№ 4785
гр. София, 23.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110145539 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, образувано по Молба вх.
№ 14295/26.01.2022 г., депозирана от СТ. ИВ. СП., чрез пълномощника му по делото.
В молбата се сочи, че с решението са уважени предявените искове, като предвид
наличието на признание на иска от ответника, съдът не е присъдил разноски в полза на
ищеца. Счита, че решението е неправилно в частта за разноските, тъй като ответникът с
поведението си бил дал повод за завеждане на делото, тъй като е искал да бъде
конституиран като кредитор по прекратено по силата на закона изпълнително производство.
Моли съда да измени решението в частта за разноските и да му присъди такива в цялост.
Ответникът по молбата „....“ ЕООД в дадения срок е депозирал становище, в което
оспорва молбата и счита решението за правилно, тъй като с поведението си не бил дал повод
за образуване на делото. Позовава се на съдебна практика на ВКС.
При извършената от съда проверка на материалите по делото, съдът констатира, че в
действителност исковата претенция е уважена по реда на чл. 237 от ГПК – при признание на
иска от страна на ответника. Съдът не е присъдил разноски в полза на ищеца, като е приел,
че по делото не са налице доказателства ответникът да е дал повод за завеждане на иска.
Молбата се явява неоснователна. Видно от материалите по делото, липсват каквито и
да било данни, извън молбата, с която на 25.02.2016 г. ответникът е поискал да бъде
конституиран като кредитор по изпълнително дело № 04236/2011 г. по описа на ЧСИ ....,
рег. № .... и район на действие СГС. От тази дата е изминал значителен период, за който
липсват каквито и да било доказателства ответникът да е извършвал действия, с които да е
искал принудително събиране на вземането и по този начин да е дал повод за предявяване
на настоящия иск. Напротив, от писмените доказателства се установява, че ищецът е
получил само едно съобщение за наложен запор върху вземанията му на 01.07.2011 г.
Липсват данни след тази дата да са извършвани принудителни действия по изпълнителното
дело. В исковата молба самият ищец твърди, че последното изпълнително действие по
1
изпълнителното производство е било на 04.08.2011 г., като ответникът е подал молба за
конституирането му като взискател едва през 2016 г. Ето защо, не се установява ответникът
да е извършвал каквито и да е действия по принудителното събиране на вземането, или
други действия, с които да е дал повод за завеждане на настоящата искова молба.
Респективно, липсват предпоставки за възлагането на разноските на ответника, а същите
следва да останат в тежест на ищцовата страна, така, както ги е направила.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба вх.№ 14295/26.01.2022 г., депозирана от СТ. ИВ. СП. за
изменение на решението в частта за разноските, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок, считано
от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2