Р Е Ш Е Н И Е
номер
484/24.07. Година 2019 град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
районен съд II-ри
наказателен състав
На 24 юли година 2019
в
публично заседание в следния състав:
Председател:
ПЕТЯ КОТЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар:
ДАНИЕЛА АСЕНОВА
Прокурор:
СТАНИСЛАВ СТРАШИМИРОВ
като
разгледа докладваното от съдия Котева
АНД номер 01034 по описа за 2019 г.,
Районна прокуратура Перник, по
реда на чл. 375 от НПК, е внесла постановление с предложение за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а
от НК на обвиняемата М.Г.А. за извършено от нея престъпление по чл. 343а, ал.
1, б. „а”, предл. П-ро, във вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, във вр. чл. 342, ал. 1,
предл. Ш-то от Наказателния кодекс, тъй като на 23.01.2019г., в гр. Перник, на улица без име в кв. „Димова махала”, при управление на
моторно превозно средство (лек
автомобил марка/модел „Ситроен ЦЗ” с рег. № ****) нарушила правилата за движение
по пътищата (чл. 25, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата: „Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение”, като
при извършване на маневра „завой на ляво” не се убедила, че няма да създаде
опасност за участниците в движението-пешеходната А.С.И., съобразявайки се с
тяхното положение, посока и скорост на движение; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението”, като не намалила
скоростта и не спряла при възникналата
опасност за движението и чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора”,
тъй като като водач на моторно превозно средство не проявила внимание и
грижливост към пешеходката А.С.И.) и по непредпазливост
причинила средна телесна повреда на пешеходеца А.С.И., изразяваща се в счупване
на дясната бедрена кост в областта на диафизата й, с дислокация (разместване)
на фрагментите, довело до трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник, като след деянието е направила всичко, зависещо от нея за оказване
помощ на пострадалата (транспортирала я до МБАЛ „Р. А.”*** насрочил и разгледал
делото по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІІ-ма от НПК (чл.376 и
следващите от НПК).
По изложени в хода на
съдебните прения съображения, прокурорът от Районна прокуратура Перник поддържа
направеното предложение. Пледира на дееца да бъде наложено административно
наказание глоба по чл. 78а от НК в минимално предвидения размер от 1000 лева,
както и да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок
от осем месеца.
Обвиняемата М.Г.А. в хода на
съдебното следствие дава подробни обяснения и изразява съжалени за извършеното.
Прави искане за налагане в по-малък размер на наказанието лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, тъй като се грижи за възрастен родител,
който живее в друго населено място.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, по реда на
чл. 14 и 18 от НПК прие за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемата М.Г.А. е родена на ***
***. Живее в същия град, като жилището й се намира на ул. ******. Не е осъждана
и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на
глава VІІІ-ма от НК.
М.А. е правоспособен водач на
моторно превозно средство. Същата притежава и управлява лек автомобил „Ситроен
ЦЗ” с рег. № ****.
На
23.01.2019 г. около 07:00 часа обвиняемата
А. потеглила за работа с автомобила си, като пътувала сама. Придвижвала
се по улица пред бл. 17 в кв. Димова махала, която е без име. Тази улица се
включвала посредством Т-образно кръстовище с друга улица, намираща се от
западната страна на сградата на ПГЕМП „Христо Ботев” в гр. Перник, между ул.
Бродо и ул. Юрий Гагарин, която също е без име. Водачът спрял колата в дясната
пътна лента на Т-образното кръстовище, за да пропусне евентуално движещи се по
улицата, свързваща ул. Бродо и ул. Юрий Гагарин, пътни превозни средства и да
предприеме маневра ляв завой в посока към ул. Юрий Гагарин. Пътната настилка в
този участък била с мокро асфалтово покритие, без маркировка и без неравности.
Предвид зимния сезон и ранния сутрешен час видимостта била много ниска, тъй
като уличното осветление не работело, поради което и обвиняемата А. управлява
автомобила с включени къси светлини.
В
същото това време свидетелката А.С.И., която живее в ******в гр. Перник,
тръгнала от дома си за работа, като носела със себе си боклук, който да
изхвърли в контейнерите за смет. Същите се намирали на няколко метра след
посочено по-горе Т-образното кръстовище, като били поставени на самия бордюр на
тротоара от дясната страна на безименната улица, която водела към ул. Юрий
Гагарин. И. пресякла безимената улица и достигнала до контейнерите, в
които изхвърлила боклука. Обърнала се и
започнала да пресича обратно пътното платно. В този момент обвиняемата
предприела маневра завой на ляво и навлязла в улицата без име (в посока към ул.
Юрий Гагарин), като достигнала скорост 15 км/ч. Водачът на „Ситроена” не възприел
пресичащата пешеходка, която била изминала около три метра по платното за
движение, т.е. намирала се на около три метра от контейнерите за смет, поради
което и не задействала спирачната система. В резултат на това й поведение
последвал удар с предната лява част на автомобила, в областта на левия калник
(тъй като към този момент колата била почти
завършила предприетия ляв завой, поради което се намирала леко косо на
платното, предвид установяването й в дясната лента за движение на безимената
улица с посока към ул. Юрий Гагарин) и тялото на А. И., в резултат на който
последната паднала върху предния капак на „Ситроена”. Пешеходката си ударила лицето
в предното панорамно стъкло, след което паднала на платното за движение. В този
момент обвиняемата задействала спирачната система и автомобила веднага спрял,
поради ниската скорост на движение. Водачът незабавно излязъл от колата. Отишъл
при лежащата на платното пешеходка. Обвиняемата попитала пострадалата как е,
при което последната посочила, че не може да мърда десния си крак. М.А.
помогнала на И. да се обади на майка си, след което я качила в своя автомобил,
с който я транспортирала до болнично заведение - МБАЛ „Р. А.”***. Били уведомени полицейските органи, като в болницата
пристигнали служители на „Пътна полиция” при ОД на МВР Перник, след които бил и
свидетеля Р.Г.А.. Обвиняемата подробно обяснила за случилото се,
след което ги завела и до мястото на инцидента. А. била изпробвана за употреба
на алкохол с техническо средство , което отчело, че не е налице такава.
Вследствие
на получения удар при описаното по-горе пътнотранспортно произшествие на
пострадалата А. И. били причинени травматични увреждания за които вещото лице
по назначената съдебномедицинска експертиза е дало следното заключение:
счупването на дясната бедрена кост в областта на диафизата й с дислокация(разместване) на фрагментите е довело до
трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за период от време
около 9-12 месеца; субкутантния (подкожен) хематом (кръвонасядане) в лявата
околоочна област и лявата челна област е осъществил критериите на
медико-биологичния признак страдание, мозъчното сътресение (комоциоцеребри),
което е протекло със степенно разстройство на съзнанието от типа на
зашеметяването е осъществило критериите на медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
От
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство автотехническа
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, се
установява, че мястото на удара между управлявания от обвиняемата автомобил и
пешеходеца се намира по широчината на пътното платно - на 2,5-3,5 метра вляво
от десния край на платното за движение, считано по посока ул. Юрий Гагарин,
като непосредствено преди пътнотранспортното произшествие лекия автомобил се е
движил със скорост от порядъка на 15 км/ч, тъй като преди инцидента е бил в
покой. Вещото лице е дало заключение, че сравнението на отстоянието на
автомобила до мястото на удара (което в
зависимост от начина на пресичане на пешеходеца е от 9,1 до 12,5м) с
опасната зона за спиране на „Ситроена” при установената скорост от 15 км/ч
(6,77 м) показва, че водачът е разполагал с възможност да спре преди мястото на
удара при предприетото пресичане от пешеходката, като посочва като причина за
конфликта, че М.А. не е реагирала своевременно със спиране на колата.
По доказателствата:
Съдът прие гореизложената фактическа обстановка като безспорно установена в
рамките на фактическите положения, посочени в постановлението на Районна
прокуратура Перник, които се доказват от обясненията на обвиняемата М.Г.А.,
свидетелските показания на А.С.И. и Р.Г.А.,
приетите в с.з. на 24.07.2019 г. писмени доказателства: протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с приложен към него фотоалбум, справка за съдимост на М.А.,
медицинска документация относно пострадалата А.С.И., констативен протокол с
пострадали лица № 2019-1028-51, справка-картон на обвиняемата като водач на
моторно превозно средство, както и от приобщените съдебномедицинска и
автотехническа експертизи, заключенията на които настоящият състав прие като
пълни, обективни и компетентно дадени.
Съдът
не коментира поотделно посочените доказателствени средства, тъй като същите
кореспондират помежду си, в логическа връзка са и не установяват противоречиви
факти и обстоятелства, относими към съставомерността на деянието, за което на М.А.
е повдигнато обвинение.
От правна страна:
При така приетата за
установена фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че обвиняемата
М.Г.А. е осъществила от обективна и субективна страна фактическия състав на чл.
343а, ал. 1, б. „а”, предл.II-ро, във вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, във вр. чл.
342, ал. 1, предл.III-то от НК, тъй като 23.01.2019г., в гр. Перник, на улица без име в кв. „Димова махала”, при управление на
моторно превозно средство (лек автомобил марка/модел
„Ситроен ЦЗ” с рег. № ****) нарушила правилата
за движение по пътищата (чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, тъй като при извършване на
маневра завой на ляво не се убедила, че няма да създаде опасност за участниците
в движението - пешеходката А.С.И., съобразявайки се с нейното положение, посока
и скорост на движение; чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, тъй
като не намалила
скоростта и не спряла при възникналата опасност за движението и чл. 116 от същия закон, тъй като като водач на моторно
превозно средство не проявила внимание и грижливост към пешеходката А.С.И.) и по непредпазливост причинила средна телесна
повреда на пешеходката А.С.И., изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост
в областта на диафизата й, с дислокация (разместване) на фрагментите, довело до
трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, като след деянието е
направила всичко, зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата
(транспортирала я до МБАЛ „Р. А.”***).
От обективна страна деянието
е извършено чрез действие - управление на моторно превозно средство от страна
на обвиняемата - на лек автомобил „Ситроен ЦЗ” с рег. № ****, при което виновно
е нарушила императивни разпоредби, установени в специалния Закон за движението
по пътищата. А. е нарушила разпоредбите
на чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, тъй като при извършване на маневра завой на ляво не се убедила,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, като не се съобразила
с положението, посоката и темпото на предприетото пресичане на пътното платно
от пешеходката А.С.И.; на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, защото не намалила скоростта и не спряла при възникналата опасност
за движението, тъй като именно от момента в който пострадалата е предприела
пресичане на пътното платно за водачът е възникнала опасност на движението и
тази опасност е била напълно предвидима за него и чл.116 от ЗДвП, която
задължава водачите на превозни средства да са внимателни и предпазливи към
пешеходците. С факта на навлизане на И. на пътното платно за обвиняемата е
възникнало задължението да бъде внимателна и предпазлива към пешеходеца.
Последният не е навлязъл внезапно на пътното платно, а напротив – пресичането е
било предприето на разстояние от 9,1 до 12,5 метра от отстояването на
автомобила, което е по-голямо от опасната зона за спиране на същия, за която
вещото лице е дало заключение, че при конкретните пътни условия и скорост от 15
км/ч е седем метра. В случая за М.А. е била налице техническа възможност да
възприеме пострадалата и своевременно да реагира със спиране на автомобила,
което тя не е сторила. Нарушавайки виновно горните разпоредби обвиняемата е
причинила пътнотранспортното произшествие в резултат на което пострадалата
претърпяла посочените по-горе травматични увреждания. Извън всяко съмнение е,
че счупване
на дясната бедрена кост в областта на диафизата й, с дислокация (разместване)
на фрагментите е с характер на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал.2 от НК, тъй като е довело до трайно затруднение на движенията на десен
долен крайник за период от време около 9-12 месеца при нормално протичащ
възстановителен процес, т.е. същият надхвърля установения в теорията и
съдебната практика критерий за трайност – тридесет дни. Тази причинена по
непредпазливост травма се явява пряка и непосредствена последица от извършените
от обвиняемата нарушения на посочените по-горе правила за движение, при
спазването на които пътнотранспортното произшествие не би настъпило.
Съдът намира, че в конкретния
случай е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата А. И.,
макар и същото да не е в значителна степен. Пешеходката е следвало да има повишено внимание при
пресичане на пътното платно, тъй като е предприела такова на необозначено за
целта място, поради което и е следвало да се съобрази с разстоянието до
приближаващото пътно превозно средство на обвиняемата и с неговата скорост на
движение.
Квалификацията на
деянието по чл. 343а, ал.1, б. „а”, предл.ІІ-ро от НК се обуславя от факта, че
обвиняемата е оказала помощ, която е можела да предостави лично и незабавно на
пострадалата – съдействала й е да се обади на свой роднина, качила я в
автомобила си и я е закарала до болнично заведение.
От субективна страна
деянието е извършено от обвиняемата М.А. при форма на вина несъзнавана непредпазливост,
по смисъла на чл. 11 ал.3 от НК, тъй като от поведението й, предхождащо и
съпътстващо инкриминираното деяние при очертаната по-горе в настоящите мотиви
пътна обстановка, се установява, че тя не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но като водач на МПС е била длъжна и е могла да
ги предвиди и избегне.
Причини
за извършване на деянието са заниженото правно съзнание на обвиняемата и
пренебрежителното й отношение към установените правила за движение по пътищата
По вида
и размера на наказанието:
Предвид гореизложените
правни изводи, съдът призна М.Г.А. за виновна в това, че е извършила
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а”, предл.II-ро, във вр. чл. 343, ал. 1,
б. „б”, във вр. чл. 342, ал. 1, предл.III-то от НК, като намери, че са налице
едновременно условията на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като за това престъплението, което е непредпазливо се предвижда наказание
лишаване от свобода до две години или наказание пробация, обвиняемата е
пълнолетна, като не е осъждана за престъпление от общ характер и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава
VІІІ-ма от НК, както и не са причинени съставомерни имуществени вреди, поради
което и на основание чл.78а, ал.1 от НПК освобождава М. Георгиев А. от
наказателна отговорност за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а”, предл.II-ро,
във вр. чл. 343, ал.1, б. „б”, във вр. чл. 342, ал.1, предл.III-то от НК, като
на същото основание й налага административно наказание глоба в размер на 1000 лв (хиляда лева). При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания, с оглед задължителното за съдилищата указание, съдържащо се в т.6 от
Постановление № 7 от 4.11. 1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно
което след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът налага
административно наказание по чл.78а от НК, се прилагат разпоредбите на ЗАНН,
включително и чл.27 от ЗАНН, като взема предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
Тежестта на процесното
инкриминирано деяние, съдът не намира за завишена, предвид конкретните
обстоятелства при които обвиняемата е допуснала визираните по-горе нарушения на
правилата за движението по пътищата. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства настоящият състав отчете добрите характеристични данни за М.А.,
предвид трудовата й ангажираност, изразеното от нея искрено съжаление за
извършеното, както и факта, че като водач на моторно превозно средство е била
санкционирана само веднъж за незначително нарушение на установените правила за
движение и то в един твърде отдалечен във времето момент, а именно с
Наказателно постановление № 416 от 26.01.2011г. на Началника на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Перник за нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, за което й
е била наложена глоба от сто лева. Същевременно не се констатираха отегчаващи
отговорността обстоятелства. При определяне на размера на административното
наказание съдът съобрази също и имотното състояние на обвиняемата, която полага
труд по трудово правоотношение от което реализира доходи в размер на
минималната работна заплата за страната, като същевременно обгрижва възрастен
родител, който живее в друго населено място.
С оглед на изложените факти,
релевантни при индивидуализацията на наказанието и извършената оценка на
същите, съдът достигна до извода, че на обвиняемата следва да бъде наложено
административно наказание глоба в минималния, предвиден в разпоредбата на
чл.78а от НК размер от 1000 (хиляда) лева, като същият би оказал необходимото
възпитателно и предупредително въздействие върху обвиняемата и способствал за
най-пълното постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК.
Не е спорно, че в
разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК законодателят е визирал, че в правомощията
на решаващият съд, който налага глобата по ал. 1 е и да наложи административно
наказание лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова
право е предвидено за съответното престъпление. Настоящият състав намира, че по
отношение на обвиняемата следва да бъде наложено кумулативно предвиденото в
чл.343г от НК наказание, а именно лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК,
като при индивидуализацията на това наказание, съдът счита, че същото следва да
е за срок от три месеца. Именно един такъв срок се явява справедлив и съответен
на обществената опасност на обвиняемата като водач на МПС и най – пълно би
постигнало целите на наказанието по чл.36 от НК, както по отношение на личната,
така и по отношение на генералната превантивна функция на наказанието.
По разноските:
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК настоящият състав осъди М.Г.А.
да заплати по сметка на ОД на МВР Перник сумата от 493,92 лв.(четиристотин
деветдесет и три лева и деветдесет и две ст.), представляваща направени
разноски за изготвените в хода на досъдебното производство съдебномедицинска и
автотехническа експертизи. Същата се доказва от приложените на л.37 и л. 48 в
досъдебното производство постановления на разследващия орган, с които са
определени съответните възнаграждения на вещите лица, изготвили експертизите.
Водим от
горното и в същият смисъл, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
обвиняемата М.Г.А. - родена на ***г***, с настоящ и с постоянен адрес:***, *****,
***с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВНА в това, че на 23.01.2019г., в гр. Перник, на улица без име в кв. „Димова махала”, при управление на
моторно превозно средство (лек автомобил
марка/модел „Ситроен ЦЗ” с рег. № ****) нарушила правилата за
движение по пътищата (чл. 25, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, тъй като при
извършване на маневра завой на ляво не се убедила, че няма да създаде опасност
за участниците в движението - пешеходката А.С.И., съобразявайки се с нейното положение,
посока и скорост на движение; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като не намалила
скоростта и не спряла при възникналата
опасност за движението и чл. 116 от ЗДвП, тъй като като водач на моторно превозно средство не
проявила внимание и грижливост към пешеходката А.С.И.) и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на А.С.И., изразяваща
се в счупване на дясната бедрена кост в областта на диафизата й, с дислокация
(разместване) на фрагментите, довело до трайно затруднение на движенията на
десен долен крайник, като след деянието е направила всичко, зависещо от нея за
оказване помощ на пострадалата (транспортирала я до МБАЛ „Р. А.”***) - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а”, предл.II-ро, във вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, във вр. чл.
342, ал. 1, предл.III-то от НК, за което на основание
чл. 78а от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като й налага
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лв. (хиляда лева).
На основание чл. 78а, ал. 4, вр. ал. 1, вр. 343г, вр. чл. 343а, ал. 1,б. „а”, предл.II-ро, във вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, във вр. чл.
342, ал. 1, предл.III-то от НК
ЛИШАВА обвиняемата М.Г.А. от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 3 (три) месеца.
ОСЪЖДА М.Г.А. да заплати по сметка на ОД на МВР - Перник сумата от 493,92 лв.(четиристотин деветдесет и три лева и деветдесет и две ст.), представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване и протест в 15-дневен срок, считано от днес, по реда на глава ХХІ-ва
от НПК пред Пернишки окръжен съд.
Председател:
Вярно с оригинала,
Д.А.