Присъда по дело №145/2016 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 55
Дата: 11 ноември 2019 г.
Съдия: Мариана Момчева
Дело: 20163230200145
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 февруари 2016 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

 

гр. Добрич, 11.11.2019г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Добричкият районен съд, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

         Съдебни заседатели:  К.И.

      И.Т.

с участието на секретаря Милена Александрова

в присъствието на прокурора Маринела Марчева

разгледа докладваното от председателя н.о.х.д. № 145 по описа на Добричкия районен съд за 2016г.

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.М.Л. ЕГН ********** ***, роден на ***г***, ..., български гражданин, ..., ..., ... ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че в периода месец август 2014г. в град Д- е склонявал към проституция Д.Д.Д. с ЕГН ********** - престъпление по чл. 155 ал. 1 от НК, поради което:

На основание чл. 78а ал. 1 от НК ОСВОБОЖДАВА подсъдимия С.М.Л. ЕГН ********** от наказателна отговорност, като му налага административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия С.М.Л. ЕГН ********** да заплати направените разноски по делото в размер на: 196.28 лева по сметка на ОСлО при ОП – гр. Добрич и 200.00 лева по сметка на Районен съд – гр. Добрич.

Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15 - дневен срок от днес пред Добричкия окръжен съд.

 

Председател:

 

                         Съдебни заседатели: 1.             

 

             2.

Съдържание на мотивите

 

 

 

М О Т И В И

 

към

 

присъда № 55/11.11.2019г. по н.о.х.д. № 145 по описа на Добричкия районен съд за 2016г.

 

Производството по н.о.х.д. № 145 по описа на Районен съд – гр. Добрич за 2016г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247 ал. 1 т. 1 от НПК обвинителен акт от Районна прокуратура – гр. Добрич по досъдебно производство № 9/2015г. по описа на OСлО при ОП – гр. Добрич срещу обвиняемите С.М.Л. ЕГН ********** и В.Ж.И. ЕГН **********.

Районна прокуратура – гр. Добрич е повдигнала обвинение на С.М.Л. по чл. 159б ал. 2 във вр. с чл. 159б ал. 1 предложение първо и второ във вр. с чл. 159а ал. 2 т. 6 предложение трето във вр. с чл. 159а ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК и на В.Ж.И. по чл. 159г предложение първо във вр. с чл. 159б ал. 2 във вр. с чл. 159б ал. 1 предложение първо и второ във вр. с чл. 159а ал. 2 т. 6 предложение трето във вр. с чл. 159а ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „б” от НК.

В съдебно заседА.е, проведено на 31.10.2019г., представителят на Районна прокуратура – гр. Добрич е направил изменение на обвинението по отношение на двамата подсъдими, както следва:

За подсъдимия С.М.Л. за това, че в периода месец август 2014г. в гр. Д. е склонявал към проституция Д.Д.Д. с ЕГН ********** – престъпление по чл. 155 ал. 1 от НК.

За подсъдимия В.Ж.И. за това, че в периода от месец август 2014г. до 03.09.2014г. в гр. Добрич е набирал и транспортирал отделни лица – Д.Д.Д. с ЕГН ********** и на 03.09.2014г. я превел през грА.цата на страната ГПП - Р. – Д. с цел да бъде използвана за развратни действия в гр. М. – Г. – предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й – престъпление по чл. 159б ал. 1 предложение първо и второ във вр. с чл. 159а ал. 1 от НК.

На основА.е чл. 287 ал. 1 от НПК, съдът е допуснал направеното изменение на обвинението.

По представено споразумение по отношение на подсъдимия В.Ж.И., на основА.е чл. 384а ал. 1 и ал. 2 от НПК и Заповед № 565/10.11.2017г. на Административния ръководител на Районен съд – гр. Добрич, съдът е разпоредил споразумението, ведно с представените към него материали да се отдели за образуване в ново наказателно дело.

По новообразуваното н.о.х.д. № 1390/2019г. по описа на Районен съд – гр. Добрич, състав на съда е одобрил представеното споразумение по отношение на подсъдимия В.Ж.И..

В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседА.е, проведено на 11.11.2019г. по н.о.х.д. № 145/2016г. по описа на Районен съд –  гр. Добрич, представителят на Добричката районна прокуратура изразява своята позиция, че е безспорно доказана обективната и субективната съставомерност на извършеното от подсъдимия С.М.Л. престъпление, поради което и представителят на държавното обвинение моли съда да постанови осъдителна присъда. Предлага съдът да наложи на подсъдимия Л. наказА.е при приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК. Поддържа се искане на основА.е чл. 189 ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия да бъдат възложени сторените по делото разноски.

Процесуалният представител на подсъдимия – адвокат Н.М., моли съдът да освободи подсъдимият от наказателна отговорност, тъй като са налице предпоставките на чл. 78а от НК.

Подсъдимият С.М.Л. се присъединява към становището на своя защитник адвокат Н.М..

В предоставената на основА.е чл. 297 ал. 1 от НПК последна дума, подсъдимият няма какво да каже.

След преценка на събрА.те по делото относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

1.ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

Въз основа на събрА.те по делото доказателства, безспорно се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.М.Л. работел като полицейски инспектор в група „ОхрА.телна полиция” при Второ РУ на МВР – гр. Добрич.

Подсъдимият С.Л. и свидетелката Д.Д.Д. се запознали във Второ РУ на МВР – гр. Добрич.

Свидетелката Д.Д. ползвала мобилен телефон номер *** за периода от 02.05.2014г. до 05.06.2014г., а след това ползвала телефон с номер ***. Последният телефонен номер оставила във Второ РУ на МВР – гр. Добрич.

Подсъдимият С.Л. ползвал мобилен телефон с номер *** и номер ***.

На 07.06.2014г. около 15.30 часа подсъдимият Л. и свидетелката Д. се уговорили да пият кафе. Срещнали се в кафе „***” в близост до Второ РУ на МВР – гр. Добрич, зад бензиностанция „***”.

Свидетелката Д. споделила, че работи като шивачка за 200 лева заплата. Работела и като дистрибутор на фирма „Орифлейм”. Парите й били недостатъчни, искала да спечели повече пари, за да си вземе децата – двете си дъщери Х. и А.. Първата била в дом за деца в село Д., Община П., а А. била настанена в приемно семейство. Подсъдимият Л. споделил, че тренира борба. Срещата им продължила около час, като разделяйки се, си обещали да поддържат връзка.

Така в периода от 07.06.2014г. до 03.09.2014г. подсъдимият Л. и свидетелката Д. са се срещали три пъти в спортна зала на ***” в гр. Д..

Подсъдимият Л. имал ключ за залата и когато в нея нямало хора, двамата със свидетелката Д. правили секс. Подсъдимият я уговарял, че ще се ожени за нея, че ще купят апартамент в гр. Д., че тя ще може да вземе децата си, но за апартамент трябвали пари и ако стане проститутка в Г. ще има пари. Свидетелката Д. отказала. Подсъдимият Л. продължил да уговаря свидетелката Д. да стане проститутка, като й казал, че ако не иска, няма да се среща повече с нея. На третата им среща, свидетелката Д. се съгласила с предложението му да стане проститутка в Г.. Подсъдимият казал на свидетелката Д., че ще я свърже с човек, който ще уреди тази работа. Така през месец август 2014г. свидетелката Д. казала на подсъдимия, че иска да я запознае с човека, който ще й помогне да стане проститутка в Г..

Съобразно заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза, освидетелстваната Д.Д. не страда от психично заболяване и от интелектуален дефицит. Личностовите абнормности са значими. Налице е личностово разстройство. Емоционално нестабилна личност. Личностовото разстройство не е психично заболяване в тесния клиничен смисъл, а екстремно изразени и дисхармонично съчетани личностови черти. Отново според заключението на вещото лице, през инкриминирания период, освидетелстваната е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от нея и да ръководи постъпките си в съответствие с това разбиране – няма болестна причина, която да нарушава тази й способност. Същата може да бъде свидетел в наказателното производство. Не е налице разстройство, ангажиращо интелектуалния критерий. Не са налице болестно причинени мисловни разстройства и поради наличието на правилен мисловен процес се формира съответна мотивационна способност. Волевият процес е без болестни нарушения. Не са налице медицински критерии за невменяемост. Освидетелстваната Д. е психически годна да възприема фактите, които имат значение за делото, да участва в процеса, да дава достоверни показания за възприетото.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от обясненията на подсъдимия С.М.Л. и от показанията на свидетелката Д.Д.Д., които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, от заключението на вещите лица по комплексната съдебно – психиатрична и психологична експертиза, безпристрастно и компетентно дадено.

От обясненията на подсъдимия С.М.Л. се установява, че докато е бил служител на Второ РУ на МВР – гр. Д. се е запознал със свидетелката Д.Д.. Последната многократно е посещавала Районното управление, подавала е сигнали в дежурната и на служителите, обслужващи района на село С.. Първоначално двамата са се срещали по повод служебните задължения на подсъдимия, а впоследствие поради породилите се по – близки отношения. В разговорите е разказвала за своя тежък и труден живот – имала две деца, отнети поради това, че не може да ги издържа. Работата, която работела не била достатъчно заплатена и нямала възможност да си ги вземе. Разказвала, че назад във времето е работила като проститутка в Г., обмисляла и в Б. да работи такава работа, тъй като няма средства. Подсъдимият й обяснявал, че ако това иска да работи, ако това смята, че ще е достатъчен доход, че има хора, които работят и не е незаконно. Убеждавал я, че след като е работила като проститутка и е печелила по – добри пари да започни отново това да работи.

От показА.ята на свидетелката Д.Д.Д., се установява, че преди да се запознае с подсъдимия Л. е имала проблеми, избягала е от Г., имала второ дете – и двете й деца били отнети. Подсъдимият й предложил да отиде на „магистрала”. Казал й, че там се изкарват хубави пари, за да си купят апартамент, да се оженят, да вземат децата й. Първоначално не искала да работи това, но в последствие се съгласила, тъй като била с 200 лева заплата.

Действително в основата на постановената осъдителна присъда са показА.ята на свидетелката Д., но същите са подробно дадени в съдебно заседание и настоящият състав не намира основание те да не бъдат възприети и кредитирани като обективни и достоверни, въпреки изминалия значителен период от време. Същевременно с това следва да се посочи, че показанията на свидетелката са източник на преки доказателства относно авторството на деянието. Не следва да бъде игнорирано и обстоятелството, че заявеното от свидетелката в достатъчна степен намира опора в обясненията на подсъдимия по делото.

Приобщените по делото писмени доказателства не съдържат противоречия, поради което не се налага подробното им обсъждане. Писмените доказателства, доколкото съдържат релевантни за делото факти, са посочени и обсъдени по-горе в изложението, относно приетата за установена фактическа обстановка.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин и от приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:

2. ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

При изложените фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че С.М.Л. е  осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 155 ал. 1 от НК, като в периода месец август 2014г. в град Д. е склонявал към проституция Д.Д.Д..

Подсъдимият е осъществил формата на изпълнителното деяние – склоняване към проституция по отношение на свидетелката Д..

Деянието е на формално извършване и представлява психично въздействие върху жертвата, с цел тя да бъде убедена да приеме определено поведение. Поведението на дееца се изразява в мотивационно въздействие върху лицето за встъпване в полови контакти, блудство и пр. срещу облаги. Без значение са използваните средства – убеждаване, обещаване на облаги, създаване на изгоди, заплаха и т.н. Така /Тълкувателно решение № 2/16.07.2009г. на ВКС по т.д. № 2/2009г., ОСНК/.

В настоящия случай, поведението на подсъдимия е именно склоняване към проституция, защото той е мотивирал чрез психическо въздействие свидетелката Д., изразено в убеждаване, на фона на емоционалната й зависимост, да осъществява сексуални контакти с неопределен кръг лица с обещаване на материална облага /закупуването на апартамент/.

За съставомерността на деянието не е необходимо пострадалата да се е съгласила, нито да е започнала да проституира, тъй като престъплението е на просто извършване и е довършено в упражняване на мотивационното въздействие. Престъплението е довършено с упражняването на въздействие върху лицето, като не е необходимо то да е взело решение да проституира.

От субективна страна – подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 пр. 1 от НК, какъвто е единствено възможен за съставомерност на деянието по чл. 155 ал. 1 от НК, като е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал неговите общественоопасни последици и е целял постигането на престъпния резултат.

3. ОТНОСНО НАКАЗА.ЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ

При определяне наказанието на подсъдимия за извършените престъпления, съдът взе предвид следното:

Съдът намира, че са налице задължителните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК, предвид императивния характер на същата, като подсъдимият С.Л. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание за извършеното от него престъпно деяние по смисъла на чл. 155 ал. 1 от НК.

За извършеното от Л. престъпление, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

Подсъдимият С.Л. е не..., не е бил освобождаван от наказателна отговорност по този ред, от деянието няма причинени имуществени вреди, предвид на което не е налице материалноправна пречка за прилагането на разпоредбата на чл. 78а от НК.

При индивидуализация размера на административното наказание, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни.

Съдът не констатира отегчаващи вината обстоятелства.

Ето защо, настоящият състав счете, че на подсъдимия С.Л. следва да бъде наложено административно наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства – глоба в размера на законоустановения минимум, а именно хиляда лева.

Така определената административна санкция ще изиграе ролята си за превъзпитание на извършителя и ще се постигнат целите на чл. 12 от ЗАНН – за индивидуална и генерална превенция спрямо него и другите неустойчиви членове на обществото.

В този смисъл, съдът определи административното наказание като справедливо, респективно съответно на извършеното.

4. ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ

На основА.е чл. 189 ал. 3 от НПК на подсъдимия С.М.Л. ЕГН ********** следва да бъде възложено да заплати направените по делото разноски в размер на: 196.28 лв. по сметка на ОСлО при ОП - гр. Добрич и 200.00 лева по сметка на Районен съд – гр. Добрич.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

Председател:

                                                                             /Мариана Момчева/