Р Е Ш Е Н И Е
№ 159
гр. Перник, 06.02.2024 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено
на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и четвърта година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е. В.** и с участието на прокурор К. Т.** от Окръжна
прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава Г. КАНД № 2 по
описа на съда за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Н.М.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника ѝ адвокат С.Г.,***,
против решение № 406 от 07.11.2023 г., постановено по АНД № 1602/2023 г. по
описа на Районен съд – П.**.
С обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 7437257,
издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР
– П.**) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),
с който на
Н.М.Н., за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл.
182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 800 лв. (осемстотин лева).
Недоволна от решението на районния съд, Н.М.Н. го обжалва, като излага
доводи за незаконосъобразността му. Сочи, същото да е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила,
в нарушение на материалния закон и в разрез с установената съдебна практика.
Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото
по същество като отмени електронния фиш, алтернативно – да върне делото на
районния съд за разглеждане от друг състав.
Касационната жалба е връчена на ответната страна, като в срока по чл. 213а,
ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание, проведено на 24.01.2024 г. касационният жалбоподател Н.М.Н.,
редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
В съдебно заседание, проведено на 24.01.2024 г. ответникът – ОД на МВР – П.**,
редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание, проведено на 24.01.2024 г. представителят на Окръжна
прокуратура – П.**, дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и предлага решението на районен
съд – Перник да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост и на основание чл. 218 от АПК обсъди доводите в жалбата и провери
служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното
решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по
чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК
настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
По същество съдът намира касационната жалба неоснователна по следните
съображения:
С електронен фиш серия К, № 7437257, издаден от ОД на МВР – П.** по реда на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на Н.М.Н., в качеството ѝ на собственик на
моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил „**“, с рег. № **, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв., за това, че на
03.05.2023 г., в 11:27 часа, в община П.**, в с. Д.**, на път ППI-1 (Е79), км 286+300, паркинг „**“, при ограничение на скоростта от 50
км/ч, валидно за населено място, собственият ѝ лек автомобил е управляван
със скорост от 82 км/ч (изчислена след приспаднат толеранс в полза на водача от
3 км/ч), с което е извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр.
с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Електронният фиш е обжалван пред Районен съд – П., който с решение № 406 от
07.11.2023 г., постановено по АНД № 1602 по описа на съда за 2023 г. го е
потвърдил.
За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав,
на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото е приел от
фактическа страна за безспорно установено, че на 03.05.2023
г., в 11:27 часа, в с. Д.**, община П.**, по път ППI-1, км 286+300, паркинг „**“,
с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и
комуникации
тип АRH САМ S1, № 120с52с – СПУКС, насочена към гр. П.**,
извършваща измерване на скоростта в стационарен режим чрез заснемане в двете
посоки, обхващаща приближаващите към СПУКС МПС и тези, които се отдалечават от
него, е регистрирано движение на МПС – лек автомобил „**“, с рег. № **. Разрешената скорост на движение в посока към
град С.*** в участъка към този момент е 50 км/ч., съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. След изтичане времето за контрол, е попълнен протокол, рег. № 1158р-3542/04.05.2023
г. (приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.) При
обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен
номер на МПС, след справка в ЦБД – КАТ – МВР, е установено че превозното
средство е собственост на Н.М.Н., въз основа на което и във вр. с разпоредбата
на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, срещу нея е издаден електронен фиш, в който след
приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача, скоростта на движение на това
МПС е 82 км/ч. Електронният фиш е връчен
на Н.Н. на 06.09.2023 г. Същата не подала декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
или възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
От правна страна, въз основа на извършената служебно цялостна проверка за
законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, след
обсъждане на възраженията на наказаното лице,
в решението е прието, че в хода на същото не са допуснати съществени
нарушения на специалната процедура по издаването на електронен фиш,
регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. По съществото на спора и касателно
приложения материален закон, решаващият първоинстанционен състав приема, че
доказателствената съвкупност, приобщена по делото е достатъчна за несъмнен
извод, че на посочените дата и място, автомобилът на Н.Н. е управляван със
скорост над разрешената, съответно законосъобразно е приложена разпоредбата на
чл. 182, ал. 4, предвиждаща налагане на административно наказание за извършено
повторно административно нарушение по чл. 182, ал. 1 от ЗДвП, с наложено
законосъобразно по вид и във фиксиран размер административно наказание „глоба“
– 800 лв., представляваща двойния размер на наказанието по чл. 182, ал. 1, т. 4
от ЗДвП, при липса на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН за
маловажност на деянието.
Решението е правилно. При извършената касационна проверка по реда на чл.
218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал.
2, предл. последно от АПК – служебно, за правилно приложение на материалния
закон, не се установи наличие на основанията за отмяна на съдебния акт по чл.
348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато
посока се прецениха доводите жалбата.
На основание чл. 220 от АПК касационният състав възприема изцяло
установената по делото фактическа обстановка, като кореспондираща изцяло с
приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и
относими към предмета на доказване по делото.
По доводите в касационната жалба:
Споделят се изцяло изводите на първоинстанционния съдебен състав за
проведено административнонаказателно производство без допуснати съществени
процесуални нарушения. Без основание са доводите на касатора, свързани със
съдържанието на ЕФ. Правилно районният съд е приел, че електронният фиш е издаден
в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и носи
лимитативно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна –
отразени са данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното ѝ
заплащане. При това положение са спазени специалните правила, установени в
нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Включително, във връзка с доводите в касационната жалба,
описанието на нарушението кореспондира с приложената норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, забраняваща на водачите на МПС от категория В, към каквато спада процесният
лек автомобил (арг. от чл. 150а, ал. 2, т. 6 във вр. с § 6, т. 12 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП), при избиране на скоростта на движение
в населено място да превишават стойност на скоростта от 50 км/ч. В тази връзка
основан в доказателствата по делото (писмо, № 11-00-287/11.10.2023 г. от
директор ОПУ – П.**) и във връзка с разпоредбите на ЗДвП – § 6, т. 49 от ДР на
ЗДвП, е и изводът на решаващия първоинстанционен състав, че в пътния участък, в
който процесното нарушение е извършено попада в рамките на населено място, като
не е било въведено различно ограничение на скоростта с пътен знак.
Неоснователни са
и доводите на касатора, свързани с годността ѝ като веществено
доказателствено средство на приложената по делото снимка № 120С52С/0024637.
Правилно същата е ценена от районния съд като годно веществено доказателство,
основано в представения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. – официален документ, съставен от длъжностно лице в
кръга на службата му, ползващ се с обвързваща доказателствена сила, съставен
съгласно изискванията на Наредбата, проверен от полицейски орган, удостоверено
с полагане на подпис и посочване имената на съответното длъжностно лице.
Доводите, мотивирали тази част на съдебния акт се възприемат изцяло от
настоящия касационен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр.
второ от АПК, се извършва препратка към мотивите на първата съдебна инстанция.
Не кореспондира
с доказателствата по делото твърдението в жалбата, свързано с неприложена
снимка на разположението на АТС, с която нарушението е установено. На л. 10 от
АНД е приложена снимка на разположението на уреда, а доказателството е обсъдено
и правилно ценено от решаващия първоинстанционен състав.
Доводите в
жалбата, свързани с липса на обсъждане в решението на неприложен по делото
анализ за определяне на местата за контрол с АТС, са ирелевантни към
предмета процесното производство –
административнонаказателно, приключило с издаване на ЕФ за нарушение на
скоростния режим, установен в ЗДвП. Като такива се преценяват и твърденията,
свързани с липсата на представени по делото доказателства, касателно утвърден
план от началника на структурното звено, осъществяващ контрол на пътното
движение – освен че се сочи ОДМВР – Благоевград, на чиято територия процесното
нарушение не е извършено, соченото доказателство е ирелевантно към обективната
и субективната страна на вмененото административно нарушение на забраната за
превишаване на разрешената скорост в населено място.
Без
основание са и твърденията, свързани с „разминаване“ на установената скорост и
превишаването на разрешената такава между „клипа от техническото средство и
фиша“, съответно с липса на посочване при описанието на нарушението на
причините за това разминаване. В ЕФ ясно е посочено, че наказуемата скорост от
82 км/ч е изчислена след отчетен толеранс в полза на водача от 3 км/ч. Така
изчислената стойност кореспондира изцяло с регистрираната от АТС стойност на
скоростта – 85 км/ч, видно от приложената по делото разпечатка от АТС.
Непосочването на свой ред на причината да се отчита толеранс не опорочава в
никаква степен съдържанието на ЕФ и предявеното с него
административнонаказателно обвинение.
По приложението на материалния закон:
Настоящата касационна инстанция напълно споделя и направените от районния
съд изводи за правилно приложен материален закон от административнонаказващия
орган при реализиране на отговорността на касатора. Безспорно установеният факт
на управление на МПС, собствено на Н.Н. към датата на нарушението, на
посоченото място и към посочения час със скорост от 82 км/ч., установена с
технически изправна АТС, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, валидна за
населено място, правилно е обосновало ангажиране на
административнонаказателната отговорност на собственика на това МПС по силата
на необорената по реда на чл. 189, ал. 5, изр. второ, предл. второ от ЗДвП
оборима презумпция, възприета с разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. второ от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1,
т. 4 от ЗДвП. С това действащият материален закон към датата на извършване на
процесното нарушение е приложен правилно, както в производството по налагане на
административното наказание, така и с постановения от Районен съд – Перник, съдебен
акт.
Споделят се мотивите на решаващия първоинстанционен състав, обосновали
извод за законосъобразно приложение на разпоредбата на чл. 182, ал. 4 във вр. с
ал. 1, т. 4 от ЗДвП, предвиждаща ангажиране на административнонаказателна
отговорност чрез налагане на по-тежко наказание за повторно нарушение на
скоростния режим, установен в ЗДвП, т.е. в случай на вече извършено нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, наказуемо на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП,
със стойности на превишение на скоростта в населено място в диапазона от 31 до
40 км/ч. Както правилно приема
решаващият съд, описанието на нарушението дава ясна информация на нарушителя,
че е наказан за повторно превишаване на разрешената скорост в населено място,
тъй като вече е наказван за същото по вид нарушение с влязъл в сила електронен
фиш серия К, № 6157708. Предвид това без основание са и доводите в жалбата,
свързани с липса на яснота относно размера на наказанието. Следва да се
отбележи, че санкционните разпоредби, предвиждащи вида и размера на наказанията
за нарушения на установения в ЗДвП скоростен режим, предвиждат фиксирани
стойности, т.е. без минимален и/или максимален размер, на наказанията глоба. В случая
нарушението е повторно породи което наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер. Поради
това и изложеното в жалбата за размера на глобата не се възприема.
Изложеното мотивира съда да приеме, че като е потвърдил процесния
електронен фиш, решаващият първоинстанционен състав е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт. При извършената проверка на обжалваното решение не
се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, а решението
е постановено в процесуално законосъобразно съдебно производство и при правилно
приложение на материалния закон. Съдебният акт ще се остави в сила.
При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Такива не
се претендират и не се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във
вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 406 от 07.11.2023 г., постановено по АНД №
1602/2023 г. по описа на Районен съд – П.**.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/