Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 279
гр. Перник, 07.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание
на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, с участието на прокурора
РОСИЦА РАНКОВА, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 371/2020
г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във
вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И.Х.Б., ЕГН **********
*** против Решение № 78/21.02.2020 г., постановено по АНД № 2007/2019 г. по
описа на Районен съд – Перник, с което е потвърдено наказателно постановление №
19-1158-003934/17.10.2019 г., с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП
са наложени административно наказание глоба в размер на 750 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Изложени са съображения за неправилност на обжалваното
решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на закона - касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Касаторът твърди, че районният съд неправилно е приел, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление.
Твърди, че са нарушени императивните норми на чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, чл. 132, ал. 1, във вр. с чл. 163, ал. 7 от НПК и чл. 10 от Наредба №
8121з- 532/12.05.2015 г. Счита, че по този начин е ограничено процесуалното му право
на защита, а нарушението е прието за доказано въз основа на доказателства,
които са събрани в нарушение на процесуалния ред. Искането към касационния
състав е да отмени решението на районния съд и потвърденото с него наказателно
постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се е явил и не е бил представляван.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба –
ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не е изпратил
представител.
Окръжна прокуратура – Перник чрез прокурор Росица Ранкова
дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в
сила обжалвания съдебен акт.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата
на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал.
2 от АПК, настоящия касационен състав намира, че обжалваното решение е
постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на
акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е
валидно и допустимо.
Същото е и правилно. Съображенията за това са следните:
За да постанови обжалваното решение, районният съд е
приел, че на 24.03.2019 г. в 12.57 ч. в населено място - с. Драгичево, общ.
Перник, по път І-1, в посока към гр. София се е движело МПС – лек автомобил
марка „ПОРШЕ ПАНАМЕРА“, с рег. ****. В района на км. 286+300 на посочения път
лекият автомобил е заснет със скорост 110 км/ч при ограничение по силата на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП – 50 км/ч. Заснемането е извършено с преносима система за
контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH
САМ S1, № 11743d0. За използването на системата полицейски служител попълнил
протокол с рег. № 1158р-2309/27.032019 г. При извършена справка в ЦБД КАТ – МВР
е установено, че превозното средство е собственост на ****ЕАД гр. София, с
ползвател ****ЕООД, представлявано от управителя И.Х.Б.. Чрез полицейски
служител в ОДМВР по местоживеене на последния е изискана информация за лицето,
което е управлявало МПС. В декларация, подписана от касатора на 15.04.2019 г. е
посочено, че на 24.03.2019 г. около 12.57 ч. лек автомобил, с рег. ****е
управляван от него.
Въз основа на така приобщените доказателства свидетелката Д.З.–
младши автоконтрольар при СПП ОДМВР - Перник образувала
административно-наказателно производство за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
като в отсъствието на нарушителя и в присъствието на свидетеля И.Г.И.съставила
АУАН № 0645031/25.04.2019 г., който е предявен И.Х.Б. и подписан от него, с
посочване, че има възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е изложил
допълнителни такива. Въз основа на съставения АУАН, началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Перник е издал
наказателно постановление № 19-1158-003934/17.10.2019 г., с което е
ангажирана административно-наказателната отговорност на касационния
жалбоподател на основание чл. 182, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна, Районен съд –
Перник е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати сочените в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила.
Констатирал е, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи, в
изискуемата от закона форма и с предвидените реквизити. Достигнал е до извода,
че от доказателствата по делото безспорно се установява извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и вината му. Изложил е аргументи за
законосъобразното ангажиране отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП чрез налагане на кумлативно предвидените за него в чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 750 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Настоящият касационен състав на Административен съд -
Перник намира, че решаващият съд при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН правилно е установил фактическата обстановка.
Събрал е гласни и писмени доказателства и е приобщил веществени доказателствени
средства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Формирал е
изводите си след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения
доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и е приложил правилно
закона.
Неоснователно е оплакването на касатора, че районният съд
неправилно е приложил нормите на чл. 40, ал. 1 – ал. 3 от ЗАНН. Настоящият
касационен състав напълно споделя извода на Районен съд – Перник, че макар
актът за установяване на административното нарушение да е съставен в отсъствие
на нарушителя, без да са налице, посочените в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН
предпоставки, в конкретния случай не са засегнати процесуалните му права. Това
е така, защото видно от административно-наказателната преписка, нарушителят е
бил запознат с всички факти, представляващи елемент от състава на нарушението.
Той лично, на 15.04.2019 г. е попълнил декларация, в която е посочил, че е
управлявал лекия автомобил в момента на реализиране на нарушението – 24.03.2019
г. в 12.57 ч. Освен това, съставеният в негово отсъствие АУАН му е надлежно
предявен и връчен, като му е дадена възможност да изложи възражения. Разполагал
е с реална възможност в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да обоснове и
конкретизира бланкетното си посочване за наличие на възражения, да направи
искания и да представи доказателства. При това положение, макар и формално да е
допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, то не е ограничило процесуалните права
на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност и не води до
незаконосъобразност на проведеното административно-наказателно производство.
Неоснователно е и възражението за образуване на
производството без да е спазена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Нормите предвиждат, че АУАН се съставя в присъствието на свидетелите, които са
присъствали при извършването или установяването на нарушението, а при липса на
такива – в присъствието на двама други свидетели. В настоящия случай АУАН е
съставен в присъствието на свидетеля И.Г.И., който е събирал доказателствата,
приобщени към административно-наказателната преписка и по този начин е
осъществявал действия по установяване на извършеното нарушение. Следователно
АУАН е съставен в присъствието на свидетел на установяване на нарушението,
което изключва необходимостта от участие на други двама свидетели по смисъла на
чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
Правилен, с оглед установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка е и изводът на Районен съд – Перник за
осъществено от касатора административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство
в населено място да превишава скорост от 50 км/ч. В
настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства, и веществени
доказателствени средства се установява по категоричен начин, че на 24.03.2019
г. в 12.57 ч. в населено място - с. Драгичево, общ. Перник, по път І-1, км.
286+300, в посока към гр. София, И.Х.Б. е управлявал МПС – лек автомобил марка
„ПОРШЕ ПАНАМЕРА“, с рег. **** със скорост 110 км/ч. Неоснователно е
оплакването, че за да направи този извод, районният съд се е позовал на
веществено доказателствено средство, изготвено не по предвидения в НПК ред.
Настоящият състав намира, че сочените от касатора като нарушени разпоредби на
чл. 125, чл. 126, чл. 132 и чл. 163, ал. 7 от НПК са неприложими в настоящия
случай. Те уреждат правилата за изготвяне на веществени доказателствени
средства, съставянето на протокол за тези действия и изземването на информация
от компютърно-информационни системи чрез разпечатването и на хартиен носител. По силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН
доколкото няма особени привила, в административно-наказателното производство се
прилагат разпоредбите НПК, уреждащи призоваването и връчването на съобщения,
извършването на опис и изземване на вещи, изчисляването на срокове и
производството пред съд. ЗАНН не препраща към НПК досежно правилата за изготвяне
на веществени доказателствени средства и обективирането на тези действия в
протоколи. Следователно неприложими са сочените от касатора норми на чл. 125,
чл. 126 и чл. 132 от НПК. Разпоредбата на чл. 163, ал. 7 от НПК регламентира
реда за изземване на компютърно-информационни данни чрез запис върху хартиен
носител, каквото процесуално действие в случая не е извършвано. Приобщеният към
административно-наказателната преписка снимков материал е изготвен в резултат
на използване на автоматизирана система за контрол на правилата за
движение по пътищата и при спазване на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Това се установява от приложения протокол – приложение към чл. 10 от Наредбата,
в който са отразени данните за вида и техническата годност на автоматизираното
техническо средство; датата, времето и точното място на използването му;
режимът на измерване; посоката на задействане и длъжностните лица, извършили
разполагането и настройването на системата и последващата проверка. След
обработване на заснетата с автоматизираното техническо средство информация е
възпроизведена на хартиен носител снимка № 11743D0/0075618, която е приобщена
към делото и на основание чл. 189, ал. 15 от ЗДвП представлява годно веществено
доказателствено средство. Като я е взел предвид при формиране на крайния си
извод, Районен съд – Перник не е допуснал нарушение на процесуалните правила.
Напротив изпълнил е задължението си по чл. 13 от НПК, приложим на основание чл.
84 от НПК за разкриване на обективната истина по реда и със средствата, предвидени
в закона. От нея се установява времето, мястото и моторното превозно средство,
с което е извършено нарушението.
Правилно районният съд е приел, че
административно-наказващият орган е наложил предвиденото за извършеното
нарушение административно наказание. Нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП
предвижда, че за превишаване на разрешената скорост на движение в населено
място над 50 см/ч се налага административно наказание глоба в размер на 700 лв.
и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В
настоящия случай превишаването на разрешената скорост е с 56.7 км/ч. Затова в
съответствие със закона на нарушителя са наложени кумулативно предвидените по
абсолютен начин административни наказания – глоба в размер на 750 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца
Предвид всичко изложено настоящият касационен състав намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд - Перник
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 78/21.02.2020 г., постановено по АНД № 2007/2019 г. по описа на Районен съд –
Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/