№1822
гр. Пловдив, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА, като разгледа докладваното от съдия
Дичев адм. дело № 1761 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на К.Д.С., ЕГН ********** ***, чрез
пълномощник адв. Г.К., против Ревизионен акт (РА) № Р-16001618005558-091-001 от
26.03.2019 г., издаден от Г.И.Н.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП -
Пловдив, възложил ревизията и Б.Г.Ч.на длъжност главен инспектор по приходите
при ТД на НАП - Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 366 от
17.06.2019 г. на Директор на Дирекция “ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който
на жалбоподателя е определена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задълженията на
„Орфей туризъм“ ЕООД с ЕИК ********* по ЗДДС в размер на главница 62 057.90
лв. и лихви 20 374.15 лв. Твърди се незаконосъобразност на РА в неговата
цялост и се иска отмяната му от съда по доводи, изложени в представената по
делото писмена защита. В СЗ процесуален представител поддържа жалбата и
претендира разноски.
Ответникът по жалбата - директор на дирекция „ОДОП“ – Пловдив,
чрез процесуален представител намира жалбата за неоснователна и моли за нейното
отхвърляне по съображения, изложени в депозирани писмени бележки.
Административен съд - Пловдив, II състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното:
Производството по делото е повторно във връзка с Решение №
7637/11.07.2023 г., постановено по адм. д. № 3453/2023 г. по описа на ВАС, VIII отд., с което е отменено Решение № 344/21.02.2023 г., постановено
по адм.д. № 2082/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указания.
Във връзка с дадените указания съдът извърши анализ на
събраните доказателства, както следва:
С РА № Р-16001617000980-091-001/28.08.2017 г. за данъчни
периоди от 01.07.2014 г. до 31.01.2017 г. и с РА №
Р-16001617005774-091-001/15.03.2018 г. за данъчни периоди от 01.02.2017 г. до
30.04.2017 г. на дружество „Орфей туризъм“ ООД е отказано право на приспадане
на данъчен кредит в общ размер на 87 044.64 лв., както следва: главница –
62 057.90 лв. и лихви 20 374.15 лв.
От създаване на „Орфей туризъм“ ЕООД на 24.09.2009 с
едноличен собственик на капитала и управител К.Д.С.. При преобразуване на
същото през 2012 г. в ООД и до продажбата му на 11.10.2017 г. К.Д.С. е
непрекъснато управител. Регистрирано е по ЗДДС, считано от 02.10.2009 г. и
дерегистрирано на 31.08.2018 г., поради установени обстоятелства по чл.176 от
с. з. Под дружествения договор е положен подпис на К.Д.С., с който заявява
съгласието си да изпълнява длъжността управител.
Публикуваните в ТР при АВ ГФО за 2015 и 2016 г. на „Орфей
туризъм“ ЕООД са подписани от управителя К.Д.С., който е вписан и като лице за
контакт в тях.
Съгласно данни от годишните финансови отчети на „Орфей
туризъм“ ЕООД, публикувани в АВ, дружеството е разполагало със следните активи
по балансова стойност: - към 31.12.2015 г. – 19 хил. лв. суровини и материали;
24 хил. лв. други вземания; 2 хил. лв. касова наличност; към 31.12.2016 г. – 9
хил. лв. в суровини и материали; 34 хил. лв. вземания от клиенти и доставчици;
26 хил. лв. други вземания; 118 хил. лв.касова наличност в лева; към 31.12.2017
г. – 314 хил. лв. вземания от клиенти и доставчици; 99 хил. лв.касова наличност
в лв.; 16 хил. лв. по разплащателна сметка.
От отчета за паричните потоци през посочените данъчни години,
органите по приходите са установили, че в предприятието са регистрирани значителни
по обем входящи и изходящи потоци на парични средства, което е наложило извода
у ревизиращия екип, че „Орфей туризъм“ ЕООД е действащо предприятие към момента
на установяване на задълженията, и ако данъчните задължения на дружеството са
били декларирани коректно в законоустановения срок, то е имало финансовата
възможност за текущото им погасяване или служителите на НАП биха предприели
своевременни мерки за принудителното им събиране.
В отговор на извършена насрещна проверка на „Орфей туризъм“
ЕООД, от счетоводителя на дружеството – С.Г.К., са изпратени само разпечатки на
оборотни ведомости и главни книги за 2015, 2016 и 2017 г.; разпечатки на
счетоводни сметки от гр.20, гр.30, гр.5-0, гр.45, гр.49 и гр.60; извлечения от
банковата сметка на дружеството, от които е установено, че са теглени суми от К.Д.С.,
Ю.А.С.и от счетоводителя С.Г.К., който е упълномощено лице. В представеното
обяснения от счетоводителя С.К.е посочено, че К.С. е подписвал изготвените СД
по ЗДДС, декларации обр.1 и обр.6, като същите са подавани от счетоводителя.
Заявено е, че К.С. е подписвал част от издадените на дружеството фактури,
сключените договори с клиенти и доставчици и други първични счетоводни
документи, а на част от фирмените документи се е подписвал и настоящият
управител Ю.С.. С.К.посочва, че
управителят К.С. е бил запознат със съдържанието на всички документи относно
дейността на дружеството. Разплащането с контрагенти на дружеството е
извършвано само по банков път, с платежни нареждания, подписани от С., а
впоследствие и от новия управител – С.. Трудовите договори и ведомостите за
заплати са подписвани от управителя на дружеството.
В отговор на
отправено ИПДПОТЛ на С.К.– счетоводител на дружеството, е представено обяснение
с вх. № 1766/23.01.2019 г., в което последният заявява, че е бил упълномощен да
подава СД по ЗДДС, декларации обр.1 и обр.6. Фактурите получавал по куриер от
офиса на фирмата в гр. Кърджали и на ръка от С.. К.Д.С. бил посочен като
подписващ подадените СД по ЗДДС за периода 01.01.2015 – 30.09.2017 г., а
декларациите обр. 1 и обр.6 са подавани от С.К., като същият твърди, че за
всяка една декларация е уведомявал управителя К.С., който подписвал фактурите,
договорите и първичните счетоводни документи и е бил запознат със съдържанието
им. Разплащанията с контрагенти се
извършвали само по банков път, с платежни нареждания, подписвани от К.С..
Данъчните задължения на „Орфей туризъм“ ЕООД били прихващани от дължимия данък
за възстановяване по СД по ЗДДС всеки месец. Трудовите договори и ведомостите
за заплати са подписвани от управителя К.С., като на последния по документи не
са изплащани възнаграждения.
Наред с това по
време на ревизията от счетоводството на фирмата са представени и извлечения от
банковата сметка, при чийто анализ е установено, че основно постъпленията са от
възстановен ДДС по АПВ, а плащанията са теглени суми от К.С. и Ю.С..
Предвид горното
органите по приходите са аргументирали и крайния си извод, че управителят К.Д.С.,
до датата на вписване на продажбата на дяловете – 26.09.2017 г., като действащ
управител на дружеството, е възпрепятствал събирането на неплатените задължения
на последното, включително и тези, които е укрил, и които по-късно са
установени с издадения РА. Според данъчните органи, РЛ е извършило съвкупност
от действия, респ. бездействия, които от една страна, способстват за
неплащането на данъчните задължения, а от друга правят невъзможно събирането
им, след установяване на тяхното съществуване и техния размер в
действителност.
На К.С. по
електронен път са връчени 3 бр. ИПДПОЗЛ, в отговор на които, от РЛ са
представени справки от № 1 до № 5 за притежавано имущество, машини, транспортни
средства, съоръжения и други активи и удостоверение от „ЦКБ“ АД – клон Пловдив
за лична банкова сметка, ***, че за периода 2014 – 2016 г. по сметката няма
постъпления. От 22.06.2017 г. по сметката има постъпили суми от НОИ – пенсии.
От РЛ не са представени документи и писмени обяснения, свързани със стопанската
дейност на „Орфей туризъм“ ЕООД за
периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2017 г.
На 17.12.2018 г. на дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –
Пловдив е представена информация за предприетите действия по събиране на
натрупаните публични задължения на „Орфей туризъм“ ЕООД към 15.01.2019 г. в размер
на 131 824.67 лв., в т. ч. главница – 106 671.90 лв. и лихва в размер
на 25 152.77 лв. Образувано е изпълнително дело /ИД/ № *********/2017 г.
по описа на ТД на НА, офис Стара Загора. Изпратено е съобщение за доброволно
изпълнение с изх.№ С170016-048-0166374/29.09.20217 г., връчено на ЗЛ по
електронен път на 02.10.2017 г. С Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № С170016-022-0054591/29.09.2017 г. е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, при спазване на условията на чл.195 ал.7 от ДОПК по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени на доверително управление, до всички
търговски банки в страната.
От получените отговори от банките е установено, че
дружеството има разкрита банкова сметка *** „Инвестбанк“ АД, от която авоарът е
изтеглен с разпореждане за изпълнение от 17.10.2017 г. Издадено е Постановление
за продължаване на предварителните обезпечителни мерки изх. №
С180016-139-0000603/26.03.2018 г. По ДОС са извършвани регулярни плащания до
02.03.2017 г., когато е направено последното доброволно плащане. Вследствие на
принудителното изпълнение към банковите сметки на дружеството, на 20.02.2018 г.
по ИД е постъпила сума в размер на 16 267.33 лв. След тази дата,
дружеството няма извършени плащания за погасяване на публичните си задължения
за данъци и осигуровки. По искане по чл.212 от ДОПК на публичния изпълнител
относно МПС, които се водят в регистъра на КАТ, като собственост на „Орфей
туризъм“ ЕООД, от дружеството е представена информация, че МПС са продадени в
минали години, за които липсват документи и същите са отписани от баланса на
дружеството.
От дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив е представена
справка за проученото имуществено състояние и категоризация на задълженото
лице, съгласно която дружеството не притежава дялове и акции в други дружества;
не са установени данни за вземания от трети лица; няма данни за амортизируеми
активи в размери, които биха могли да обезпечат задължението на дружеството;
липсват данни в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол; няма
данни за съставени на негово име актове за държавна собственост. Дружеството не
притежава земеделски земи, гори и земи от горския фонд; няма намерени вписвания
в Имотен регистър; няма въздушни и водоплавателни съдове; няма данни за
предоставени заеми; няма данни за декларирани собствени недвижими имоти. За
целта публичният изпълнител е предприел следните изпълнителни действия,
подробно отразени в справка за проученото състояние на ЗЛ „Орфей туризъм“ ЕООД:
- отправени искания на основание чл.212 от ДОПК; - извършени проверки в ИС на
външни институции; - извършени проверки в ИС на НАП;- наложени обезпечителни
мерки. В тази връзка е бил осъществен контакт със счетоводителя на дружеството
по телефона и на електронния адрес, където основно се получава
кореспонденцията. Представени са справки от № 1 до № 5, баланс на дружеството
към 2017 г., както и ОПР. Предоставена е и информация по искане по чл.212 на ПИ
за липсващите МПС, които се водят в регистъра на КАТ, а именно – продадени са в
минали години, за които липсват документи, поради което е формиран извод, че
същите липсват в баланса на дружеството. Установено е, че дружеството няма
имущество, спрямо което да бъде насочено принудителното изпълнение. В
изпълнение на процедура „Оповестяване на задължените лица в интернет“, на
основание чл.182 ал.3 т.2 от ДОПК и чл.221 от с. к., „Орфей туризъм“ ЕООД е
публикувано в интернет списък на длъжници с неуредени публични задължения.
Изпълнителното дело е прекратено на основание чл.225 ал.1 т.4 от ДОПК с
разпореждане за прекратяване от 11.09.2018 г., тъй като публичният изпълнител е
преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са
били изчерпани.
След изследване на събраните по административната преписка
доказателства и писмени обяснения и анализ на трите основни елемента,
установяващи наличие на основание за вменяване на отговорност по чл.19 от ДОПК,
органите по приходите са приели, че К.С. има качество на управител на „Орфей
туризъм“ ЕООД, и като такъв се е разпореждал с всички дела на дружеството,
в т. ч. разпореждал се е с авоарите по
банковите сметки в ТБ “Ивестбанк“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД, с наличните
парични средства в касата на дружеството в размер на 118 000 лв. към
31.12.2016 г., с формиране и погасяване на задължения.
Наред с горното е констатирано, че съгласно ГФО за 2017 г.,
„Орфей туризъм“ ЕООД няма ДМА, но има парични средства общо в размер на 115
хил. лв., при което е прието от органите по приходите, че дружеството е
разполагало с достатъчно парични средства за погасяване на първия си РА от
28.08.2017 г. и за дължимите вноски по декларации обр.1 и обр.6 за м.07.,
м.08., и м.09.2017 г.
Констатирано е също така, че с договор от 26.09.2017 г. К.Д.С.,
в качеството си на съдружник и управител, притежаващ 75 дяла с обща номинална
стойност 3 750.00 лв. от капитала на дружество „Орфей туризъм“ ЕООД, ги прехвърля
на Ю.А.С.. С договор от 26.09.2017 г. И.Е.В., в качеството си на съдружник,
притежаващ 25 дяла с обща номинална стойност 1 250.00 лв. от капитала на
дружеството, ги прехвърля на Ю.А.С.. На същата дата новият собственик на
дружеството взема решение за освобождаване на К.Д.С. и И.Е.В., като съдружници
и управители на същото. Това обстоятелство е наложило извода на органите на приходната
администрация, че К.С. продава дяловете на вече задлъжнялата си фирма с умисъла
да не плати натрупаните задължения, а и новоопределените такива, при вече
възложената втора ревизия на дружеството.
За този период е установено също така, че от 24.09.2009 г. –
датата на вписване на „Орфей туризъм“ ЕООД от К.Д.С., до ревизирания период –
м.04.2017 г. дружеството декларира ДДС за възстановяване. По време на ревизията
е констатирано, че е трябвало да се декларира ДДС за възстановяване в по-малък
размер.
С оглед горното е формиран извод, че в конкретния случай,
несъбираемостта на установените задължения на „Орфей туризъм“ ЕООД се явява резултат
от това, че управителят К.Д.С. е възпрепятствал със своето поведение събирането
на тези задължения, поради което и при така отразеното поведение на
ревизираното лице, следва да се приеме, че са изпълнени и трите кумулативни
изисквания на разпоредбата на чл.19 ал.1 от ДОПК- наличие на невъзможност за
събиране на задълженията на дружеството и тази невъзможност е в
причинно-следствена връзка с действията на управителя по укриването на фактите
и обстоятелствата.
Решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия
екип и като е посочил подробно
нормативната уредба регулираща този вид финансови отношения и е извършил
допълнителен анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, е потвърдил
изцяло ревизионния акт, като правилен и законосъобразен. Изтъкнал е още и
обстоятелството, че непредставянето на счетоводна и финансова документация от
РЛ, предприетите действия от приходната администрация за принудително събиране
на задълженията от основния длъжник и невъзможността същите да бъдат събрани по
причина, че дружеството не разполага с имущество, което да послужи за
принудително изпълнение, обосновава краен извод за поведение на управителя,
което е единствената причина за несъбираемост на установените на дружеството
публични задължения с цитираните по-горе два ревизионни акта.
При новото разглеждане на делото не се представят нови
доказателства, както и не се предявяват нови доказателствени искания.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Отговорността на трето лице, член на орган на управление или
управител е визирана в чл.19 от ДОПК, съгласно
която разпоредба който в качеството си на управител, член на орган на
управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на
задължено юридическо лице по чл.14 т.1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които
по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния
изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци
и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Ал.2
на същия текст сочи, че управител, член на орган на управление, търговски
представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14 т.1 и
2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по
чл.14 т.1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в
резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина
не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: -
извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице,
представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди
имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по
цени, значително по-ниски от пазарните;. извърши действия, свързани с
обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за
обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.
Отговорност по ал.2 носят мажоритарни съдружници или акционери, когато
действията са извършени по тяхно решение, с изключение на негласувалите и
гласувалите против. По аргумент от ал.4 на чл.19 от ДОПК, отговорността
за непогасените задължения по ал.2 и 3 е до размера на извършените плащания,
съответно до размера на намалението на имуществото.
В чл.20 от ДОПК е визирана
поредност за реализиране на отговорността - в случаите по чл.19 обезпечението и
принудителното изпълнение се насочва първо срещу имуществото на задълженото
лице, за чието данъчно или осигурително задължение отговарят членовете на
органите на управление или управителите им, а реализирането на отговорността е
посочена в чл. 21 от ДОПК - в случаите по чл.16, 18 и 19 отговорността на
третите лица се установява с ревизионен акт. Отговорността на третите лица се
реализира и в случаите, когато по отношение на длъжника са налице обстоятелствата
по чл.168 т.5, 6 и 7. В ал.3 на същия текст е посочено, че отговорността на
третите лица отпада с отпадането на задължението, за което е установена с
влязъл в сила акт. В този случай връщането на платени суми се извършва по реда
на глава шестнадесета, раздел първи.
От анализа на тези правни разпоредби е видно, че с чл.19 ДОПК е създаден
особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи за
задължения за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл.14 т.1 и т.2 ДОПК, като отговорността по
чл.19 може да бъде реализирана само при наличието на визираните в тази норма
кумулативни предпоставки - лицето да има качеството на член на орган на
управление или управител на задължено лице по чл.14 т.1 и т.2 ДОПК, към момента на
установяване на публичните задължения за последното; да е налице поведение на
това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е
бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител или
недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено
юридическо лице по чл.14 т.1 или 2, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно
или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което, имуществото
на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или
задължителни осигурителни вноски вследствие на това поведението, да не могат да
бъдат събрани задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, и
причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на
задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Тежестта на
установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на
органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл.170 ал.1 АПК във връзка с
§2 от ДР ДОПК, като отговорността е ограничена до размера на несъбраното
задължение. Нормата не е самоцелна, а целта и е да се пристъпи към изпълнение,
едва когато се установи, че е налице невъзможност за събиране на задължението
на търговското дружество, както и от кой момент е настъпила невъзможността за
събиране на установените публични вземания по двата ревизионни акта. Чл.16 от ДОПК сочи, че
задължено лице по чл.14 т.3 е лице, което в предвидените от закона случаи има
задължение за внасяне на данъка или задължителната осигурителна вноска на
носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъци или
задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в срок. За задължените
лица по чл.14 т.3 се прилагат правилата, определящи правата и задълженията на
субект в производствата по този
кодекс. Отговорността на задълженото лице по чл.14 т.3 обхваща
данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за
събирането им. Данъчното задължение към държавата е задължение за плащане, което
възниква с осъществяване на данъчния фактически състав, предвиден в съответната
материалноправна норма от данъчното законодателство (ех lege). То представлява
паричната сума, която определеното от закона физическо или юридическо лице е
задължено да внесе в приход на бюджета на държавата и в установения за това
срок. По естеството си, те се отнасят до дейността и функциите, предписани на
данъчно задължените лица във връзка с декларирането и воденето на счетоводство,
които предшестват или съпътстват основното задължение за плащане на дължимия
данък.
Едноличният търговец и търговското дружество–юридическо лице
са част от данъчните субекти и данъчно задължените лица, съобразно
материалноправните норми на данъчното законодателство.
От събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е
бил управител на „Орфей туризъм“ ЕООД, считано от 24.09.2009 година до 11.10.2017
година, когато е прехвърлил дружествените дялове на друго лице – Ю.С., от която
и дата, дружеството се управлява от
последния.
Каза се по-горе, с РА № Р-16001617000980-091-001/28.08.2017
г. за данъчни периоди от 01.07.2014 г. до 31.01.2017 г. и с РА №
Р-16001617005774-091-001/15.03.2018 г. за данъчни периоди от 01.02.2017 г. до
30.04.2017 г. на дружество „Орфей туризъм“ ООД е отказано право на приспадане
на данъчен кредит в общ размер на 87 044.64 лв., както следва: главница – 62
057.90 лв. и лихви 20 374.15 лв., за които периоди няма спор, че С. е бил управител
на дружеството.
Към момента на
започване и на двете ревизионни производства, съгласно ЗВР жалбоподателят е бил
вписан като управител на „Орфей туризъм“ ЕООД, като към датата на издаване на
първия РА – 28.08.2017 г. е бил управител, докато към датата на издаване на
втория РА – 15.03.2018 г. не е бил вече управител на „Орфей туризъм“ ЕООД. Към
31.12.2017 г. са представени доказателства (годишни финансови отчети за 2015,
2016 и 2017 г.), от които се установява, че дружеството към 31.12. на всяка
една от цитираните години е разполагало с активи по балансова стойност,
подробно посочени по-горе в настоящото изложение, като: за 2016 г. е
установено, че дружеството е разполагало с 9 хил. лв. суровини и материали; 34
хил. лв. вземания от клиенти и доставчици; 26 хил. лв. други вземания и 118
хил. лв. касова наличност, а за 2017 г. е установено, че само касовата
наличност в лева е била 99 хил. лв., 16 хил. лв. по разплащателна сметка и 314
хил. лв. вземания от клиенти и доставчици. Т. е., към момента на установяване на
задълженията – 31.01.2017 г. и към датата на издаване на първия РА – 28.08.2017
г., както и към датата на издаване на втория ревизионен акт – 15.03.2018 г.
дружеството е разполагало, както с парични средства, така и с материални
активи. От отчета за паричните потоци е констатирано, че през посочените
данъчни години в предприятието са регистрирани значителни по обем входящи и
изходящи потоци на парични средства, което напълно кореспондира с изводите на
органите на приходната администрация, че ако данъчните задължения са били
декларирани коректно в законоустановените срокове, то е имало финансова
възможност за текущото им погасяване, както и че е била открита възможност за
принудително събиране на публичните задължения.
Следва да бъде посочено, че ревизионното производство се
образува със Заповедта за възлагане на ревизия, по аргумент от нормата на чл. 112 от ДОПК, както и че
установяването на задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски
става само и единствено с ревизионен акт - по аргумент от нормата на чл.118 от ДОПК. В случая е
налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на жалбоподателя - към
момента на установяване на задълженията за данъци с РА №
Р-1600161700908-091-001 жалбоподателят е бил управител на „Орфей туризъм“ ЕООД,
като РА е издаден на дата 28.08.2017 г. Независимо, че втория ревизионен акт е
издаден на 15.03.2018 г., то със същия да определени публични задължения за
периода от 01.02.2017 г. – 30.04.2017 г., когато жалбоподателят също е бил управител
на „Орфей туризъм“ ЕООД.
В конкретния случай към момента на възникване на задълженията
на "„Орфей туризъм“ ЕООД жалбоподателят е имал качеството на управител на
ЮЛ, за което спор по делото няма. Съгласно чл.141 от ТЗ управителят
организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на
общото събрание. На тази плоскост и от така цитираната разпоредба се презюмира,
че управителят е наясно, както със задълженията на дружеството, в това число
публичните такива /за данъци и задължителни осигурителни вноски/, така и с
имущественото състояние на дружеството, чийто управител е бил и е бил длъжен да
осъществява управлението на стопанската дейност в интерес на юридическото лице,
включително като осигурява администрирането на задълженията за данъци и ЗОВ.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че е
налице хипотезата на чл.19 ал.1 от ДОПК, която е посочена и в решението на директора на дирекция „ОДОП“.
Според цитираната норма отговорността на физическото лице за задълженията на
дружеството като задължено юридическо лице по чл.14 т.1 и т.2 от ДОПК възниква,
когато укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред
органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да
бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.
Отговорността е ограничена до размера на несъбраното вземане.
На следващо място в ревизионния акт се сочи, че К.С. е укрил
приходи, предвид факта, че със сметката са се разпореждали управителите на
дружеството – К.С., включително и в периода, когато последното е било преобразувано
в ООД, а впоследствие, отново в ЕООД, и Ю.С. – управител след прехвърлянето на
дяловете от 11.10.2017 г. Иначе казано, за ревизираните периоди, съответно,
01.07.2014 – 31.01.2017 г. и 01.02.2017 г. – 30.04.2017 г. със сметката на
дружеството се е разпореждал единствено К.Д.С., и се налага извод, че
вследствие на това разпореждане дългът на ЮЛ е станал несъбираем. При
извършената ревизия на „Орфей туризъм“ ЕООД е установено, че за ревизираните
периоди, така, както се посочиха по-горе, от органите по приходите е
констатирано нарушение на фактически състав на разпоредбите на чл.68 ал.1 т.1,
чл.69 ал.1 т.1 и чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС относно реалността на документираните
доставки на гориво към дружеството, както и използваното гориво за цели,
различни от икономическата дейност на дружеството.
Горният извод се подкрепя и от събраните по делото
доказателства: - на първо място, в настоящата ревизия на С. са отправени 3 бр.
ИПДПОЗЛ, на които последният е представил само справки от № 1 до № 5 и
удостоверение от „ЦКБ“ АД, от чието извлечение се установява, че по банковата
сметка на лицето няма постъпления, а от 22.06.2017 г. само суми постъпили от
НОИ – пенсии. Т.е. от страна на ревизираното лице не се представят никакви
доказателства, които да оборят констатациите на приходната администрация.
Фактът, че двата РА не са обжалвани, както и липсата на писмени обяснения от
страна на С., налагат извод, че последният е бил съгласен с изводите на
данъчната администрация.
На второ място, както от страна на дружеството, така и от
страна на трети лица – счетоводителят С.К., се представят писмени обяснения и
доказателства, че К.С. е контактувал с контрагентите, като е подписвал
договорите, сключени с тях, подписвал е една част от фактурите и други счетоводни документи; бил е запознат
със съдържанието на всички документи относно дейността на дружеството; подписвал
е платежните нареждания пир разплащането с контрагентите, което се е
осъществявало само по банков път; теглил е суми от банковата сметка, като от
страна на дружеството са представени само част от счетоводните документи;
трудовите договори и ведомостите за заплати са подписвани от управителя. Отделно
от това, се е разпореждал с авоарите в банковите сметки в „Инвестбанк“ АД и в
„Уникредитбулбанк“ АД, както и с паричните средства в касата на дружеството в
размер на 118 хил. лв. към 31.12.2016 г. Доказателства, които да оборят тези
констатации не се представят.
Горното налага извода, че по делото са налице обективни
данни, че невнасянето на дължимите публични задължения се дължи на действия от
страна на жалбоподателя, с цел укриването на тези факти и обстоятелства, а не
се дължи на пропуск или небрежност. Нещо повече, нормата на чл.19, ал. 1 от ДОПК изисква това лице не просто да не изпълни задължението си за
заявяване на фактите и обстоятелствата, но и да ги укрие, тъй като
неизпълнението може да е резултат на различни причини, включително и
небрежност. Необходимо е да е налице волева насоченост на действие с цел
укриването на тези факти. Кои са тези факти и обстоятелства, следва да бъде
установявано за всеки конкретен случай. Законът придава правно значение на
укриването на фактите и обстоятелствата в хипотезата на чл.19 ал.1 от ДОПК като определящи за събирането на данъчните задължения и
задължителните осигурителни вноски. Субект на укриването е управителят,
доколкото при действието на чл.141 ал.2 от ТЗ той
представлява дружеството, организира и ръководи дейността му /чл.141 ал.1 от ТЗ/ и така
несъмнено формира представи относно сключването и изпълнението на сделките,
които ЗДДС квалифицира като облагаеми доставки.
В случая К.С., в качеството си на управител на „Орфей
туризъм“ ЕООД, и при положение че последният е подписвал всички фактури и СД по
ЗДДС, че е контактувал с контрагентите на дружеството лично той, подписвайки
договорите с тях, не би могъл да не знае, че декларираните в дневниците за
покупки и СД по ЗДДС фактури за покупка на гориво, придружени с множество
касови бележки от ЕСФП, са документи с невярно съдържание, тъй като същите не
отговарят на реални стопански операции, предвид факта, че според част от
фискалните бонове, в един и същи ден е извършено зареждане на гориво в рамките
на няколко минути (половин час или няколко часа) в минимални количества (5 л.)
дизелово гориво (при вместимост на резервоарите на автобусите над 700 л.),
което е невъзможно да се извърши от автобусите на „Орфей туризъм“ ЕООД, които
осъществяват превоз по разписание, имат фиксиран час на тръгване и час на
пристигане от Кърджали до Караджабей, и същите автобуси имат утвърден и
постоянен маршрут. Установено е, че по времето на издаване на част от
фискалните бонове от ЕСФП, за превозните средства на РЛ е било невъзможно да
присъстват физически на съответната бензиностанция.
В конкретния случай към момента на възникване на задължението
за внасяне на задълженията за данъци по делото се представят доказателства за
образувано изпълнително дело срещу "Орфей туризъм" ЕООД, за което е
изпратено съобщение за доброволно изпълнение от 29.09.2017 г., връчено на
02.10.2017 г. по електронен път на дружеството. Същевременно е установено, че
на 17.10.2017 г. от банковата сметка на дружеството в „Инвесбанк“ АД авоарът е
изтеглен с разпореждане за изпълнение. Междувременно са издадени постановление
за налагане на предварителни обезпечителни мерки, както и такова за
продължаването им, съответно, на 29.09.2017 г. и 26.03.2018 г., като на
02.03.2017 г. е постъпило последното доброволно плащане, а на 20.02.2018 г. по
изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 16 267.33 лв., след което
няма никакви плащания. По настоящото
дело е установено и какво е било финансовото и имущественото състояние на
дружеството през всички ревизирани данъчни периоди, както и след прехвърляне на
дяловете на управителя и какво се случило с неговото имуществено състояние, което
обстоятелство налага извод, че от страна на дружеството са предприети действия към
осуетяване или възпрепятстване събирането на дължимите публични вземания. Не е
спорен и фактът, че "Орфей туризъм" ЕООД вече е имал установени и
изискуеми задължения за данъци, и то установени с два РА.
В този смисъл е необходимо да се отбележи следното: - задълженията
за данъци са публични държавни вземания и съгласно чл.209 ал.2 т.1 от ДОПК
принудително изпълнение се предприема въз основа на ревизионен акт, независимо
дали е обжалван/той е годно изпълнително основание, независимо от това дали е влязъл
в сила или не/. В конкретната хипотеза, на първо място, са налице безспорни доказателства,
че и двата процесни ревизионни акта, издадени срещу „Орфей туризъм“ ЕООД са влезли
в сила. На второ място, налични са доказателства за това, че са предприети действия
по събиране на установените публични вземания от страна на публичен изпълнител
и по двата ревизионни акт – ПНПОМ изх. № С170016-048—0166374/29.09.2017 г.,
както и ПНПОМ изх. № С170016-023-0004501/21.12.2017 г., както и е изпратено СДО
от 29.09.2017 г.; представени са доказателства как е установено имущественото
състояние на дружеството-длъжник, като са използвани всички изпълнителни
способи и е установено, че дружеството не притежава никакви активи, поради
което и изпълнителното дело е прекратено. Или иначе казано, налице са доказателства,
че дружеството не притежава активи, върху които да се насочи изпълнението. В
конкретната хипотеза е налице и другата изискуема от нормата на чл.20 от ДОПК предпоставка
- да е спазена поредността за насочване на изпълнението - първо към имуществото
на задълженото юридическо лице е предприето принудително изпълнение спрямо
задължения субект-търговско дружество, както и доказателства за невъзможност за
събиране на това вземане, и доказателства за невъзможност да се удовлетворят
вземанията на държавата за данъци по този РА.
Действително, налице са данни, че дружеството има вземания от
клиенти и доставчици, отразени в счетоводния баланс за 2016 и 2017 г. на „Орфей
туризъм“ ЕООД, но изрично е посочено, че съгласно чл.230 ал.1 и ал.2 от ДОПК,
за да се пристъпи към налагане на запор върху същите, е необходимо те да бъдат
ликвидни и изискуеми. В конкретния случай е констатирана пречка да се
предприемат необходимите обезпечителни мерки по отношения вземанията на „Орфей
туризъм“ ЕООД от трети лица и евентуално да се пристъпи към принудително
изпълнение.
Следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл.225 ал.1 т.4 от ДОПК,
производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява
с разпореждане на публичния изпълнител, когато публичният изпълнител е
преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са
изчерпани. По делото се съдържат именно такива доказателства, че е образувано
изпълнително производство срещу "Орфей туризъм" ЕООД и е прекратено с
акт на публичния изпълнител от 11.09.2018 г. поради несъбираемост на вземането,
както и моментът, в който е установена невъзможност за събиране на вземането.
Тук отново следва да се посочи, че нормата на чл.20 от ДОПК не
е самоцелна, а целта и е да се пристъпи към изпълнение, едва когато се установи, че е налице
невъзможност за събиране на задължението на търговското дружество, както и от
кой момент е настъпила невъзможността за събиране на установените публични
вземания по ревизионния акт. По делото се съдържат доказателства за това какво
е било имущественото състояние на дружеството „Орфей туризъм“ ЕООД към момента
на установяване на задълженията по ревизионните актове – анализирани са ГФО,
приложени баланси, както и от кога е настъпила невъзможността за събиране на
установените с ревизионните актове публични вземания.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице
недобросъвестност на управителя – лицето е знаело, че за предприятието
възникват данъчни задължения и умишлено е избягнало събирането им, предвид
факта че С. е бил напълно наясно с нереалните доставки на горива, както и
използването им за цели, различни от независимата икономическа дейност на
дружеството. Отделно от това е установено, че счетоводното отчитане на фиктивни
доставки на горива е довело до необосновано увеличаване на разходите на
дружеството, респ. до приспадане на данъчен кредит по процесните фактури за
покупка на горива в по-големи размери от реално доставените, което, от своя
страна е довело до формиране на недействителен, по-висок резултат за
възстановяване всеки месец в подадените СД по ЗДДС за периоди от 01.07.2014 г.
до 30.04.2017 г.
Добросъвестното управление на дейността на търговеца
предполага целенасочени действия по упражняване на правата му и изпълнение на
задълженията - в това число погасяване на изискуемите публични такива. При
липса на легално определение на понятието „недобросъвестност“, даденото от
правната теория и съдебната практика тълкуване е, че добросъвестен е този,
който не знае определено обстоятелство. В случая е налице знание относно
наличието на възникнали данъчни задължения или такива за ЗОВ, съответно
недобросъвестно поведение. Константно се възприема в съдебната практика на ВАС
(след постановяване на решение № 2475 от 20.02.2013 г. по адм. д. № 7036/2012 г., VIII отд. на ВАС и решение
№ 2697 от 26.02.2013 г. по адм. д. № 7027/2012
г., VIII отд. на ВАС), че разпоредбата на чл.19 ДОПК изисква
уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането
на данъчните задължения на представляваното дружество, т. е. посоченото
поведение на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата
несъбираемост на публичните вземания. В доказателствена тежест на органите по
приходите е да установят по безспорен начин, че са предприели всички необходими
процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник- задълженото
ЮЛ.
От доказателствата по делото категорично се установява, че
органите по приходите са предприели всички действия за събиране на задълженията
от ЮЛ, а посоченото от страна на публичен изпълнител, че ЮЛ няма активи, към
които да се насочи изпълнението, налага извода, че дружеството не е притежавало
имущества, върху които може да се насочи изпълнението.
Налице и причинно-следствена връзка - установено е, че в
резултат на действия на управителя на дружеството – К.С., имуществото на
задълженото лице е намаляло, предвид факта, че последният се е разпореждал с
банковите сметки, подписвал е всички счетоводни документи, запознат е бил с
всички тях и с търговските такива, с неговата санкция и подпис са подавани СД
по ЗДДС и другите отчетни регистри, декларации обр.1 и обр.6, той е подписвал
трудовите договори и ведомости за заплати, той е подписвал и фактурите, той е
изтеглил и авоарите от банковите сметки в „Инвестбанк“ АД и в
„Уникредитбулбанк“ АД, и именно по тази причина главното задължено лице не е в
състояние да заплати данъците си или задължителните си осигурителни вноски, и
това поведение на управителя е единствената причина за несъбираемост на
публичните вземания. В този смисъл следва да се посочи, че при наличие на годни
изпълнителни титули по чл.209 ал.2 т.2 от ДОПК
приходната администрация е предприела дължимите действия по принудително
изпълнение, издирила е конкретни данни, и е формирала констатация по отношение на момента, от който е настъпила
невъзможност, задълженията на ЮЛ за косвени данъци да бъдат събрани. Този факт
е от особено значение относно установяване на датата на възникване на
евентуалните задължения за жалбоподателя към бюджета, тъй като отговорността на
лицето по чл.19 ал.2 от ДОПК е субсидиарна и същата може да се реализира само при
спазване на поредността, визирана в нормата на чл. 20 от ДОПК, което в
случая е сторено надлежно.
Поради всичко изложено обжалваният ревизионен акт е
законосъобразен, жалбата е
неоснователна, поради което същата
следва се отхвърли.
С оглед изхода на спора и предвид претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на
ответната страна, в размер на 7 244.56 (седем хиляди двеста четиридесет и
четири и 0.56) лева, съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, II състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Д.С., ЕГН ********** ***, против Ревизионен акт
(РА) № Р-16001618005558-091-001 от 26.03.2019 г., издаден от орган по приходите
при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 366 от 17.06.2019 г. на Директор
на Дирекция “ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е
определена отговорност по чл. 19 от ДОПК, за задълженията на „Орфей туризъм“
ЕООД с ЕИК ********* по ЗДДС, в размер на главница 62 057.90 лв. и лихви
20 374.15 лв.
ОСЪЖДА К.Д.С., ЕГН ********** ***,
да заплати на Национална агенция за приходите – София, сумата от 7 244.56
(седем хиляди двеста четиридесет и четири и 0.56) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: