Решение по дело №676/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 657
Дата: 25 октомври 2018 г. (в сила от 22 ноември 2018 г.)
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20182330100676
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                               Р Е Ш Е Н И Е

№657/25.10.2018г.                                      25.10.2018 година                            град Ямбол

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                            ХV - ти граждански състав

На 23.10                                                                                                    2018 година 

В публично заседание в следния състав:                                                

   

    Председател: Марина Христова.

при секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдия Христова.

гражданско дело № 676 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по  искова молба на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД против Ф.Х.А. *** , с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. ***г. на ЯРС, а именно – 74,68 лв.- главница, представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга, както и осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 158, 28 лв., представляваща начислена договорна неустойка.

В исковата молба се посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д., срещу която е депозирано възражение в срок от страна на ответницата, което поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск. Посочва се, че в последствие се установило, че  от общата претенция сумата от 74, 68 лв. представлявала незаплатена услуга, а останалата част от 158, 28 лв. – начислена неустойка , което и пораждало правния интерес на ищеца да предяви осъдителен иск за тази сума.Между страните съществувал валиден договор за предоставяне на мобилни услуги , сключен на 19.08.2015 год., по силата на който на ответницата бил предоставен мобилен номер и съответна програма *** 8,99 лв. Въз основа на посочения договор ответницата  ползвала предоставяни от дружеството услуги под клиентски номер на абонат ***. За потребени от абоната услуги за периода 01.08.2015 – 31.12.2015 г. ищецът издал общо три фактури, като след извършена корекция останал незаплатен дължим баланс на стойност 74, 68 лв. Поради неизпълнението и на осн. чл. 75, вр. чл. 19 б от ОУ мобилния оператор прекратил едностранно договора, като била издадена крайна фактура за сумата от 232, 96 лв., от които 158, 28 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване. Развиват се подробни съображения за основателност на исковете.

В молба – уточнение се посочва, че неустойката била начислена съобразно договореното, а именно – дължимите абонаменти за периода на неизпълнението от 24.11.2015 год. – датата на спиране на ползване на услугите до 19.08.2017 год. – крайния срок на действие на договора.  Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

С депозирания отговор исковете се оспорват по основание и размер.Оспорват се данните по фактура от 01.09.2015 год. по подробно изложени съображения. Твърди се, че ответницата не е използвала услуги в обема, посочен във фактурата.

 В съдебно, ищецът не изпраща представител.

Ответникът се представлява от назначен особен представител, чрез когото оспорва иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. ***  год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от 232,96 лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга, 13,82 лв. – мораторна лихва, законна лихва от датата на заявлението , както и общо 205 лв. – разноски по делото. Предвид , че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК  и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Приложен е договор за мобилни услуги от 19.08.2015  год., сключен между ищеца и ответника, по силата на който операторът се е задължил да предоставя на абоната електронни съобщителни услуги при уговорен абонаментен план – *** 8,99 лв. за срок от 24 месеца , при условията на договора и ОУ- неразделна част от него. В представеното Приложение – ценова листа от 19.08.2015 год. към договора са посочени цените на услугите към избрания абонаментен план.

Приети са в цялост и ОУ на мобилния оператор.

Представени са още фактура от 01/09.2015 год. за отчетен период 19.08.2015- 31.08.2015 год. на стойност 58,80 лв. – разговори, данни/38,37 лв./ и месечни такси /10,63 лв./; фактура от 01.10.2015  год. за сумата 67,79 лв. – задължения от предходен период  и месечни такси/8,99 лв./,  фактура от 01.11.2015  год. за сумата 76,79 лв. – задължения от предходен период и  месечни такси /8,99 лв./ и фактура от 01.01.2016 год. на стойност 232, 96 лв. - , от които 158, 28 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

Във връзка с оспорванията на ответника, че услугите не са реално предоставени и относно ценообразуването по искане на ищеца е назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която след извършване на справка по делото и билинг – системата на ищеца е посочило, че по процесните фактури не са извършвани плащания.Вещото лице посочва, че справката в билинг – системата всъщност съдържа само информацията, която е на гърба на фактурите. Посочва какъв е размера на задължението, както и че стойностите съответстват на ценовата листа към договора.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявените искове  е чл. 422 от ГПК във вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК:

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК. 

В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането си по оспорената ЗИ, а именно, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, с твърдените съществени уговорки, че е изправна страна по договора, вкл. размера на претенцията си.

Съгласно чл. 79 от ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. В случая вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор за предоставяне на мобилни телефонни услуги. Валидността на договора за услуги е спорна само по отношение на договорените неустойки, не и в частта относно предоставянето на услугите и заплащането им, в която част е валиден и поражда правни последици. В процесния случай ответницата е оспорила, както предоставянето, респ. ползването на услугите, така и изобщо данните в представените по делото фактури. Безспорно е, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги.    Договорът в едно с приложенията носят подписите на двете страни и не са оспорени от ответницата. Дали на същата за претендирания период за времето от сключването им ищцовото дружество е предоставило реално договорените далекосъобщителни услуги, вярно ли  са отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите, тарифирани съгласно чл.57 и сл. от Закона за измерванията, съответно вярно ли са фактурирани същите – по време, статут – промоционален или стандартно договорен, и цена, ищецът не установи с годни доказателствени средства, т.е не направи дължимото пълно и главно доказване на твърдяните от него факти в исковата молба, оспорени своевременно от ответницата. Не може да се приеме като годно доказателство за установяване изправността на ищеца посредством предоставяне на услугите и назначената по негово искане ССЕ, т.к. видно от самата експертиза, а и от обясненията на вещото лице дадени в с.з., същата е изработена на база представените от ищеца оспорени и неподписани фактури,които по своята същност са частни диспозитивни документи и справка от билинг – системата на ищеца, като вещото лице посочва, че тази справка е доста оскъдна, т.е. отново му се предоставя единствено и само  същата информация, която е отразена в изходящите от ищеца фактури и не му се предоставят допълнителни данни, респ. достъп до вътрешността на системата.

Приложените по делото фактури/оспорени от ответницата/, на които се позовава ищеца, не са подписани от ответницата и доказателствената тежест за получените от нея далекосъобщителни услуги и начина на определяне на цената им се носи от ищеца. Неизпълнението на това задължение води до настъпване на неблагоприятни последици за ищеца. Ищецът следваше да поиска от съда да назначи  съдебно-техническа и оценителна експертиза, с помощта на които да се извърши проверка при него за броя на използваните от ответницата услуги, времето или обема им, както и за начина на определяне на тяхната цена. Последиците от недоказването на основание и размер на вземането, следва да се отнесат във вреда на ищеца. Предявеният от него установителен иск, поради това, че ищцовото дружество не доказа факта, от който произтича вземането му – предоставените на ответницата услуги, както и цената им, извън наличието на облигационна връзка между страните,  следва да се отхвърли като неоснователен.  

По отношение иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД:

     Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор и ОУ,  с които безспорно ответницата е запозната, каквато в процесния случай действително е налице. При недоказване на извършено плащане в срок, налице е виновно поведение на ответника, посочено и в Общите условия, имащо значение за едностранно прекратяване на договора от ищеца.

    На първо място   ищецът в процесния случай не е доказал възникване на твърдените от него предпоставки за начисляване на неустойка, т.к., както беше посочено по-горе в настоящите мотиви не се доказа да са предоставени и незаплатени услуги на оператора в уговорените между страните срокове, даващи правото за начисляване на неустойка.

   Същевременно съдът следи служебно за спазването на добрите нрави при претенция за заплащане на неустойка съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС. Според това решение нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.  В практиката си по чл. 290 от ГПК по приложение на тълкувателното решение ВКС приема, че клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение (лизинг, наем) е нищожна на оснчл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост (Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., т. к., І т. о.Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о.). Съдът е приел, че ако е уговорена такава неустойка, в размер на всички неплатени по договора наемни или лизингови вноски до края на срока му, наемодателят/лизингодателят по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на вещта. Настоящият случай е аналогичен- операторът ще получи имуществена облага в размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да предоставя телефонните услуги. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора (занапред). Следователно клаузата за неустойка при прекратяване на договора за периодично изпълнение (какъвто е процесният) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор с размера на договорената неустойка (таксите за оставащия период) и нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

       Поради всичко изложено до тук искът за неустойка следва да се отхвърли.

     Съгласно ТР 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В процесния случай разноски за заповедното производство в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани, предвид предявяване на частична претенция и съответно отхвърлянето й.

Предвид отхвърляне на претенцията, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК право на разноски има ответницата, но такива не са нито сторени, нито поискани.

Водим от гореизложеното, Я Р С

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТЕЛЕНОР  БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София против Ф.Х.А., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК, да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 74, 68 лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга, в едно със законната лихва от датата на заявлението – 04.12.2017 год. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТЕЛЕНОР  БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София против Ф.Х.А., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 158, 28 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 19.08.2015 год.

 

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: