Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на девети
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА М.
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното
от съдия Иванка Иванова гр. дело № 7135 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 209752 от 04.09.2019
г., постановено по гр. д. № 40345/2016 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, е отхвърлен
предявеният от Г.Б.С. срещу В.М.В. иск с правно основание чл.45 ЗЗД – за
заплащане на сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди във връзка с неправомерно поведение на ответницата,
изразяващо се в действия на същата в периода м.03. – м.04.2014 г., когато не
позволила на ищеца да помогне на дъщеря им М.при подготовката й по математика
за кандидатстване в гимназия и да зрелостен изпит въпреки многократните му
настоявания, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2016 г. до
окончателното изплащане; за заплащане на сумата от 1 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от
неправомерното поведение на ответницата, изразяващо се в заплашване на
14.11.2015 г. от страна на ответницата към ищеца в присъствието на децата, че
ако се опита да разговаря с някой от учителите им или да посети родителска
среща, ще накара охраната на учебното заведение - частно училище „Меридиан 22“,
в квартал „Младост“, да не го допусне, ведно със законната лихва, считано от
20.07.2016 г.; за заплащане на сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие неправомерно поведение
на ответницата, изразяващо се в
бездействие на 08.11.2015 г. спрямо ищеца, като същата не му е изпратила покана
и не го е уведомила, че е организирана изложба на дъщеря им П. в Софийска
галерия „Дворец на щастливите хора”, ведно със законната лихва, считано от
20.07.2016 г. до окончателно изплащане на вземането; за заплащане на сумата в
размер на 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, вследствие неправомерно поведение на ответницата,
изразяващо се в недопускането на децата да отидат при ищеца на Коледа за
периода от 23.12.2015 г. до 26.12.2015 г., както и недопускането на децата да отидат
при него непосредствено след Нова година за периода от 02.01.2016 г. до
03.01.2016 г., като по този начин не изпълнила определения от съда режим на
лични отношения, определен с Решение № Ш-80-360/10.11.2014 г. на СРС, ІІІ ГО,
80 състав по гр. д. № 34555/2014 г., ведно със законната лихва, считано от
20.07.2016 г. до окончателно изплащане на вземането; за заплащане на сумата в
размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, вследствие неправомерно поведение на ответницата,
изразяващо се в подаване от нейна страна
на 23.02.2016 г. срещу него на молба/жалба до 07 РУП - СДВР с вх. №
338200-1470, по която била образувана пр. пр. № 11070/2016 г. на СРП, в която
ответницата (пред компетентен държавен орган), е приписала противозаконни
действия, които според твърденията й ищецът бил извършил по отношение на
непълнолетните им дъщери, като с тази жалба ответницата злепоставила ищеца пред
полицията и прокуратурата, като посочила „тъй като съм живяла 10 години с този
човек и познавам прекрасно неговия краен егоцентризъм и мегаломанщина, засилена
агресивност и жестокост .... винаги съм се страхувала за децата и дали няма да
упражни физическо насилие над тях.“, ведно със законната лихва, считано от
20.07.2016 г. до окончателно изплащане на вземането; за заплащане на сумата в
размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, вследствие неправомерно поведение на ответницата
изразяващо се в подаване на 23. 02. 2016
г. от ответницата на молба с вх. № 8100090, по която е образувано гр. д. №
9723/2016 г. на СРС, ГО, 86 състав по ЗЗДН, по което дело ответницата е подала
и други две идентични молби, съответно на 01.03.2016 г. с вх. №1031951 и на 14.03.2016
г. с вх. № 1038635, като и в трите се съдържали едни и същи твърдения за
извършени от ищеца противозаконни действия и упражнено насилие спрямо децата
им, като и в трите молби ответницата твърдяла, че ищецът е краен егоцентрик,
мегаломан, човек със засилена агресивност и жестокост, упражняващ физическо
насилие срещу близките си, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2016г.
до окончателно изплащане на вземането. Отхвърлени са предявените от В.М.В. насрещни
искови претенции с правно основание чл.45 ЗЗД – за заплащане на сумата в размер
на 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди,
вследствие следното противоправно поведение на ответника по насрещния иск,
изразяващо се в поредица подадени сигнали, датиращи от м.03.2016 г. пред
държавните органи за извършено от нея престъпление по чл.182, ал.2 НК, вр. чл.
26 от НК и датиращи 2 бр. изпълнителни дела; за заплащане на сумата в размер на
1 000 лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди,
вследствие следното противоправно поведение на ответника по насрещния иск,
изразяващо се в пускане на жалба на 06.11.2016г. в 07 РПУ, че ищцата по
насрещния иск възпрепятства режима на виждане на децата с баща им; за заплащане
на сумата в размер на 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди, вследствие следното противоправно поведение на ответника
по насрещния иск, изразяващо се във възпрепятстване на ищцата да излиза в
командировки, поради поведението на ответника по насрещния иск, пораждащо страх
в ищцата по насрещния иск какво ще се случи и колко жалби ще пусне същия, като
по този начин ищцата по насрещния иск не излязла в командировка за Макао в
периода от 03.05. (без да посочва година) до 08.05. (без да посочва година),
ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от
30.05.2017г. до окончателното изплащане на вземанията. Ищцата по предявения
насрещен иск е осъдена за заплати на ответника по същия иск сумата в размер на
750 лв., разноски по насрещния иск на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Срещу постановеното съдебно
решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск, е депозирана
въззивна жалба от първоначалния ищец Г.Б.С.. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е необосновано и неправилно. Счита, че от ангажираните по
делото доказателства се установяват заявените от него фактически твърдения. В
първоначалната искова молба не е заявил конкретни дати и противоправни действия,
не са формулирани като отделни искове, нито са дадени указания в тази насока от
съда. С оглед на това счита, че като е приел,че са налице 6 броя обективно
съединени искове решаващият съд се е произнесъл по непредявени претенции. Поддържа,
че неправилно съдът е приел, че описаните в исковата молба действия не са
противоправни и не е осъществен фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Описаните
действия на ответницата счита, че са противоправни, тъй като със същите
ответницата е отдалечила детето от ищеца и е подронила авторитета му пред него.
С депозираните жалби го е злепоставила пред прокуратурата и полицията, както и допълнително
е сринала родителския му авторитет пред децата му. Счита, че депозирането на
молби за защита срещу домашно насилие също е противоправно, тъй като съдържа
обидни твърдения, засяга доброто му име и авторитет пред децата. В резултат на
това е претърпял неимуществени вреди. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да уважи изцяло предявения от него иск. Не претендира
разноски за настоящата съдебна инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата В.М.В..
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно
основание с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът
твърди, че с влязло в сила съдебно решение № ІІІ-80/10.11.2014 г., се е развел
с ответницата, като упражняването на родителските права върху непълнолетните им
децаМ.Г.С.и П. Г.С.е предоставено на майката. Определен бил режим на лични
отношения, както и бил осъден да изплаща издръжка чрез тяхната майка в размер
на по 100 лв. за всяко дете. Семейното жилище, находящо се в гр. София, ж. к. „********ет.*****,
е предоставено за ползване на ответницата и децата. След фактическата раздяла с
ответницата през м.10.2012 г. се преместил да живее в апартамент, находящ се в
близост до семейното жилище, за да може да общува с децата. Ответницата правила
целенасочени опити да отдалечи децата от него, да се превърне в посредник в
отношенията им и да подрони авторитета му като техен родител. През пролетта на
2014 г.М.трябвало да кандидатства в гимназия и съответно да държи зрелостен
изпит. Предложил на ответницата да помага наМ.по математика, тъй като е
магистър по икономика, но тя отказала, тъй като Малина ходела редовно на уроци
при частен учител и няма нужда от помощ. По същия начин подходила и с П. на
следващата година. Понастоящем ответницата не позволявала да му показват
бележниците си, да му дават информация, свързана с училище. Заплашила го пред
децата, че ако направи опит да се срещне с учителите им, ще предупреди охраната
на училището да не го допусне в двора. През м.11.2015 г. ответницата
организирала изложба на П. в софийска галерия, но не го уведомила и не го е
поканила на събитието. От м.12.2015 г. до м.03.2016 г. ответницата нарушила
няколко пъти определения от съда режим на лични контакти, като не допуснала
децата да отидат при него на Коледа и непосредствено след Нова година. Това
допълнително ги отчуждило и настроило срещу него. На 23.02.2016 г. ответницата
депозирала жалба до 07 РУП-СДВР с вх. № 338200-1470, по която била образувана
пр. пр. № 11070/2016 г. на СРП. С нея ответницата му приписала противозаконни
действия, които бил извършил по отношение на непълнолетните му дъщери. С тази
жалба до полицията ответницата го злепоставила пред служителите на реда, след
като била сринала родителския му авторитет пред децата. Като прочел жалбата, се
почувствал изключително засегнат от невярното твърдение, че бил упражнил
насилие по отношение на П., докато е търсела ключа в негова чанта. Посочените в
жалбата твърдения не отговаряли на истината. Почувствал се засегнат и от
следните обидни думи и изрази, съдържащи се в жалбата – че познава прекрасно
неговия краен егоцентризъм и мегаломанщита, засилена агресивност и жестокост…
Винаги се е страхувала за децата и дали няма да упражни физическо наличие върху
тях. Посочено било, че е травмирал децата, като е настоявал да го наричат
„татко“, а те не го чувствали по този начин че ги изнудвал, че няма да напри нищо
за тях, докато не чуе думата „татко“; че децата изпитвали омраза към него и
искали да умре, тъй като упражнявал системен психически тормоз над личността
им; че създавал непосредствена опасност за психическото и емоционалното здраве
на децата, а след 202.2016 - опасност за
физическото им здраве. Тези нейни твърдения го разстроили силно.С постановление
от 08.04.2016 г. СРП е отказала да образува досъдебно производство. В период от
2 – 3 години изпитвал силна тревожност заради липсата на информация за децата
му, наложена от ответницата. Това негово състояние се засили след м.02.2016 г.,
когато децата го блокирали в телефоните си и отказвали да го посещават. Ответницата
рушала авторитета му пред познати и непознати с неверни твърдения. На
26.06.2016 г. случайно срещнал съседка от входа, която го попитала защо не
пуска малкото му дете да учи в чужбина, въпреки, че никога не е знаел, че П.
имала такива планове. Твърди, че е бил злепоставен в съда, където ответницата е
депозирала срещу него 3 молби по ЗЗДН. Това допълнително засилило отрицателните
емоции, които изживял във връзка с жалбата на ответницата до полицията. С
определение № 3119/23.03.2016 г. делото пред СРС е било прекратено. Твърди, че
ответницата системно насърчавала децата да проявяват грубо и пренебрежително
отношение към него. Също така им давала пример, като се държала грубо и
предизвикателно с него в тяхно присъствие. Карала ги да се подписват на жалбите
против него. Целенасочено и последователно насадила в децата невярната
представа, че тя е единственият човек, който прави абсолютно всичко за тях, а
ищецът – нищо. Заплашвала ги, че след като навършат 18 години, ще ги изгони от
апартамента. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му
заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди във връзка с противоправното поведение на ответницата в
периода от м.10.2012 г. до завеждане на делото, изразяващи се в силен стрес,
отрицателни емоции, душевни болки и страдания, постоянни притеснения, влошаване
на здравословното му състояние, ведно със законната лихва от момента на
завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото
разноски.
Във връзка с указания на съда
относно редовността на исковата молба, дадени с разпореждане от 30.11.2016 г.,
ищецът е депозирал уточнителна молба, в която е уточнил всяко едно от
противоправните действия, за които твърди, че са извършени от ответницата и
съответно претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявени иск. Поддържа,
че има право на обезщетение за причинените й стрес, страдания и засегната
самооценка и самочувствие от страна на ищеца. Твърди, че не е възпрепятствала
отношенията на ищеца с децата, както и не разрушава родителския му авторитет. Твърди,
че ищецът е разговарял с директорката на училището, в което учили децата и те
не желаели той да идва в училището. През 2014 г. ищецът видял бележника на П. и
направил изказване, че не е много умна. Децата отказвали да споделят каквато и
да е информация с него. С незачитането на желанията на децата, с неизразяването
на каквато и да е радост от техните успехи и неангажираността му към тяхното
отглеждане ищецът е отчуждил децата от себе си. Влошаване на отношенията на
ищеца с децата е настъпило след 20.02.2016 г. Много се изплашила. Изказаното от
нея мнение в жалбата й до 07 РПУ било провокирано от страхът й, че децата могат
да бъдат наранени заради упражнено над нея насилие. Твърди, че никога не е
целяла да обиди ищеца. Депозираната от нея молба до СРС по ЗЗДН е една, а не
три. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК ответницата
е предявила насрещен иск. Тъй като решението в частта, с която е отхвърлен
предявеният насрещен иск е влязло в сила, като необжалвано, същият не следва да
се обсъжда.
Страните не спорят, а и от
представения препис от съдебен протокол от проведеното на 10.11.2014 г. открито
съдебно заседание по гр. д. № 34555/2014 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, се
установява, че е постановено съдебно решение № ІІІ-80-360, с което е прекратен
гражданския брак, сключен на 29.07.2000 г. между Г.Б.С. и В.М.В. с акт за
граждански брак № 966/29.07.2000 г. на Община – гр. Варна, като е утвърдено
постигнатото между страните споразумение по чл.51 СК. С последното е
предвидено, че упражняването на родителските права и задължения спрямо родените
от брака децаМ.Г.С.и П. Г.С.се предоставят за упражняване от майката, като
бащата има право на лични отношения с родените от брака деца. Последният се е
задължил да заплаща месечна издръжка на децата по 100 лв. месечно на всяко от
тях. Семейното жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност по
време на брака, находящо се в гр. София ж. к. „********, се предоставя за
ползване на В.М.В., докато упражнява родителските права върху родените от брака
деца, като Г.Б.С. има право на самостоятелен достъп до жилището.
На 23.02.2016 г. ответницата е подала жалба в 07 РПУ с вх. № 338200.
В нея същата е посочила, че на 20.02.2016 г. непълнолетните й децаМ.Г.С.и П. Г.С.са
били взети от баща им Г.Б.С.. В 20.25 ч. П. се обадила на ответницата и видимо
разстроена й казала, че искат да се върнат в къщи. В 8.42 ч. й се обадилаМ.плачеща
я умолявала да отиде и да ги вземе. Свързала се с ищеца и той обяснил, че
децата са се намръщили, защото не ги е завел да купи подарък за рождения ден на
П.. В молбата е посочено, че тъй като е живяла 10 години с ищеца и познава
прекрасно неговия краен егоцентризъм и мегаломанщина, засилена агресивности
жестокост, както и дефицити в способностите му са се поставя на мястото на
другите и да се радва на чуждите успехи, винаги се е страхувала за децата и
дали няма да упражни физическо насилие над тях, тъй както е упражнявал над нея
многократно. Като подчертано травмиращ е оценила факта, че ищецът непрекъснато
изисквал от децата да го наричат „татко“, но те отказвали, защото не го
чувствали по този начин. Децата споделили, че докато П. е търсила ключа, за да
излязат, той е задърпал ръцете й, стиснал пръстите, което й е причинило страшна
болка.М.се спуснала да я защитава и му казала да не удря сестра й. Отправено е
искане за оказване на съдействие за предотвратяване на бъдещи травми, които
биха имали отражение върху достойнството, самочувствието, самооценката и
идентичността на децата й.
С молба вх. № 8100090/23.02.2016
г. ответницата е сезирала СРС молба за защита срещу домашно насилие. В нея са
описани същите обстоятелства. С молба вх. № 1031951/01.03.2016 г. искането е
подписано както от майката, така и от децата. Представена е и молба вх. №
1038635/14.03.2016 г. относно същите обстоятелства, която също е подписана от
ответницата и децата.
С постановление от 10.04.2017 г.
на СРП по пр. пр. № 50138/2017 г. е отказано образуването на досъдебно
производство по подадена жалба от Г.Б.С.
за вземане на отношение спрямо В.М.В. за спазване на съдебно решение №
34555 от 10.11.2014 г. на СРС, както и режима на свиждане и лични контакти с
непълнолетните му дъщери.
С постановление от 07.09.2016 г.
по ДП вх. № 3382 ЗМК-1210/2016 г. по описа на 07 РУ – СДВР, пр. пр. № 9156/2016
г. по описа на СРП е прекратено наказателното производство, водено срещу В.М.В.
за престъпление по чл.182, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 НК.
С постановление от 08.04.2016 г.
на СРП по пр. пр. № 11070/2016 г., образувана по жалби на В.В. във връзка с твърдения за психически и
физически тормоз над децата, е отказано да се образува наказателно производство
за престъпление от общ характер по НК.
От показанията на разпитаната
пред СРС свидетелка В.М.Б.– първа братовчедка на ищеца, се установява, че
познавала ответницата преди да се омъжи за ищеца. Ответницата била дете на бивш
колега на майката на свидетелката. В продължение на около година живеела в дома
на свидетелката, тъй като следвала в София. Знае, че фактическата раздяла между
страните настъпила през 201 2г., когато ищецът напуснал семейното жилище, а
през 2014 г. е постановен развод между страните. Свидетелката нямала
непосредствени впечатления по време на бракът, а и след това. Били близки,
присъствали са на семейни празници с децата и всичко преди раздялата им било
нормално. След като ищецът напуснал жилището, децата се отчуждили от него,
въпреки неговото желание да се грижи за тях финансово и в морален аспект. Всичко
това се отразило изключително емоционално на ищеца. Все по – рядко виждал
децата. През първата година ги виждал по - често, след което бавно настъпил
период на отчуждение, на отказ от тяхна страна да се виждат с него, да
изразяват положителни емоции към него. Отказали помощ от него. КогатоМ.искала
да кандидатства, ищецът искал да й помага по математика, но те отказали. Не бил
допускан да ги посещава в училище. Не бил допускан до друг тип изяви на децата
като изложби. Не бил допускан да участва в живота им. Ответницата не допускала
децата ищецът да бъде с тях на Коледа и Нова година, въпреки че имал право на
това. Свидетелката не е присъствала на такава сцена, но това били сведения от
самия ищец. Свидетелката знаела, че ответницата е подавала жалби срещу него
през 2016 г., която била оставена без уважение. Това допълнително нагнетило
ситуацията. Свидетелката не се е виждала с ответницата, тъй като след раздялата
на страните престанали техните срещи и семейни сбирки. Свидетелката не била
виждала нито децата, нито ответницата. Ищецът страдал от безсъние, стрес, липса
на концентрация в работата си. По сведения на ищеца ответницата не спазвала
режима за лични контакти. Той не бил допускан до тържествата им, до рождените
им дни.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част.
При извършена служебна проверка
въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално
допустимо.
Жалбоподателят поддържа, че
неправилно съдът е приел, че е сезиран с 6 отделни деликта, тъй като в
първоначалната искова молба конкретни дати и противоправни действия не са
предявени като отделни искове, поради което поддържа, че съдът се е произнесъл
по непредявен иск.
С разпореждане от 30.11.2016 г.
решаващият съд е оставил исковата молба, с която е сезиран, без движение, като
е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да конкретизира кои точно
действия/бездействия на ответницата са му причинили неимуществени вреди; кога
точно е осъществено всяко от тях и да индивидуализира размера на паричното
обезщетение за всяко поотделно. Ищецът е предупреден, че при неотстраняване на нередовността
на исковата молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК исковата молба ще бъде
върната.
Ищецът е изпълнил точно
указанията на съда, свързани с редовността на исковата молба, като е депозирал
на 23.12.2016 г. молба – уточнение. В същата е описал 6 отделни деяния на
ответницата, от които е претърпял неимуществени вреди, като е уточнил и техния
размер. Така уточнените отделни деликтни състава са разгледани от съда с
обжалваното решение и съответно са възпроизведени в диспозитива на обжалвания
съдебен акт. На основание чл.129, ал.5 ГПК, поправената искова молба се смята
за редовна от деня на подаването.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че като е изпълнил указанията на решаващия съд чрез депозираната на
23.12.2016 г. молба – уточнение, спорният предмет следва да се определи въз
основа на първоначалната искова молба и
депозирана уточнителната молба, които определят и решаващата дейност на съда.
На основание чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните. С оглед на това, като е разгледал
отделните деликтни състави, съгласно депозираната от ищеца уточнителна молба,
решаващият съд не е допуснал отклонение от принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, като е постановил допустим съдебен акт спрямо първоначалния
иск, с който е сезиран. Ето защо следва да се разгледат останалите доводи във
въззивната жалба, свързани с правилността на съдебното решение в обжалваната от
ищеца част.
Жалбоподателят се стреми да
ангажира деликтната отговорност на ответницата за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на виновните и противоправни деяния, описани в
исковата молба и уточнени с молба от 23.12.2016 г. На основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи фактическите твърдения, на
които основава исковата си претенция, в каквато насока е и съставения от СРС
доклад на делото. Ищецът следва да изпълни доказателствената си тежест при
условията на пълно, главно доказване.
Във
въззивната жалба са изложени оплаквания, че противоправното поведение на
ответницата е доказано по делото.
От
ангажираните по делото показания на свидетелката Б.не се установяват деянията,
уточнени от ищеца с молбата от 23.12.2016 г. под № 1, 2, 3, 4 – относно отказ
на ответницата ищецът да помага на дъщеря имМ.в подготовката по математика -
свидетелката дава показания, че те са отказали, т. е. имало е нежелание от
страна на детето, без да е установен неоправдан отказ; относно заплашването на
ищеца от ответницата в присъствието на децата, че ако се опита да разговаря с
някой от учителите им или да посети родителска среща, ще накара охраната на
учебното заведение да не го допуска; липса на покана и уведомяване на ищеца от
страна на ответницата за организирана изложба на дъщеря им П. в софийска
галерия „Дворец на щастливите хора“; недопускане на децата да посетят ищеца за
Коледа и Нова година, които да са осъществени на посочените в уточнителната
молба дати и периоди. Свидетелката Б.е дала общи показания, които не могат да
се отнесат към спорните отношения между страните. Също така свидетелката дава
показания за обстоятелства, които са й разказани от ищеца, по отношение на които
няма преки и непосредствени впечатления. Това от своя страна се отразява върху
доказателствената стойност на показанията на разпитаната свидетелка. Други
доказателства в тази насока ищецът не е ангажирал пред първата и настоящата
съдебна инстанция.
По делото
не са ангажирани доказателства също така, че описаните от ищеца деяния са
извършени с посочената от него цел – подронване на авторитета му пред децата,
създаване на впечатление, че той не прави нищо за децата си; отчуждаване от
децата му; настройване на децата му срещу него. Тази субективна цел, която
ищецът поддържа, че е налице у ответницата, не се предполага, а подлежи на
доказване. Същевременно ищецът не е ангажирал никакви доказателства в тази
насока.
Ищецът
е установил по делото депозирането на жалба до 07 РУП-СДВР, както и молба по реда на ЗЗДН. Във
въззивната жалба поддържа, че в тях се съдържат неверни обидни твърдения.
Следва да се отбележи, че чрез депозираните от ответницата жалба и молба по
ЗЗДН същата е упражнила свое законоустановено право. В нормата на чл.45 КРБ е
регламентирано, че гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.
След като ответницата е счела действията на ищеца като застрашаващи личната
неприкосновеност на децата им, които е преценила, че са травмирани, същата е
упражнила по надлежния ред правото си да сезира съответните компетентни органи.
Ограничение на това субективно право е регламентирано в чл.57, ал.2 КРБ - не се
допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява
права или законни интереси на други. По делото не са ангажирани доказателства,
въз основа на които да се направи обоснован извод за злоупотреба с право по
смисъла на цитираната норма. Същевременно добросъвестно упражняване на
конституционно гарантирано право на подаване на жалби и сигнали е налице,
когато то е предприето с вътрешното убеждение, че правото съществува или същото
е нарушено. В този смисъл сезирането на компетентните органи от единия родител
на децата във връзка с действия на другия родител, които счита, че застрашава
техните права и законни интереси, не може да се определи като злоупотреба с
право.
Изразеното мнение и негативна
оценка относно личността на ищеца в жалбата до 07 РУП – СДВР и молбата до СРС
по реда на ЗЗДН не се установи да е използвано с цел да се увреди доброто име
на ищеца, поради което същото не е противоправно. Константата съдебна практика
приема, че негативните оценки по адрес на определено лице, не пораждат
отговорност, освен ако не представляват обида. Оценъчните съждения не могат да
се проверяват за тяхната вярност, тъй като те представляват коментар на
фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За
вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения и са
противоправни, ако са клеветнически. Обидата се изразява в изказвания, които са
годни да накърнят честта и достойнството на пострадалия и според моралните
норми, възприети от обществото, са неприлични, цинични, вулгарни, демонстриращи
лично унизително отношение към определено лице. В случая такива изрази и
изразни средства не са използвани от ответницата.
Жалбоподателят
поддържа, че претърпените от него неимуществени вреди се установяват от
показанията на свидетелката Богданова. Въз основа на нейните показания не може
да се направи обоснован извод относно наличието на причинно – следствена връзка
между страданието на ищеца от безсъние, стрес, липса на концентрация в работата
и заявените от ищеца в исковата молба и уточнителната молба факти и
обстоятелства. По делото не е изслушана съдебно – психологическа експертиза за
установяване на твърдяната причинна връзка.
По изложените съображения и доколкото елементите от
правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност следва да участват
в условията на кумулативност, достатъчна е липсата на един от тях, за да бъде
предявеният иск неоснователен. С оглед на това и доколкото ищецът не е изпълнил
доказателствената си тежест, разпределена от решаващия съд с доклада на делото,
предявените от първоначалния ищец искове се явяват изцяло неоснователни.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Ответницата по жалбата не
претендира разноски за настоящата съдебна инстанция, както и не са ангажирани
доказателства относно техния размер, поради което такива не следа да й се
присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 209752 от 04.09.2019 г., постановено по гр. д.
№ 40345/2016 г. по описа на СРС, ГО,
45 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с
която е отхвърлен предявеният от Г.Б.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу В.М.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „********ет.*****, иск с правно основание
чл.45 ЗЗД.
Решението в частта, с която е
отхвърлен предявеният насрещен иск, е влязло в сила, като необжалавно.
Решението не подлежи на обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.