О
П Р Е
Д Е Л Е Н И Е № 680
град Бургас
, 11.04. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
............11.04 …..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Таня Русева-Маркова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 457 по описа
за
2019
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на А.С. и Й. *** -ответници по гр.д. № 57 /2018 год. по описа на Несебърския районен съд против решение № 228/17.12.2018 год. постановено по същото дело ,с което е уважен предявение ревандикационен съд на Р. Байчева А. за собственост на 1/3 ид.част от правото на собственост върху подпокривно пространство /тавански етаж/,състоящ се от две стаи ,мокро помещение ,антре и две тераси на площ от 50 кв.м. към съществуващата сграда с идентификатор 61056.502.381.1 по КККР на с. Равда ,ул.“Рибарска „ № 5 бл. 7 ,като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 61056.502.381. по КККР на с. Равда,със застроена площ от 100 кв.м. ,на три етажа .
Въззивниците
изразяват недоволство от решението , като
считат същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при съществени
процесуални нарушения относно доказателствената тежест и доказване на предявените искове
Сочи
се на първо място ,че решаващият съд неправилно е приел ,че въззивниците били обвързани с ъс силата на
пресъдено нещо на влезлите в сила решения по в.гр.д. № 1784/2001 г. ,тъй като
те не са били страна в това производство ,придобили са правата си върху
процесния имот през 2001 г.,преди
предявяване на исковата претенция ,не са
и правоприемници на страна в този процес.В същото време необосновано районният
съд приема ,че друго пострановено решение
нямало обвързваща страните сила –а именно решението по гр.д. № 588/2008
г. на НРС ,по което съдът вече се е произнесъл
по спорния въпрос –притежава ли ищцата 1/3 ид.част от подпокривното
пространство или не ..С решението по това дело съдът е отрекъл правата на ищцата и страни са били и въззивниците ,т.е.
решението обвързва както ищцата ,така и ответниците по настоящото дело .Затова
се счита за недопустимо преразглеждането
на същия спор относно подпокривното пространство ,което вече е променило
предназначението си с акта за узаконяване от 02.05.2001 г. На това основание се
настоява за обезсилване на решението и
прекратяване на делото .
Не
отговаряло на обективните данни и че
процесното подпокривно пространство е
обща част на сградата при сочените в исковата молба квоти ,тъй като тези квоти
са установени по отношение на лица ,които към момента на постановяване на
съдебното решение са нямали право на собственост и затова според въззивната страна решението било лишено от правен интерес и е недопустимо.Всъщност таванският етаж бил
дарен на първия ответник още през 2001
г. и вече 18 години се владее от него ,в
който смисъл се прави и възражение за придобиване по давност на таванския етаж
.Невярно било твърдението ,че ищцата е ползвала някога този тавански
етаж.,Ищцата дори няма достъп до него .
Подчертава
се ,че с узаконямането на името на ответника
А.С. подпокривното пространство е
променило предназначението си в тавански етаж ,станал индивидуална собственост
на ответника и е с жилищно
предназначение ,същият никога не е бил изграден
и не е бил обща част на сградата като подпокривно пространство
.Като тавански етаж -индивидуална собственост той е бил дарен на ответника и вече 17 години
се владее от него ,поради което претенцията на ищцата е неоснователна .Единственото
основание за приемане на исковата
претенция за основателна на НРС е представеното съдебно решение ,по което
ответниците не са страна ,въпреки че са собственици на етажа от 2001 г.
Установено е било ,че проустройството на тавана е станало през 1972 г. ,преди извършването на прехвърлителните
сделки ,като едноличен собственик на сграда е праводателя на ответника А.С.
.Прехвърляйки етажи на своите синове ,то не е прехвърлил части от таванския етаж ,защото той не е имал
качеството на обща част , а на самостоятелен обект ,ползван като такъв.
Моли
се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърли изцяло исковата претенция.Не сочат нови
доказателства и обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт .
Въззимаемият ответник по делото в писмения
си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва
въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са
допуснати визираните нарушения.Счита ,че с решението по гр.д. № 817/2004 г. на
БОС е било прието за установено ,че
ищцата – въззиваема е собственик на 37,57 % от правото на строеж върху
държавната място ,в което е построена процесната сграда ,и на 1/3 ид.част от
подпокривното пространство в тази сграда ,както и на 37,57%ид.части от общите части на сградата .От това
произтича активната легитимация на ищцата .Подчертава се ,че страни в
производството по горецитираното гр.д. /под № 106/1999 г. по описа на НРС/ са
били ищцата и праводателя на ответника А.М.С. ,който му е прехвърлил процесния
тавански етаж в хода на делото .Затова невярно е твърдението на въззивната
страна ,че не е обвързана от СПН на решението по делото ,с което са признати правата
на ищцата .Затова и с дарението от 2001 г. ответникът А.С. не е могър да
придобие собствеността на цялото таванско помещение ,доколкото с решението по
цитираното дело ищцата е призната за
собственик на 1/3 ид.част от подпокривното пространство .Що се касае до
решението по гр.д. № 577/2008 г. на НРС ,с което според въззивниците е отречено
правото на собственост на ищцата върху таванския етаж ,подчертава се ,че
предмет на делото е спорна съдебна администрация – разпределение на реалното
ползване на процесното подпокривно пространство по реда на чл. 32 ал. 2 от ЗС
,при което постановеното решение не формира сила на пресъдено нещо,макар и в
мотивите си ,които нямат задължителна сила ,съдът да изследва наличието на
съсобственост .Затова се счита за неправилно разбирането на въззивниците ,че с
настоящия иск се претендира пререшаване на спора относно собствеността
Оспорва
се възражението за придобиване по давност на въпросния тавански етаж ,като се
сочи ,че това възражение се прави за първи път с въззивната жалба и е преклудирано .
Подробно са изложени съображения относно характера на въпросното подпокривно
пространство ,с оглед и на извършените
промени на пълвоначалния проект ,като се
прави извод ,че процесния тавански етаж /узаконен с акт за узаконяване
от 02.05.2001г. / може да бъде определен
като самостоятелен обект на правото на собственост ,а дори и да се приеме че не представлява такъв ,то той безспорно се
явява обща част по предназначение и е
налице възможност за упражняване на иска по чл. 108 от ЗС за защита на правото на собственост на ищцата
по отношение на това подпокривно пространство .Налице са и останалите
предпоставки за уважаване на иска – а именно ,че ответниците отричат правото на
ищцата и владеят и ползват целия
тавански етаж,поради което правилно претенцията е била уважена изцяло .
Моли
се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски в настоящото
производство .Също не се сочат нови
доказателства .
С
оглед на горното и на осн.чл. 267 ГПК Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и го насрочва за 22.05.2019 г. от 10.00 часа ,за коята дотата да се
призоват страните
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.