О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
15.10.2019г.,
гр. Бургас
Бургаският
районен съд 46-ти наказателен състав
На
петнадесети октомври
две хиляди и деветнадесета година
В
закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН БАЕВ
като разгледа докладваното от съдията Баев НЧХД № 4533
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод молба-искане с вх. №
44985/11.10.2019г. на РС-Бургас от адв. Г. П. – БАК, с която се иска образуването
на производство и извършването на кумулация по отношение на осъдената Е.Ж.А. с
ЕГН: ********** на Присъда XVK №
2577/2015г. на Основен съд-Скопие от 07.09.2015г. с определеното на А. по ЧНД №
4129/2018г. на РС-Бургас общо най-тежко наказание, измежду други две присъди на
български съдилища. Изрично в заключителната част на молбата-искане се посочва,
че на основание чл. 25, ал.5 от Закона за правната помощ се иска и назначаване
на адв. П. – БАК като служебен защитник на А..
Настоящият състав, след като се
запозна с така депозираната молба-искане и след като служебно извърши
съответните справки в деловодната система на съда, констатира следното.
С
Определение № 1690/24.10.18г. по ЧНД № 4192/2018г. на РС-Бургас съдът е
извършил съдебна кумулация (групиране) по реда на чл. 25, вр.
с чл. 23 НК по отношение на две присъди на Е.А., а именно - НОХД №145/2018г. по
описа на Районен съд- гр.Павликени и по НОХД №3107/2018г. по описа на Бургаски
районен съд, като е наложил общо наказание - лишаване от свобода за срок от
една година. Приложил е разпоредбата на чл. 24 НК и е увеличил така
определеното наказание с 2 месеца. Изрично в мотивите на съдебния акт съдът е
посочил, че при обсъждане на вариантите за групиране е разгледал и осъждането
от македонски съд по НД №XVK- 2577/15 по описа на Основен съд- гр.Скопие, като
е отказал да го включи в съвкупността, излагайки мотиви за това.
Определението на съда е било
обжалвано с частна жалба, като с Решение № 8/18.03.19 г. по ВЧНД № 1024/18 г.
на ОС-Бургас въззивният съд е потвърдил изцяло определението на първата
инстанция. Изрично в мотивите и на този съдебен акт е посочено, че съдът е
обсъдил осъждането на македонския съд и съответното искане за включването му в
така определената група, но го е намерил за неоснователно и не го е уважил.
Изрично в това Решение БОС е посочил, че: „..предвид разпоредбата на чл. 466 ал. 1 от НПК,
решението на българския съд, с което би
се признала присъдата на чуждестранен съд, в случай, че са налице
предпоставките за това, ще е
основание да се извърши ново групиране на наказанията на осъдената Е.Ж.А.
по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, като се приложат правилата на чл. 23 - 25 НК (в този смисъл виж т. 3 на Тълкувателно
решение № 3 от 16.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г., ОСНК)“. Т.е.
въззивният съд е споделил мнението на РС-Бургас, че към момента не е възможно
да се включи и присъдата на македонския съд, доколкото тя не е призната по
съответния ред и едва ако това се случи – то това би бил нов факт, който би
позволил прегрупирането на осъжданията.
Във връзка с признаването на
македонската присъда е било образувано ЧНД № 2399/2018г. на ОС-Велико Търново,
с което молбата е била оставена без уважение. Определението е било обжалвано и
с Решение № 42/01.04.2019г. по ВЧНД № 113/2019г. на АпС-
Велико Търново определението е било отменено, а молбата оставена без разглеждане, като недопустима –
т.е. в крайна сметка присъдата на македонските власти не е била призната. В
това Определение съставът на апелативния съд е посочил, че според него
неправилно РС-Бургас и ОС-Бургас са отказали да включат присъдата при
групирането с мотива, че тя не е призната от Р България, доколкото в случая
такова признаване не е било необходимо – т.е. по същество съставът на АпС- Велико Търново е приел, че двата акта на бургаските
съдилища по своята същност са неправилни, доколкото не е бил приложен правилно
материалният закон и неправилно македонската присъда не е била включена в
съвкупността.
При това положение адв. П. – БАК е
сезирала РС-Бургас с настоящата молба-искане за образуване на ново дело за
съдебна кумулация и ново произнасяне на първоинстанционния съд, този път с
включване и на македонската присъда.
На база горните факти настоящият
състав счита, че молбата-искане е недопустима и като такава следва да се остави
без разглеждане, а образуваното въз основа на нея дело да се прекрати по
следните съображения.
На първо място - с влязлото в сила
Определение № 1690/24.10.18г. по ЧНД № 4192/2018г. на РС-Бургас, потвърдено с Решение
№ 8/18.03.19 г. по ВЧНД № 1024/18 г. на ОС-Бургас – съдът вече се е произнесъл
по искането за съдебна кумулация. Видно от мотивите на двата съдебни акта - в
това произнасяне съдебните инстанции подробно са обсъдили всички осъждания на А.,
включително и това на македонския съд, но поради причина, че този акт не е бил
признат по надлежния ред – те не са го включили в определената съвкупност.
Казано по друг начин – вече има влязло в сила произнасяне от РС и ОС – Бургас,
относно това дали непризнатата по предвидения ред присъда на македонските
власти може да се включи в съвкупността или не. Към настоящия момент въпросната
присъда не е призната, доколкото молбата на А. е оставена без разглеждане от АпС- Велико Търново. При това положение не е налице нов
факт, който да не е бил взет под внимание от предходните състави на РС-Бургас и
ОС-Бургас и който би могъл да даде право на друг съдебен състав да пререши
въпроса и евентуално да формира нови групи, както изрично е посочено в мотивите
на Решение № 8/18.03.19 г. по ВЧНД №
1024/18 г. на ОС-Бургас. В случая няма нови факти, които да позволят на
настоящия съдебен да се произнесе отново при същите фактически рамки, както
вече е било сторено от РС-Бургас и ОС-Бургас. В този смисъл са и мотивите на
цитираното и от двете съдебни инстанции Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009
г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г., ОСНК. Изрично в този тълкувателен акт се
приема, че е недопустимо при едни и същи факти, каквито са влезлите в сила
присъди и наложените с тях наказания, да бъдат постановявани няколко различни
съдебни акта. В случай на погрешно приложение на материалния закон от
съдилищата, които първоначално са извършили кумулация (както очевидно се твърди
в случая) - въпросът със законосъобразното определяне на общото наказание, може
да бъде пререшен с нов съдебен акт едва след
отмяната на вече постановения по реда на възобновяването.
Казано по друг начин – ако осъдената
счита, че действително РС-Бургас и ОС-Бургас са допуснали нарушение, като не са
включили в съвкупността осъждането на македонския съд, очевидно черпейки мотиви
от становището на АпС- Велико Търново, то първо
постановеното Определение № 1690/24.10.18г. по ЧНД № 4192/2018г. на РС-Бургас,
потвърдено с Решение № 8/18.03.19 г. по ВЧНД № 1024/18 г. на ОС-Бургас следва
да бъде отменено по реда на възобновяването (ако са налице предпоставките и
сроковете за това) и едва след това да е допустимо да се извърши прегрупиране,
а не директно да се сезира първоинстанционния съд с такова искане.
Горното не би било нужно само в
случай на настъпване на нов факт, който да не е бил наличен към произнасянята
на РС-Бургас и ОС-Бургас – примерно съдебен акт за признаване на македонската
присъда или ново осъждане (в който смисъл е и т. 3 от вече цитираното
Тълкувателно решение). В конкретния случай такива факти не са налице – поради
което и новото произнасяне по факти, по които вече има влязъл в сила съдебен
акт е недопустимо по аргумент от чл. 24, ал.1, т. 6 НПК.
Молбата-искане се явява недопустима
и на още едно основание, а именно – подадена е от процесуално нелегитимиран
субект. Видно от материалите по делото молбата-искане изхожда от адв. П. – БАК,
която обаче не е упълномощена от осъдената да сезира съда с нея или да я
представлява в производството. Недопустимо е адвокат да извърши определени
правни действия и едновременно с това сам да поиска да бъде назначен за
служебен защитник, доколкото такава хипотеза не е предвидена в закона. По
силата на чл. 25, ал.1 ЗПрП правната помощ се
предоставя по молба на заинтересованото
лице, или по силата на закона (ако е налице задължителна защита, което в
случая не е така) – т.е. искането за предоставяне на един от видовете правна
помощ по чл. 21, т.1-4 ЗПрП следва да изхожда от
заинтересованото лице и едва ако бъде намерено за основателно от страна на
съответния орган, той следва да направи искане до АК-Бургас за определяне на
служебен защитник, който пък от своя страна се определя не по договорка между
страните, а от съответния адвокатски съвет – чл. 25, ал.5 и чл. 26 ЗПрП, като само при определени хипотези и съответна
възможност – Съветът може да съобрази желанието на лицето, което иска помощта.
Недопустимо е адвокатът да сезира съда с искане за собственото си назначаването
като служебен защитник на точно определено лице и по точно определено дело, с
мотива че такава била волята на осъдената, при положение че по настоящето дело
такива доказателства не са налични. Приложена е декларация от 21.02.2018г. по
ДП № 05-1633/14г. на РП-Бургас, която няма никакво отношение по настоящето
дело, както и декларация от 03.09.3018г. по НОХД № 3107/2018г., която очевидно
е била вече взета предвид и адв. П. – БАК е била назначена като служебен
защитник, но по ЧНД № 4192/2018г. на
РС-Бургас, което както стана вече дума е приключило. Това че в други
производства пред съд А. е ползвала услугите на адв. П. – БАК, включително и
при условията на упълномощаване (както се твърди че е било по ЧНД № 399/2018г.
на ВТОС и по още няколко дела, изброени в титулната част на молбата-искане)
въобще не означава, че са налице предпоставките на чл. 25, ал.5 ЗПрП и съдът следва автоматично да назначи адв. П. – БАК
като служебен защитник и по настоящето дело. На съвсем отделен коментар подлежи
обстоятелството, че извършването на правни действия – в случая подаване на
молба-искане - може да бъде валидно извършено само ако следва назначаването, а не ако го предхожда – т.е. първо по
молба на лицето съдът следва да прецени дали да му предостави правна помощ
и ако да – да сезира АК-Бургас за определяне на такъв, след което – да назначи определения служебен защитник
(чл. 26, ал.2 ЗПрП), като едва след това последният
може валидно да извършва съответните правни действия, а не преди това. Преди
назначаването си служебният защитник няма никаква легитимация в процеса и не е овластен да извършва правни действия от името и за сметка
на заинтересованото лице, поради което и към настоящия момент молбата-искане се
явява подадена от нелегитимиран субект.
С оглед горното съдът счита, че
молбата-искане от адв. Г. П. – БАК е недопустима, доколкото изхожда от процесуално
нелегитимиран субект и защото се явява в противоречие с принципа по чл. 24,
ал.1, т. 6 НПК, поради което и следва да се остави без разглеждане, а
образуваното НЧД № 4533/2019г. на РС-Бургас да се прекрати.
Водим от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба-искане от адв. Г. П. – БАК с вх. № 44985/11.10.2019г.
на РС-Бургас.
ПРЕКРАТЯВА
производството по НЧД № 4533/2019г. на РС-Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване по реда на Глава 22 НПК в седемдневен срок от съобщаването
му пред ОС-Бургас.
ПРЕПИС
от определението да се връчи на адв.
Г. П. – БАК на посочения в молбата-искане адрес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: