№ 27593
гр. София, 26.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20251110123801 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на В. К. И. срещу Център за спешна
медицинска помощ - гр. София, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният
с нея иск е допустим
Страните са представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Исканията на страните да бъдат допуснати свидетели на всяка при режим на довеждане,
както следва: двама на ищеца и трима на ответника, следва да бъдат уважени.
Не следва ответникът да бъде задължен да представи в цялост личното трудово досие на
ищцата, тъй не е необходимо.
Налице са представките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА разпит на двама свидетели при режим на довеждане на страната на ищеца.
ДОПУСКА разпит на трима свидетели при режим на довеждане на страната на ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца ответникът да представи личното му досие в
цялост.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.10.2025 г. от 15 20
1
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - препис от
депозирания от ответника отговор на подадената искова молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
Подадена е искова молба от В. К. И. срещу Център за спешна медицинска помощ - гр.
София, с която е предявил при условията на обективно кумулативно съединяване
конститутивни искове с правно основание:
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със
заповед № ЗП-13/20.02.2025 г. на Директора на ЦСМП - гр. София за незаконно и неговата
отмяна;
иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ за отмяна на
дисциплинарно наказание „уволнение“, наложено на В. К. И. от работодателя му със
Заповед № 36/20.02.2025 г. на директора на ЦСМП - гр. София.
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност „шофьор на линейка“ при ответника;
осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225 КТ за заплащане на
обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа поради уволнението за
периода от 26.02.2025 г. до 25.08.2025 г. в размер на 13781,87 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба - 25.04.2025 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност
„шофьор на линейка“, считано от 30.05.2006 г. Поддържа, че със Заповед № 36/20.02.2025 г.
на Директора на ЦСМП - гр. София му е наложено дисциплинарно наказание
„УВОЛНЕНИЕ”, като същата му е връчена на 25.02.2025 г., а със Заповед № ЗП-
13/20.02.2025 г. е прекратено трудовото му правоотношение поради наложеното
дисциплинарно наказание „уволнение“, която е връчена на 25.02.2025 г. Сочи, че в заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание е издадено поради това, че на 06.01.2025 г. е
използвал груби и обидни изрази и неуважително отношение спрямо д-р Татяна Ачова,
спрямо специалиста по връзки с обществеността, спрямо директора на ЦСМП, а
впоследствие и към лекаря и трупния санитар - заради написани от тях докладни, с което е
нарушена т. 21 от основни задачи, регламентирани в длъжностната характеристика на
шофьора на линейка, съгласно която в отношенията с колегите трябва да се проявява
уважение, коректност и толерантност, както и да не се използват пренебрежителни или
обидни думи и изрази. Същото се сочи да е нарушение на чл. 15, ал. 1 от Етичния кодекс на
служителите на ЦСМП - гр. София, където е разписано, че не се допуска отправянето на
обидни квалификации и дискриминационно отношение между служителите в Центъра.
Счита заповедта за налагане на дисциплинарното наказание уволнение за
незаконосъобразна, поради не спазена процедурата за изискване на обяснения, действията,
за които е санкциониран, не са описани точно и ясно, взети са предвид предходни наказания.
Оспорва реално да е извършено нарушение на трудовата дисциплина. Счита, че е се ползва
2
със закрила по чл. 333 КТ. При тези твърдения, счита уволнението за незаконно, поради
което претендира неговата отмяна и възстановяване на заеманата преди това длъжност.
Претендира заплащане на обезщетение за оставането си без работа за период от 6 месеца,
считано от 26.02.2025 г. до 25.08.2025 г. в размер на 13781,87 лева. Претендира разноски.
Ответникът в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор оспорва исковете
като неоснователни. Твърди се, че процесната заповед е процесуално законосъобразна,
защото е мотивирана, съдържа всички реквизити по чл. 195 КТ и е спазен преклузивният
срок по чл. 194 КТ. Поддържа, че с поведението си ищецът е допуснал нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10, предл. последно от КТ, съгласно
който такова е неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникването на
трудовото правоотношение. Сочи, че с оглед разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, преди
налагане на дисциплинарното наказание от В. К. е поискано писмено обяснение за
обстоятелствата около извършеното дисциплинарно нарушение, чрез връчване на 3 бр.
докладни записки, като ищецът е дал писмени обяснения до работодателя на 17.02.2025 г.,
от които става ясно, че той е разбрал за какво е „обвинен“. Излага подробни съображения, че
изискванията на чл. 193 КТ са изпълнени и ищецът е разбрал за какво нарушение на
трудовата дисциплина се искат обяснения от него, както и че му е осигурена реална
възможност да бъде изслушан за вмененото му дисциплинарно нарушение, от която той се е
възползвал в пълнота. Наред с това ответникът твърди, че процесната заповед е надлежно
мотивирана съобразно изискването на чл. 195 от КТ, тъй като в нея са посочени всички
индивидуализиращи нарушението обстоятелства от обективна и субективна страна,
посочени са времето, мястото и всички осъществени от ищеца действия, представляващи
нарушение на трудовата дисциплина, като е посочена и правната квалификация на
нарушението, както и всички елементи на допуснатото от ищеца дисциплинарно нарушение.
Поддържа, че при налагане на наказанието е взел предвид тежестта на нарушението и
поведението на работника, пълната липса на самокритичност в дадените от него писмени
обяснения, както и обстоятелството, че ищецът има наложено и друго дисциплинарно
наказание забележка за непристойно поведение от 06.01.2025 г. Счита, че исковете следва да
бъдат отхвърлени.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
страните е било налично валидно трудово правоотношение, породено от сключен между тях
Трудов договор от 30.05.2006 г.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По искoвете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца да
докаже съществуване на трудово правоотношение с ответника, неговото прекратяване,
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец
преди уволнението, че в причинна връзка с уволнението, чиято законност оспорва, е останал
без работа за сочения период, за който претендира обезщетение.
Ответникът от своя страна е длъжен да установи законосъобразността на предприетите от
него действия по уволнение на ищеца.
По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже
3
законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно
нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той
следва при условията на пълно и главно доказване - така, както го изисква разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност
на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а
именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която
съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е
надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност
да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни
обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за
налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта
работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и
противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите
на чл. 189, ал. 1 КТ.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет
на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства - отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg/. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от МН, МГ - тел. 02/8955 423 за Софийски районен съд, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204,
както и на https://srs.justice.bg/bg/12656 .
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е
в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно
заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да
постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5