№ 3107
гр. София, 13.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева
и прокурора Г. П. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно
наказателно дело № 20221100201375 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 16:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Р. М. В. – редовно призован, доведен от ЗООТ
„Казичене“, се явява лично и с адв. М. О. – от АК –Кюстендил – надлежно
упълномощен защитник на осъдения, с представено по делото
пълномощно.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА – гр.София – редовно призован,
изпраща процесуален представител – Т.Г. – инспектор VII степен „Режимна
дейност“ в Затвора – гр.София, с представено по делото пълномощно.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните и наличието на
законоустановените предпоставки за даване ход на делото в днешното
съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА изискан и постъпил писмен отговор от СЦЗ, с приложена
към него справка – от 12.07.2022 г., изготвена от ИСДВР, който отговор
ПРЕДЯВИ на страните – за запознаване и становище.
1
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София Т.Г.: Представям и справка за изтърпяната част от наказанието на
осъдения.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на останалите страни така представената от
процесуалния представител на Затвора – гр. София, актуална справка относно
остатъка от неизтърпяната част от наложеното на осъденото лице наказание
„Лишаване от свобода“ – за запознаване и становище.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат.
СЪДЪТ, с оглед относимостта на постъпилия писмен отговор от СЦЗ,
ведно с приложената към него справка от ИСДВР, а така също и на
представената в днешното с.з. от процесуалния представител на Затвора – гр.
София, актуална справка касателно изтърпяната и неизтърпяна част от
наложеното по отношение на осъденият Р. М. В. наказание „Лишаване от
свобода“ – към предмета на делото, тъй като тези документи биха могли да
допринесат за неговото правилно и обективно решаване, СЧИТА, че същите
следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по воденото
производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото постъпилия писмен
отговор от Затвора – гр. София, вх.№ 46163/20.07.2022 г., ведно с приложена
към него справка от ИСДВР при ЗООТ „Казичене“ – от 12.07.2022 г., както и
представената в днешното с.з. актуална справка от Затвора – гр. София –
рег.№ 111 от 13.09.2022 г., касателно изтърпяната и неизтърпяна част от
наложеното по отношение на осъдения Р. М. В. наказание „Лишаване от
свобода“.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени
доказателства.
След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови
доказателства, нямат доказателствени искания, както и, че делото е изяснено
от фактическа страна, СЪДЪТ
2
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата е основателна и следва да бъде
уважена. Осъденият е постъпил в СЦЗ на 02.03.2016 г., за изтърпяване на
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 11 години и 7 месеца,
определено му по НОХД № 38/2016 г. по описа на РС–Златоград, за
престъпление по чл.115 НК и по чл.270 НК. От справката от СЦЗ е видно, че
към 13.09.2022 г. лицето е изтърпяло фактически наказание в размер на 6
години, 6 месеца и 18 дни, с остатък за изтърпяване в размер на 2 години, 11
месеца и 11 дни, т.е. изтърпял е повече от ½ от наложеното му наказание и в
този смисъл е налице първата предпоставка за УПО.
Налице е и втората предпоставка – от изготвения доклад е видно, че В. е
награждаван 13 пъти и не е наказван. Първоначалният режим на изтърпяване
е заменен с „общ“, като считано от 28.04.2021 г. му е определен „лек“ режим.
От 21.01.2020 г., В. изтърпява наказанието си на територията на ЗООТ
„Казичене“. Оценката на риск е била 25 точки, към момента е 17 точки, т.е.
счита се, че той е преодолян. От справката от 21.06.2022 г. е видно, че към
момента в поведението на осъдения не се отчитат проблемни зони; рискът от
вреди е към среден размер и вследствие проведената корекционна работа с В.,
се забелязват положителни промени в поведението му. Установява се, че
същият е полагал труд в затвора, с доказано честно отношение към труда,
готов е за интегриране в обществото. От приложената оценка за актуалното
психично състояние на осъдения е видно, че няма скала, която да отчита
проблематика в клинична крайност, като заключението на експерта е, че към
момента на изследването стойностите на криминогенен риск не са завишени.
Моля при постановяване на решението си, Съдът да се базира на
експертното мнение и на докладите от затворническата администрация, и да
уважите молбата на осъдения, като му определите мярка за пробационен
надзор за времето на изпитателния срок.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София Т.Г.: Началникът на СЦЗ изразява положително становище за
УПО на осъдения, тъй като счита, от една страна, че са налице и двете
предпоставки за УПО, от друга страна – превъзпитателният процес е налице,
с оглед това, че от 2016 г. осъденият полага непрекъснато труд, което е едно
от основните изисквания за поправяне и превъзпитание на осъдено лице;
рискът от рецидив е занижен до 17 точки; рискът за обществото остава
среден, предвид характера на престъплението, но не и непосредствен;
пенитенциарната система е прогресивно изпълнена докрай и всички цели на
наказанието са постигнати.
За остатъка от присъдата, моля да определите пробационна мярка.
3
Адв.О.: Смятам, че са налице всички изисквания на закона за
постановяване на УПО. В. е изтърпял много повече от половината от
наложеното му наказание и от доказателствата по делото може да се направи
извод, че е налице и втората предпоставка, тъй като В. е дал достатъчно
доказателства, че се е поправил. Напълно са покрити критериите по чл.439а
НК. С лишения от свобода е провеждана системна и целенасочена
възпитателна дейност; ежегодно е атестиран; изготвяни са текущи доклади,
доклади за смяна на режима, прекатегоризиран е в ЗООТ. Още с
постъпването му в Затвора е изготвен първоначален доклад; планирано е и
изпълнението на присъдата, като са отчетени две дефицитни зони; отчетен е
нисък риск от рецидив. Още с първоначалния доклад е отчетено, че В. приема
отговорността за извършеното, разбира мотивите и изразява съжаление,
осъзнава вредите и е дадена добра прогноза за неговото ресоциализиране.
През 2017 г. рискът от рецидив е редуциран на 20 точки, проблемна зона е
останала „Умение за мислене“. Социалните работници отчитат
положителното поведение на В. и постепенно заличаване на проблемните
зони. Лишеният от свобода изначало се чувства отговорен за извършеното;
мотивиран е за промяна и законосъобразен начин на живот; няма криминални
нагласи, с интелектуално ниво по-високо от типичното за общността. През
целия си престой в Затвора има безупречно поведение, няма нарушения,
награждаван е многократно, притежава професионални умения. През цялото
време е упражнявал трудова дейност, навсякъде се е справял отлично,
участвал е в културно-масови и спортни прояви в ЗООТ.
Като изтърпяващ наказанието си на „лек“ режим, ползва ежемесечно
полагаем домашен отпуск, което е една добра атестационна мярка за неговото
поведение. Може да се заключи, че прогресивната система при изпълнение на
присъдата е приложена изцяло, изпълнен е планът на присъдата и няма
проблемни зони, които да определят планиране на корекционна работа с В..
От последното изследване на същия се констатира, че не се наблюдават
качествени и количествени разстройства на волята, поддържа адекватен
самоконтрол на поведение, упорит и целенасочен. Изследването посочва
много ниски нива на криминогенните нужди, личностните качества на В. не
предопределят криминално поведение, същият не е заплаха за трета страна,
притежава стабилен ресурс за пълноценна ресоциализация. Има висше
образование, професионална квалификация, изградени трудови навици,
собствено жилище, подкрепа от близките.
Поради изложеното, моля за постановите определение за УПО по
отношение на подзащитния ми.
Личното ми мнение, имайки предвид данните за личността на осъдения
е, че не е необходимо да се налага пробационна мярка, тъй като той е на
прилична възраст; досегашното поведение е достатъчно добре
характеризирано и гарантира едно бъдещо поведение в условията на свобода.
ОСЪДЕНИЯТ Р. М. В. /в своя защита/: Поддържам становището на
моя защитник. Имам семейство, синът ми е в залата в момента, искам да се
4
грижа за него и да съм полезен.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения Р. М. В.:
Моля да бъде уважена молбата ми за УПО.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание, за да постанови определението си.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите на страните,
изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените
материали по делото, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2, вр. ал.1 НПК, вр. чл.70, ал.1
НК.
Образувано е по повод депозирана молба от осъдения Р. М. В., чрез
упълномощения от него защитник – адв. М. О. – от АК –Кюстендил, с правно
основание чл.70, ал.1 и сл. от НК, за постановяване на условно предсрочно
освобождаване /УПО/ по отношение на конкретното осъдено лице, от
изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от
свобода“, в размер на 11 години и 7 месеца.
В днешното съдебно заседание, всички страни изразяват тъждествени
становища за уважаване на така депозираната молба, предвид наличието и на
двете законови предпоставки за УПО на осъдения Р. М. В..
В частност, прокурорът излага данни за правното положение на осъд. В.
от момента на постъпването му в пенитенциарното заведение, с оглед
изтърпяваната повече от ½ част от наложеното му наказание, както и изцяло
положителни данни за конкретното осъдено лице в насока доказателства за
неговото трайно поправяне. Акцентира в тази връзка, че осъд. В. е
награждаван 13 пъти и никога не е наказван, като първоначално определеният
му „Строг“ режим за изтърпяване на наказанието, е заменен с „Общ“, а
впоследствие и с „Лек“ режим. Сочи данни и за редукция на оценката на риск
от рецидив на осъдения, от първоначално определената в размер на 25 точки,
на актуалните към момента 17 точки, с оглед на което приема, че този риск е
изцяло преодолян. Посочва, че въз основа на приложените по делото от
затворническата администрация доказателства, следва да се приеме, че в
поведението на осъдения не се отчитат проблемни зони, като се забелязват
изцяло положителни промени в това поведение. Акцентира, че В. е полагал
труд в Затвора и е с доказано честно отношение към труда, преценявайки в
тази връзка, че осъдения трайно се е поправил и е готов за пълно интегриране
в обществото. Излага данни и относно положителна оценка на психолога при
Затвора – гр. София относно психично – емоционалното състояние на В.,
поради което и на основание изложените съображения, пледира да бъде
уважена молбата на осъдения за УПО, като бъде определена мярка за
пробационен надзор спрямо конкретния осъден, за времето на изпитателния
срок.
5
Идентично на изложеното от прокурора, процесуалния представител на
СЦЗ изразява положително становище за УПО на осъдения В., като излага
наличието на законовите основания, с оглед постигнатия при осъденото лице
превъзпитателният процес, конкретизирайки в тази насока непрекъснато
полагания от В. труд; занижения риск от рецидив – към актуалните 17 точки,
и посочвайки, че независимо от средните стойности на риск за вреди на
обществото, предвид характера на престъплението, за което В. е осъден, този
риск не и непосредствен. Заявява, че всички цели на наказанието при този
осъден са постигнати, с оглед на което пледира молбата за УПО да бъде
уважена, като спрямо В. да бъде определена пробационна мярка по време на
изпитателния срок.
Защитата излага обстойни съображения за уважаване на така
депозираната молба за УПО на осъдения В.. Счита, че са налице всички
изисквания на закона за постановяване на УПО, като конкретизира, че В. е
изтърпял много повече от половината от наложеното му наказание, а от
доказателствата по делото може да се направи извод, че е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне. Излага, че при постъпването на осъдения
в Затвора, е планирано изпълнението на присъдата, като са отчетени две
дефицитни зони, както и нисък риск от рецидив. Заявява, че въз основа на
провежданата корекционна работа с В. е отчетено, че същия приема
отговорността за извършеното, разбира мотивите и изразява съжаление;
осъзнава вредите от криминалното си поведение. Акцентира, че впоследствие
рискът от рецидив е редуциран на по-ниски точки, като социалните
работници са отчели изцяло положителното поведение на В. и постепенно
заличаване на констатираните проблемни зони при него. Излага твърдения, че
В. отначало се чувства отговорен за извършеното; мотивиран е за промяна
към законосъобразен начин на живот; няма криминални нагласи; по време на
престоя си в местата за лишаване от свобода, има безупречно поведение; няма
нарушения, а е награждаван многократно. Изтъква, че В. е упражнявал
трудова дейност почти по цялото време на пребиваването си в
пенитенциарните заведения, с които дейности се е справял отлично; участвал
е в културно-масови и спортни прояви.
Защитата изтъква, че на В. са били предоставени награди, свързани с
ежемесечно ползван полагаем домашен отпуск, което е една добра атестация
за неговото поведение, като не е нарушавал задълженията си, свързани с така
предоставените му награди. Заявява, че планът на присъдата при конкретния
осъден е изпълнен изцяло; няма проблемни зони, които да определят
планиране на корекционна работа с В., като от последното изследване на
същия се констатира, че не се наблюдават качествени и количествени
разстройства на волята; поддържа адекватен самоконтрол на поведение,
упорит и целенасочен е; няма криминогенни нагласи, а личностните качества
на В. не предопределят криминално поведение. Сочи, че осъдения притежава
стабилен ресурс за пълноценна ресоциализация, в която връзка конкретизира,
че В. е с висше образование, има професионална квалификация, изградени
трудови навици, подкрепа от близките. С оглед на изложените съображения,
защитата пледира да бъде постановено определение, с което осъдения В. да
6
бъде условно – предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание, като не се солидаризира с мнението на прокурора и
на процесуалния представител на СЗЦ, за определяне на пробационна мярка
по отношение на осъдения, предвид неговата възраст; досегашно добро
поведение и положителна характеристика.
В своя защита и в последната си дума, осъденият Р. М. В. поддържа
изложеното от защитника си. Заявява, че желае да бъде близо и да се грижи за
семейството си, в който смисъл моли молбата му за УПО да бъде уважена.
Въз основа на приложените по делото доказателства, СЪДЪТ
КОНСТАТИРА, че осъденият Р. М. В. е постъпил първоначално в Затвора в
гр.Бобов дол, а впоследствие в Затвора – гр.София, на 02.03.2016 г., като по
отношение на лицето, с начало 25.02.2016 г., е приведено в изпълнение
наложеното му наказание в размер на 11 години и 7 месеца „Лишаване от
свобода“, определено му въз основа на определение на РС–Златоград,
постановено по НОХД № 38/16 г. по описа на РС – Златоград, с което на
основание постигнато споразумение, имащо характер на влязла в сила
присъда от момента на одобряването му, В. е осъден за извършено от него
престъпление по чл.270, ал.1 НК – на 7 месеца „Лишаване от свобода“, като
по същото производство, е постановено определение, на основание чл.27, ал.1
НК, с което така наложеното наказание от 7 месеца „Лишаване от свобода“, е
присъединено изцяло към определеното на В. наказание – в размер на 11
години „Лишаване от свобода“, въз основа на присъда на ОС–Кюстендил,
постановена по НОХД № 50/11 г. по описа на ОС – Кюстендил, влязла в сила
на 24.11.2015 г., с която е бил осъден за извършено от него престъпление по
чл.115 НК, впоследствие потвърдена с решение на САС по ВНОХД № 650/14
г., което решение е било оставено в сила с друго такова № 401/24.11.2015 г. на
ВКС.
Съгласно приложените по делото материали и в частност приобщената
в днешното с.з. актуална справка от Затвора–гр.София относно изтърпяната и
неизтърпяна част от наложеното спрямо Р. М. В. наказание „Лишаване от
свобода”, СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, че към момента, от така определеното на
осъдения наказание в размер на 11 години и 7 месеца „Лишаване от свобода“,
същият е изтърпял фактически – 6 години, 6 месеца и 18 дни; от работа 2
години, 1 месец и 1 ден, или всичко – 8 години, 7 месеца и 19 дни, който срок
фактически изтърпяно наказание, съотнесен към разпоредбата на чл.70, ал.1,
т.1 НК, приложима в конкретният случай с оглед правната квалификация на
престъпленията, за които В. е осъден, следва да се приеме като относим
досежно извода за наличието на първата формална предпоставка за
постановяване на УПО, доколкото В. е изтърпял фактически много повече от
½ от определеното му наказание в размер на 11 години и 7 месеца „Лишаване
от свобода”, като остатъкът, който следва да търпи, се равнява към момента
на 2 години, 11 месеца и 11 дни.
Що се отнася до останалите предпоставки, регламентирани в закона,
във връзка с преценка дали са налице основанията за УПО на осъдения,
следва да се имат предвид обстоятелствата, визирани в нормата на чл.439а,
ал.1 НПК, а именно – тези, които сочат на положителна промяна на осъденото
7
лице, като добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Освен това, положителни данни и
доказателства за осъдения, следва да се установят и от оценката за същия по
реда на чл.155 ЗИНЗС; работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода”.
С оглед анализа на всички приобщени по делото доказателства,
СЪДЪТ намира, че производството изобилства от положителни данни на
осъдения за престоя му в пенитенциарните заведения от момента на
постъпването му там до сега. По настоящото производство, СЪДЪТ
ИЗИСКА и други доказателства, освен първоначално приложените към
досието на осъденото лице, които допълнителни доказателства, представени
от затворническата администрация, бяха приети в хода на съдебното
следствие и които отразяват допълнително актуална положителна
информация за личностното и поведенческо проявление на В. по време на
целия му престой в местата за лишаване от свобода. Въз основа на всички
приложени доказателства, СЪДЪТ НАМИРА, че са налице изискуемите по
закон такива, от които да се счете, че е налице и другата предпоставка за
УПО на конкретния осъден, предвид изведения от Съда довод за настъпил
при този осъден целян, положителен поправителен ефект, вследствие на
провежданата спрямо него корекционна работа.
Впрочем, СЪДЪТ не констатира отрицателни характеристики или
оценки от затворническата администрация касателно поведението и нагласите
на осъдения, а дадените множество такива са все в насока трайно
положителна активност на В. от началния момент на постъпването му в
пенитенциарното заведение, до сега. Както от първоначалния доклад на
ИСДВР, така и от изисканите допълнително справки и становища се
установява, че адаптацията на осъденото лице в затвора е протекла
безпроблемно; В. не е допускал нарушения на строгите правила за вътрешния
ред в местата за лишаване от свобода, както и на ЗИНЗС; при него както в
началото, така и до момента не са регистрирани враждебни или агресивни
постъпки и прояви; без явни дискриминационни нагласи е. Отчита се, че В. е
сдържан, отговорен, разбира факторите, допринесли за криминалното му
поведение; мотивиран е за положителна проява; няма противоправни нагласи;
не е криминално заразен. Изтъква се, че по време на престоя в
пенитенциарните заведения, осъденият е показал високо за общността
интелектуално ниво; социална зрялост; адаптивност; с добро целеполагане в
близък и далечен план е; с добра социална компетентност и вградимост; не се
стреми да заема по-висок статус в групата, както и няма лидерски амбиции,
но се стреми да извоюва авторитет и уважение. Изтъква се, че В. притежава
добри организаторски качества; инициативен и предприемчив е; носител е на
позитивни идеи и предложения относно живота в групата; балансира в
междуличностните отношения; избягва конфликти и открито
противопоставяне; няма констатирани агресивни нагласи и прояви.
8
С оглед дадената изцяло положителна характеристика, СЪДЪТ отчита
всъщност, че В. е бил назначаван по време на престоя му в местата за
лишаване от свобода последователно на множество трудови обекти, на които
е изпълнявал стриктно вменените му задължения, с оглед на което и са му
били предоставени множество награди – 13 на брой, с мотив – подчертана
дисциплинираност; спазване на трудовата дисциплина; съвестно и отговорно
изпълнение на поставените трудови задачи; и за изпълнение плана на
присъдата, в който е заложено оптимизиране и съхранение на социалните
контакти с близките, които обстоятелства очертават напълно позитивна
поведенческа линия на проявление и активност на осъдения в
пенитенциарните заведения. В актуалния доклад на ИДСВР се отчита, че
дори първоначално определените дефицитни зони при осъдения, към момента
са изцяло преодолени, като не се откроява проблемна област. Отчетените още
към 2016 г. дефицити в зони „Отношение към правонарушение“ и „Умения за
мислене“, свързани с констатирана тогава липса в пълна степен осъдения да
разпознава проблемите си и налична склонност да недооценява тези
проблеми, с водещо импулсивно поведение, впоследствие вследствие на
проведената работата по индивидуалния план по изпълнение на присъдата, са
дали изключително положителен резултат, като точките на риск от рецидив
от първоначално констатираните 25 т., са понижени до актуалните 17 точки,
които обосновават извод за пълна преодоляност на съответните дефицитни
зони. Констатира се, че настъпилите положителни промени при В. се
наблюдават както в зона „Нагласи и отношение към правонарушението“,
доколкото се отчита, че осъдения приема отговорността за стореното; разбира
мотивите за криминалното си поведение; съжалява за постъпката си; приема
наложеното му наказание за приемливо и има мотивация за промяна на
криминалното си поведение, като самооценката му е адекватна, така и в зона
„Умения за мислене“, доколкото се отчита, че В. притежава способност за
разпознаване на проблемите; има добро целеполагане; налице е липса на
импулсивност; тълкува социалните ситуации правилно, които обстоятелства
сочат, че в тези зони, вследствие на проведената корекцианна дейност,
дефицит при осъдения не се отчита.
От представената и приета в днешното с.з. актуална справка от ИСДВР
се изяснява, че още към 2017 г. е било изготвено препланиране на присъдата
на осъдения В., след изтичане на 1 година от изпълнение на наложеното му
наказание, в което е направен преглед на постигнатите предишни цели и
задачи, и е констатирано определено подобрение на самоконтрола, както и
подобрена готовност за поемане на отговорност към извършеното
правонарушение, и за настъпилите от него вреди. Заложени са били цели,
насочени към по-задълбочена преоценка на минало поведение; мобилизиране
и развитие на уменията за самоконтрол, последователност и целенасоченост;
обогатяване на поведенческия репертоар със социално приемливи модели на
поведение; утвърждаване на трудовите навици и недопускане на нарушение
на режимните изисквания и правила. На база методологията на оценяване
впоследствие е констатирано, че В. е демонстрирал последователност по
време на провежданото спрямо него корекционно въздействие; показал е
9
стабилно трудово поведение и дисциплина, както и мотивация за отговорно
изпълнение на възложените му задачи, поради което през 2021 г. режимът за
изпълнение на наказанието е бил заменен на „Лек“, а това е отразено в
оценката на риск от рецидив, която е на намалена до актуалните 17 точки.
Затворническата администрация изразява становище, че към момента при
осъдения В. не се открояват каквито и да е проблемни зони.
Тази утвърдително положителна линия на поведение при осъденото
лице, се подкрепя безспорно и от факта, че в един не малък период от време
по време на престоя му в пенитенциарните заведения, В. е осъществявал
трудова дейност на различни обекти – като „общ работник на норма“ в цех
„Папки и пликове“; като „общ работник в зеленчукова градина“; като „огняр
в парна централа“; впоследствие като „калкулант в служебна столова“; като
„помощник парнаджия в парна централа“ и като „парнаджия“ на щат към
ЗООТ „Казичене“, като на всички тези обекти са отчетени положителности в
насока съвестно и отговорно изпълнение от конкретния осъден на
определените му трудови задължения; спазване на трудовите изисквания и
повинности; усърдие при стриктно изпълнение на трудовите му ангажименти.
Съществени за настоящия съдебен състав доказателства в полза
основателността на подадената молба за УПО на осъдения В., се явява
актуалната експертната оценка на психичното му и емоционално състояние,
които сочат една добра личностна овладяност, адекватност и добра развита
себерефлексия, които данни безспорно характеризират осъдения като напълно
положителна личност, осъзната до степен да не извършва правонарушения в
бъдеще време. Констатира се, че В. е с адекватна позиция към дългосрочно и
краткосрочно целеполагане; уверен е в действията си занапред; при него не се
наблюдават качествени и количествени разстройства на волята; напълно
способен е да извършва съзнателно различни дейности, насочени към
осъществяването на предварително поставени цели, към които е
последователен и методичен. При В. не са констатирани отрицателни данни
от психо-диагностичното изследване, като се отчита, че осъденото лице
обръща внимание на собствените си мисли, емоции, решения и поведение;
поддържа адекватен самоконтрол на поведение в актуалната ситуация, дори и
при засягане на много лични теми; упорит и целенасочен при поставени цели
или намерение, особено ако са значими за него; способен е да контролира
първичните си желания и импулси; склонен е към известно фиксиране при
актуален проблем и има известни трудности при преработката на неуспехите,
която характеристика е по-скоро дълбоко личностна, но пък натрупващото се
напрежение, възникващо от сериозната поведенческа и нормативна рамка,
осъдения редуцира чрез високо самостуктуриране, както и чрез добро
планиране на своето време. Направеният анализ от психолога относно
криминалното поведение на осъд. В., е изцяло към 0 точки, като е отчетена
липса на криминални прояви; поведение, свидетелстващо за добро социално
интегриране; липса на проблеми в семейните отношения; интересите,
просоциалните контакти и занимания, с които В. запълва свободното си
време, са достатъчно добре използвани; социалните връзки на осъденото лице
свидетелстват за добра адаптация в социума; няма данни за употреба на
10
наркотични вещества и на алкохол; налице е негативна нагласа към
правонарушенията; не се откриват поведенчески характеристики на
антисоциално личностно разстройство.
В така изготвената експертна оценка на психичното и емоционално
състояние на осъд. В., както и във всички становища, изготвени от
длъжностните лица при затворническата администрация, се заключава, че
наличната образователна степен; трудоспособна възраст, която както вече бе
изложено по-горе е добре изявена по време на престоя му в местата за
лишаване от свобода, отчитайки в тази връзка, че В. е осъществявал
съзнателно възложените му трудови задачи на множество трудови обекти,
манифестирайки по този начин изцяло отговорно и честно отношение към
труда, изградени устойчиви трудови навици и умения; както и наличието на
постоянно жилище и подкрепа от близките; липсата на финансови проблеми
и добри взаимоотношения със социалния кръг, обосновават, че при същия са
налице изцяло положителни прогнози с оглед притежаваните от него добри
ресурси за пълноценна ресоциализация.
С оглед всички тези съображения, СЪДЪТ ПРИЕ, че е налице изцяло
утвърдителна характеристика за осъдения В., въз основа на приложените по
делото доказателствени източници, които сочат и, че корекционната работа
спрямо същия, е напълно приключила. СЪДЪТ СЧИТА, че дадените
позитивни резултати при В. са затвърдени, предвид единното мнение на
длъжностните лица при затворническата администрация, което е критерий за
неформалност на техните становища, а напротив – за тяхната категоричност и
обективност по отношение на настъпилата напълно положителна промяна при
осъдения. Множеството приобщени по делото доказателства сочат за една
трайна, последователна, устойчива и стабилна поведенческа активност по
време на престоя на В. в пенитенциарните заведения, с което осъдения е
доказал, че поправителният процес при него е приключил и молбата за УПО
се явява напълно основателна. СЪДЪТ СЧИТА, че анализирайки
приложените доказателства, не се отчитат такива, които да сочат на
колебливост в поведението на осъдения; на отрицателни нагласи у същия,
като СЪДЪТ е с убеденост в крайния си извод, че В. напълно е преодолял и
преосмислил мотивите за миналата си криминална деятелност и прогнозата
да се ресоциализира напълно пълноправно и оптимално добре към живот при
свободни условия, е изцяло позитивна.
В този смисъл, СЪДЪТ ПРИЕ, че са налице достатъчно по обем
доказателства, които водят до убеждението на Съда, че наложеното по
отношение на В. наказание е изпълнило своя поправителен, предупредителен,
възпитателен и въздействащ ефект до степен, че същият да може да се
ресоциализира в обществото като пълноправен гражданин. Целите на
наказанието, визирани в нормата на чл.36 НК, неговата генерална и
специална превенция, са напълно осъзнати от осъдения, изпълнени въз основа
на проведения спрямо него корекционен процес. Плана на присъдата е
реализиран, предвид което, СЪДЪТ СЧЕТЕ, че за В. е налице една изцяло
положителна характеристика, обуславяща мнението, че същият трайно се е
поправил, което води до извода, че молбата му за УПО следва да бъде
11
уважена.
Действително, СЪДЪТ ОТЧИТА, че към момента не е малък остатъка
от наложеното спрямо В. наказание – 2 години, 11 месеца и 11 дни, почти три
години, но същият не може да обуслови на самостоятелно основание причина
за неуважаване на депозираната молба, още повече, че СЪДЪТ прие, че
всъщност В. достатъчно добре е осмислил нуждата от това да води
правомерен начин на живот за в бъдеще, доколкото поправителния ефект от
изпълняваното спрямо него наказание, според този съдебен състав, е реално
настъпил. В този смисъл, настоящия съдебен състав прие, че доказателствата
за поправяне на осъдения В. са напълно солидни и категорични, като
осъдения разполага с отчетени добри ресурси за пълноценна ресоциализация
в свободни условия, чрез осъзнатата от него противоправност на миналата
криминална постъпка, която СЪДЪТ ОТЧИТА всъщност, че е инцидентна в
живота на В. – факт, който допълнително рефлектира върху добрата му
личностна характеристика. В този смисъл, наложеното спрямо конкретния
осъден наказание и изтърпяно до момента, е в нужната степен осмислено,
като са налице утвърдително позитивни данни и нагласи при конкретния
осъдения за спазване на обществено-приемливите и полезни норми на
поведение, и към демонстриране на бъдещ законосъобразен начин на живот.
СЪДЪТ ПРИЕ, че възрастта, трудова и социална зрялост на осъдения
сочат, че той достатъчно добре е осъзнал миналото си криминално поведение
и извел поуката за това то никога повече да не присъства в неговия живот.
Същевременно, обаче, отчитайки и приложения доклад от Инспектор
„Пробация“ при СЦЗ, СЪДЪТ СЧИТА, че предвид необходимостта от
цялостно стабилизиране положителната личностна и поведенческа
характеристика на В., следва в рамките на срок от 1 година, да бъде
постановено изпълнение на пробационна мярка „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“, която ще окаже допълнително положително
въздействие върху нагласите и бъдещия законосъответен начин на живот на
конкретния осъден. Този 1-годишен срок на изпълнение на посочената
пробационна мярка, а не искания от прокурора такъв – за целия изпитателен
срок, би въздействал достатъчно допълнително за устойчивото положително
поведение на осъдения при живот на свободни условия.
Така, като отчете всички тези съображения, утвърдителната
характеристика за цялостното положително поведение на осъдения в затвора
и доказателствата за трайното му и устойчиво поправяне, СЪДЪТ ПРИЕ, че
молбата на осъдения Р. М. В. за УПО, следва да бъде уважена, в който смисъл
и на основание чл.440, ал.1 НПК, вр.чл.70, ал.1 и ал.6 НК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения Р. М. В. –
роден на **** г. в гр.Дупница, ЕГН – **********, българин, българско
12
гражданство, разведен, осъждан, със средно образование, месторабота преди
задържането – технолог, жител и живущ в гр.Дупница, обл. Кюстендил,
ж.к.“**** – от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 11 години и 7 месеца, а именно – остатък
в размер на 2 години, 11 месеца и 11 дни.
На основание чл.70, ал.6 НК, ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер
на остатъка от наказанието, а именно – 2 години, 11 месеца и 11 дни.
На основание чл.70, ал.6, вр. чл.42а, ал.2, т.2 НК, НАЛАГА по
отношение на осъдения Р. М. В. пробационна мярка „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ – за срок от 1 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7 – дневен
срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО следва да бъде изпълнено незабавно след изтичане
срока на обжалване и/или на протестиране, освен ако подаденият протест и
жалба, не са в интерес на осъденото лице.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в
16.55 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
13