РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Чепеларе, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Емилия Сивенова
като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №
20245450100273 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от Д. Х. срещу
ответника З. Ю., като са предявени осъдителни искове с правна квалификация чл. 45 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба са изложени доводи, че с влязла в сила присъда по НЧХД №
70/2023г. по описа на РС-Чепеларе ответникът е признат за виновен в извършено от
него престъпно деяние по чл. 146 ал.1 от НК, като се претендира заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди оценени в размер на 6000 лева,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. Обезщетението се
претендира по повод изречени спрямо ищеца обидни думи на 21.05.2023 год. в с.****,
/„****“, „****“, „****“, „****“, „помияр“, „****“, „****“, „****“, „****“/, като му е
причинен психосоматичен дискомфорт, психологичен стрес, потиснатост, чувство на
унижение, душевни болки и страдания за ищеца. Ищецът и съпругата му живеят в с.****,
където са съседи с ответника и семейството й. В последните няколко години отношенията
им са влошени, като ищецът и съпругата му били обект на постоянен психически тормоз,
заплахи, закани и обиди, които не са провокирили по никакъв начин. На 21.05.2023 год.
възникнал поредния между тях скандал, като към 20,00 часа сем.Ю. започнали да пускат
силна музика с мощни тонколони насочени към дома на ответника, а към 21,00 часа
започнали да хвърлят и пиратки към двора му. Наложило се ищецът да се обади на тел. 112 и
да потърси съдействие от органите на полицията, а заради влошено здравословно състояние
на съпругата му – повикал и Спешна медицинска помощ, които се отзовали и отишли до
1
дома му около и след 22.00 часа. Тогава музиката спряла. След като медиците и полицаите
си тръгнали Г. и З. Ю. започнали да отправят различни обидни думи към ищеца. Това се
случило между 22.40 и 23.05 часа, като ищецът, Г. и З. Ю. се намирали в дворовете на
къщите си. Ответницата З. А. Ю., в присъствието на ищеца отправила лично към него
посочените по - горе обидни думи, с които засегнала неговата чест и достойнство. Тези
изрази З. Ю. отправила в присъствието на съпруга си Г. Ю. и синът им А. и семейство П.. С
тези си действия З. Ю. е осъществила деяние, съставляващо престъпление по чл.146, ал.1 от
НК, по което било образувано НЧХД №70/2023 год. по описа на Районен съд Чепеларе, за
което е постановена влязла в сила осъдителна присъда. След приключване на
наказателното производство ищецът се надявал, че отношенията им ще се подобрят, но
напрежението и прераканията между тях продължили. След отправените му на 21.05.2023
год. обидни думи ищецът изпаднал в психологически шок. Тези „гнусни“ изрази отправени
от една жена към него, станали достояние на широк кръг от хора, при което се почувствал
още по-неудобно и притеснително при ежедневните му социални и професионални контакти
в обществото. Наложило се да ги ограничава, за да избегне неудобните въпроси при тези
срещи с тях. Счита, че с тези обиди ответницата З. Ю. съзнателно и целенасочено целяла да
унижи личното му достойнство. След 21.05.2023 година Х. загубил нормалния си начин на
живот и съня си. Изпитва неудобство сред хората, в очакване от евентуалните въпроси от
рода, защо Ю. го наричала така. Тези нейни изрази получили широко обществено достояние.
Появил се един ежедневен дискомфорт и различни неудобства, граничещи с психологичен
стрес. Започнал да търси лекарска помощ и да приема успокояващи лекарства. Появила се
една лична неувереност при определени житейски ситуации, която преди 21.05.2023 година
я нямал. Затворил се в себе си и все по-трудно комуникирал дори с най-близките си хора.
В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло насоченият срещу него иск като
неоснователен. Не оспорва, че има влязла с сила присъда по н.ч.х.д. №70/2023г. по описа на
Районен съд Чепеларе. Оспорва твърденията на ищеца, че от деянието са настъпили вреди,
както и че посочените в исковата молба психосоматичен дискомфорт, психологически стрес,
потиснатост, чувство на унижение, душевни болки и страдания, са в пряка причинно-
следствена връзка с деянието от 21.05.2023 г. За конкретно изречените думи на 21.05.2023г.
са запознати единствено двете страни в процеса и ако тези думи са станали достояние на
други лица, то това е възможно, ако ищецът ги е разпространил. Между страните са
известни и факти от личния им живот предвид малкото населено място, като счита, че във
времето преди и след 21.05.2023г. Д. Х. е бил подложен на изключително голям и много по-
сериозен стрес, а именно загубата на сина му, както и лошото здравословно състояние на
съпругата му, които всъщност са обстоятелство могат да доведат до действително сериозен
психологически стрес. Предвид изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.Т. като се поддържа иска и се
претендират разноски.
2
Ответницата се явява лично и с адв.А. като се оспорва иска и се претендират разноски.
След като се запозна с приобщените доказателства и становищата на страните съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Д. Х. е роден през **** г., като същият живее в къща в с.****, а ответницата е негов
съсед.
През 2022 год. ответницата и нейния съпруг Г. Ю. започнали да развиват туристическа
дейност и отдават къщата си на гости. Това провокирало конфликти между семействата на
Ю. и Х., като многократно помежду им са подавани сигнали и жалби от най - различно
естество. Ю. не разговаряла с Х., като се случвало да показва неприлични жестове, когато се
срещат помежду си. В горния смисъл са и обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176
от ГПК.
На 21.05.2023 г. пред дома на ищеца Х. в с.**** отново възникнало пререкание по повод
подаден сигнал от Х. за нарушаване на обществения ред от страна на семейство Ю.. Около
22,00ч пред дома му пристигнали полицаи във връзка с подаден сигнал за силна музика.
След като органите на реда си тръгнали отново възникнало словесно пререкание между
ищеца и ответницата, като последната изрекла множество обидни думи по негов адрес.
С влязла в сила присъда по нчхд №70/2023г. по описа на РС-Чепеларе, потвърдена с
решение на ОС-Смолян по внчхд №52/2024 г. ответницата З.Ю. е призната за виновна в
това, че на 21.05.2023 г., в с. ****, община ****, на улица „****” №****, във времето между
22:40 часа и 23:05 часа, е казала нещо унизително за честта и достойнството на Д. И. Х., в
негово присъствие, като го нарекла с обидните думи „****“, „****“, „****“, „****“, „****“,
„****“, „****“ „****“, „****“ - престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. На основание чл. 78а
от НК ответницата е освободена от наказателна отговорност, като и е наложено
административно наказание. В хода на това производство не е приет за съвместно
разглеждане граждански иск.
Влязлата в сила присъда обвързва гражданския съд /чл.300 от ГПК/, затова , че на
посоченото време и място ответницата З. Ю. е изрекла посочените обидни думи спрямо
ищеца , като с извършеното престъпно деяние е накърнена честта и достойнството на Д. Х.,
като обидата не е нанесена публично .Обидите са възприети от съпругата на ищеца, от Г.Ю.
/съпруг на ответницата/ и неговия син.
По делото са разпитани четирима свидетели, като същите не са преки очевидци на описания
в исковата молба деликт.
Свидетелите Д. и св.С. сочат, че Х. бил засегнат от изречените обидни думи, като изпитвал
срам, станал необщителен , разконцентриран и притесне . Тези им показания следва да се
кредитират от съда, като е логично изречените множеството тежки обидни думи да са
възприети от Х. по описания начин.
Съдът не кредитира показанията на св.П. и св.Г., че е нямало промяна в поведението на Х.
след 21.05.2023г. Двамата свидетели не поддържат контакти с ищеца, предвид влошените си
отношения, като техните показания не могат да обективират действителното ментално
3
състояние на ищеца след нанасянето на обидите.
Съдът не кредитира показанията на св.Д. и св.С., че ищецът изгубил съня си след случилото
се и се налагало да ползва лекарства. По делото са представени амбулаторни листове от
12.08.2024г. и 03.09.2024г., като в съдържанието им е удостоверено, че Х. има оплаквания с
давност от преди около две години, свързани с тревожно състояние, проблеми със съня и
нестабилно кръвно налягане. Поставена му е диагноза "****". Не може да се направи извод,
че описаните симптоми в двата амбулаторни листа са непосредствено свързани с инцидента
на 21.05.2023г., като ищецът е посочил пред лекуващия лекар, че влошеното му състояние
предхожда във времето описания деликт. Ищецът е преживял тежко болестта и смъртта на
своя син в края на ****г., като е по - вероятно именно тези събития и възрастта му да са
провокирали констатираните симптоми.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Въз основа на изложената фактическа обстановка , съдът намира, че исковата молба е
частично основателна, предвид на следното:
От ищеца са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация по чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, като същите са допустими за разглеждане.
Уважаването на иска по чл. 45 от ЗЗД е обусловено от доказване на следните елементи от
фактическия състав на деликтната отговорност: наличие на виновно противоправно
поведение от ответника, причинени вреди на ищеца и причинна връзка между вредите и
деянието.
По делото е представен влязъл в сила акт на наказателния съд /присъда по нчхд №70/23г по
описа на РС-Чепеларе/, като с този акт е ангажирана административно - наказателната
отговорност на З. Ю. във връзка с извършено от нея престъпно противоправно деяние.Този
акт обвързва настоящия състав с последиците, посочени в чл.300 от ГПК . От това следва, че
ответницата е изрекла на 21.05.2023г. в с.**** посочените в исковата молба обидни думи,
като виновно е осъществила противоправно деяние, с което е накърнила честта и
достойнството на ищеца.
От деянието Х. претърпял душевни болки и страдания , като е засегната честта и
достойнството му. След инцидента ищецът изпитвал срам, станал необщителен,
разконцентриран и притеснен.
Доказана е причинната връзка между деянието и претърпените неимуществени вреди, като
са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност от ответницата.
По отношение размера на обезщетението, което следва да се присъди за претърпените
неимуществени вреди, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение, съгласно чл.52 от ЗЗД
.Справедливото обезщетяване означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и
страданията, понесени от увреденото лице.
4
След инцидента на 21.05.2023г. Х. изпитвал срам и неудобство от изречените множеството
тежки обидни думи, като не са събрани доказателства това му състояние да е продължило за
дълъг период от време.
Съдът отчете, че нанасянето на обидите не е публично. Отношенията между страните са
влошени много преди описания деликт, като ищецът е могъл да очаква подобна реакция от
ответницата при поредния скандал помежду им. В този смисъл не може да се твърди, че
обидата е провокирала изключително тежка реакция в психиката на ищеца, ежедневен
дискомфорт, психически стрес и проблеми със съня. За наличието на подобни усложнения
не са ангажирани годни доказателства.
Изхождайки от горните обстоятелства, отчитайки интензитета и вида на нанесените обидни
думи, съдът намира,че справедливото обезщетение следва да се оцени на 2000 лева, като до
този размер искът следва да се уважи, ведно със законната лихва. За разликата до
претендирания размер 6000 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно на
уважената част от исковата претенция в размер на 166 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
В полза на ответницата следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от
исковата претенция в размер на 400,00 лева. Ответницата следва да заплати дължимата се
ДТ в полза на РС-Чепеларе в общ размер на 130 лева (80 лева за иска по чл.45 ЗЗД и 50 лева
- за иска по чл.86 ЗЗД), дължима се за разглеждането на двата иска.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД, З. А. Ю. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. И.
Х. ЕГН ********** сумата от 2000,00 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на отправени на 21.05.2023 год. в с.****
обидни думи: "****“, „****“, „****“, „****“, „****“, „****“, „****“, „****“, „****“, ВЕДНО
със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2024 год. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 45 от ЗЗД за разликата над уважения размер от
2000,00 лева до претендирания размер от 6000,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА З. А. Ю. ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. Х. сума от 166,00 лева – дължими се разноски,
съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Д. И. Х. ДА ЗАПЛАТИ на З. А. Ю. сума от 400,00 лева – дължими се разноски,
съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА З. А. Ю. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС-Чепеларе дължимата се
по делото държавна такса в размер на 130,00 лева.
Решението да се връчи на страните, като същото подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок, считано от връчването му пред ОС-Смолян.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
5
6