№ 399
гр. С., 17.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Гражданско дело №
20231800100076 по описа за 2023 година
ИЩЕЦЪТ – Т. Ц. Н. с ЕГН ********** е предявил срещу „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК
********* обективно съединени искове за плащане на сумата от 30 000 лева, частично
претендирана от общата сума в размер на 60 000 лева и представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени му от ПТП настъпило на 26.10.2021
г,, около 19:50 часа, на АМ Хемус, 41+300 км., в посока гр. В., между т.а. марка “ДАФ”,
модел “ХФ”, с peг. № Е 4972 КС, управляван от И. П. А. и Т. Ц. Н. като пешеходец, по вина
на водача на МПС, застрахован при ответника със застрахователна полица №
BG/22/121000056873, валидна до 29.02.2022г., ведно със законната лихва върху посочената
сума, за периода от датата на предявяване на доброволната претенция пред ответника –
08.04.2022г. до окончателното й изплащане.
Претендират се направените по делото разноски и заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото.
С исковата молба се твърди, че на 26.10.2021г., около 19:50 часа, на АМ Хемус,
41+300 км., посока гр. В., настъпил пътен инцидент при който т.а. марка “ДАФ”, модел
“ХФ”, с peг. № Е 4972 КС, управляван от И. П. А., поради недостатъчно внимание блъснал
намиращия се на пътното платно пешеходец Т. Н.. Преди ПТП ищецът самокатастрофирал в
мантинелата на пътя. Излизайки от автомобила си и опитвайки да обезопаси създалата се
пътна обстановка, ищецът бил блъснат от т.а., поради проявено недостатъчно внимание от
последния. За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 2021-1026:1230, по описа на ОД на МВР - С., като било образувано и ДП №
294/26.10.2021 г., по описа на РУ на МВР Б..
1
Сочи се още от ищеца, че при ПТП получил следните травматични увреждания:
- Фрактура на лява тибия;
- Фрактура проксимална фаланга на първи пръст на левия крак;
- Мозъчно сътресение придружено със загуба на съзнание;
- Контузия на гръдния кош;
- Травма на нервни коренчета в шиен отдел;
Изложено е, че ищецът бил лекуван в болница и след като бил изписан от
болничното заведение, продължил възстановяването си в домашни условия. Поради
изключително тежките травми, които бил получил, за период от 4 месеца за битовите и
ежедневните му нужди се грижели близките му, които му помагали да се облича, обува, да се
изправя от седнало или легнало положение. Поради травмата на шията, ищецът носил шийна
яка за период от месец. С оглед на получената фрактура на лявата подбедрица, на ищеца
било поставена и гипсова имобилизация. Изпитвал силни болки в продължение на месеци.
За период от шест месеца се възстановявал в дома си.
Посочено е още в исковата молба, че пътният инцидент се отразил негативно и върху
психическото състояние на ищеца. Вследствие на изживения шок, Т. Н. се оплаквал от
понижено настроение, тревожност, нарушение на вниманието. Вследствие на катастрофата,
ищецът твърди, че получил посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в
повтарящо се преживяване на катастрофата, чрез постоянни мисли за случилото се.
Ищецът твърди още, че виновният за настъпилото ПТП водач попадал в кръга на
лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност”, сключена с ответника със застрахователна полица
№ BG/22/121000056873, валидна до 29.02.2022г.
Сочи се в исковата молба, че с молба вх. № 3770 от 08.04.2022г. ищецът поискал от
ответника да ме изплати извънсъдебно застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, но това не било сторено в законоустановения срок.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва исковете
по основание и размер. Оспорва се от ответника механизма на ПТП и твърдяната вина и
противоправност на поведението на сочения за виновен водач на товарен автомобил марка
„ДАФ“, модел „ФТ 95 ХФ “ с рег. № Е 4972 КС – И. П. А.. Твърди се, че регистрационният
номер на товарният автомобил е погрешно изписан в исковата молба, като правилният бил
рег. № Е 4272 КС. Излага, че вина за процесното ПТП имал само ищеца, който тръгнал да
пресича автомагистрала „Хемус“, преминавайки от дясно на ляво пътното платно.
Ответникът оспорва и съществуването на твърдените от ищеца неимуществени
вреди.
Ответникът е направил и възражение за съпричиняване от страна на ищеца. Твърди се
в отговора на исковата молба, че поради движение в нарушение на разпоредбите на чл.59,
ал.1, чл. 114, т.1, т.2, чл. 108, ал.1 от ЗДвП и чл. 121, ал.1 от Правилника за прилагане на
2
ЗДвП, т.е. пресичайки не по указания начин – ищецът допринесъл за появата на травмите си.
Изложено е от ответника, че ищецът прескочил мантинелата на магистралата без да се
огледа и внезапно навлязъл в лентата за движение на товарния автомобил. Изложено е още,
че ищецът Н. бил претърпял пътнотранспортно произшествие между управлявания от него
автомобил с друга тоВ. композиция, след което самокатастрофирал в друг обект, но не
поставил обезопасителен триъгълник на необходимото отстояние зад МПС, а предприел
прескачане на мантинелите и пресичане на платната за движение. Претендира се
изключително съпричиняване от страна на ищеца на настъпилите травми.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Ответникът също претендира направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения с исковата молба констативен протокол № 133/27.10.2021 год.
за ПТП с пострадали лица на РУ – Б., в същия е отразено настъпило ПТП на 26.10.2021 год.
на АМ – Хемус, 41 км в посока гр.В., с участници – МПС № 1 – товарен автомобил марка
„ДАФ“, модел „ХФ“, с ДК № Е 4272 КС, с водач И. П. А. с ЕГН ********** и пешеходец –
ищеца по делото. Отразено е, че ПТП е настъпило след като пешеходецът е тръгнал да
пресича платното за насрещно движение.
Във връзка с горното ПТП е било образувано досъдебно производство № 294/2021
год. по описа на РУ – Б., което видно от писмо с изх. № 000-5522 от 6.12.2023г. на РУ- Б. е
приключило със заключително мнение за прекратяване на 19.06.2023г. и било изпратено на
РП-Б.. С постановление от 21.07.2023 год. досъдебното производство е било прекратено на
осн. чл.199, чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК вр. с чл.15 от НК, поради липса
на извършено престъпление – страните не спорят досежно това обстоятелство, а то се
установява и от писмо на РП-Б. от 20.03.2024г
Последното обстоятелство /че не е налице престъпление свързано с процесното ПТП/
се потвърждава както от показанията на участника в ПТП – водачът на т.а. марка “ДАФ”,
модел “ХФ”, с peг. № Е 4972 КС - И. П. А., така и от заключението по назначената по делото
съдебно- автотехническа експертиза, оспорена от пълномощника на ищеца в частта, с която
е определено мястото на удара.
Видно от показанията на св. А. е, че на 26.10.21г. е управлявал товарен автомобил
ДАФ с рег. № 4272, като на излизане от тунел „Ечемишка“ в посока С., карал плътно вдясно,
тогава тунелът бил разделен, бил направен двупосочен. В момента, в който излязъл от
тунела мернал сянка, на около метър от тунела и тя се забила вдясно в кабината на
автомобила. Свидетелят сочи, че веднага спрял, излязъл от автомобила и видял зад камиона
един мъж, който се бил опрял на мантинелата. Помогнал му да се изправи, дошла линейка и
го качили в нея, за да го откарат до лечебно заведение.
От заключението на САТЕ, изготвено след запознаване с материалите по делото, вкл.
3
сочения горе констативен протокол за ПТП с пострадали лица на РУ – Б. и протокола за
оглед на местопроизшествие от 26.10.2021 год., находящ се в ДП № 294/2021год. по описа на
РУ – Б., показанията на разпитания по делото очевидец – свидетеля А., както и материалите
от досъдебното производство, вкл. тахографски диск, се установява следният механизъм на
ПТП:
На 26.10.2021 година, по автомагистрала „Хемус”, в зоната на тунел „Ечемишка” -
километър 21+300, към 19,50 часа, тъмната част на денонощието, нормална видимост, сухо
асфалтово покритие, със скорост 51 км/час, в посока от гр. Б., към гр. С. се движил товарен
състав с влекач марка „ДАФ” с регистрационен номер Е 4272 КС, управляван от И. П. А..
Към този момент, движението в тунел „Ечемишка”, в двете посоки се извършвало в
тръбата, предназначена за движение в посока С. - В., като изначало платното за движение се
състояло от две ленти за движение, всяка с широчина по 3,5метра и вдясно на тях - лента за
принудително спиране с широчина 2,80 метра. Към момента на ПТП общата широчина на
платното за движение, посредством ограничителни табели „С4” - бализи, била разделена на
две равни ленти за движение в срещуположните посоки. От двете страни на платното за
движение, след изхода от тунела от към страната на гр. С. била монтирана стоманена
предпазна ограда, започваща непосредствено от края на тунела.
Когато челната част на товарният състав, придвижвайки се по гореописания начин,
достигнал до изхода от тунела, водачът А. е забелязал пешеходец, който навлиза в платното
за движение в посока отдясно наляво, по отношение посоката на движение на състава.
Водачът А. незабавно задействал спирачната система на състава за аварийно спиране, но
независимо от това удар настъпил в областта на дясната челна част на влекача с
пешеходеца. От удара пострадалият бил отхвърлен напред и в дясно по отношение посоката
на движение на състава, а съставът продължил в посока напред и се установил в мястото,
където бил описан в протокола за оглед на местопроизшествие.
Експертизата сочи, че разстоянието, на което се е намирала челната част на влекача,
към момента на възникване на директна видимост, към мястото на навлизане на
пешеходецът в зоната на платното за движение е около 21 метра. В същото време опасната
зона за спиране на товарният състав, към този момент била 64 метра, при което ПТП за
водачът на товарния състав, в конкретната пътна ситуация било непредотвратимо.
Вещото лице установява, че причината за настъпване на ПТП, следвало да се търси
във внезапното навлизане на пешеходеца в зоната на платното за движение. Отделно от това
вещото лице отбелязва, че в зоната на платното за движение на автомагистрала е забранено
движението на пешеходци.
С оглед така установените факти, съдът намира, че не следва да обсъжда останалите
събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
4
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
5
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на ищеца по делото с вх. № 3770/08.04.2022г. по описа на ответника.
По основателността на предявения главен иск съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени
неимуществени вреди, обхваща следните материални предпоставки:
1. делинквентът виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени
вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение; 2. травматичните увреждания да са причинени при ПТП с участието на водач на
застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите МПС и 3. да са
настъпили твърдените неимуществени вреди.
В настоящия случай ищецът не установи главен факт от значение за спора – че вината
за нанесените му телесни увреждания вследствие на процесното ПТП е на И. П. А., водачът
на товарния автомобил марка „ДАФ“, модел „ХФ“, с ДК № Е 4272 КС – застраховано МПС
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Обсъденото
горе заключение по назначената САТЕ, прието от съда като компетентно, обективно и
пълно, по несъмнен начин установява, че ПТП е било непредотвратимо за водача на
товарния автомобил и предотвратимо за пешеходеца, като единствената причина за
катастрофата следва да се търси в субективните действия на ищеца, който внезапно навлязъл
в зоната на платното за движение на автомагистрала, без да има право да се движи там, като
пешеходец.
В обобщение съдът приема, че доколкото ищецът не установи наличието на всички
твърдени кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, то не
установява и фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ – прекият иск на пострадалото лице
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
поради което намира за недоказан по основание иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди. Исковете следва
да отхвърлят изцяло – ведно с претенцията за законни лихви върху сумата от 30 000 лева,
считано от 08.04.2022год.
По отношение на държавните такси и разноски :
6
Тъй като с определение № 611/03.08.2023 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е
бил освободен от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед
изхода на делото направените разноски от бюджета на съда – изплатено възнаграждение на
в.л. по назначени експертизи, остават за сметка на държавния бюджет.
С оглед изхода на делото на пълномощника на ищеца не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на осн. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото –
размерът на възнаграждението се определя с оглед уважения размер на исковете, а същите с
настоящото решение следва да се отхвърлят изцяло.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в общ размер на
350 лева – внесен депозит за в.л. по САТЕ в размер на 250 лева, както и внесен депозит за
разпит на свидетел в размер на 100 лева. Ответникът претендира и за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. В тази връзка и тъй като ответникът е
представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от
Наредбата – 300 лева, което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на
сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда
възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК
ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 800 лева, съставляваща
направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Ц. Н. с ЕГН ********** против „З.К.Л.И.“ АД с ЕИК
********* обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ
за заплащане на сумата в размер на 30 000 лева, частично претендирана сума от общата
сума в размер на 60 000 лева и представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, причинени му от ПТП настъпило на 26.10.2021 г,, около 19:50 часа, на
АМ Хемус, 41+300 км., между т.а. марка “ДАФ”, модел “ХФ”, с peг. № Е 4972 КС,
управляван от И. П. А. и Т. Ц. Н. като пешеходец, по вина на водача на МПС, застрахован
при ответника със застрахователна полица № BG/22/121000056873, валидна до 29.02.2022г.,
ведно със законната лихва върху посочената сума, за периода от датата на предявяване на
доброволната претенция пред ответника – 08.04.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК, Т. Ц. Н. с ЕГН **********, да заплати на
„З.К.Л.И.“ АД с ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на 800 лева
/осемстотин лв./.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
7
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8