РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502731 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на Б. СТ. Б. от гр.Пловдив
против Решение № 1363/29.07.2021г. постановено по гр.д.№ 10209/2020г. по
описа на ПРС – ІІ бр.с., в частта, в която упражняването на родителските
права върху малолетното дете С. В. С.а, р.****г са предоставени на бащата В.
П. СТ.. По изложени доводи и оплаквания в жалбата се иска отмяна на
обжалваното решение в обжалваната му част и предоставяне упражняването
на родителските права върху детето С. на майката Б.Б.. Претендира се
присъждане на направените разноски по делото. Ангажирани са
доказателства.
Писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна В. П. СТ.,
редовно уведомен чрез адв.З.Г., не е налице по делото.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства и във връзка с доводите на страните съобразно разпоредбата на
1
чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е бил сезиран с предявен от жалбоподателката иск по чл.127, ал.2 СК,
както и с предявен от ответника В.С. насрещен иск за предоставяне на
родителските права върху родените от съвместно с ответника В. П. СТ.
фактическо съжителство ненавършили пълнолетие деца П. В. С.а, р.***г. и С.
В. С., р.***. С обжалваното решение упражняването на родителските права
върху детето П. С.а са предоставени на майката Б.Б., а упражняването на
родителските права върху детето С. С.а на бащата В.С. ведно със следващите
се правни последици от това за предоставяне на режим на лични контакти на
родителите по отношение на детето, върху което не са предоставени за
упражняване родителските права, както и присъждане на месечна издръжка в
тежест на всеки от родителите за детето, на което не са предоставени за
упражняване родителските права. Решението в частта, в която родителските
права върху детето П., р. ***г. са предоставени на майката Б.Б. ведно със
следващите се правни последици относно режим на лични контакти с бащата
В.С. и присъдена издръжка, дължима от бащата, решението не е обжалвано и
същото е влязло в законна сила. Висящ е спорът относно родителските права
върху детето С., р.***. по въззивната жалба на майката Б.Б..
С постановеното решение на районния съд в обжалваната му част въз основа
на събраните по делото доказателства е прието за установено по безспорен
начин, че към настоящия момент ищцата Б. живее и се грижи за детето П., а
ответникът С. живее в семейното жилище и се грижи за детето С.; по
отношение на детето С. е обсъдено изложеното от детето при неговото
изслушване за това, че сестра й П. се държи зле с нея, гони я от стаята, детето
С. се разбира по-добре с баща си, с когото в момента живеят двамата заедно,
а майката е наела квартира и там живее с детето П.; отчетено е депозираното
от експерта по СПЕ по отношение на майката за развит ****, поради което
психичното й състояние изисква консултация с психолог и психиатър с оглед
отреагиране на трудностите и симптоматичнта терапия; Б. обича и двете си
деца, като при нея е налице процес на несправяне, а не на отхвърляне на
детето С.; за бащата не са събрани доказателства да спи с детето С. в едно
легло и да къпе 13-годишната си дъщеря. При така изведените обстоятелства,
2
фактически и правни изводи, районният съд е постановил предоставяне
упражняването на родителските права върху детето С. на бащата В.С..
Постановеното решение е в съответствие със съвкупна преценка на
доказателствения материал по делото, не е в отклонение от примерно
въведените в разпоредбата на чл.59, ал.4 ГПК критерии във връзка с
претенциите и на двете страните за упражняване на родителските права върху
ненавършилите пълнолетие деца, какъвто е и подходът при
неизчерпателното изброяване на критериите и в ППВС №1/12.ХI.1974г. на
Пленума на ВС. Роденото от фактическото съпружеско съжителство между
страните малолетно дете С., р***г. е на 14 годишна възраст, живяло
съвместно с родителите си до настъпване на фактическата им раздяла след
напускане на обитаваното от страните жилище от страна на
жалбоподателката Б.Б. заедно с непълнолетното си дете П. , в периода след
05.03.2021г.Същите се установили се в жилище, ползвано под наем, видно от
представен Договор за наем на недвижими имот от 05.03.2021г. Безспорни се
явяват по делото обстоятелствата, че в значителен период преди фактическата
раздяла между страните са били налице наложени отношения помежду им,
породени от настъпило отчуждение в партньорските взаимоотношения,
рефлектирали и в отношенията между родените от фактическото им
съжителство деца П., р.***г и С., р.*** водещи до тяхното разделение и
конфронтираност. В тази насока наложилата се практика на разделност при
посрещане например на ежедневните ангажименти при обгрижване на децата,
вкл. чрез обособяване на разделно хранене на майката с голямата дъщеря на
страните П. и на бащата с малката дъщеря С., сочи на липса на достатъчно
усилия от страните и съответно родителско сътрудничество за създаване на
условия за хармонизиране на отношенията както между страните като
родители, така и между самите деца, независимо от обстоятелството, че и
двете страни в процеса претендират предоставяне за упражняване на
родителските права върху двете деца. Навеждат се от страните в тази насока
обстоятелства, че всеки от родителите е установил по-близки отношения с
едно от децата, а наличието на изградена по-силна емоционална връзка на
малолетното дете С. с бащата се признава и при изслушването на
жалбоподателката по повод изготвяне на основния социален доклад по
делото от 27.01.2021г. В тази насока са и свидетелските показания на св.Л. и
св. М.. Така се депозират и обстоятелства и от малолетното дете С. при
3
неговото изслушване в проведено с.з. на 25.02.2021г. В този смисъл
установеното от страните фактическо положение във връзка с полаганите
грижи за децата, рефлектиращо различно и в тяхната привързаност, макар и
да не сочи липса на родителско отчуждение на всеки с другото дете, сочи на
приоритетно обособяване на всеки от тях и техните грижи спрямо едно от
двете деца, което предпоставя необходимостта от поемане на полагащата
фактически диференцирана родителска отговорност от страните спрямо
децата.
По делото не се установяват обстоятелства, сочещи на такива
отрицателни качества у всяка от страните, която да засяга родителския им
капацитет или да налага дефицит на родителски качества. Въпреки това
налице са проявни форми в поведението на малолетното дете С.,
съставляващи проблеми засягащи нейното цялостно личностно развитие, вкл.
в социално-образователен план, което е последица от несправяне с
възпитателния процес на детето и у двамата родители. По делото не се
установява наведените с исковата молба на ищцата Б. обстоятелства по
твърдението за наличие на отклонение от нормалното отношението между
детето С. и бащата В.С.. Характеристиката при психологическото изследване
на бащата В.С. при СПЕ сочи на притежавана способност същият да оцени
нуждите на детето С., неговите способности и предпочитания. Дефицитът в
обезпечаването на тези нужди е указано да следва полагането на усилия за
намирането на подходящи и правилни средства за тяхното достигане. Тази
необходимост от допълнителни усилия при изпълнение на родителските
права и задължения от страна на бащата се налага и от изводите и
констатациите, направени във връзка с посещения в дома на този родител,
предмет на социалните доклади на АСП- ДСП- гр.Пловдив във връзка със
сигнал вх.вх.№№ СИГ/Д-РВ/ 985/ 27.10.2021г. и СГ/Д-РВ/ 985-003/
03.11.2021г. , събрани във въззивното производство.
По отношение на психологическото изследване на майката при СПЕ
независимо от установения неврастенен синдром, за който експертът
обосновава, че не нарушава способността й да бъде добър родител, е
установен дефицит по отношение на потенциала й да се справи понастоящем
със ситуацията поради трайно дисбалансиране на взаимоотношенията в
семейството повече от пет години и наличието на необходимост при нея от
4
предприемане на подходящи мерки чрез симптоматична терапия за
осигуряване възможността си за отреагиране на трудностите. Поради това и
правилен се явява крайния извод на първоинстанционния съд при решаване
на въпроса за упражняване на родителските права, а именно да постанови
предоставянето им на бащата. По отношение на него възможностите за
реализиране на родителските права и задължения към настоящия момент са в
по-висока степен, независимо, че са предпоставени от полагане на
допълнителни усилия за предприемане на конкретни действия, насочени към
справяне с поведенческите отклонения на малолетното дете С., вкл. свързани
със възникналите значителни проблеми в учебно-образователния процес и
развитие на детето.
На основание чл. 269 ГПК преценени доводите за незаконосъобразност
и неправилност в обжалваната част на постановеното решение се намират за
неоснователни. Възражението за неспазване на императивната разпоредба на
чл.15, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.138 СК за изслушване от съда на едно от
децата П. е обсъдено с постановеното във въззивното производство
Определение № 1194/ 26.10.2021г. като неотносимо и неоснователно, поради
наличие на влязъл в сила акта на съда относно решаване на въпроса за
родителските права на непълнолетното дете П.. На следващо място
насоченото внимание на въззивния съд във въззивната жалба по
изслушването на детето С. в насока на това, че същото няма потребност да
общува с майка следва да се отчетат съображенията на въззивния съд в
мотивната част на настоящото решение от гледна точка на установения
притежаван към настоящия момент дефицит от потенциал за справяне за
отреагиране на трудностите, вкл. във връзка със създаване на условия за
засилване близостта в отношенията между жалбоподателката и малкото дете
С.. Последното включва възможност за ежедневно присъствие на майката в
живота на детето, справянето с проблема по многобройните му отсъствия от
училище, а и способстване за преодоляване на проявеното различно
отношение от страна на бащата спрямо двете деца и осуетяване отчуждаване
на детето от по-голямата й сестра. Действително правилна е тезата, че съдът
не е длъжен да се съобразява изключително с мнението на детето при
неговото изслушване, но в случая подходът не е такъв, доколкото
изследваните релевантни факти и обстоятелства са анализирани при
обсъждане не само на родителския капацитет на всеки от родителите, но и
5
обективните възможности на всеки един от тях за справяне с родителската
отговорност към настоящия момент В този смисъл се отчита невъведен
изрично в закона и ППВС№1 / 74 г на ПВС критерий за преценка при
решаване на въпроса за предоставяне на родителските права, което не се
явява недопустимо, предвид неизчерпателното им изброяване в закона и
задължителната съдебна практика. / Решение № 39/ 09.03.2018г. по гр.д.№
3857/ 2017г. на ВКС – ІV ГО/.
На следващо място възражението, че ответникът не разполага със собствено
жилище след извършеното от него дарение на имота, в който страните са
живели, на майката на ответника, а жалбоподателката поканена да напусне
така съвместно обитаваното от тях жилище, а впоследствие и заведено
гражданско дело за напускане от нея на жилището и предаване на владението
върху имота, е частично неотносимо към предмета на настоящия спор и
частично неоснователно. Не са налице данни и твърдения ответникът да е
напуснал обитаването съвместно със страните и децата жилище, а
обстоятелството кому принадлежи собствеността не е от съществено
значение за упражняване на родителски права, каквото е и фактическото
положение на жалбоподателката към настоящия момент. Неоснователно е и
възражението във връзка със заявеното във въззивната жалба наличие на
кредитиране на показанията на ангажираната от страна на ответника св. С. Л.
от районния съд, доколкото видно от решаващите мотиви на съда решаването
на въпроса относно родителските права е въз основа на комплекса от
доказателствен материал, вкл. депозираната по делото СПЕ. Не на последно
място неотносими към висящия правен спор пред въззивната инстанция са
оспорените във въззивната жалба изводи относно отношенията между бащата
В.С. и непълнолетното дете на страните П..
По така изложените съображения следователно постановеното решение
на районния съд в обжалваната му част ще се потвърди като правилно.
С оглед неоснователността на въззивната жалба не следва уважаване
искането за присъждане на разноски от страна на жалбоподателката.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1363/29.07.2021г. по гр.д.№ 10209/ 2020г.
по описа на ПРС – ІІ бр.с., в обжалваната му част, в която упражняването на
родителските права върху малолетното дете С. В. С.а, р.**** са предоставени
на бащата В. П. СТ..
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7