Р Е
Ш Е Н
И Е
№
25.05.2021 год. град
Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На десети май Две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание,в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар:Румяна Русева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдия ДЕЧЕВА
Гр.д.№796 по описа на съда за 2016год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.д. № 796/2016г. по описа на ОС-Хасково е образувано по искова молба с вх. №12289/16.12.2016г. подадена от ищеца А.В.Д., с ЕГН **********, чрез адв. Д.М. против ответника А.Д.М., с ЕГН **********. Предявен е иск с правно основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД за сумата в размер на 65 000 лв.Производството по делото е било спряно с определение от 15.05.2017г. на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК и възобновено с определение №260191/30.11.2020г.
ИЩЕЦЪТ-А. В.Д. твърди, че на 14.06.2014г., около 10:30 – 11:00ч, в гр. Димитровград при нападение от страна на А.М., Д.Щ. и А. А. му е причинена тежка телесна повреда. Подал сигнал в РП-Димитровград. Заключението на съдебномедицинско удостоверение № 301/2014г. на д-р Х.Е. сочело разкъсна рана на окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани и прободна рана на левия лакът, както и че уврежданията можели да бъдат причинени с метална вила за сено. Причинена била постоянна слепота с лявото око – тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 от НК.
На
посочената дата ответника М. нападнал с вила ишеца и
го пробол в лявата част на главата. Ищецът постъпил по спешност в МБАЛ „Хасково“ с нулева зрителна
острота и престоял там от 14.06.2014г. до 25.06.2014г. Била извършена операция
и бил изписан без подобрение на зрението. На 09.07.2014г. постъпил за лечение в
УМБАЛ „Александровска“ София с окончателна диагноза иридоциклит на ляво око и бил изписан на 11.07.2014г. За периода
29.08.2014г. до 03.09.2014г. постъпил в МБАЛ „Хасково“ поради силно главоболие,
дразнене, сълзене и зачервяване на лявото око. Лечението продължил отново в
УМБАЛ „Александровска‘ ЕАД за периода от 08.09.2014г.
до 10.09.2014г. Окото му било извадено и на негово място била поставена
протеза. Увреждането можело да лиши ищеца от живот, тъй като пробождането почти
достигнало до мозъка му. А.Д. твърди, че преди да може да се защити, ответника М.,
затичан, му нанесъл удар с вила. Ударът му причинил слепота.
Ищецът сочи, че случилото се отразило на начина му на възприемане на света. Наложили се многократни престои в болнични заведения с надеждата, че ще възстанови зрението си. Болнични престои били съпътствани с болки и страдания, както и усложнения в следствие на инфекции. Стресът от удара, че може да изгуби не само зрението, но и живота си, накарал ищеца да се затвори в себе си и предизвикал кошмари по време на сън. Не възприемал себе си като пълноценен човек, намалил контактите и излизанията си от страх да не го заглеждат хора по улицата заради превръзката му. Заради протезата се притеснявал от външния си вид и го считал за чудовищен, което го възпрепятствало да осъществява контакти с нови хора.
Твърди, че случилото се му пречело да отглежда пълноценно децата си, да полага грижи за тях и да прекарва толкова време с тях, колкото самия той искал. Усещал, че те го възприемали по различен начин. Невъзможно било да се върне на работа като международен шофьор поради увреждането, за да осигурява прехрана им. Липсата на пълноценно зрение ограничавал възможността му да си намери работа и пълноценно да осигурява прехрана на своето семейство.
Счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане, извършено от страна на ответника. Чрез противоправно деяние, изразяващо се в нападение над личността на ищеца и нанесения удар в главата са претърпени вреди – множество болки и страдания в следствие на загубата на зрението на лявото му око.
С допълнение към искова молба,депозирано в
съдебно заседание на 01.02.2021г. ищецът твърди,че предвид продължителния
период от предявяването на иска са настъпили и са се хронифицирали
редица отрицателни последици на физическото,емоционалното и психическо
състояние,което довело до социален дискомфорт,тежка психотравма,продължитена
депресия,влошаване на качеството на живот
Претендира от съда да осъди ответника А.Д.М. да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 52 от ЗЗД сумата в размер на 65 000 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца А.В.Д. неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в следствие на причинените му наранявания, изразяващи се в разкъсна рана на окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани и прободна рана на левия лакът. Претендират се и сторените по делото разноски.
С Определение № 126/06.02.2017г. на ОС – Хасково, постановено по настоящото дело, ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по делото.
ОТВЕТНИКЪТ-А. Д.М. в законоустановения едномесечен срок е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск и излага съображения за неговата неоснователност. Твърди, че от приложените писмени доказателства безспорно се установявало, че на 14.06.2014г. ищеца А.В.Д., брат му С.В.Д. и баща им В. Д. нападнали него, брат му Д.Щ. и други родственици – майка, съпруга, дете, баща и племенници.
Сочи, че нападението било извършено от нападалите с голям черен нож и метална тръба носени от ищеца А.Д.. С.Д. бил въоръжен с пистолет, а В. Д. – с метално арматурно желязо, дълго около 1.20 м., накрая завито и остро като кука. Нападателите били водени от агресивни намерения, отправяли обидни думи към близките му, както и закани със саморазправа и убийство. Ответникът А.М. твърди, че С.Д. произвел изстрел с оръжието срещу неговите близки, които побягнали и взели кой какво намери, за да се защитят. Д.Щ. взел косата за трева, а А. А., негов баджанак - вилата.
Излага доводи, че В. Д. ударил с металната кука А. А. в главата, а в следващия момент видял, че ищецът А.Д. имал кръв по лицето. Не оспорва, че уврежданията на ищеца са настъпили по време на случката, но отрича той да е причинил уврежданията на А.Д..
Претендира от съда да отхвърли исковата претенция.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно установено,че на 14.06.2014г. е била причинена телесна повреда на ищеца А.В.Д.,по повод на което е било образувано ДП №382/2014г. по описа на РУ Димитровград срещу неизвестен извършител.В хода на разследването е установено,че телесната повреда нанесена на ищеца е тежка,тъй като е била получена разкъсна рана на окото с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани и прободна рана на левия лакът. Като обвиняем по посоченото досъдебно производство на 07.08.2018г. е бил привлечен ответникът А.Д.М.,срещу който в последствие е било поддържано обвинение от РП-Димитровград.От материалите по НОХД №517/2018г. по описа на РС-Димитровград се установява,че срещу ответника в настоящето производство А.Д.М. е внесен обвинителен акт от РП-Димитровград,с който същият е обвинен в това,че на 14.06.2014г. в гр.Димитровград чрез пробождане с метална вила,причинил тежка телесна повреда на А.В.Д. ***,изразяваща се в постоянна слепота с лявото око,дължащо се на разкъсна рана на лявото око с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани-престъпление по чл.128 ал.1 вр. ал.2 от НК.С присъда №55/17.12.2019г. ответникът е признат за виновен в извършване на престъплението,в което е обвинен,като на основание чл.12 ал.4 от НК,поради това,че деянието извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана не е наказан.Постановената от РС-Димитровград присъда е била обжалвана пред ОС-Хасково,като с решение №260033/10.11.2019г.,постановено по ВНОХД №95/2020г. по описа на съда е потвърдена.Постановената срещу ответника в настоящето производство осъдителна присъда по НОХД №517/2018г. на РС-Димитровград е влязла в сила на 10.11.2020г. и на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието,относно това,дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.
От ангажираните,от страните по делото гласни доказателства-показанията на разпитаните свидетели А. П. К.,В. С. Д., Т.Т.Т., Д.А.Ч.,се установяват фактите и обстоятелствата, при които ищецът е получил травмата на окото,фактическата обстановка,поведението на участниците в произшествието/включително ищеца и ответника по делото/,станало на 14.06.2014г. и пр.От тези гласни доказателства се установява отражението на причинената на ищеца травма върху цялостното му здравословно състояние, психически и психологически преживявания,болките и страданията,които същият е търпял след инцидента и продължава да търпи и към настоящия момент.
В показанията си свидетелят А. П. К.,който към момента на инцидента е бил кметски наместник на кв.“Марийно“ в гр.Димитровград , установява повода за конфликта между ищеца и ответника,който станал поради „хвърлен банан и псувня“.Сочи мястото на инцидента което е възприел,доколкото е могъл да види от местоположението си,както и факта,че ответникът А. М. е носил вила за сено,неговият брат Д. носел коса,а друг участник в инцидента А.-брадва.Свидетелят не е бил на самото място на инцидента,но възприел момента,в който ищецът А. се обърнал до колата си и видял,че има кървава струйка на лицето.В последствие разбрал,че А. го е пронизал с вилата през ръката,през мускула и му е засегнал окото.Преди инцидента А. работел като международен шофьор,но в момента не работи,стоял си в къщи,като имало и промяна в психическото му състояние.Ищецът споделял със свидетеля,че е напрегнат,чувства нервно напрежение. .Имало промяна и в поведението му,тъй като станал затворен и притеснен,тъй като бил отговорен човек,с две деца,за които след причинената травма не може да внася средства за издръжката им,като мъж в семейството.
В показанията си свидетелят В. С. Д.,баща на ищеца , установява повода,по който възникнал конфликта между ищеца и ответника,а именно неговото поведение.Свидетелят установява,че след инцидента ищецът рухнал психически и го сполетели куп други болести освен окото и подаграта.Правил опит за самоубийство в болницата в гр.София,където искал да се хвърли от четвъртия етаж,поради което се наложило да го вързват,било му дотегнало,нарушило се изцяло психическото му равновесие.Всички това се дължало на травмата в окото,тъй като споделял с баща си,че върви по пътя и не вижда,хората се блъскат в него и го питат защо се блъска в тях.В последствие го блъснал и мотор,защото не виждал с лявото око .Имал постоянно някакви инциденти,като състоянието му се влошило, не работел, нямал право на пенсия ,а имал две деца,за които трябва да се грижи.Оплаквал се постоянно от главоболие,имал астма,задушавал се имал постоянни пристъпи.Не можел да шофира,но понякога се налагало да отиде до училището да закара децата си,макар и да не било редно.
В показанията си свидетелката Т.Т.В.,с която ищецът живее на семейни начала, установява промените в здравословното и психическо състояние на ищеца,настъпили след инцидента през 2014г.Сочи,че А. работел като международен шофьор и от 2005г. до 2011г. работел в Испания,където живеели всички,включително и двете им деца,от които едното било родено там.Децата са съответно на 13 и на 7 години.Преди инцидента имали много приятели,но в последствие такива вече почти нямали.Това се дължало на факта,че А. не можел да работи,хванало го безсъние,изпаднал в депресия,което се отразило и на семейните им отношения.Притеснявал се,че не може да издържа семейството и,още повече,че другите деца се подигравали на техните,че баща им е с едно око.Свидетелката сочи,че веднъж като се разстрои организма започват и други здравословни проблеми,които доведи до получаването на астматични пристъпи,високо кръвно,проблеми с панкреаса,мисли за самоубийство.
От заключението на назначената съдебно медицинска експертиза,изготвена от вещо лице доктор офталмолог доктор М. Д.И. се установява,че ищецът А. В.Д. при станалото произшествие на 14.06.2014г. е получил разкъсна рана на очната ябълка с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани на ляво око,последващи възпаления-Иридоциклит и Гноен ендофталмит с отлепване на ретината и последваща фтиза на лявото око.Описаните увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп с малка площ предмет и могат да се получат от нараняване с метална вила за сено по начина и обстоятелствата,описани в делото и в медицинската документация.Причинено е страдание и постоянна слепота на лявото око по смисъла на чл.128 от НК-тежка телесна повреда.В устния си доклад вещото лице установява също,че нараненото при инцидента ляво око на ищеца ще бъде с постоянна слепота,която никога не би могла да бъде възстановена.Другото-дясно око е с намалено зрение в резултат на това,че е имало продължително антибиотично и кортикостероидно лечение на лявото око.При прегледа на ищеца,извършен непосредствено преди изготвяне на заключението,вещото лице е установило,че ищецът има катаркта на дясното око,което е с намалено зрение на 50%,като това няма връзка с нанесената му травма през 2016г.,но е свързано с осъщественото лечение на лявото око.
От заключението на назначената съдебно –психологическа експертиза,изготвена от вещото лице психолог доктор К.Б.Г. се установява,че инцидентът и последвалите последици от тежката телесна повреда,причинена на ищеца на 14.06.2014г. ,са се отразили върху психическия му статус.Настъпилата телесна повреда е довела до възникване на Остра стресова реакция,която в последствие преминава в разстройство на психиката.Особено трудни за преодоляване са травмите на психиката,които са извършени при умишлено насилие.В случая може да се определи като тежка психична травма,предвид последиците за ищеца.При потърпевшия А.Д. се наблюдава Разстройство в адаптията,като то е последващо преживяно остро стресогенно събитие.Представлява състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство,възникнали в периода на адаптация към последиците от стресогенното събитие.Затруднява пълноценното личностово и социално функциониране. Характеризира се с невротични и емоционални изживявания.За този период е поддържал оплаквания от напрежение,безпокойство,понижено настроение.Бил е разстроен,тревожен,с нарушен сън.Чувствал се е отчаян и с мрачни мисли.Налице е депресивен синдром,който се включва в клиничната картина на Разстройство в адаптацията.Ищецът не е страдал от Посттравматично стресово разстройство.Налице е депресивен синдром,който е характерен за разстройство в адаптацията.Към настоящия момент А. Д. продължава да изпитва негативни емоционални преживявания,които са нормална психологична защитна реакция,а не болестни симптоми.Отразяват се върху цялостното му поведение и нарушават пълноценното му социално функциониране и качество на живот и са в адаптационния спектър на разстройствата.Вещото лице сочи,че към настоящия момент ищецът има негативни емоционални преживявания,смесено тревожно разстройство и като такива,тези преживявания са приели хроничен характер.Тези негативни емоционални преживявания остават в съзнанието и възобновяват спомените за преживяното.Тази тежка психотравма не може да бъде заличена от психичната сфера на личността,а само осмислена и приета.Към настоящия момент състоянието и симптоматиката в емоционалната сфера е с негативна насоченост и безперспективност.Качеството на живот,сравнено с времето преди инцидента е много различно и все още трудно за възприемане от ищеца.Всеки човек отразява случващото се с него по различен и специфичен начин.Със сигурност физическото и здравословното състояние ще влияят върху психиката.Травмата на психиката не може да се изтрие.Преодоляването зависи от възможността на психиката да осмисли и приеме случилото се,за което няма срокове.В устния си доклад вещото лице сочи,че промяната в начина на живот на ищеца и последващите му действия са следствие на психическата травма,която влияе върху качеството на живот.В момента на ищеца не му е необходимо толкова медикаментозно лечение,колкото терапевтично такова,защото донякъде има преодоляване на травмата,но последиците от нея са трудно преодолими и изискват продължителен период от време.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици на деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая с оглед влязлата в сила на 10.11.2020г. присъда по НОХД №517/2018г.по описа на РС-Димитровгради и разпоредбата на чл. 300 ГПК съдът приема, че са налице виновни и противоправни действия от страна на ответника А.Д.М., който на 14.06.2014г. е причинил на ищеца А.В.Д. тежка телесна повреда изразяваща се в постоянна слепота с лявото око,дължащо се на разкъсна рана на лявото око с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани. По отношение на това травматично увреждане са налице всички елементи от сложния фактически състав на чл. 45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на ответника.
От всички писмени доказателства,представляващи медицинската документация, както и от приетата и неоспорена от страните експертиза на вещото лице офталмолог,прието без възражения в съдебно заседание на 10.05.2021г. се установява, че при инцидента на 14.06.2014г.на ищеца е причинено описаното по-горе травматично увреждане,което представлява тежка телесна повреда по смисъла и съдържанието на чл.128 от НК ,а на ответника е повдигнато обвинение и е осъден с влязлата в сила присъда за това тежко увреждане .
В резултат на противоправните действия на ответника, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причиненото му телесно увреждане, преживян стрес и уплаха.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и с оглед критерия за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД съдът съобрази, че в случая е налице изключително тежко и трайно увреждане с необратим характер, тъй като ищецът е загубил зрението на лявото си око,което не може да бъде възстановено. Понесъл е физически и психически дискомфорт, негативни емоции, свързани с проведеното болнично лечение и извършената оперативна интервенция. Установено е и негативно отражение в емоционалната му сфера, тъй като в резултат на причинените травми ищецът е станал по-затворен и стресиран, избягвал е контактите с близки и приятели, променен е начинът му на живот, с оглед физическото и психическо състояние. Всички тези негативни емоции, болки и страдания са пряка последица от причинененото му травматично увреждане. Като съобрази вида, характера и интензитета на претърпените неимуществени вреди, съдът приема, че обезщетение в размер на 60 000 лв. е достатъчно да компенсира вредите от причиненото на ищеца увреждане-тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК.
При определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът взе предвид конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет на болките и страданията, продължителността на възстановителния период, възраст на увредения и др. Събраните по делото гласни и писмени доказателства /медицинска документация/, съдебно-медицинска експертиза и изложеното в устния доклад от вещите лица психолог и офталмолог в съдебно заседание доказват претърпените неимуществени вреди от ищеца. Увреждането е тежко,тъй като се касае за пълна загуба на зрение с едното око и засагяне на другото,поради продължителност на лечението на това око, което от своя страна води до постоянен дискомфорт и все по трудно вписване в социалния живот – комуникация, невъзможност за започване на работа, отношения с членовете на семейството. Отчита се и обстоятелството,че лечението е било продължително,налагало е болнични лечения в различни болници на територията на страната и прегледи в чужбина,наложило се е провеждане на няколкократни медицински интервенции .Болките и уплахата са съпътствали ищеца постоянно при лечението доколкото това е било възможно,макар и зрението да не би могло да се възстанови никога,тъй като болестните промени са трайни. Физическите страдания към времето на инцидента и след него – постоперативно са били интензивни, продължителни, силни. Съдът взема предвид и зрялата работоспособна възраст на ищеца към момента на инцидента, с твърде рано настъпилото на практика отпадане на работоспособността, неблагоприятната прогноза – напълно излекуване не може да се очаква, и обществено – икономическите условия в страната.
По изложените съображения искът с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД се явява основателен и доказан за сумата 60 000 лв., до който размер следва да бъде уважен,като в останалата част до пълния предявен размер от 65 000лв. ще следва да се отхвърли. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е дължима от датата на непозволеното увреждане-14.06.2014г. до окончателното изплащане на обезщетението.Предвид изхода на спора ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1000лв.-платено адвокатско възнаграждение.Тъй като ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски в производството ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС-Хасково сумата от общо 2800лв.,от които 2 400лв.-държавна такса и 400лв.-платени възнаграждения за вещи лица от бюджетната сметка на ОС-Хасково.Ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 247лв.,представляващи част от платено адвокатско възнаграждение,съобразно отхвърлената част на исковата претенция.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А. Д.М. ,ЕГН ********** *** да заплати на А.В.Д.,ЕГН ********** ***,на основание чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД, сумата в размер на 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца А.В.Д. неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в следствие на причинените му наранявания от ответника А.Д.М., изразяващи се в разкъсна рана на лявото око с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани ,за причиняване на което увреждане ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №517/2018г. на РС-Димитровград,ведно със законната лихва ,считано от датата на увреждането-14.06.2014г. до окончателното изплащане на главницата,като иска в останалата част до пълния предявен размер от 65 000лв.,като неоснователен и недоказан-ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А. Д.М. ,ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ОС-Хасково сумата от общо 2800лв.,от които 2 400лв.-държавна такса и 400лв.-платени възнаграждения за вещи лица от бюджетната сметка на ОС-Хасково.
ОСЪЖДА А. Д.М. ,ЕГН ********** *** да заплати на А.В.Д.,ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 1000лв.-платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.В.Д.,ЕГН ********** *** да заплати на А. Д.М. ,ЕГН ********** *** направените по делото разноски,определени съобразно отхвърлената част от исковата претенция в размер на 247лв. и представляващи част от платеното адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: