Р Е Ш Е Н И Е
№І- 41 08.05.2019
година, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на седемнадесети април през две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:
1.Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина Мавродиева
С
участието на прокурора……..
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 301
по описа на Окръжен съд-Бургас за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по две въззивни жалби, а именно: Въззивна жалба от И.С.С.
с ЕГН ********** от *** със съдебен адрес: гр.Бургас,бул.“Демокрация“
75,ет.4,чрез адв.Живко Сотиров
и
въззивна жалба от Г.С.Г. с ЕГН ********** от *** със
съдебен адрес: ***,със съдебен адрес: гр.Бургас,бул.“Демокрация“
75, ет.4,чрез адв.Живко Сотиров, против
Решение № 2582/12.12.2018г., постановено по гр.д.№ 9621/2017г. по описа на РС-Бургас,
с което е прогласена нищожността като
симулативно на дарение, извършено с нот.акт № ***,т.**,рег.№ 1****,дело № ***/**.**.20**г. но Нотариус
Виктория Дралчева с район на действие-района на БРС, с което И.С.С. е дарил на Г.С.Г.
10 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.621.267 по КККР на
гр.Бургас, подробно описан с начин на трайно предназначение и ползване, съседи
и площ в съдебното решение, по иска,
предявен от Д.Р. Р. от ***; признато е правото на
ищеца Д.Р.Р. на основание чл.33,ал.2
ЗС по иска, предявен срещу ответниците И.С.С.
и Г.С.Г. на изкупуване на 919,75/11307 кв.м. ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот
с идентификатор 07079.621.267 по КККР на гр.Бургас,подробно описан с начин на
трайно предназначение и ползване, съседи и площ, за сумата от 10 500
лева;присъдени са разноски.
Във въззивната жалба на И.С.С.,както и във въззивната жалба на Г.Г.,подписана
след даване на указания за това от въззивния съд,се твърди, че обжалваното
решение е незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че от ищцовата страна пред
БРС не били представени нито едно пряко или косвено доказателство, възоснова на
които да може да се направи безспорен извод, че дарението е симулативно; от
тези доказателства се установявало единствено, че между И.С. и Г.Г. имало
близки и добри отношения,послужили като основание за извършване на дарението.Изтъква
се, че при постановяване на обжалваното решение районния съд се позовал на два
факта: че между извършеното в полза на Г.Г. дарение и последвалата го продажба
имало малък времеви интервал и че въззивникът имал непогасени парични
задължения. Въззивниците твърдят, че тези две обстоятелства не били основание
съдът да приеме , че е проведено пълно доказване на твърденията на ищеца, като
в тази насока се посочва и съдебна
практика. Освен това наличието на изпълнителни дела срещу определено лице не
били основание то да не може да се разпорежда свободно и безвъзмездно с
имуществото си.Моли се обжалваното
решение да бъде отменено и да бъде постановено друго такова от БОС, с което
предявените искове бъдат отхвърлени. Претендират се разноски пред двете съдебни
инстанции.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание адвокат Сотиров-процесуален представител на въззивниците Г. и С.,поддържа
въззивните жалби и моли уважаването им; претендира присъждане на разноските
пред настоящата инстанция, като представят списък по чл.80 ГПК.
Постъпил е писмен отговор от Д.Р.Р.,
предявен чрез адвокат Николай Кожухаров, който заявява подробни и пространни фактически и правни доводи за неоснователност
на въззивните жалби,проследявайки поредността на извършените сделки,
финансовата задлъжнялост на И.С. и последващото погасяване на задълженията му
по изпълнително дело/ след изповядване на покупко-продажбата с Г./;проследяват
се „сведението“, дадено от И.С. пред органите на икономическа полиция –Бургас и
в крайна сметка е изведен извода- че страните чрез сключване на договора за
дарение на 10 кв.м. ид.ч. от процесния имот са целяли преодоляване на забраната
по чл.33,ал.2 ЗС.В писмения отговор се проследяват по дати извършените между двамата въззивници сделки и се извежда
довода- че страните винаги са имали
намерение да сключат договор за продажба, който по номерацията на
нотариуса е с дата 16.10.2017г., а окончателното изповядване на двете сделки е с осем дни
по-късно- на 24.10.2017г.Въззиваемият сочи съдебна практика и твърди, че
наличието само на косвени доказателства не е пречка за установяване по
категоричен начин недействителността на
процесната правна сделка за дарение;обсъдено е като индиция за симулативност на „дарствената сделка“ и обстоятелството, че ден преди извършването
й И.С. разполагал с парични средства за разплащане с кредиторите
си; обсъден е и въпроса с цената на покупко-продажбата, приета от БРС в размера
от 10 500 лева,каквато е отразена в
последвалия нот.акт за покупко-продажба на имота.Моли въззивните жалби да бъдат оставени
без уважение,като първоинстанционното решение бъде потвърдено и бъдат присъдени
съдебно-деловодните разноски на въззиваемия. В проведеното пред БОС открито
съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемия Р.- адвокат Н.Кожухаров, оспорва жалбите и поддържа представения
писмен отговор; моли за приемане на постъпилата справка от КЧСИ на РБ;моли за
потвърждаване решението на БРС,не претендира разноски пред настоящата
инстанция.
Предявените искове са с правно
основание чл.26,ал.2,пр.5-то ЗЗД и конститутивен иск по чл.33,ал.2 ЗС вр.
с чл.66 ЗС.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Бургаският Окръжен съд намира
първоинстанционото решение за валидно и допустимо /постановено е в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита/.При разглеждане на
въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред РС-Бургас е образувано по искова молба на Д.Р. ,предявена срещу ответниците въззиваеми И.С. Ч. и Г.С.Г. с искане за постановяване на
съдебно решение, с което да се прогласи нищожността на договор,обективиран
в нот.акт № ***,т.**,рег.№ 1****,д.№***/**.**.20**г. на Нотариус №491
Виктория Дралчева, за дарение на 10
кв.м. ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 07079.621.267 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Бургас, с площ на имота съгласно КК 11033 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване
/10м./, с адрес на имота – гр. Бургас, п.к. 8000, ж.к. „Меден рудник“, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори: 07079.621.268, 07079.621.509,
07079.621.266, 07079.621.265, 07079.621.264 и 07079.621.263, представляващ УПИ I-222 в кв. 153 по ПУП –ПРЗ на гр. Бургас, ж.к.
„Меден рудник“, зона „Д“, с площ по ПУП 11037 кв.м. и
искане за постановяване на основание чл.33,ал.2 от ЗС изкупуване от
страна на ищеца на 919,75/11307кв.м. от
описания по-горе недвижим имот за сумата от 10 500 лева. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че с първия ответник са наследници
по закон на З. С. А., както и че с Решение №10286/19.02.1997г. на Поземлена
комисия – Бургас на наследниците на З. С.
А. било възстановено правото на
собственост върху нива с площ 14,334 дка, при условията на обикновена
съсобственост, а с Решение №94Д-904/2/ от 15.03.2013г. на Комисия при Община
Бургас и Заповед №1033/15.04.2013г. на заместник кмета на Община Бургас, за
въпросния недвижим имот е отреден УПИ I-222 в кв. 153 по ПУП –ПРЗ на гр.
Бургас, ж.к. „Меден рудник“, зона „Д“, с площ по ПУП 11037 кв.м. и с
идентификатор съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Бургас 07079.621.267.
Ищецът сочи, че е привиден договора,обективиран
в нот.акт № ***,т.**,рег.№ 1****,д.№**/**.**.20**г. на Нотариус №491
Виктория Дралчева, за дарение от И.С. на втория ответник Г. на 10 кв.м. ид.ч. от поземления имот с идентификатор
07079.621.267 по КККР –Бургас, тъй като
с него се цели единствено да направи
ответника Г. съсобственик в имота,за да
се преодолее забраната по чл.33,ал.2 ЗС и прикрива покупко-продажба.В тази
връзка изтъква и задлъжнялост на първия ответник към финансови институции,
което правело необяснимо даряване на идеални части от имот, вместо да го
продаде за да изплати задълженията си.Ангажирани са доказателства, установяващи
твърдяните парични задължения на ответника С.; претендира се уважаване на иска
за нищожност на дарствената сделка като симулативна и уважаване на иска за
изкупуване по чл.33,ал.2 ЗС.
В законоустановения срок е подаден отговор на
исковата молба от Г.С.Г., с който исковата молба се оспорва като неоснователна.
Г. твърди, че в продължение на дълги години били приятели с ответника С., който
в знак на благодарност за нееднократно предоставена помощ от Г.
решил да му направи дарение на 10 кв.м.ид.ч. от процесния имот; към
момента на закупуване на процесния недвижим имот Г. вече бил сред кръга съсобственици по силата на
извършено преди това дарение на 10 кв.м. идеални части, поради което правилото
на чл. 33, ал. 2 ЗС било неприложимо за него, тъй като в кръга на
съсобствеността всеки може свободно да се разпорежда с притежаваните от него
идеални части. Моли се исковите претенции да бъдат оставени без уважение.
В законоустановения срок е подаден писмен отговор
на исковата молба от първия ответник И.С.,
който е идентичен с писмения отговор на втория ответник Г.
От представеното с исковата молба удостоверение за
наследници изх. №94-01-44899/18.01.2018г. на
Община-Бургас/ л.30 от делото на БРС/
безспорно се установява обстоятелството, че ищецът Д.Р.Р. и първия
ответник И.С. са съсобственици на процесния имот като наследници на общата наследодателка З. С. А.; в това им
качество /заедно с останалите наследници на З. С. А./ с Решение №10286 на
Поземлена комисия – гр. Бургас им е възстановено в съществуващи
стари реални граници нива от 14,334 дка, пета категория, находяща се в
землището на с. Меден рудник, в местността Капчето.
От Решение
№94Д-904/2/ от 15.03.2013г. на Комисия при Община-Бургас и Заповед
№1033/15.04.2013г. на заместник- кмета на Община-Бургас е видно, че за горепосочения недвижим имот е
отреден УПИ I-222 в кв. 153 по ПУП –ПРЗ на гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“,
зона „Д“, с площ по ПУП 11037 кв.м., при граници: север-улица, изток – УПИ II-269, УПИ V-206, УПИ VI-205, югоизток – УПИ VII-211, юг – УПИ XXIII–210, запад-улица,
идентичен с поземлен имот с идентификатор 07079.621.267 по одобрена кадастрална
карта на гр. Бургас, при съседи: 07079.621.268, 07079.621.509, 07079.621.266,
07079.621.265, 07079.621.264 и 07079.621.263 и са определени за собственици на посочения
имот наследниците на З. С. А..
Представен е нотариален акт за дарение на недвижим
имот №***, том **, рег. №1****, дело №*** от **.**.20**г. на Нотариус
Виктория Дралчева, от който е видно, че на 24.10.2017г. И.С.С. дарил на Г.С.Г. 10 кв.м. ид.ч. от
притежаваните от него 919,75/11037 кв.м. от ПИ с идентификатор 07079.621.267 по
КККР на гр.Бургас. Този нотариален акт е вписан в Служба по вписвания, с вх.
рег. № 14544/24.10.2017г., акт №***, том **, дело №7***/20**г.
От Удостоверение с изх. №20/03.07.2018г. на
нотариус Виктория Дралчева, с рег.№491 на НК, район на действие Районен съд –
Бургас,/вж. л. 138 от делото на БРС/ е
видно,че около 13:00-13:30 часа на 24.10.2017г. бил подписан нотариалния акт за
дарение на 10кв.м. ид.ч. от процесния имот , а около 14.00 часа бил
подписан от страните по сделката и
нотариалния акт за покупко-продажба на процесния имот .
От двамата ответници се твърди, че помежду им
били налице близки дългогодишни приятелски отношения,мотивирали дарителя И.С.
да се разпореди с част от имота
безвъзмездно в полза на втория ответник Г.,но никакви доказателства,установяващи така заявеното
твърдение по делото, не бяха ангажирани , с оглед на което съдът го намира за
неоснователно.
По тази причина по делото
остава необяснена причината за извършване на дарение на толкова малка площ от
недвижимия имот-само 10 кв.м. ид.ч., от толкова голям по площ недвижим имот
–целият от 11 037 кв.м., от който дарителят притежава немалък дял-
от 919,75 кв.м.ид.ч.; необясним е и въпроса- защо дарението и
покупко-продажбата са извършени в рамките на половин час разлика във времето
между изповядване на всяка от сделките.От представени пред БРС и БОС
удостоверения,издадени от Камарата на ЧСИ безспорно се установява наличие на
няколко на брой висящи изпълнителни дела срещу ответника И.С.,което обстоятелство от една страна води до извода
за задлъжнялост на същия и в същото
време това обстоятелство/задлъжнялостта/
е несъвместимо с даряване на част от имота на лице, за което по делото не се установи наличие на близка
връзка или приятелски отношения.
С оглед на
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че преценката на събраните по
делото доказателства и разглеждането им
във взаимна връзка и логика на установеното въз основа на тях, води до
единствено възможния извод за това, а именно- че атакуваната сделка прикрива
продажба.
Характерно за
прикритата сделка е, че тя се сключва от страните с желание да породи целеното
правно действие, но то да не стане достояние на трети лица. Правното й действие
се желае от страните, правата и задълженията по нея възникват така, както се
уговарят, но страните не желаят да се знае за сключената сделка от трети лица.
Настоящият съдебен състав приема, че в
разглежданата хипотеза договорът за дарение е привиден, тъй като с него е
прикрит договор за възмездно разпореждане с имота,извършен непосредствено след
сделката за дарение. Договорът за дарение е привиден,тъй като е мотивиран не от
дарствено намерение, а от намерението за създаване на законово основание за
изключване приложението на нормата на чл. 33, ал.1 от ЗС. Привидността се
установява от незначителната част, която е дарена, в сравнение с цялото
имущество - 10 кв.м. от 919,75 кв.м.; времето между двете сделки – само половин
час разлика; недоказването по никакъв начин на близки или приятелски
отношения,което би било евентуален мотив за извършване на дарението. Тези
обстоятелства водят до извода, че дарението е извършено единствено с цел
купувачът да стане формално съсобственик и да се преодолее забраната на чл. 33,
ал. 1 от ЗС. Сключеният между страните като привиден договор за дарение на 10
кв.м. ид.ч. от процесния имот е недействителен. Той е породил правните
последици на прикрития с него договор за продажба. По този начин,
съсобственикът се е разпоредил със своята идеална част без да предложи на друг
съсобственик да я изкупи, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 33,
ал.1 от ЗС. В резултат на това за ищеца
е възникнало субективното потестативно право да изкупи процесния имот от
купувача по договора. В този смисъл е и Решение №190 от 05.12.2013г. на ВКС по
гр.д. №3440/2013г., първо г.о., ГК.
Привидната сделка е нищожна, съгласно чл. 26, ал.2
от ЗЗД. Характерно за нищожните правни сделки е, че те не пораждат целените от
страните правни последици още със сключването си. Нищожността не може да се
санира.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, ако страните
прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат
се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата
действителност. В случая изискванията за валидност на сделката за
покупко-продажба са налице – сключена е в предвидената от закона форма.
Продажбата е валидна, но не са спазени изискванията на чл. 33, ал.1 от ЗС,
съгласно които съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на
трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е
предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и
декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Така осъществената сделка, в нарушение на
изискванията на чл. 33, ал.1 от ЗС не е нищожна. Тя има за последица възникване
на преобразуващо право на останалите съсобственици да изкупят продадената
идеална част при същите условия, да заместят купувача по продажбеното
правоотношение.
Поради гореизложеното, съдът прие, че по делото се установи, че е налице
съсобственост върху поземления имот между ищеца и прехвърлителя по
договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том **, рег. №1****, дело №*** от **.**.20**г. на нотариус Виктория Дралчева, рег.№491 на НК, район на действие РС-Бургас, че същият е сключен с трето за съсобствеността
върху процесния имот лице, както и че на ищеца не е предлагано да изкупи съответната идеална част при условията, при
които е продадена, поради което и в негова полза следва да се постанови изкупуване на процесните идеални части от недвижимия имот, при
цената, уговорена в сключения между ответниците договор за покупко-продажба. Поради обстоятелството, че
договорът за дарение е нищожен като привиден и не поражда правно действие,
следва да бъде постановено изкупуване и на съответните 10 кв.м. идеални части
от процесния недвижим имот, които да били предмет на договора за дарение.
По изложените съображения предявените
искове са основателни и като такива правилно районния съд ги е уважил, с оглед
на което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
От въззиваемата страна не се
претендират съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, поради което
съдът не присъжда такива в тежест на въззивниците.
Мотивиран от изложеното Бургаският
Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2582/12.12.2018г., постановено по гр.д.№ 9621/2017г. по описа на РС-Бургас.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.