№ 218
гр. Стара Загора, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
в присъствието на прокурора М. П. Д.
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20245500500319 по описа за 2024 година
Производството е на осн. чл.267, ал.1и чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.2,
ал.1, т.1 и т.7, чл.7 и чл.8 от ЗОДОВ.
Въззивното дело е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок
по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 9368/02.04.2024г. от РП-
гр.Ст.Загора /като част от ПРБ - гр.София/ срещу негативната за нея част от
осъдителното първоинстанционно Решение № 233/11.03.2024г., постановено
по приключеното гр.д.№ 3409/2023г. по описа на РС- Ст.Загора, в която сочи,
че не е доволна от осъдителната част на това Решение, с което е била осъдена
ПРБ- София да заплати на ищеца парично обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., със законните последици. Излага
подробни фактически и правни аргументи в защита на своята теза. Счита, че в
атакуваната му част Решението на РС- Ст.Загора било неправилно и
незаконосъобразно, тъй като РС неправилно е обсъдил и възприел
доказателствата по делото, и е изложил фактически и правни изводи,
неподкрепени с доказателства по делото. Прави конкретни оплаквания,
свързани с фактическите и правните си изводи и съображения във връзка с
атакуваното от нея частично негативно Решение на първоинстанцонния РС.
Излага оплаквания и че при определяне размера на дължимото обезщетение,
РС е следвало да съобрази продължителността на воденото наказателно
1
производство, взетата мярка за неотклонение, тежестта на повдигнатото
обвинение и отражението, което е породила наказателната репресия
житейския кръг на ищеца и върху него самия. Счита, че присъдените суми на
ищеца от РС били в противоречие и с обществения критерий за справедливост
при съществуващите в страната обществено икономически условия на живот,
икономическия растеж, стандарта на живот, средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната, за което по
делото на РС се съдържали достатъчно много доказателства. Не е имала свои
нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор на въззивната жалба вх.№ 12502/30.04.2024г. от ищеца И. Д. М. от
гр.Г., ***, който сочи, че възразява против в.жалба на ПРБ чрез РП- Ст.Загора,
тъй като счита твърденията на въззивника за лишени от фактическо и правно
основание Счита, че подадената в.жалба е неоснователна и като такава моли
да се остави без уважение, тъй като счита в обжалваната му част
първоинстанционното Решение за правилно и обосновано, постановено при
стриктно спазване на съдопроизводствените правила и при извършен пълен и
задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. Счита, че
направените оплаквания в подадената въззивна жалба са неоснователни
поотделно и в тяхната съвкупност, като излага подробни съображения по
отношение на фактическата и правната страна на всяко едно от тях. Моли
въззивния съд да постанови решение, с което да отхвърлите, като
неоснователна въззивната жалба на РП- Ст.Загора и да потвърдите
обжалваното Решение на РС- Ст.Загора, като валидно, допустимо и правилно,
постановено в съответствие с материалния закон и при стриктно спазване на
съдопроизводствените правила. Претендира с оглед изхода на делото, да му се
присъдят всички направени разноски за производството пред настоящата
въззивна съдебна инстанция. Не е имал свои нови доказателствени искания
пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 и ал.3 от ГПК е постъпила
Насрещна въззивна жалба вх.№ 12504/30.04.2024г. от ищеца И. Д. М. от гр.Г.,
***, в която той прави оплакване, че в отхвърлителната му част над
присъдените 5 000 лв. до общо претендираните от него 12 000 лв. за парично
обезщетяване на причинените му неимуществени вреди атакуваното
първоинстанционно Решение било необосновано, неоснователно и
недоказано, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
доказвал пълният претендиран размер от претендираните общо 12 000 лв.
обезщетение. Излага подробни фактически и правни аргументи в тази насока.
Поради което моли настоящия въззивен съд да отмени в тази му
отхвърлителна част първоинстанционното Решение на РС и да постанови
ново, с което да уважи изцяло исковата му претенция над присъдените 5 000
2
лв. до общо претендираните 12 000 лв., ведно със законните претенции. Не е
имал свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна
инстанция. Претендира разноските си пред настоящата въззивна инстанция,
със законните последици.
В законния 1- седмичен срок по чл.263, ал.3, изр.2 от ГПК по делото не е
постъпвал писмен Отговор на Насрещната въззивна жалба от страна на
ответника РП- Ст.Загора, като представител на ПРБ- София.
Представителят на ПРБ- София пледира, че тяхната в.жалба против
осъдителната част от атакуваното първоинстанционно Решение била напълно
мотивирана, обоснована и доказана, и моли да бъде изцяло уважена, като не
отмени в тази му част обжалваното първоинстанционно Решение. А относно
насрещната въззивна жалба на ищеца счита, че в тази му атакувана част над
присъдените 5 000 лв. до общо претендираните от него 12 000 лв.
обжалваното първоинстанционно Решение било напълно обосновано,
мотивирано и доказано, поради което предлага тя на бъде оставена без
уважение, като се потвърди отхвърлителната част на атакуваното
първоинстанционно Решение, със законните последици.
Представителят на ОП- Ст.Загора счита, че въззивната жалба на РП-
Ст.Загора е изцяло мотивирана, обоснована и доказана, и следва да бъде
уважена, като се отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца против ПРБ-
София, а насрещната въззивна жалба на ищеца била напълно немотивирана,
неоснователна и недоказана, поради което следвало да бъде оставена изцяло
без уважение, със законните последици от това.
Въззивният съд, като се запозна с изложените във въззивната жалба и в
насрещната въззивна жалба оплаквания, с Отговора на в.жалба, с мотивите
относно съответните атакувани части от първоинстанционното Решение, със
събраните от РС писмени и гласни доказателства и с приложимите по казуса
материалноправни и процесуални норми, счита, че въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба са процесуално допустими, родово и местно
подсъдни на настоящия въззивен съд. Поради което ОС- Ст.Загора следва да се
произнесе по съществото на съответните въззивни оплаквания на всяка една
от страните, с които е бил надлежно сезиран.
Принципно предметът на спора се определя от посочените от ищеца
като основание на иска факти и обстоятелства, и от търсената от ищеца правна
защита, като въззивният съд е длъжен да разреши материалноправния спор
между страните по същество. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от
ЗОДОВ, Държавата отговаря чрез своите органи/в случая ПРБ- гр.София/ за
техните действия и бездействия в кръга на законовите им правомощия и
компетенции.
Относно направените във в.жалба на ПРБ- София конкретни
оплаквания- при извършената въззивна проверка ОС- Ст.Загора констатира, че
3
видно от материалите по приключеното първоинстанционно гр.дело и от
мотивите в атакуваната осъдителна част на първоинстанционното Решение,
РС обосновано и правилно е обсъдил и възприел всички писмени и гласни
доказателства по делото, изложил е фактически и правни изводи, изцяло
подкрепени със събраните по делото доказателства. Обсъдил е достатъчно
подробно единственото събрано гласно доказателство/разпита на един
свидетел пред РС/, съпоставил го е с останалите събрани от РС писмени
доказателства и е изложил обосновани и пълни мотиви защо дава пълна вяра
на показанията на изслушания свидетел. Поради което не е налице твърдяното
в жалба а противоречие между приетите от РС доказателства и направените
от него фактически и правни изводи по делото. Действително в хода на
гражданското производство е установено и доказано по несъмнен начин, че
против ищеца М. в досъдебното производство против него не е било
повдигано обвинение за престъпление, не е била вземана мярка на
процесуална принуда безспорно в хода на досъдебното производство ищецът е
имал единствено формалното процесуално качество на свидетел. Въпреки
това воденото ДП във връзка с извършения от него пътен инцидент със
служебен лек автомобил, по време на работа и във връзка със служебните му
задължения, е образувано и водено против него/като извършител/, и доказано
са се отразили като цяло негативно върху общото му психологическо,
физическо и емоционално състояние, извън отделно сочените от него
действията на Директор ОД на МВР- Ст.Загора. Безспорно отговорност на
Държавата в лицето на правозащитните й органи по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
може да бъде ангажирана за причинени вреди от обвинение/независимо дали
тое било формално повдигнато или не- както е в процесния случай/, ако
образуваното против лицето и впоследствие прекратено наказателно
производство бъде прекратено поради това, че извършеното от него
противоправно деяние не е формално престъпление по НК- т.е. дори и липсата
на формално обвинение/по смисъла на НПК/, а самото водено против ищеца
досъдебно наказателно производство се явява основната правна предпоставка
за възникване правото на обезщетение на пострадалия- ищец. В конкретния
процесен случай образуването и воденето на наказателно производство,
прекратено впоследствие на основание чл.243, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от
НПК поради това, че деянието не съставлява престъпление, формално не е и
сред останалите изчерпателно изброените хипотези на чл.2 от ЗОДОВ. Но
общата отговорност на Държавата е и за образувани наказателни
производства, по които ищецът не е формално привлечен в качеството му на
обвиняем, но които са били образувани въз основа на негови противоправни
действия/в случая административни нарушения/, довели до негативни за него
действия, преживявания и последици от неимуществен характер. Така че,
макар ПРБ да е осъществявала действията си изцяло в рамките на
4
правнорегламентираните в хода на наказателното производство правомощия, е
налице доказан вредоносен резултат на извършителя- ищец от ответната ПРБ.
Предвид което и с оглед императивната норма на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ,
че когато пострадалият/ищец/ е допринесъл за увреждането с виновното си
поведение, като допуснал административно нарушение по смисъла на чл.20 от
ЗДвП./макар и не обвинение по НК/, обезщетението му се намалява от РС
повече от 2 пъти- от исковите 12 000 лв. до реално присъдените само 5 000 лв.,
със законните последици от това. В конкретният случай обаче не е приложима
разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, понеже е налице само административно
нарушение по ЗДвП, а не престъпление от общ характер по смисъла на НК.
Разследването по наказателното производство е проведено в
сравнително разумни срокове /малко над 2 месеца/, пострадалият ищец е
ангажирал пред РС категорични и безспорни писмени и гласни доказателства
за твърдяното от него негативно отражение върху общото му здравословно,
физическо и емоционално състояние. Установена и доказана е пред първата
съдебна инстанция пряка причинно- следствена връзка между воденото срещу
ищеца наказателно производство, и посочените и твърдените от него факти и
обстоятелства, и е било доказано пред РС с гласно доказателство /показанията
на един свидетел/ как и по какъв начин той е бил дискредитиран в личен,
професионален и обществен план заради действията на ПРБ. Изслушаният
пред РС свидетелят е установил факти и обстоятелства, сочещи на промяна на
обичайното поведение на ищеца след образуването на досъдебното
производство против него и претърпените негативи от наказателното
производство, които са в пряка причинно- следствена връзка между воденото
срещу ищеца наказателно досъдебно производство и реално настъпили за него
неимуществени вреди. РС правилно е преценил и наличието на влошаване на
здравословното състояние на ищеца, за което в случая не са необходими
някакви други специални знания, налагащи назначаването на съдебни
експертизи. Действително справедливостта по смисъла на чл.52 от общи закон
/ЗЗД/ не е абстрактно понятие, а напълно реално, и процесната присъдена
сума от РС се явява напълно съобразена с конкретните факти и обстоятелства
по делото, с естеството, характера и степента на увреждане, с начина и
обстоятелствата при които е получено, с последиците, продължителността и
степента на интензитет, с възрастта, служебното, общественото и социалното
положение на пострадалия ищец и с оглед особеностите по чл.2, ал.1, т.З от
специалния закон /ЗОДОВ/, като част от доказателствата се съдържат в самото
наказателното дело на ПРБ. По направените във в.жалба на ищеца конкретни
оплаквания- видно от мотивите на тази част от атакуваното
първоинстанционно Решение, не се установи, показа и доказа твърдяната от
въззивника неправилност на направените фактически и правни изводи от РС,
тъй като в тях не се съдържат съображения за отричане на деянието, като
5
кумулативна предпоставка от фактическият състав на правонарушението.
Направената от РС правна квалификация е в пълно съответствие с посочените
в Исковата молба на ищцата и в Доклада на РС, със събраните по делото
писмени и гласни доказателства и с действително приложимите по казуса
материалноправни и процесуални норми, по които е следвало да се произнесе
ПРБ- София, в рамките, сроковете и правомощията си относно образуването и
приключването на досъдебното производство против пострадалия от това
ищец. РС е констатирал, установил и обосновал точния брой на основанията
по специалния материален закон /ЗОДОВ/ във връзка с общия закон /ЗЗД/ и се
е произнесъл достатъчно обосновано по тях, като напълно обосновано,
законосъобразно и правилно е констатирал, че в конкретния процесен случай
са били налице неоснователни наказателноправни действия от страна на
държавното обвинение. Изложените във въззивната жалба на пострадалия-
ищец конкретни оплаквания по отношение на ПРБ- София, с оглед
относимите факти и обстоятелства по окончателно приключеното досъдебно
наказателно производство против него, са обсъдени подробно, мотивирано и
законосъобразно от първоинстанционния съд, в процедурата за прекратяване
на наказателното преследване против ищцата не са констатирани и допуснати
съществени процесуални нарушения, касаещи естеството на процесните
искови претенции за главници и лихви. Поради което и в настоящото въззивно
съдебно производство чл.258- 273 от ГПК не се доказаха твърдените от
пострадалия- ищец нарушения, нито на материалните, нито на процесуалните
правни норми. Следователно напълно правилно РС е преценил, мотивирал и
постановил, че отговорността на ответната Прокуратура следва да е
резултатна /а не предполагаема такава/, поради което са налице твърдените от
ищеца фактически и правни основания на предявените обезщетителни
облигационни парични искове по специалния ред на ЗОДОВ, за главница и за
лихви, със законните последици. Самият присъден размер от уважените 5 000
лв. представлява една крайно ниска, мотивирана, законосъобразна и
обоснована парична сума за онзи период от време за процесния интервал
17.08.2019г.- 23.10.2019г. Въззивният съд констатира, че РС на базата на
установените от него факти и обстоятелства обосновано е приел, че са били
налице всички задължителни законови елементи от фактическият състав на
чл.2, ал.1, т.З на ЗОДОВ. В резултата на което е констатирал, че по отношение
на ищеца е било проведено досъдебно наказателно производство, не е било
повдигано обвинение, не е вземана мярка за процесуална принуда и
образуваното досъдебно наказателно производство е било прекратено поради
това, че деянието му не съставлява престъпление по смисъла на НК.
Неслучайно и в тази връзка е приел и че именно с оглед наличието всички
елементи от фактическият състав на чл.2, ал.1, т.З на ЗОДОВ следва да бъде
ангажирана отговорността на ПРБ за репариране на причинените на ищеца
6
неимущестгвени вреди, като справедливото обезщетение е възприето да бъде
в размер на само 5 000 лв. от общо претендираните 12 000 лв. Като в
отхвърлителната част над присъдените 5 000 лв. до общо претендираните
12 000 лв. е постъпилата в законния 2- седмичен срок въззивна жалба от
ищеца- пострадал. Видно от материалите по приложеното приключено ДП №
76/2019г. по описа на ОСО при ОП- Ст.Загора, наказателното преследване
против ищеца е започнало на 17.08.2023г. и е приключило с прекратяването
му на 23.10.219г., като е продължило 2 м. и 5 дни. През този период от време
действала в страната минимална работна заплата /МРЗ/ съгласно ПМС №
320/20.12.2018г., публикувано в Д.в.№ 108/28.12.2018г., считано от
01.01.2019г. до 31.12.2019г. е била 560 лв. Следователно при МРЗ за 2 месеца в
размер на 1 020 лв. на ищеца /пострадал/ е било определено от РС парично
обезщетение в размер на точно 5 000 лв., които представляват почти 5 пъти
повече парични средства за материално обезвъзмездяване на причинените му
неимуществени вреди от действията на органите на ответната ПРБ. Предвид
което установената по безспорен начин пред РС и неоспорена от никоя от
страните фактическа и правна обстановка по процесните два облигационни
иска, исковите претенции в атакуваните им осъдителни за въззивника
/ответник/ размери и основания се явяват изцяло мотивирани, основателни и
доказани по фактическо и правно основание съгласно разпоредбите на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД, със законните последици от това.
Поради което в тази й част въззивната жалба се явява неоснователна и
недоказана, и следва да се отхвърли, като в тази му обжалвана част следва да
се потвърди атакуваното осъдително първоинстанционно Решение, със
законните последици от това.
С оглед на гореизложеното въззивният съд възприема изцяло мотивите
на РС в атакуваната част на първоинстанционното му осъдително Решение и
препраща изцяло към съществуващите мотиви на първоинстанционния съд,
предвид нормата на чл.272 от ГПК.
Поради което и в двете му обжалвани части от съответните страни по
делото, атакуваното първоинстанционно Решение следва да се потвърди
напълно, ведно със законните последици от това.
В тази връзка и с оглед резултата от въззивното обжалване с двете
процесни въззивни жалби от всяка една от страните по делото, на осн. чл.273
във вр. с чл.78, ал.1 и 2, чл.80 и чл.81 от ГПК всяка от страните следва сама да
поеме разноските по въззивното производство, които е направила, със
законните последици от това.
С оглед естеството на спора и размерите на претендираните
облигационните искови претенции за главница в размер на 12 000 лв. /тоест
над законовата граница от 5 000 лв. по чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК/,
настоящото въззивно Решение може да се обжалва и протестира в законния 1-
7
месечен срок от връчването му на всяка от страните и на ОП- Ст.Загора, чрез
въззивния ОС- гр.Ст.Загора пред ВКС на РБ- гр.София.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.267, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1, пр.2 от ГПК и във вр. с чл.2, ал.1, т.1 и т.7, чл.7 и чл.8 от ЗОДОВ,
въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 233/11.03.2024г., постановено по
гр.д.№ 3409/2023г. по описа на РС- Ст.Загора.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в законния 1- месечен
срок от връчването му на всяка от страните и на ОП- Ст.Загора, чрез ОС-
Ст.Загора пред ВКС- София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8