Решение по дело №2424/2022 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ……………

гр. Варна, ...........................

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                              ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

С участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ и при секретаря Камелия Александрова, разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА кас. адм. нак. д. № 2424/2022 г. по описа на АдмС – Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от зам.-директора на ТД на НАП – Варна, подадена чрез гл. юриск. П.Н. , срещу Решение № 1257 от 23.09.2022 г. по АНД № 3184/2022 г. на Районен съд – Варна (РС - Варна), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 11-10382 от 19.09.2011 г., издадено от зам.-директора на ТД на НАП – Варна.

С жалбата се поддържа, че решението на районния съд е постановено в нарушение на закона. Изтъква се, че безспорно се установява извършването на процесното административно нарушение. Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд, че предвид извършването на нарушението на 13.08.2011 г., абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 81, ал. 3 НК е изтекъл към настоящия момент. Касаторът се позовава на чл. 34 и чл. 82 ЗАНН, като се настоява, че в първия случай се погасява възможността на администрацията да санкционира нарушителя, а във втория – да реализира правомощията си по изпълнение на наложеното наказание. Сочи се, че в конкретния казус наказателното постановление е връчено на 12.07.2022 г. и същото е обжалвано, респ. не е влязло в законна сила. Иска се съдът да отмени обжалваното решение на районния съд, да потвърди НП и да присъди на касатора юрисконсултско възнаграждение. С писмено становище се поддържат направените искания с жалбата.

Ответникът в касационното производство – П.Т.М., чрез процесуалния си представител – адв. И.Б., с писмен отговор по жалбата и в хода на делото, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Позовавайки се на мотивите на обжалвания съдебен акт, ответникът сочи, че това е абсолютна преклузивна давност за провеждане на наказателно преследване. Изтъква се, че в случая административнонаказателното производство не е приключило – издаденото през 2011 г. НП не е било връчено до 2022 г., поради което наказващият орган губи правото да търси наказателна отговорност. Искането е да се остави в сила въззивното решение като правилно и обосновано, като се претендира и присъждане на разноски за касационната инстанция.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата, като сочи, че нарушението е датирано от 2011 г. и към настоящия момент отговорността за извършването му, ако се приеме, че такова изобщо е извършено, е погасена по давност. Пледира се за оставяне в сила на решението на РС – Варна, като правилно и предвид липсата на основания за отмяната му.

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които са установени от въззивната инстанция от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалба от П.Т.М. срещу НП № 11-10382 от 19.09.2011 г., издадено от зам.-директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл. 335, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на П.Т.М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв., за извършено нарушение на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица. Според наказателното постановление нарушението се състои в следното: На 16.08.2011 г. в ТД на НАП – Варна, при извършена проверка по подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, се установило, че П.Т.М. декларира прекратяване на дейност като собственик на ЕООД, считано от 05.08.2011 г., а е следвало да подаде декларация в 7-дневен срок от настъпване на горепосоченото обстоятелство, т.е. до 12.08.2011 г. За нарушението е съставен акт за установяване на административното нарушение (АУАН) на 16.08.2011 г.

За да отмени НП въззивният съд, позовавайки се на чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, във вр. с чл. 11 ЗАНН, приема, че в конкретният случая, въпреки че АУАН е съставен в сроковете по чл. 34 ЗАНН, за извършеното нарушение на 13.08.2011 г. към настоящия момент е изтекла абсолютната давност за административнонаказателно преследване - 4 години и половина от извършване на нарушението, независимо от спирането и прекъсваното на давността.

Обжалваният съдебен акт е правилен. Не се установяват касационните основания по чл. 348 НПК за отмяната му.

Изводите на районния съд се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. РС - Варна е извършил правилна преценка на релевантните по делото факти, които се извеждат от всички относими доказателства (разгледани поотделно и в тяхната съвкупност), правилно ги е отнесъл към материалния закон и ръководейки се от закона е постановил правилен съдебен акт. На основание чл. 221, ал. 2 АПК съдът препраща към мотивите на въззивната инстанция.

Въззивният съд правилно приема, че в конкретния казус възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на П.Т.М. е погасена поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност.

Според Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на I и ІІ колегия на ВАС, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и доколкото в ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, във връзка с чл. 11 ЗАНН. Независимо от спирането и прекъсването на давността административно наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, който е 3 години от довършването на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления - от прекратяването им, за всички други наказания, неизброени в предходните точки, т. е. отнася се и за наказанието "глоба". С оглед на така изложеното, абсолютната давност е четири години и шест месеца и същата е изтекла много преди постановяване на обжалваното пред АдмС – Варна решение на РС – Варна.

При погасена по давност административнонаказателна отговорност на дееца е безпредметно наказателното преследване срещу него, като същото се явява и недопустимо съгласно чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК. Изтичането на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК за административнонаказателно преследване води до погасяване на възможността да се наложи административно наказание/имуществена санкция на дееца.

Въззивният съд изрично е посочил, че разпоредбата на чл. 34 ЗАНН е относима към сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, които срокове са свързани с основния принцип за бързина в административнонаказателното производство, а нормата на чл. 82 ЗАНН регламентира давностни срокове за изпълнение на наложените административни наказания, като в ЗАНН липсва уредба на давностните срокове за погасяване на административнонаказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Предвид изложеното и доколкото РС – Варна е отменил НП поради изтекла абсолютна давност по чл. 81, ал. 3 НК, не е ясно в какво се състои доводът на касатора с пояснението му, че е необходимо разграничение на сроковете по чл. 34 и по чл. 82 ЗАНН и изтъкването, че в случая НП не е влязло в сила. Обстоятелството, че не е започнала да тече т.нар. изпълнителската давност по чл. 82 ЗАНН, е без значение в случая, т.к. е отпаднала изначало възможността да се търси административнонаказателна отговорност от лицето, предвид изтичането на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК.

Въпросната изискуема декларация е подадена от наказаното лице на третия ден след изтичане на срока за подаването й, поради което става въпрос за несъществено закъснение в изпълнението на нормативното задължение и може да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Изтичането обаче на давността е самостоятелно основание, изключващо отговорността, което поглъща и възможността за отправяне на предупреждение към нарушителя.

Отчитайки последиците на изтеклата абсолютна погасителна давност, РС - Варна е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.

С оглед изхода на спора, искането на ответника по касационната жалба за осъждане на касатора да му заплати направените разходи за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 400 лева се явява основателно, предвид доказателствата за реалното плащане и следва съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК да се уважи.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

Р    Е    Ш    И    :

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1257 от 23.09.2022 г. по АНД № 3184/2022 г. на Районен съд - Варна.

            ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на П.Т.М., с ЕГН **********, сумата в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.

            Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                      2.