Решение по дело №203/2019 на Окръжен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е №66

 

гр.Видин, 16.07.2019.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВИДИНСКИ окръжен съд     Гражданска колегия в

Публично заседание на шестнадесети юлит

през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

                                                                  председател: С. С.

                                                                       Членове: В. С.

                                                                                          В. М.

 

При секретаря А… А…  и в присъствието на

Прокурора                 като разгледа докладваното

от съдията В. М. възз.гражданско Дело № 203 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

Делото е образувано по повод въззивна жалба от Р.А.К.  ЕГН: ********** против Решение № 133/15.03.2019г. по Гр.Д. № 2056/2019г. по описа на ВРС с което е отхвърлена молбата му за налагане мерки за защита от упражнено домашно насилие от страна на Е.Ц.Б. ЕГН: **********. Поддържа във въззивната жалба, че решението е неправилно, нарушен е материалния закон и необосновано. Не са обсъдени гласни доказателства относно обстоятелството, че молителят е във влошено психическо състояние в следствие на това, че не вижда сина си, като съда неправомерно отказва да обсъди доказателства имащи отношение към разрешаването на спора. Поддържа становище, че съдът е следвало да уважи молбата за защита от домашно насилие само въз основа на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която има доказателствена сила в процеса. Моли съда да отмени решението, като неправилно и немотивирано, уважи молбата и постанови исканите мерки за защита в минималния предвиден в ЗЗДН размер с цел „превъзпитателното, поучителното и превратно по отношение на ответницата“.

Постъпил е писмен отговор от особения представител на Е.Ц.Б. с поддържано становище за правилност и обоснованост на съдебния акт, посочва че изводите на съда са съобразени с данните по делото, като се посочва че бащата е този който е извършил насилие над детето, като не го е върнал от Ю… и го е изложил на опасност, тъй като детето е пребивавало при трети лица, чужда държава докато въпроса се изясни и бъде върнато на майката и то в момент когато детето е било на ниска възраст. Поддържат, че претенцията за насилие над детето, така както е заявена от молителя не кореспондира със социалния доклад по делото. моли съда да потвърди решението.

Видински Окръжен съд като взе предвид постъпилата въззивна жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните по делото в тяхната съвкупност прие за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 113/15.03.2019г. по Гр.Д. № 2056/2018г. ВРС е отхвърлил молбата на Р.А. Т.  ЕГН: ********** за налагане мерки за защита от упражнено домашно насилие от страна на Е.Ц.Б. ЕГН: **********. По делото е установено, че молителят и ответната страна са родители на малолетния А.Р.А.. Същите са постигнали по силата на съдебна спогодба възпроизведена в определение по Гр.Д. № 516/2015г по описа на ВРС съгласие относно упражняването на режима на личния контакт на молителя с детето.

 По силата на тази спогодба Р.К. е имал правото да взема всеки втори и четвърти петък от месеца от 18.00ч. на петъчния ден до 17.00ч. на неделния ден с преспиване на територията на гр.Видин, до навършване на три годишна възраст на детето. В спогодбата се регламентирани и другите условия за осъществяването на контакт. Визирано е, че след навършване на три годишна възраст условието за осъществяването на контакт на територията на гр.В… отпада.

 По делото са събрани гласни доказателства относно влошеното емоционално  и психическо състояние на бащата поради липсата на лични контакти с детето, установяват се факти относно препятстването от страна на майката за осъществяването на същите.

 В представения социален доклад, както и от данните по делото – представеното съдебно решение пред ВОС се установява, че с влязло в сила решение на РСВ… от 06.11.2014г. родителските права по отношение на детето са предоставени на майката и местоживеенето е определено на адреса в гр.В…, като с постигнато между страните спогодба от 08.10.2015г. подробно е регламентиран режима на лични контакти. През 2016г. – на 22.01.2016г. бащата взима детето по режим на контакти и не го връща, като на 24.01.2016г я информира, че е извел детето в чужбина и няма да й го върне. След подаване на съответни документи за издирване на детето е установено, че то се намира в Ю… заедно с баща си и е изведено от страната с фалшива декларация за съгласие. През м.юли 2016г майката подава молба за връщане на детето по Хагската Конвенция чрез Министерство на правосъдието до съответните органи по  правомощия в Ю…. Заминава там като с пълната подкрепа на местната полиция я информират, че Р.К. е арестуван в обвинение за източване на банкови карти и незаконно притежаване на оръжие и поради ареста се е наложило детето да бъде поставено под закрилата на социални служби в страната, като е настанено в приемно семейство. С Решение от 15.12.2016г. на Върховния съд на ЮАР детето е върнато на майката и е разрешено да се завърнат в Б….

 От социалния доклад се установява, че основни грижи за детето се полагат от майката, при добри жилищни условия и гарантирана безопасност на детето, като майката полага съответните качества за правилното възпитание, обучение, образование и социална интеграция на детето, като в интерес на малолетния А. А. е родителите да поемат своите отговорности и постигнат споразумение относно отглеждането и възпитанието му. Детето е объркано и тревожно от съществуващата ситуация и преживените събития, майка му осигурява сигурна и стабилна семейна среда, отговорна е и всеотдайна в грижите си по отглеждането.

При тази фактическа обстановка съдът приема, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, съобразено с разпоредбите на ЗЗДН и следва да бъде потвърдено. Член 13 от ЗЗДН  посочва доказателствата в производството въз основа на които, съдът може да издаде заповед за защита, като сред посочените такива е и декларацията по чл.9 от ЗЗДН,  на която съдът може да се позове при липса на други доказателства. До колкото представената по делото декларация за осъществени актове на психическо насилие и емоционално такова, твърдяно от молителят не е подкрепено от събраните по делото доказателства, съдът приема, че искът се явява неоснователен. Обстоятелството че между родителите липсва съгласуваност относно упражняването на родителските права и осъществяването на режим на лични отношения на бащата и детето, не следва да се счете като обстоятелство обосноваващо основателността на молбата за извършено домашно насилие спрямо бащата.

Не се установи да е налице акт на психическо и емоционално насилие по чл.2 от ЗЗДН извършен чрез принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права от ответника по отношение на родителя, както и по отношение на малолетното дете. Решението на първоинстанционния съд е съобразено с данните по делото, не се установиха оплакванията във въззивната жалба.

 Пред ВОС не се представиха нови доказателства налагащи друг, краен, правен извод, различен от възприетия от първоинстанционния съд.

Водим от горното СЪДЪТ

         

                                       Р    Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение  № 133/15.03.2019г. по Гр.Д. № 2056/2019г. по описа на ВРС.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

 

         

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

     

                                                                                             2.