№ 3613
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110134799 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. К. В., чрез адв. Н.В., срещу ФИРМА, с
която са предявени активно отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439,
ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
чрез принудително изпълнение следните суми:
- 3025 лева - главница, ведно със законната лихва от 19.10.2012г. до изплащане на
вземането, 4063,01 лева - редовна лихва за периода от 13.11.2009г. до 18.02.2012г., 662,62
лева - санкционираща лихва за периода от 13.03.2010г. до 18.10.2012г. и 527,53 лева -
разноски в съдебното производство, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от
26.10.2012 г. по ч.гр.д. 49549/2012 г. по описа на СРС, 75 състав, в полза на „Банка ДСК”
ЕАД;
- 1500 лева - главница, ведно със законната лихва от 19.10.2012г. до изплащане на
вземането, 571,49 лева - редовна лихва за периода от 30.03.2010г. до 18.10.2012г., 166,73
лева - санкционираща лихва за периода от 04.08.2010г. до 18.10.2012г. и 251,91 лева -
разноски в съдебното производство, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от
30.10.2012 г. по ч.гр.д. 49550/2012 г. по описа на СРС, 64 състав;
- 5775,21 лева - главница, ведно със законната лихва от 19.10.2012г. до изплащане на
вземането, 1006,26 лева - законна лихва за периода от 23.07.2011г. до 18.10.2012г., 386,34
лева - санкционираща лихва за периода от 16.02.2012г. до 18.10.2012г. и 500,22 лева -
разноски в съдебното производство, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от
29.11.2012 г. по ч.гр.д. 49548/2012 г. по описа на СРС, 73 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД бил издаден
изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК от 26.10.2012 г. по ч.гр.д. 49549/2012 г. по описа
на СРС, 75 състав, за следните суми: 3025 лева - главница, ведно със законната лихва от
19.10.2012г. до изплащане на вземането, 4063,01 лева - редовна лихва за периода от
13.11.2009г. до 18.02.2012г., 662,62 лева - санкционираща лихва за периода от 13.03.2010г.
1
до 18.10.2012г. и 527,53 лева - разноски в съдебното производство, вземанията по който
били придобити от ответника по силата на договор за покупко-продажба на вземания от
30.01.2013г., за което ищецът бил уведомен на 12.02.2013 г. На 19.06.2014 г. страните
сключили споразумение, по силата на което ищецът се задължил да изплати на ответника
обща сума в размер на 7991,11 лева по уговорен между тях погасителен план в срок до
20.07.2016г. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. № 2015861040057 по
описа на ЧСИ Димитър Вълков, с рег. № 861 в КЧСИ. Сочи, че с молба от 01.03.2019 г.
взискателят направил искане за прекратяване на изпълнителното производство, което било
уважено и с постановление от 19.03.2019 г. същото било прекратено, за което страните били
уведомени. Твърди, че последното предприето по делото принудително действие било от
01.04.2015 г., когато на ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение. С
постановление за прекратяване на изп. производство по силата на закона от 19.03.2019 г.
ЧСИ констатирал, че била настъпила перемпция по арг. от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй
като не били предприети никакви изпълнителни действия за срок, по-дълъг от две години. В
продължение на повече от пет години, считано от 01.04.2015 г. - датата на последно валидно
изпълнително действие, не били искани и не били извършвани последващи принудителни
действия, вследствие на което давността след като е била прекъсната на горната дата, е
продължила да тече и е изтекла на 02.04.2020 г. – арг. от чл. 110 от ЗЗД. Ищецът поддържа,
че не дължи горепосочените суми, поради изтекла в негова полза погасителна давност след
издаване на изпълнителния лист.
На следващо място, ищецът твърди, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД бил издаден и
изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК от 30.10.2012 г. по ч.гр.д. 49550/2012 г. по описа
на СРС, 64 състав, за следните суми: 1500 лева - главница, ведно със законната лихва от
19.10.2012г. до изплащане на вземането, 571,49 лева - редовна лихва за периода от
30.03.2010г. до 18.10.2012г., 166,73 лева - санкционираща лихва за периода от 04.08.2010г.
до 18.10.2012г. и 251,91 лева - разноски в съдебното производство, вземанията по който са
придобити от ответника по силата на договор за покупко-продажба на вземания от
30.01.2013г., за което ищецът бил уведомен на 12.02.2013 г. На 19.06.2014 г. страните
сключили споразумение, по силата на което ищецът се задължил да изплати на ответника
обща сума в размер на 2319,49 лева по уговорен между тях погасителен план в срок до
20.07.2017г. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д. № 2015861040056 по
описа на ЧСИ Димитър Вълков, с рег. № 861 в КЧСИ, по което било издадено
постановление за прекратяване от 19.03.2019 г. въз основа на молба от взискателя от
01.03.2019 г. Излага доводи, че след връчване на поканата за доброволно изпълнение на
длъжника на 01.04.2015 г. не били искани и извършвани изпълнителни действия по
изпълнителното дело, вследствие на което давността след като е била прекъсната на горната
дата, е продължила да тече и е изтекла на 02.04.2020 г. – арг. от чл. 110 от ЗЗД. Поддържа,
че не дължи горепосочените суми, поради изтекла в негова полза погасителна давност след
издаване на изпълнителния лист.
Ищецът твърди също, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД бил издаден и изпълнителен
лист по реда на чл.417 ГПК от 29.11.2012 г. по ч.гр.д. 49548/2012 г. по описа на СРС, 73
състав, за следните суми: 5775,21 лева - главница, ведно със законната лихва от 19.10.2012г.
до изплащане на вземането, 1006,26 лева - законна лихва за периода от 23.07.2011г. до
18.10.2012г., 386,34 лева - санкционираща лихва за периода от 16.02.2012г. до 18.10.2012г.и
500,22 лева - разноски в съдебното производство, вземанията по който били придобити от
ответника по силата на договор за покупко-продажба на вземания от 27.06.2013г., за което
ищецът бил уведомен на 06.08.2013 г. На 19.06.2014 г. страните сключили споразумение, по
силата на което ищецът се задължил да изплати на ответника обща сума в размер на 7459,51
лева по уговорен между тях погасителен план в срок до 20.07.2017г. Въз основа на
изпълнителния лист било образувано изп.д. № 2015861040054 по описа на ЧСИ Димитър
Вълков, с рег. № 861 в КЧСИ, по което било издадено постановление за прекратяване от
2
19.03.2019 г. въз основа на молба от взискателя от 01.03.2019 г. Излага доводи, че след
връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника на 01.04.2015 г. не били
искани и извършвани изпълнителни действия по изпълнителното дело, вследствие на което
давността след като е била прекъсната на горната дата, е продължила да тече и е изтекла на
02.04.2020 г. – арг. от чл. 110 от ЗЗД. Поддържа, че не дължи горепосочените суми, поради
изтекла в негова полза погасителна давност след издаване на изпълнителния лист.
Ето защо моли съда да уважи предявените искове и да признае за установено, че
ищецът не дължи на ответника посочените по – горе суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез юрк. Ш., признава предявените
искове. Поддържа, че след прекратяване на изпълнителните производства от страна на
ответника не били предприемани действия във връзка със събиране на вземанията по
процесните изпълнителни титули, тъй като вземанията били погасени по давност. Моли
съда да отхвърли искането на ищеца за присъждане на разноски в производството,
доколкото ответната страна не била дала повод за предявяване на исковата претенция, а при
условията на евентуалност – в случай че съдът приеме искането за разноски на ищеца за
основателно, да бъдат присъдени разноски в минимален размер. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва
преклудиращото действие за сочене на възражения.
В разглеждания случай ищецът основава отрицателните си установителни искове на
петгодишна погасителна давност, текла от последното валидно изпълнително действие по
всяко от образуваните изпълнителни дела, като сочи, че считано от 02.04.2017 г. делата са
били прекратени по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Т. е. претенциите са основани
на новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца
да претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемите права.
Предвид това, че са предявени от ищеца отрицателни установителни искове, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е
да докаже, че разполага с вземания в претендираните размери, които подлежат на
принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на
течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Безспорно е между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се
установява, че в полза на "БАНКА ДСК“ ЕАД били издадени изпълнителни листа срещу Д.
К. В. въз основа на заповеди за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК по следните дела и за следните суми:
- 3025 лева - главница, ведно със законната лихва от 19.10.2012г. до изплащане на
вземането, 4063,01 лева - редовна лихва за периода от 13.11.2009г. до 18.02.2012г., 662,62
лева - санкционираща лихва за периода от 13.03.2010г. до 18.10.2012г. и 527,53 лева -
разноски в съдебното производство, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от
26.10.2012 г. по ч.гр.д. 49549/2012 г. по описа на СРС, 75 състав;
- 1500 лева - главница, ведно със законната лихва от 19.10.2012г. до изплащане на
3
вземането, 571,49 лева - редовна лихва за периода от 30.03.2010г. до 18.10.2012г., 166,73
лева - санкционираща лихва за периода от 04.08.2010г. до 18.10.2012г. и 251,91 лева -
разноски в съдебното производство, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от
30.10.2012 г. по ч.гр.д. 49550/2012 г. по описа на СРС, 64 състав;
-5775,21 лева - главница, ведно със законната лихва от 19.10.2012г. до изплащане на
вземането, 1006,26 лева - законна лихва за периода от 23.07.2011г. до 18.10.2012г., 386,34
лева - санкционираща лихва за периода от 16.02.2012г. до 18.10.2012г.и 500,22 лева -
разноски в съдебното производство, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от
29.11.2012 г. по ч.гр.д. 49548/2012 г. по описа на СРС, 73 състав.
Въз основа на издадените изпълнителни листа кредиторът е подал на молби до частен
съдебен изпълнител Димитър Вълков, с рег. № 861 на КЧСИ за образуване на изпълнителни
производства, като въз основа на молбите са били образувани изпълнителни дела под №
2015861040057, № 2015861040056 и № 2015861040054.
С оглед твърденията на ответника в отговора на исковата молба, съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че:
1/ в полза на праводателя на ответника има издадени изпълнителни листа за
посочените по – горе суми;
2/ вземането по всеки от изпълнителните листове е било прехвърлено по силата на
договори за прехвърляне на вземания на ответника (като цесионер);
3/ по отношение на вземанията по изпълнителните листове е изтекъл срок по – дълъг
от 5 години, който не е бил прекъсван или спиран.
Ето защо предявените отрицателни установителни искове са основателни и следва да
бъдат уважени.
По разноските:
Всяка от страните е направила искане за присъждане на разноски, като спорът е
относно приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата е в
отклонение на общото правило, че разноските се възлагат върху страната, срещу която е
постановено решението. За нейното приложение е необходимо, освен ответникът да е
признал иска, с извънпроцесуалното си поведение да не е станал повод за образуване на
делото.
Първата предпоставка ответникът да е признал иска е налице. По отношение втората
съдът взе предвид следното:
Преценката за предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК се извършва въз основа на данните
по делото за извънсъдебното и процесуално поведение на ответника. От писмените
доказателства по делото се установява, че с молби от 01.03.2019 г. ответникът ФИРМА се е
позовал на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и изрично е поискал от ЧСИ Димитър
Вълков да прекрати образуваните срещу ищеца изпълнителни дела. Така въз основа на
подадените молби ЧСИ Димитър Вълков е прекратил изпълнителните дела с постановления
по чл. 433 ГПК от 19.03.2019 г., за което ищецът е узнал преди образуване на настоящото
дело, което признава и в исковата молба. След тази дата не се твърди, а и не се доказва
ответникът да е предприемал каквито и да било действия за събиране на вземанията по
принудителен ред.
По тези съображения и в приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК ищецът следва да понесе
направените в производството разноски от ответника за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
4
ал. 1 НЗПП.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. К. В., ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС, срещу ФИРМА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д.
К. В. не дължи поради изтекла погасителна давност на ФИРМА следните суми: 3025 лева -
главница, ведно със законната лихва от 19.10.2012г. до изплащане на вземането, 4063,01
лева - редовна лихва за периода от 13.11.2009г. до 18.02.2012г., 662,62 лева -
санкционираща лихва за периода от 13.03.2010г. до 18.10.2012г. и 527,53 лева - разноски в
съдебното производство, за които суми в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е бил издаден
изпълнителен лист от 26.10.2012 г. по ч.гр.д. 49549/2012 г. по описа на СРС, 75 състав, а
впоследствие вземането е било прехвърлено от „Банка ДСК“ ЕАД на ФИРМА с договор за
цесия.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. К. В., ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС, срещу ФИРМА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д.
К. В. не дължи поради изтекла погасителна давност на ФИРМА следните суми: 1500 лева -
главница, ведно със законната лихва от 19.10.2012г. до изплащане на вземането, 571,49 лева
- редовна лихва за периода от 30.03.2010г. до 18.10.2012г., 166,73 лева - санкционираща
лихва за периода от 04.08.2010г. до 18.10.2012г. и 251,91 лева - разноски в съдебното
производство, за които суми в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е бил издаден изпълнителен лист
от 30.10.2012 г. по ч.гр.д. 49550/2012 г. по описа на СРС, 64 състав, а впоследствие
вземането е било прехвърлено от „Банка ДСК“ ЕАД на ФИРМА с договор за цесия.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. К. В., ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС, срещу ФИРМА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д.
К. В. не дължи поради изтекла погасителна давност на ФИРМА следните суми: 5775,21
лева - главница, ведно със законната лихва от 19.10.2012г. до изплащане на вземането,
1006,26 лева - законна лихва за периода от 23.07.2011г. до 18.10.2012г., 386,34 лева -
санкционираща лихва за периода от 16.02.2012г. до 18.10.2012г. и 500,22 лева - разноски в
съдебното производство, за които суми в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е бил издаден
изпълнителен лист от 29.11.2012 г. по ч.гр.д. 49548/2012 г. по описа на СРС, 73 състав, а
впоследствие вземането е било прехвърлено от „Банка ДСК“ ЕАД на ФИРМА с договор за
цесия.
ОСЪЖДА Д. К. В., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на ФИРМА, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 2 и ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5