни, като никое от
тях не е изключително. Предвиденото в закона най-леко наказание не е
несъразмерно тежко. Ето защо, при преценката извършена по реда на чл. 58а, ал.
4 НК, съдът прие, че не са налице предпоставките на чл. 55 НК и наказанието на
подсъдимия следва да се определи по реда на чл. 58а, ал. 1 НК.
При
това положение, с оглед отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съдът
прецени, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради
което и не сподели възраженията на поверениците на частните обвинители в
насока, че е налице баланс, респективно превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства. Самите те не посочиха конкретни такива – освен обсъдените по
горе нарушения по ЗДвП на Т., поради което и при прецизен анализ на всички
факти по делото – съдът не уважи изложените доводи.
Въз
основа на горното, съдът определи на подс. Т. наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода. На осн. чл. 58а, ал. 1 от НК се редуцира така
определеното наказание с една трета, в резултат на което с присъдата се наложи
на подс. Т. наказание ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Като прецени, че за постигане целите на
наказанието не се налага подс. Т. да изтърпи ефективно наложеното му наказание
лишаване от свобода, съдът на осн. чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението му с
изпитателен срок от ПЕТ години. За това свое решение, противно на предложеното
от страна на прокурора и частното обвинение за реално наказание лишаване от
свобода, съдебният състав взе предвид обсъдените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства, които безспорно сочат, че индивидуалната превенция може да бъде
постигната и без изолиране на подсъдимия Т. от обществото, а що се отнася до
генералната такава, тя се реализира не само и не толкова с високи по размер
наказания, а преди всичко със своевременното и адекватно санкциониране на
извършителите на престъпления.
По възраженията на страните, във връзка с
ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - при преценката си за
начина на изтърпяване на наложеното наказание съдът, както вече посочи,
претегли внимателно всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Тежкият общественоопасен резултат - смъртта на Ф. и телесна повреда за С. - на
самостоятелно основание не е достатъчен, за да се изключи безусловно
възможността за приложение на чл.
66, ал. 1 от НК. В цитираната разпоредба изчерпателно са посочени
предпоставките за условното осъждане. Когато лицето не е осъждано на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер и наложеното наказание лишаване от
свобода е за срок до три години, съдът отлага изпълнението му всякога, когато
доказателствата по делото сочат, че за постигане на целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително ефективно да изтърпи
наказанието.
Наличните смекчаващи обстоятелства, техният
брой, относителна тежест и значение, чувствително преобладават над обективно
наличното само едно на брой отегчаващо обстоятелство (наложените по
административен ред предходни санкции за нарушения
на ЗДвП), като обуславят извод относно
възможността за успешно постигане на целите по чл. 36 НК
с приложение на института на условното осъждане по отношение на извършителя.
Принудителното изолиране на подсъдимия от обществото и семейството му не е
необходимо и обществено оправдано, като с нищо не би допринесло за поправянето
му. С определянето на максимален изпитателен срок от пет години ще бъде
постигнат необходимият баланс между поправянето и превъзпитанието на осъдения и
общопревантивната функция на наказанието.
Мотивиран от изложените съображения и на
основание чл.
66, ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяване на наложеното наказание.
На
основание чл. 343г от НК съдът лиши подс. Т. от право да управлява МПС за срок
от ПЕТ години. Това наказание, на осн. чл. 58а, ал. 5 НК, не подлежи на
редуциране. Определеният от съда размер на кумулативното наказание
"лишаване от право" съдът прецени за справедлив с оглед на това, че посредством
допълнителното наказание по чл.343г от НК ще се постигнат в максимална степен
целите на индивидуалната и генералната превенция. С лишаването на подсъдимия от
право да управлява МПС за един сравнително по-дълъг период от време у същия
няма да остане чувство за безнаказаност.
С оглед
изхода на делото, съдът осъди подсъдимия да заплати на частния обвинител по
делото Р.В.С. сумата от 1100 лв., представляваща направени от същия разноски за
повереник по делото, на частния обвинител по делото Х.П.Ф., сумата от 800 лв.,
представляваща направени от същата разноски за повереник по делото и на частния
обвинител по делото Х.А.Ф. сумата от 800
лв., представляваща направени от същия разноски за повереник по делото. На основание
чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия
да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Пловдив направените разноски на
досъдебното производство в размер на 512.48 лв.
Причини
за извършване на престъплението - неспазване на правилата за движение по пътищата.
Мотивиран
от горните съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
С оглед изхода н аделото, съдът