Р Е Ш Е Н И Е
№
от 19.11.2024г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-8-ми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди
двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЮ ЗГУРОВ
при
секретаря Симона Илиева, като разгледа докладваното от съдия Згуров търговско дело № 386 по описа на съда за 2021г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, която първоначално е подадена като част от
допълнителна искова молба с вх. №264699 от 25.09.2020 год., с която синдикът
на „С.П.Б.“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *****А.Г.М. предявява осъдителен иск с
правно основание чл.649, ал.2 ТЗ във вр. с чл.55,
ал.1, пр.III ЗЗД
за осъждане на ответника „П.А.Е.Е.С.А.П.“ да върне в масата на несъстоятелността на „С.П.Б.“
ЕООД сумата от 2 537 791,02 лева (размерът
е увеличен по реда на чл.214 ГПК от 2 490 449,54 лева) като част от сумата от 9 340 415, 96 лева, получена при
отпаднало основание от
разпределението по изп. дело № 6442/2018 г. по описа на ЧСИ М.Б.с
рег. №838, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (25.09.2020 г.
– датата на допълнителната искова молба) до окончателното й плащане.
Правният интерес от завеждане на делото
по настоящия обусловен иск за връщане в масата на несъстоятелността на
полученото от „П.А.Е.Е.С.А.П.“ при продажбата на заложеното имущество в
рамките на горецитираното изпълнително дело, ищецът
обосновава с твърдението, че иск с правно основание чл.135 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ
по т.д.№2781/2019 год., ТО, VI – 8 състав, СГС е
бил уважен с влязло в сила решение и така е отпаднала привилегията за ответното дружество, която е предоставяла
отменения договор за залог на търговско предприятие на „П.У.“ ЕАД от 06.10.2015
год.
На 07.05.2024г. в деловодството на съда
постъпи подаденият по пощата на 30.04.2024г. и в срок от страна на ответника „П.И.“ (с пълно търговско наименование „П.А.Е.Е.С.А.П.“ и с предходно
наименование „НБГ П.Р.“), със седалище и
адрес на управление:***, 10560 Атина,
Гърция, вписано в общия регистър с номер №***** отговор на искова молба. С него
ответникът оспорва изцяло иска, както по основание, така и по размер.
Сочи, че е бил сключен Рамков договор от
30.09.2014 год. между „П.А.Е.Е.С.А.П.“, "С.П.Б." ЕООД (н), „Я.Р.Е.С.А.“
и „М.Х.С.а.р.л.“, съгласно уговорките на
който „П.А.Е.Е.С.А.П.“ има право да придобие 33 % от Търговския
център, който "С.П.Б." ЕООД (н) се е задължило
да построи, както и правото (кол опция) след завършване на строителството да придобие
останалите 67 %. Постигането на целения резултат страните са договорили да се
извърши чрез учредяване на две нови дружества – „П.У.“ ЕАД и „П.У. 2“ АД, в
които С.П.Б." ЕООД (н) да апортира
съответно 33 % и 67 % от Търговския център, като „П.А.Е.Е.С.А.П.“ придобие акциите на първото дружество – „П.У.“
ЕАД и правото (опция) да придобие
акциите във второто дружество – „П.У. 2“ АД след завършването на Търговския
център. За покупката на акциите от „П.У.“ ЕАД е била уговорена покупна цена в
размер на 11 000 000 евро, изцяло заплатена
на "С.П.Б." ЕООД (н).
Задължението за изграждане на Търговския
център е било скрепено със срок, като завършването на строежа е следвало да е
не по – късно от 30.04.2015 год. Задължението, въпреки удължаването на срока,
остава неизпълнено от страна на "С.П.Б."
ЕООД (н),
поради което и, с Договор за прекратяване на рамковия договор от 2014 год.,
подписан на 30.09.2015 год., страните са се съгласили да прекратят рамковия
договор, „П.А.Е.Е.С.А.П.“ да върне на "С.П.Б." ЕООД (н) собствеността
върху акциите на „П.У.“ ЕАД, а "С.П.Б."
ЕООД (н) да върне на „П.А.Е.Е.С.А.П.“ получената за тях покупна цена, както и да
заплати обезщетение за неизпълнението на договора – неустойка в размер на
1 300 000 евро. „П.А.Е.Е.С.А.П.“ е върнало
обратно на „С.П.Б." ЕООД (н) акциите на „П.У.“ ЕАД.
С Рамков договор от 30.09.2015 год. е
удължен срокът за завършване на строежа до 28.03.2016 год. Във връзка с
връщането на сумата, получена от „П.А.Е.Е.С.А.П.“ за
акциите в размер на 11 000 000 евро и
заплащането на сума в размер на 1 300 000 евро, представляваща
неустойка или сума в общ размер на 12 300 000 евро, страните се
договарят, че "С.П.Б." ЕООД (н) е върнал част
от сумата в размер на 5 700 000 евро, платена на трето лице –
кредитор на „П.А.Е.Е.С.А.П.“ (Крис
Кеш енд Кери). Остатъкът от
6 600 000 евро е договорено да бъде задържан от "С.П.Б." ЕООД (н), като със
сумата се прихване поетото от „П.А.Е.Е.С.А.П.“ задължение за авансово плащане за придобиване
на акциите в „П.У.“ ЕАД и „П.У. 2“ АД, които има право (опция) да закупи при завършване на строителството на
Търговския център в договорения нов срок за обща цена в размер на
33 000 000 евро.
Като последица от неизпълнение на
задължението и в уговорения нов срок е предвидено право в полза на „П.А.Е.Е.С.А.П.“ да прекрати договора, както и да получи обратно
от "С.П.Б." ЕООД (н) полученото с
прихващане авансово плащане в размер на 6 600 000 евро, а освен това
и сумата в размер на 3 300 000 евро, представляваща уговорена по
договора неустойка.
Рамковият договор е прекратен от „П.А.Е.Е.С.А.П.“ поради неизпълнение
в срок на задължението от страна на "С.П.Б."
ЕООД (н),
в резултат на което за „П.А.Е.Е.С.А.П.“ е възникнало
правото да претендира платената на "С.П.Б."
ЕООД (н)
цена за акциите в размер на 6 600 000 евро, както и договорената
неустойка в размер на 3 300 000 евро.
С разпределението по осъществено индивидуално
изпълнение, извършено по горецитираното изп. дело № 6442/2018 г. по описа на ЧСИ М.Б.с рег. №838, „П.А.Е.Е.С.А.П.“ е встъпило като присъединен взискател
и е получило съответно разпределената му част от събраните по публичната продан
на ипотекираните имоти на „П.У.“ ЕАД суми. Със сумите частично и съразмерно са
погасени вземанията на „П.А.Е.Е.С.А.П.“ срещу "С.П.Б." ЕООД (н). Остатъкът от
вземанията са предявени от „П.А.Е.Е.С.А.П.“ в
производството по несъстоятелност на "С.П.Б."
ЕООД (н).
Ответникът твърди, че правният ефект от
уважения конститутивен иск по чл.135 ЗЗД, съгласно
ал.4 на същия, се отнася до правото на удовлетворяване от прехвърленото от длъжника
имущество. Отрича в резултат от уважаване на иска да може да се търси връщане
на даденото / полученото от страните по сделката, която е недействителна само
по отношение на страните по отменителния иск.
Ответникът твърди, че разпоредбата на
чл.648 от ТЗ не се отнася до, и е неприложима за иска по чл.135 ЗЗД, когато е
предявен във връзка с несъстоятелността на длъжника. Липсата на специални
разпоредби относно иска по чл.135 ЗЗД, предявен в производството по
несъстоятелност, граматическото и систематично тълкуване на чл.648 ТЗ и чл.649 ТЗ са основание да се приеме, че чл.648
ТЗ е неприложим за иска по чл.135 ЗЗД, предявен във връзка с чл.649,
ал.1 ТЗ.
Ответникът твърди, че последиците от
уважаване на отменителните искове се изразяват в
следното. От една страна, в резултат на обявената относителна недействителност
на апорта, имотите, предмет на апорта,
не се считат за собственост на „П.У.“ ЕАД и могат да бъдат обект на
принудително изпълнение в полза на кредиторите на несъстоятелността. От друга
страна, в резултат на обявената относителна недействителност на Договора за
залог, по отношение на кредиторите на несъстоятелността, „П.А.Е.Е.С.А.П.“ не се счита привилегирован кредитор с обезпечено
с договор за залог вземане при погасяване на приетите в несъстоятелността
вземания. В този случай срещу последния не възниква конкретна по основание и
размер претенция, за която това дружество да дължи плащане и да бъде осъдено.
Ответникът твърди, че не става ясно,
съобразно формулираният в исковата молба петитум, на
какво основание се търси претендираната сума от „П.А.Е.Е.С.А.П.“, както и защо се претендира именно в този размер.
Ответникът релевира
и възраженията, че предявеният осъдителен иск е неоснователен, защото на първо
място, сумата е получена на законно
основание, а именно -влязло в сила постановление на ЧСИ М.Б.за извършване на
публична продан и влязло в сила постановление за разпределение на сумите,
събрани в резултат на публичната продан. На второ място, уважаването на отменителните искове не засяга валидността на придобивното основание на имотите за последния приобретател. На трето място, „П.А.Е.Е.С.А.П.“
не е получила в собственост имотите, а само сума при разпределение като
присъединен взискател. На четвърто място, съобразно
законодателната уредба и задължителната съдебна практика, при поредица от
увреждащи сделки и действия, за да се постигне целеният правен ефект от
предявяване на иска по чл.135 ЗЗД, е необходимо искът да е насочен и срещу
последния приобретател на имотите, което в настоящия
случай е невъзможно, тъй като последващо атакуваните
сделки действие е извършената публична продан, срещу която иск по чл.135 ЗЗД е
недопустим и придобивното основание на последния приобретател е незасегнато. При това положение, сумата се
явява получена от „П.А.Е.Е.С.А.П.“ на законно
основание и искът за връщането й се явява неоснователен.
Ответникът сочи, че не е налице материалноправна легитимация за водене на осъдителния иск,
тъй като основанието за пораждане на правото „П.А.Е.Е.С.А.П.“ да получи суми от продажбата на имотите на
публичната продан, не е предмет на предявения иск по чл.135 ЗЗД.
Ответникът оспорва, че от една страна,
не става ясно както какъв е размерът на
сумата, която претендира, така и в резултат на коя от атакуваните две сделки я
претендира. Според ответника, обявяването на относителна недействителност на
нито една от двете сделки не е довело до придобиване от страна на „П.А.Е.Е.С.А.П.“ на недвижими имоти или пари, които дружеството,
като кредитор на несъстоятелния длъжник, да дължи да върне в масата на несъстоятелността,
защото по договора за апорт то не е страна, поради
което по тази сделка не е получила нищо, а освен това дружеството не е получило
нищо и по договора за залог на търговско предприятие, който се квалифицира като
особен, поради обстоятелството, че в елементите на фактическия му състав не се
включва предаването на имотите.
Ответното дружество твърди, че доколкото
липсва получено в патримониума на „П.А.Е.Е.С.А.П.“ имуществено благо, от което дружеството да се е
възползвало, респ. което да се върне в масата на несъстоятелността на „С.П.Б.“
ЕООД, синдикът цели да разпростре ефекта от отпадане на привилегията на „П.А.Е.Е.С.А.П.“ към
получаване на сумите от влязло в сила и валидно разпределение на ЧСИ, което
няма законова опора и е недопустимо.
Ответникът на следващо място оспорва и
размера на претенцията по осъдителния иск, като смята, че при извод за
основателност на иска, равностойността на полученото по относително
недействителна сделка следва да се преценява към момента на влизане в сила на
решението за уважаването му.
Моли съда, да отхвърли иска, като
недоказан и неоснователен. Претендира и разноски.
В допълнителна искова молба от
28.05.2024 год., ищецът твърди, че уважаването на иска по т.д.№2781/2019 год.,
ТО, VI-8 състав, СГС поражда правния му интерес от водене на
настоящия обусловен иск за връщане в масата на несъстоятелността на полученото
от „П.А.Е.Е.С.А.П.“ при продажбата на заложеното
имущество в рамките на изп.д. №6441/18 год. на ЧСИ М.Б.,
рег. №838 в резултат на отпадналата привилегия, създадена му от отменения залог
на търговско предприятие на „П.У.“ ЕАД от 06.10.2015 год.
На основание чл.214 от ГПК прави искане
за увеличаване цената на иска със сумата от 47 341,48 лева, при което
цената на иска става 2 537 791,02 лева.
Ответникът „П.А.Е.Е.С.А.П.“ подаде отговор на допълнителна искова молба
на 10.07.2024 год., с който поддържа всички твърдения и доводи, изложени в
отговора на исковата молба, като излага и становище относно увеличението на
размера на иска по чл.214 ГПК. Сочи, че размерът на сумата, изчислена от
синдика, излиза с приблизително 500 лева повече от реално припадащата се на „П.А.Е.Е.С.А.П.“ сума в
размер на 2 537 292,59 лева.
С Определение №261036 от 29.05.2024 год.
съдът конституира „У.С.“ ЕООД като трето
лице – помагач на страната на ищеца. От последното на 14.08.2024г. постъпи
становище, с което сочи, че поддържа изцяло по основание и размер предявения
иск, както и фактическите и правни твърдения на ищеца, на които се основава петитума за осъждане на „П.А.Е.Е.С.А.П.“
да върне в масата на несъстоятелността на „С.П.Б.“ ЕООД сумата от
2 537 791,02 лева, като част от сумата в размер на
9 340 415,96 лева, получена по разпределението по изп.д.№6442/2018
год. на ЧСИ М.Б.с рег. №838, в качеството му на заложен кредитор, на отпаднало
основание – обявен за недействителен Договор за особен залог на търговско
предприятие на „П.У.“ ЕАД от 06.10.2015 год., ведно със законната лихва от
25.09.2020 год. до окончателното плащане, алтернативно – ведно със законната
лихва от 26.03.2024 год. – датата, на която е влязло в законна сила Решение
№542/21.07.2022 год. по в.т.д. №1228/2021 год. на САС, 9 – ти търговски състав.
Третото лице-помагач твърди, че по
силата на посоченото съдебно решение е отменено изцяло Решение №261202 от
30.07.2021 год. на СГС, ТО, VI – 8 състав по т.д.
№2781 от 2019 год. и на основание чл.135, ал.1 ЗЗД вр.
чл.649, ал.1 ТЗ са обявени за недействителни по отношение кредиторите на
несъстоятелността следните сделки, а именно: извършения
от „С.П.Б.“ ЕООД учредителен апорт в капитала на „П.У.“
ЕАД, вписан в ТР на 30.01.2015 год. и Договор за залог на търговското
предприятие на „П.У.“ ЕАД от 06.10.2015 год., учреден в полза на „П.А.Е.Е.С.А.П.“. Навежда аргументи, че атакуваните действия и
сделки отпадат с обратна сила, в резултат на което с обратна сила отпада и
основанието, въз основа на което „П.А.Е.Е.С.А.П.“ е конституирана
като присъединен взискател по изпълнителното дело и е
получила по разпределението сумата от 9 340 415,96 лева. Сочи, че
макар публичната продан да не е атакувана, то уважаването на исковете по чл.135 ЗЗД несъмнено води до отпадане с обратна сила на привилегията, която
предхождащите я сделки са осигурили на „П.А.Е.Е.С.А.П.“,
с което са увредени останалите кредитори на несъстоятелността. Закономерна
последица от това е трансформирането на ответника в хирографарен
кредитор.
Третото лице – помагач оспорва
твърденията на „П.А.Е.Е.С.А.П.“ относно
неоснователност на исковете, неотносимост на фактите
и твърденията, изложени от ищеца, както и становището, че като резултат от уважаването
на иск по чл.135 ЗЗД не може да се търси директна реституция. Моли съда да
уважи предявеният от ищеца осъдителен иск.
В съдебното заседание синдикът М. се яви лично, тя поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан.
Ответното дружество „П.А.Е.Е.С.А.П.“ беше представлявано в съдебното заседание от пълномощниците му адв.Б. и адв.Ч., които оспорват иска, като сочат, че процесната сума е била получена от ответника въз основа на
валидно законово основание-разпределение на ЧСИ , което основание не е
отпаднало с обратна сила.
Третото лице-помагач „У.С.“ ЕООД се
представлява в съдебното заседание от пълномощника му адв.Н.,
който счита предявения иск за основателен и моли съда да го уважи изцяло.
Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на страните,
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, съобразно
разпоредбите на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото, съдът обяви за
безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса следните
обстоятелства: извършеният от „С.П.Б.“ ЕООД учредителен апорт в капитала на „П.У.“ ЕАД, вписан в ТР на 30.01.2015
год.; учреденият особен залог на търговското предприятие
на „П.У.“ ЕАД от 06.10.2015 год. в полза на „П.А.Е.Е.С.А.П.“; че имотите, продадени на проведената публична продан
по изпълнителното дело са идентични с имотите, предмет на учредителния апорт от 30.01.2015 год. в „П.У.“ ЕАД и Договора за залог
на търговско предприятие на „П.У.“ ЕАД от 06.10.2015 год.
Настоящият иск е отделен за разглеждане в отделно дело с Определение №261240 от 26.02.2021
год., постановено по т.д. №2781/2019 год., по описа на ТО, VI-8 състав.
Настоящото производство по предявения
осъдителен иск беше спряно с Определение №261343 от 05.03.2021 год.,
постановено по т.д.№386/2021 год., по описа
на ТО, VI – 8 състав, СГС на основание чл.229,ал.1, т.4 ГПК до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. №2781/2019
год. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 8 състав.
С Решение № 261202 от 30.07.2021 г. на
СГС по т. д. № 2781/2019 г. бяха
отхвърлени като неоснователни, както предявения от синдика иск по чл.
135, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ за
обявяване за относително недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността
на "С.П.Б."-ЕООД (Н) апорт, извършен от
"С.П.Б." ЕООД в капитала на "П.У." ЕАД, вписан в Търговския
регистър на 30.01.2015 г., така и предявения от синдика иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ за обявяване за
относително недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на "С.П.Б."
ЕООД (в несъстоятелност) Договор за залог на търговско предприятие от
06.10.2015 г., учреден от "П.У." ЕАД в полза на "Нбг П.Р." (с настоящо наименование „П.А.Е.Е.С.А.П.“), вписан в ЦРОЗ под № 2015101501829.
С Решение № 542 от 21.07.2022 г. на САС
по в. т. д. № 1228/2021 г., това първоинстанционно решение е отменено изцяло, като е обявен
за относително недействителен на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на "С.П.Б." ЕООД (н) апорт,
извършен от "С.П.Б." ЕООД в капитала на "П.У." ЕАД, вписан
в ТР на 30.01.2015 г., и е обявен за относително недействителен на основание
чл. 135, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на "С.П.Б." ЕООД (н)
Договор за залог на търговско предприятие от 06.10.2015 г., учреден от "П.У."ЕАД
в полза на "НБГ П.Р." (с настоящо наименование „П.А.Е.Е.С.А.П.“), вписан в ЦРОЗ под № 2015101501829. С
Определение №756/26.03.2024 год., постановено по т.д. №2737/2022 год., по описа
на ТК, I отделение, ВКС не е допуснато касационно обжалване на Решение №542 от
21.07.2022 год. по т.д. №1228/2021 год., по описа на ТО, 9 състав, САС. С
постановяване на определението, производството по търг.д. №2781/2019 год. е
приключило и са налице предпоставките за възобновяване на производството по
настоящото търг.д.№386/2021 год., по описа на ТО, VI – 8 състав, СГС. Предвид
това настоящото производство беше възобновено.
Видно от представените и приети по
делото писмени доказателства,
с
Решение № 1461/12.06.2018 г. по в.т.д № 6431/2017 г. на САС, след отмяна на
решение на СГС е открито на основание чл.632,ал.1 ТЗ производство по
несъстоятелност на „С.П.Б.” ЕООД, с определена начална дата на неплатежоспособността
09.10.2015 г., прекратена е дейността на предприятието на длъжника, прекратени
са представителството и управлението на органите на му, допуснати са общ запор
и възбрана върху негови движими и недвижими вещи и права и дружеството е
обявено в несъстоятелност. Това решение е обжалвано пред ВКС, като с Решение №9
от 09.04.2019 г. на ВКС по т.д. № 2099/2018г. е обявена като начална дата на
неплатежоспособност датата 29.04.2014г.
Съгласно НА №132 от 14.10.2013 г. и НА
№61/21.12.2013г., „С.П.Б.“ ЕООД е учредило в полза на „Банка Пиреос България“АД договорна ипотека за обезпечаване вземането
на банката към „КМБ България“ ЕАД по договор за револвиращ
кредит №118/2013г. Ипотеката е била учредена върху ПИ с идентификатор
68134.4354.604, заедно е правото на строеж съгласно Разрешение за строеж № 137 от 23.11.2012 г. на
СО, Направление “Архитектура и градоустройство” за изграждането на Търговски
център с работно име: “П.У.” - Мултифункционален търговски и развлекателен
комплекс с паркинги и трафопост, с изключение на правото на строеж върху
магазин № B1-ZR-01-SL. Съгласно Протокол от 29.12.2014 г. за решения на
едноличния собственик на капитала на „С.П.Б.” ЕООД и декларация-съгласие за
внасяне на непарична вноска, както и от служебно извършена справка в ТР се
установява, че „С.П.Б.” ЕООД е внесло в капитала на „П.У.” ЕАД чрез апорт (непарична вноска) процесиите недвижими имоти, който апорт е вписан в ТР на 30.01.2015 г.
Видно от Договор за залог на търговско
предприятие, той е бил сключен на
06.10.20215г. между „П.У.” ЕАД и „НБГ П.Р.” /с последващо
ново наименование „П.А.Е.Е.СЕ А.П.”, с Приложение № 1
и Приложение № 2, по силата на който „П.У.” ЕАД е заложила цялото си търговско
предприятие, включващо апортираните имоти в полза на
заложния кредитор „П.А.Е.Е.СЕ А.П.”.
Съгласно представените и приети документи от изп.д.
№ 6442/2016г. на ЧСИ М.Б.(л.147-182) се установява, че по отношение на процесните недвижими имоти е проведено принудително
изпълнение. Видно от Удостоверение от 30.10.2018 г. /л.156-173 / и
Удостоверение от 13.04.2020г., след проведена публична продан, с постановления
за възлагане от 05.12.2017 г., влезли в сила и вписани в Агенцията по
вписванията - гр. София в периода от 05.02.2018 г. до 06.02.2018г. процесните недвижими имоти са възложени на купувача „П.Е.Д.П.”
ЕАД, който се явява трето за делото лице. Въз основа на Постановление за
разпределение от 09.01.2018г. на ЧСИ Б., е разпределена постъпилата в следствие
на публичната продан на имотите сума от 17 602 200 лв., от които в
полза на „П.А.Е.Е.СЕ А.П.” е изплатена сумата от
9 340 415,96 лв., съобразно реда на превилегията
на този взискател, като такъв обезпечен с особен
залог на предприятието на длъжника „П.У.”
ЕАД.
С Решение №542/21.07.2022г. постановено
по в.т.д.№1228/2021г. по описа на Апелативен съд-София, влязло сила на
26.03.2024г., след като не е допуснато до касационно обжалване с Определение №756/26.03.2024г. по к.т.д.№2737/2022г по описана ВКС, ТК е обявен за недействителен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.649, ал.1 от ТЗ по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „С.П.Б.” ЕООД (н) по иск, предявен от синдика на „С.П.Б.”
ЕООД (н), против „С.П.Б.” ЕООД (н), ЕИК-*****и „П.У.” ЕАД, ЕИК-******апорт, извършен от „С.П.Б.” ЕООД в капитала на „П.У.” ЕАД,
вписан в ТР на 30.01.2015 г., на имуществото, което е послужило за публичната
продан по изп.д. № 6442/2016г. на ЧСИ М.Б.и в
следствие на осребряването на което в полза на ответното дружество като превилигирован взискател са
изплатени 9 340 415,96 лв., а за недействителен на основание чл.135,
ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.649, ал.1 от ТЗ по отношение
на кредиторите на несъстоятелността на „С.П.Б.” ЕООД (н) по иск, предявен от
синдика на „С.П.Б.” ЕООД (н), А. Г. М. против „П.У.” ЕАД, ЕИК- ******и „П.А.Е.Е.СЕ А.П.”, със седалище и адрес на управление:***, вписано
в Общия търговски регистър на Гърция с № ********** е обявен Договор за залог
на търговско предприятие от 06.10.2015 г., учреден от „П.У.” ЕАД в полза на
„НБГ П.Р.” (с настоящо наименование „П.А.Е.Е.).
С влязло в сила на 14.11.2024г. Решение
№93/12.02.2024г. по в.т.д.№807/2023г. съгласно описа на Апелативен съд-София,
след като то не е допуснато до касационно обжалване с Определение №2966/14.11.2024г.,
постановено по к.т.д.№1292/2024г. по описа на I T.O., ВКС,
„П.А.Е.Е.СЕ А.П.“, вписано в Общия търговски регистър
под № *****, със съдебен адрес в РБ: Адв. Дружество
„Б. и Ко.“, гр. София, бул. „*****е осъдено да върне в масата на
несъстоятелността на „С.П.Б.“ ЕООД (н), ЕИК *****, сумата 6 802 624.94
лв., получена в качеството на заложен кредитор на отпаднало основание – обявен
за недействителен Договор за залог на търговско предприятие от 06.10.2015 г.,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на иска
– 09.06.2020 г. до окончателното изплащане на осн.
чл. 649, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Съгласно приетото като доказателство по
делото Постановление за разпределение от 09.01.2018г. на ЧСИ Б., както и
предвид формираната сила на пресъдено нещо с Решение
№93/12.02.2024г. по в.т.д.№807/2023г. съгласно описа на Апелативен съд-София
между страните по отношение размера на дължимата сума за връщане от ответника
на отпаднало основание въз основа на полученото плащане по изпълнителното
делото в следствие от публичната продан на апортираните
имоти в дружеството „П.У. 2“ ЕАД, се налага извода, че размерът на сумата
получена от ответното дружество в следствие на осъществената публична продан в
изпълнителното производство на имотите апортирани в
дружеството „П.У.“ ЕАД възлиза на 27,17 % от 9 340 415,96 лв. или
2 537 791,02 лева.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Основният въпрос върху който се
концентрира спорът е дали ответното дружество е получило на валидно и
неотпаднало правно основание процесната сума в
следствие на осъщественото в индивидуалното изпълнение разпределение на суми
получени в следствие на осъществена публична продан на апортираните
от „С.П.Б.” ЕООД в капитала на „П.У.” ЕАД недвижими имоти и дължи ли връщане на
тези суми в масата на несъстоятелността.
Отговор на този въпрос е даден с Определение №2966/14.11.2024г. пост. по
к.т.д.№1292/2024г., I TO, ВКС, според което макар
публичната продан да е валидно основание за придобиване от купувача на
имущество, предмет на апорта и на особения залог, и
правата на този купувач да не се засягат от уважените отменителни
искове, последният съконтрахент по веригата от
атакувани сделки, които в своята цялост увреждат кредиторите на
несъстоятелността, дължи връщане в масата на несъстоятелността на полученото в
резултат на реализираните си в индивидуалното принудително изпълнение права по
обявения за относително недействителен особен залог, т.е. това, от което се „е
възползвал“, както приема и последователната практиката на ВКС в решение по т.д. №
2907/2013 г. на ВКС, II т.о., решение по т.д. № 1619/2022 г. на ВКС, I т.о. и определение по ч.т.д. № 317/2021 г. на ВКС, II
т.о.
Крайната
цел на водене на иска по чл.135 ЗЗД е възможността за удовлетворяване на
кредитора от цялото имущество на длъжника. За разлика от общата хипотеза на
чл.135 ЗЗД, предвидена за защита на индивидуален интерес на отделен кредитор, с
включването на иска в категорията на отменителните
искове по чл.649, ал.1 ТЗ, предявен във връзка с производството по
несъстоятелност на длъжника, този иск разкрива особеностите на вида /като тези
по чл.646, ал.2 ТЗ и чл.647 ТЗ/, към който е причислен и специфичните правни
последици, към които те са насочени: касае се до конститутивен
иск, който има за предмет обявяване за недействителни по отношение на всички
кредитори на несъстоятелния длъжник на посочени сделки/действия. Правните
последици на тези сделки/действия отпадат с обратна сила по отношение на
кредиторите на несъстоятелността при уважаване на отменителния
иск, като по силата на изрична законова регламентация, на основание чл.649,
ал.2 ТЗ положителното съдебно решение открива възможността чрез осъдителен иск
несъстоятелният длъжник да иска връщане на даденото от него по атакуваните
сделки от съконтрахента. Последователно в практиката
на ВКС /решение по т.д. № 2907/2013 г. на ВКС, II т.о., решение по т.д. №
1619/2022 г. на ВКС, I т.о., решение по т.д. № 1954/ 2018 г. на ВКС, II т.о.,
определение по ч.т.д. № 317/2021 г. на ВКС, II т.о. и др./ е застъпено
становището, че при уважаване на отменителните конститутивни искове правното положение, настъпило като
последица от атакуваните сделки, се възстановява по отношение на кредиторите на
масата на несъстоятелността в състоянието, което е било преди тяхното
извършване и следователно всяка от страните дължи връщане на полученото на
отпаднало основание - аргумент от чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД. При
положение, че подлежащата на връщане вещ, респ. вещното право върху нея не
съществува, поради това, че получилият това право по отменената сделка
междувременно я е отчуждил или изразходвал той дължи онова, от което се е
възползвал - чл.57, ал.2, предложение последно от ЗЗД.
Затова след успешно проведен иск по чл.135 ЗЗД е възможно да бъде попълнена масата на несъстоятелността,
като чрез обусловения иск по чл.649, ал.2 ТЗ се поиска осъждане на съконтрахента да заплати равностойността на полученото от
него по обявената по съдебен ред за относително недействителна сделка, ако към
завеждане на иска то вече не се намира в патримониум
на съконтрахента и способът, чрез който е излязло от
имуществото на последния е валиден, а третото лице -приобретател
е добросъвестно.
След като за относително недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността са признати отчуждаването на цялото имущество на
несъстоятелния длъжник чрез учредителен апорт в
търговско дружество, и създаването на привилегия в полза на заложния кредитор
да получи удовлетворяване на вземането си спрямо трето лице чрез изпълнение
спрямо имуществото на несъстоятелния длъжник извън производството по
несъстоятелност, преди всички кредитори на несъстоятелността, и то именно
поради тази привилегия, възникнала на основание оспорения договор за особен
залог, заложният кредитор и ответник в настоящото производство е бил конституиран като присъединен взискател в индивидуалното принудително изпълнение, на основание
чл.459, ал.2 ГПК и в това си качество е получил сума, разпределена от ЧСИ след
извършена публична продан на имущество, което е и предмет на особения залог.
Затова основанието за получаването на процесната сума
при разпределението извършено от ЧСИ е отпаднало и ответното дружество дължи
връщането й в масата на несъстоятелността, където тя би следвало понастоящем да
бъде върната.
В разпоредбата на чл. 607, ал. 1 ТЗ е
разписана генералната цел на производството по несъстоятелност - справедливото
удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Невъзможността
търговецът да осигури погасяване на всички свои задължения води до конкуренция
на интересите на неговите кредитори. С оглед изпълнение на така прогласената
цел на производството изисква равнопоставеното им
третиране. Възможност за предпочитане на едни кредитори пред други е налице
само при съобразяване на въведените със закона правила на предпочитание. Във
връзка именно с конкуренцията на кредиторите са въведени ограничения на зачетени от правния
ред действия, с извършването на които биха се нарушили равните им възможности и
предвидения от закона ред за удовлетворяване на вземанията. В конкретния случай
от патримониума на длъжника „С.П.Б.” ЕООД (н) са
излезли процесните недвижими имоти, които са
отчуждени в полза на трето лице посредством проведената в границите на
индивидуалното изпълнение публична продан. Публичната продан, която е последваща веригата от атакувани действия, не е била атакувана, но уважаването на исковете по чл.
135 ЗЗД срещу извършените до нея увреждащи сделки и действия, води до отпадането с обратна сила на
привилегията, която предходните сделки между длъжника „С.П.Б.” ЕООД, „П.У. “ АД
и „П.А.Е.Е.СЕ А.П.“, са осигурили на последното
дружество, в следствие на което
останалите кредитори на несъстоятелността на „С.П.Б.” ЕООД (н) безспорно са
увредени, тъй като са лишени от възможността да получат съразмерно удовлетворяване
на своите вземания в производството по универсално изпълнение, каквото е
несъстоятелността.
В производството по делото се установи,
че размерът на сумата получена от ответното дружество в следствие на
отпадналата превилегия даваща му залога на
търговското предприятие, и осъществената
публична продан в изпълнителното производство на имотите апортирани
в дружеството „П.У.“ ЕАД, възлиза на 27,17 % от 9 340 415,96 лв. или
2 537 791,02 лева, поради което именно тя следва да бъде върната в
масата на несъстоятелността и по тази причина предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло.
На основание чл.214,ал.2 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД на присъждане подлежи законната лихва
върху посочената сума, считано от предявяване на иска – 25.09.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Съгласно чл. 649, ал. 6 ТЗ в
производството по предявени искове по ал. 1 държавни такси за всички инстанции
не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси
се събират от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се
събират от масата на несъстоятелността. В случая цената на иска е в размер на
2 537 791,02 лева, при което дължимата от ответника такса е в размер на 25 377,91 лв. и за нея
последният следва да бъде осъден да я заплати по сметка на Софийския градски
съд.
Ищецът не претендира за разноски по
делото, а и липсват представени доказателства за наличието на такива, поради
което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П.А.Е.Е.С.А.П.“ (с предходно наименование „НБГ П.Р.“), със седалище и адрес на управление:***, **** Атина, Гърция, вписано в общия регистър с
номер №***** да върне в масата на несъстоятелността на „С.П.Б.“
ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *****, сумата
от 2 537 791,02 лева, получена в качеството на заложен кредитор на отпаднало основание –
обявен за недействителен Договор за залог на търговско предприятие от 06.10.2015
г., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от предявяване на иска – 25.09.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 649, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗД.
ОСЪЖДА „П.А.Е.Е.С.А.П.“ (с
предходно наименование „НБГ П.Р.“), със седалище и
адрес на управление:***, **** Атина,
Гърция, вписано в общия регистър с номер №***** да заплати по сметка на Софийския градски съд сумата от 25 377,91 лв., представляваща
дължима държавна такса за образуване на делото.
Решението е постановено при участието в
производството по делото на третото лице-помагач „У.С.“ ЕООД, ЕИК *****.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд-София.