Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С.,15.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9
СЪСТАВ,
в публичното
заседание на двадесети ноември
две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа
докладваното от съдия КОМИТОВА
търг. д. № 3561
по описа за 2012 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:
ПРЕДЯВЕН ИСК С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.55, АЛ.1 ПРЕДЛ.ПЪРВО ОТ ЗЗД.
Ищецът „А.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. Б., ул. „Г.Г. “ № **, представляван от В.И. М. с исковата молба, и молби – уточнения към нея, твърди, че е имал договорка с управителката на
ответното дружество „С.“ ЕООД Е.К., че същата ще предприеме действия по
предоставяне на банкова гаранция в размер на 10 000 000 лева, която дружеството ищец да използва като
обезпечение при искане и отпускане на банкови заеми. Като възнаграждение за предоставяне на такава банкова
гаранция управителката Е.К. е поискала
сума в размер на 70 000 лева с договорка , че в срок до два месеца след
заплащането *** сумата ще бъда предоставена банковата гаранция. На 11.07.2011 г. от банкова сметка на „А.“ ООД е
била преведена по банков път по сметката на „С.“ ЕООД сумата 70 416
лв., съответна на издадената от
ответната страна фактура. Тази сума е неправомерно получена от „С.“ ЕООД, тъй
като не е било престирано изпълнение. Предоставя фактура № 370/13.06.2011 г.,
като същата е коригирана от ответното дружество и е издадена нова, като осчетоводената фактура, отразена в счетоводните
записвания на двете дружества е фактура № 373/08.07.201
Ответникът
„С.“
ЕООД,
с ЕИК *********
със седалище - гр.С. ж.к. З.П., бл.** вх.* , ет* и ап*, представлявано от Е.А. К. ,
ЕГН **********, действащо чрез пълномощника си адвокат С.Г.З. от САК, оспорва
изцяло предявения иск, като счита същия за неоснователен и недоказан, поради
което моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, ведно с всички
законни последици. Моли съда да присъди направените по делото разноски за
заплатеното адвокатско възнаграждение. Кореспонденцията приложена към исковата
молба е водена от лице без представителна власт. Оспорва обстоятелството, че са
водени преговори за предоставяне на банкова гаранция в размер на 10 000 000 лв.
Управителят на ответното дружество по никакъв начин не е водил лично или чрез
упълномощено лице действия по договаряне, в това число и по електронна поща. Поради
това по отношение на дружеството-ответник не е възникнало задължение за връщане
на дадена без основание престация - ищецът е договарял действия по изпълнение
на престация с лице без представителна власт - в случая с лице К., което няма
права и не е упълномощено да води преговори и сключва договори от името и за
сметка на „С.“ ЕООД, поради което действията му не могат да породят задължения
за дружеството. Предвид това, че титулярът на представителната власт - Е.А. К.,
като управител на дружеството „С.“ ЕООД не е делегирала права по смисъла на
чл.36 от ЗЗД на лицето К., то не е налице възникнало право, респективно
задължение, на дружеството-ответник. „А." ООД неоснователно твърди, че е
извършило плащане по фактура № 373/08.07.2011 г.., тъй като видно от извлечение
от банкова сметка ***, то е платило по фактура № 370/13.06.2011 г., а не както
твърди по фактура № 373/08.07.201
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА НА СПОРА:
По делото е
представена Проформа-фактура №
*********/13.06.2011 г. , издадена за продавач от „С.“ ЕООД, при купувач „А.Р.“
ООД, с основание – услуга съгласно договор.
С Фактура № *********/08.07.2011 г.,издадена
от „С.“ ЕООД , „А.Р.“ ООД следва да заплати 70 416 лв. с ДДС като плащане
по договор. Фактурата е неподписана, получена е по електронна поща, поради
което по отношение на нея съдът не е открил и произвдство по оспорване.
По делото са
приети като печатен материал писма от
водена електронна кореспонденция между А.Б.
като представител на „А.Р.“ и М. К. - писма
изходящи от електронната поща на лицето К. от 11.07.201
Не се спори между
страните, а и от представените с исковата молба извлечения от интернет
банкиране от 11.07.2011 г. се
установява, че ищецът е превел на ответника, респ. същият е получил, сумата
70 416 лв.
Видно от представените от ответника доказагелства –
Учредителен акт на ООД „С.“ и Извлечението от ТР, представляващ дружеството е Е.А.
К. .
С Определение от 21.08.2013 г., съдържащо проекто
–доклада по делото, и в съдебно заседание от 20.11.2013 г. съдът е указал на
ответника, че не сочи доказателства, че между страните е имало договор, във
връзка с който е платена процесната сума, както и че не сочи доказателства защо
тази сума е задържана и не е била върната
ако твърди, че не е било налице договор, както и че не сочи
доказателства, каква точно услуга или доставка му е била предоставена. На ответника
е указано да представи Меморандума, който твърди, че е
сключен, ако ще се ползва от него, като обясни връзката му с предмета на
делото, като ако не стори това, ще настъпи процесуална преклузия за подобно
искане. Независимо от дадените указания, не са представени доказателства в този
смисъл, поради което съдът на основание чл. 161 от ГПК приема, че между страните не е бил сключен Меморандум, или какъвто и да
е договор, като и че ответникът не е получил услуга или доставка, срещу
заплащането на процесната сума.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение като обективно и компетентно дадено се възприема изцяло от съда. Съгласно
заключението сумата по исковата претенция в
размер на 70 416 лв. е
постъпила по разплащателната сметка на „С.” ЕООД на 11.07.2011 г. Наредител
на сумата чрез интернет банкиране е „А.Р.” ООД със записано основание: „фактура
370 от 13.06.2011 г.”. С издаването на ф/ра № ********** от
08.07.2011 г. на
стойност 70 416 лв. с
основание „Плащане по договор” от „С.” ЕООД на „А.Р.” ООД, същата е
осчетоводена като вземане от клиента „А.Р.” ООД по с/ка 411 „Клиенти” с
основание - услуга. С получената на 11.07.2011 г. сума от 70 416 лв. е закрито
начисленото вземане от „А.Р.” ООД. На 13.06.2011
г „С.” ЕООД е издал на „А.Р.” ООД проформа фактура № ********** от 13.06.2011 г. на
стойност 70 416 лв. с основание: „услуга
съгласно договор”. При проверката на предоставената от „С.” ЕООД счетоводна
документация е било констатирано, че проформа фактура № ********** от
13.06.2011 г. на стойност 70 416 лв не е осчетоводявана, тъй като тя не е
първичен счетоводен документ, и не намира счетоводно отражение в счетоводните
регистри на предприятието. Проформа –фактурата е вид съобщение до фирмата
получила конкретната услуга за необходимостта
да извърши плащане. При проверката на предоставената от двете страни счетоводна
документация не е констатирано счетоводно отразяване на други счетоводни
документи, касаещи взаимоотношения между „А.Р.” ООД и „С.” ЕООД извън
процесната ф/ра № ********** от 08.07.2011 г. на стойност 70 416 лв. и
извършеното плащане на сумата по исковата претенция в размер
на 70 416 лв. С получената от „С.” ЕООД на 11.07.2011 г сума от
70 416 лв. е закрито начисленото вземане от „А.Р.” ООД. При проверката на
вещото лице му е показан „Меморандум”, който не е подписан и в него се цитира,
че страните приемат, да извърши необходимите консултации и действия, за
осигуряване необходимата финансова транзакция. Фактура от № 370 е проформа
фактура, която обаче в платежното нареждане, е посочена като фактура. Веднага
след извършеното наредено плащане, страната е издала оригинална фактура, която
е № 373. В счетоводните регистро на ответното дружество има данъчна фактура с
номер 370, но тя касае друга фирма и отношения.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 предл.
първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. При
разглеждания фактически състав разместването на имуществени ценности е станало
при първоначална липса правно основание, поради което следва да бъде върната
предоставената престация. Фактическият състав на чл.55, ал.1 предл. първо от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на
основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. За
успешното провеждане на иска е необходимо основанието да е липсвало не само при
получаването на имуществената ценност, но и при предявяването на претенцията за
връщането й. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника с оглед чл.154 ал.1
от ГПК да установи, че е налице основание за получаването, респ. за задържането
на престацията.
В конкретния случай са налице всички
елементи на сложния фактически състав – наличие на обедняване на ищеца, чието имущество е намаляло без основание с
изплащането на процесната сума; налице е обогатяване
на ответника; причинна връзка между обагатяването и обедняването; липса на правно основание за плащането.
Както се установява от ангажираните по делото доказателства, между страните не
е налице договорна връзка – меморандумът, на който се позовава ответника не е
представен по делото, за да се приеме, че плащането е извършено във връзка с
договора. Нещо повече, както установява вещото лице, ответникът му е показал
меморандум, но той е бил неподписан, макар че е със съдържание, кореспондиращо
с твърденията по исковата молба. При проверката на
предоставената от двете страни счетоводна документация не е констатирано
счетоводно отразяване на други счетоводни документи, касаещи взаимоотношения
между „А.Р.” ООД и „С.” ЕООД извън ф/ра № ********** от 08.07.2011 г. От
друга страна, не се спори между страните, че ищцовото дружество е имало
отношения не с управителя и представляващия дружеството-ответник Е.К., а с
лицето К.. Ищецът не установи с годните за това доказателствени средства
последният да е служител на ответното дружество, респ. да е го е представлявал
по силата на предоставено му пълномощно. Това обстоятелство обаче е
ирелевантно, тъй като сумата 70 416 лв.,е получена, респ. задържана не от К., а от
ответното дружество. Освен това, както изяснява вещото лице, плащането е било
осъществено на основание проформа – фактура, която има характер на уведомление
за дължими суми, но не е първичен счетоводен документ. Фактура № 373 е издадена
в значително по-късен момент – на 08.07.2013 г., намерила е счетоводно
отразяване и при двете страни, но не е послужила като основание за процесното
плащане.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК, всяка от страните в
процеса има право на направените от нея разноски, съразмерно с уважената,
респективно отхвърле***та част от иска.
На осн. чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 6 351.64
лв. съгласно Списък на разноските, неоспорен от ответника (вкл. и
разноските по обезпечение на бъдищ иск, за които са представени доказетелства).
Водим от горното
С Ъ Д Ъ Т
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „С.“
ЕООД, с ЕИК ********* със седалище - гр.С. ж.к. З.П., бл.*** вх.* , ет.* и ап.*,
представлявано от Е.А. К., ЕГН **********, действащо чрез пълномощника си
адвокат С.Г.З. от САК
да заплати на „А.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Г.Г.
“ №**, представляван от В.И. М. на основание чл.55 ал.1 пр.първо от ЗЗД, сумата 70 416 лв.(седемдесет хиляди четиристотин и шестнадесет лева) - преведена по банков път на
11.07.2011 г. от банкова сметка на „А.“ ООД по сметката на „С.“ ЕООД, ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху нея считано от завеждането на исковата молба – 28.05.2012
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „С.“
ЕООД, с ЕИК ********* със седалище - гр.С. ж.к. З.П., бл.** вх.* , ет.* и ап.*, представлявано
от Е.А. К. , ЕГН **********, действащо чрез пълномощника си адвокат С.Г.З. от
САК да
заплати на „А.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Г.Г.
“ №**, представляван от В.И. М. на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски в размер
на 6 351.64
лв. съгласно предстевен
Списък на разноските.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: