Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 14.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ
в открито заседание на единадесети април
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН
КОМИТОВА
при секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от съдия Комитова
т. д. № 1209 по описа за 2017 г.,
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД
СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ СА ПРИ УСЛОВИЯТА НА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО
СЪЕДИНЯВАНЕ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 266 АЛ.1 ОТ ЗЗД ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 79
АЛ.1 ОТ ЗЗД И ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 86 ОТ ЗЗД.
Въз
основа на искова молба с вх. № 581/24.01.2017 г., подадена от „М.Т.“ ООД, ЕИК *******, против „П.” АД, ЕИК *******, е
образувано търг. дело № 9/2017 г. по описа на Врачански окръжен съд, ТО. Във
връзка с направено от оТ.етника
възражение за неподсъдност в срока по чл. 119, ал. 3 от ГПК, с Определение № 96 от 28.02.2017 г. на
Врачански окръжен съд, ТО, производсТ.ото по търг. дело № 9/2017 г. е прекратено и делото е
изпратено за разглеждане по подсъдност на СГС.
Ищецът
„М.Т.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от инж. В.Л.М.- управител, с адрес за кореспондеция: гр. ****, обл. *******,
със съдебен адрес:*** 11, офис 2, чрез
пълномощник адв. В.Д. -
АК ****, с искова молба от 24.01.2017
г. Т.ърди, че по силата на договор от 08.01.2014
г., оТ.етното дружесТ.о, в качесТ.ото на възложител, му възложило като изпълнител
извършването на строително-монтажни
работи (СМР) по изпълнението на водопровод и канализация за обект „Реконструкция на
водопроводната и реконструкция и удължаване на канализационната мрежа на гр. ****”
-
Етап 2. Видовете, количесТ.ата и единичните цени на
договорените СМР били уточнени в Приложение № 1 (КСС) от договора съгласно
линейния график (Приложение №2). Общата цена за извършване на
договорираните СМР е в размер на 44 388.91 лв., които са платени на ищеца.
Ищецът изпълнил качесТ.ено
и в срок задълженията си. Във връзка с
изпълнение на допълнителни дейности по водния цикъл на гр. ****са извършени
от „М.Т.” ООД допълнителни СМР, които са били уговорени при условията на
договора от 08.01.2014 год. с представители на оТ.етника. За извършените допълнителни СМР и на основание разпоредбата на чл. 20 от
договора били съставени: Протокол № 2 /Акт обр. 19/ от 24.04.2015 год. и
данъчна фактура към него № 22569/07.05.2015 год. за сумата 1 656 лв. с ДДС; Протокол № 1 (Акт обр.
19) от 2015 год. и данъчна фактура към него № 22612/20.05.2015 год. за сумата 3
681.41 лв. с ДДС; Протокол № 3 /Акт
обр. 19/ от 07.07. 2015 год. и данъчна фактура към него № 23032/07.07.2015 год.
за сумата 4 008 лв. е ДДС; Протокол
№ 3 /Акт обр.19/ от 10.07.2015 год. и данъчна фактура към него №
23050/10.07.2015 год. за сумата 384 лв. е ДДС. 2 бр. Протоколи (Акт обр. 19) от 2016
год., Сметка - Опис I и данъчна фактура към тях №
25496/27.05.2016 год. за сумата 11 059.18 лв. с ДДС. 3 бр. Протоколи (Акт обр. 19) от 2016
год., Сметка - Опис II и данъчна фактура към тях №
25497/27.05.2016 год. за сумата 11 569.20 лв. с ДДС. Протокол № 1 (Акт обр. 19) от 27.05.2016
год. и данъчна фактура към него № 25498/27.05.2015 год. за сумата 432 лв. с
ДДС. 2 бр. Протокол и Протокол № 3
(Акт обр. 19) от 01.06.2016 год. и данъчна фактура
към него № 26606/20.10.2016 год. за сумата 5 233.78 лв. с ДДС. Към
17.01.2017 год. от
описаните по-горе фактури били
разплатени само 8 000 лв. - на 30.12.2015 год. е осъщесТ.ен превод на 5 000 лв. и на 05.04.2016 год. - 3 000 лв. Останалите 30 023.57 лв., представляващи
главницата по издадените фактури, не са разплатени въпреки проведените
многобройни и конкретни разговори с представители на оТ.етника. Предвид
изложеното се предявяват обективно съединени осъдителни искове срещу „П.” АД,
гр. С., с обща стойност на 33 220.46 лв., от които 30 023.57 лв. главница и 3
196.89 лв. - лихва
за забава, формирана по отделни фактури, както следва: по ф-ра № 22569 - лихва в размер на 284.36
лв.; по ф-ра № 22612 - лихва в размер на 618.86
лв.; по ф-ра № 23032 - лихва в размер на 620.20 лв.;
по ф-ра № 23050 - лихва в размер на 59.10 лв.; по ф-ра № 25496 - лихва в размер на 714.13
лв.; по ф-ра № 25497 - лихва в размер на 747.06
лв.; по ф-ра № 25498 - лихва в размер на 27.90
лв.; по ф-ра № 25496 - лихва в размер на 125.28
лв. Моли съда, да бъде постановено решение с което да бъде
осъден оТ.етникът „П.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., 1527 район Оборище, ул.„****, Община С.,
Област С. да заплати на
ищеца „М.Т.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „****, Община С., Област С., сума в размер на 33 220.46 лв., от които 30
023.57 лв. главница
и 3 196.89 лв. лихва за забава, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до датата на
окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебни и деловодни
разноски, включително изплатено адвокатско възнаграждение. Представят се
писмени доказателсТ.а под опис.
ОТ.етникът „П." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „****, представлявано от М.К.А.- управител на търговското
предприятие, назначен по реда на Закона за особените залози /ЗОЗ/, с отговор на искова молба от 28.02.2017 г. изцяло
оспорва исковата молба. На първо място се оспорва Т.ърдението на ищеца, че съобразно условията на сключения
между страните договор от 08.04.2014 г. представители на оТ.етника му били възложили извършването на допълнителни СМР,
които не се обхващали от първоначалните. Ответникът заявява, че „П.” АД не е
възлагало надлежно извършването на допълнителни CMP. Също така заявява, че с отговора на исковата молба на
основание чл. 301 от ТЗ изрично се противопоставя на подобно възлагане, в
случай че същото е било извършено от лица, които нямат надлежно учредена
представителна власт. Освен това чл. 4, ал. 3 от сключения между страните
договор предвижда, че възлагането на допълнителни СМР следва да се извърши с
допълнително писмено споразумение към договора, в което подробно се уговарят
условията за това. Такова споразумение не е било сключвано, поради което липсва
възлагане на допълнителни СМР в предписаната от договора форма, която в
конкретния случай е и такава за действителност.Част от представените от ищеца
протоколи за приемане на СМР не са подписани за оТ.етника (като възложител), а подписаните са на лица, които
не са разполагали с правомощия да приемат извършването на СМР от името на „П.”
АД, за което с настоящия отговор оТ.етникът изрично се противопоставя при условията на чл. 301 ТЗ. ОТ.етникът Т.ърди, че
съгласно чл. 5 от сключения между страните договор плащания на дължими суми от оТ.етника към ищеца е следвало да
бъдат извършвани в срок до 25 работни дни от подписването на протокол и
представянето на оригинална фактура, издадена от „М.Т.” ООД. В случая някои от
приложените към исковата молба фактури не са подписани от името на „П.” АД,
поради което ответникът счита, че не са налице условията за плащането им, тъй
като не е настъпил падежа - в случай, че се приеме, че е налице
надлежно възлагане на допълнителни СМР. Към отговора на исковата молба не са приложени писмени
доказателства, нито с него се правят доказателствени искания.
Ищецът „М.ТВ“ ООД, ЕИК *******, с допълнителна искова молба от 12.05.2017, поддържа агумените си,
изложени в първоначалната искома молба. Оспорва изцяло подадения от ответното
дружество отговор., като счита същия за общ, неконкретизиран и необоснован, излага
съображения.
Ответникът „П." АД, ЕИК: *******, с
допълнителен отговор на допълнителната искова молба от 07.06.2017 г. поддържа
изцяло изложените в отговора на исковата молба възражения срещу основателността
на предявения иск, Поддържа и направените възражения срещу доказателственото
искане на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства.
Съдът,
като се запозна и прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от представения с исковата молба Договор от 08.01.2014 г., между: „М.ТВ” ООД, ЕИК *******, като ИЗПЪЛНИТЕЛ и „П.” АД - в качеството му на ВЪЗЛОЖИТЕЛ, „П.“ АД е
възложило извършването на строително-монтажни работи (СМР) по изпълнението на водопровод и канализация за
обект „Реконструкция
на водопроводната и реконструкция и удължаване на канализационната мрежа на гр.
****” -
Етап 2. Видовете, количествата и единичните цени на договорените СМР били
уточнени в Приложение № 1 (КСС) от договора съгласно линейния график
(Приложение №2). Съгласно чл. 4 от
договора ориентировъчната обща цена за извършване на СМР, съгласно
единичните цени, посочени в Приложение № 1 е в размер на 44 388,91 лв. без
ДДС. Цената за действително извършените и подлежащи на заплащане строително-монтажните
работи се определя на базата на подписан акт образец 19, съгласно КСС. Посочено
е, че единичните цени, посочени в КСС са
окончателни и не се променят при промени в цените на труда, строителните
продукти, оборудването и др. Според чл.
4, ал. 3 в случай, че се
наложи извършването на допълнителни видове СМР страните следва да подписват допълнително
писмено споразумение към договора, в което подробно се уговарят условията за
това. Съгласно чл. 5 междинните плащания се
извършват за съответните количества извършени от Изпълнителя работи,
остойностени с посочената в КСС единична цена, установени с междинен сертификат
(Протокол за установяване извършените СМР, подлежащи на заплащане) за изпълнени
СМР, съставен от Изпълнителя, приет от Възложителя и данъчна фактура.
Плащанията се извършват по банков път в срок от 25 работни дни от подписването на протокола и представяне на
оригинална фактура от Изпълнителя с коректно попълнени банкови реквизити. В чл. 6, ал. 1, т. 3 от
договора е предвидено, че окончателно плащане ще се извърши, след приемане на
изпълнението на поръчката и подписването на двустранни приемо-предавателни протоколи за
всички участъци и представяне на акт образец 19 и фактура от изпълнителя в срок
от 25 работни дни. Прието е, че окончателното плащане ще е сумата равна на
разликата между стойността на изпълнения предмет на договора между Възложителя
и Изпълнителя и общата сума от междинните плащания. При окончателното плащане
се приспадат всички неустойки, обезщетения и други дължими суми.
Във връзка с изпълнение на допълнителни
дейности по водния цикъл на гр. ****са извършени от „М.ТВ” ООД допълнителни
СМР, които са били уговорени при условията на договора от 08.01.2014 год. с
представители на ответника. За извършените допълнителни СМР и на основание разпоредбата на чл. 20 от
договора, по делото са представени: 1. Протокол № 2 (Акт обр. 19) от 24.04.2015 год. и данъчна
фактура към него № 22569/07.05.2015 год. за сумата 1 656 лв. с ДДС; 2. Протокол № 1 (Акт обр. 19) от 2015 год. и данъчна фактура към него №
22612/20.05.2015 год. за сумата 3 681.41 лв. с ДДС; 3. Протокол № 3 (Акт обр. 19) от 07.07.2015 год. и данъчна фактура към него № 23032/07.07.2015
год. за сумата 4 008 лв. е ДДС; 4. Протокол
№ 3 (Акт обр.19) от 10.07.2015 год. и данъчна фактура
към него № 23050/10.07.2015 год. за сумата 384 лв. е ДДС. 5. 2 бр. Протоколи (Акт обр. 19) от 2016
год., Сметка - Опис I и данъчна фактура към тях №
25496/27.05.2016 год. за сумата 11 059.18 лв. с ДДС. 6. 3 бр. Протоколи (Акт обр. 19) от 2016
год., Сметка - Опис II и данъчна фактура към тях №
25497/27.05.2016 год. за сумата 11 569.20 лв. с ДДС. 7. Протокол № 1 (Акт обр. 19) от
27.05.2016 год. и данъчна фактура към него № 25498/27.05.2015 год. за сумата
432 лв. с ДДС. 2 бр. 8. Протокол и Протокол № 3 (Акт обр.
19) от 01.06.2016 год. и данъчна фактура към него № 26606/20.10.2016 год. за
сумата 5 233.78 лв. с ДДС.
Приобщени към
доказателствения материал по делото са: 1. Извлечение от счетоводни регистри - 2 бр.; 2. Справка-опис на издадени
фактури за допълнителни СМР и извършените плащания по тях; 3. Дневник на продажбите
за данъчни периоди 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., 4. Дневник на продажбите за
данъчни периоди 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. 5. Разпечатки от Раздел „Общ
статус“ на ТР по партидите на „М.ТВ" ООД и „П." ЕАД;
За изясняване на
обстоятелствата по делото е допусната,
изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение като
неоспорено, обективно и компетентно дадено се възприема от съда. В резултат на
извършените проверки и по поставените й въпроси, експертизата е дала подробно
описание на фактурите, издадени от „М.ТВ” ООД, с получател „П.” АД. Видно от
заключението общата стойност на издадените от „М.ТВ” ООД фактури, е 38 023,57 лева. В заключението е
посочено, че от страна на ответника по
делото са извършени плащания по горепосочените фактури в общ размер на 8
000,00 лева, а именно: 5 000,00 лева на 30.12.2015 г. - погасени задължения по
фактура № ********** от 07.05.2015 г. - 1 656,00 лева и 3
344,00 лева. по фактура № ********** от 07.07.2015 г.; 3 000,00 лева на
05.04.2016 г. - погасени задължения по фактура № ********** от
20.05.2015 г. - 3 000,00 лева. Посочено е, че след датата на подаване
на исковата молба 24.01.2017 г. от „М.ТВ” ООД не са получавани суми,
представляващи плащания по издадените на „П.” АД фактури. След отразяване на
получените преводи от 8 000,00 лв., дължимият остатък за плащане по процесиите
фактури е 30
023,57 лева. Общият изчислен размер на лихвата за забава
е 1 929,88 лева. Експертизата е
установила, че ответникът „П.” АД е отразил в счетоводните си записвания
фактурите, издадени от „М.ТВ” ООД, с изключение на фактура №
**********/20.10.2016 г. Съставени са следните счетоводни операции, а
именно 1. Дебит сч. см 602/1 „Разходи за външни услуги” - със стойността на
доставката по фактурите 2. Дебит сч. см. 453/1 „Начислен ДДС за покупките” - със стойността на
начисления ДДС Кредит сч. см. 401/1 „Доставчици”, ан.
„М.ТВ” ООД - с общата стойност по фактурите. Крайното кредитно салдо по счетоводна
сметка 401/1 „Доставчици”, анал. „М.ТВ” ООД, е 24 789,79 лева, което
съответства на осчетоводените задължения по процесните
фактури. Вещото лице е установила е разлика от 5 233,78 лева, представляваща
общата стойност на фактура № **********/20.10.2016 г., която не е намерила
отражение в счетоводството на ответника, видно от представения Дневник на
сметка 401/1 - „Доставчици“ за контрагент „М.ТВ” ООД, за периода от
01.05.2015 г. до 31.12.2016 г. Ответното дружество е включило фактурите,
издадени от „М.ТВ” ООД, в Справките-декларации по ЗДДС и в
дневниците за покупките. Стойността на начисления ДДС по фактурите, е
осчетоводена от „П.” АД по дебита на счетоводна сметка 453/1 „Начислен ДДС за
покупките”. Вещото лице е посочила, че тази сметка се дебитира със сумата на
начисления данък за получените доставки - стоки и услуги, които
съгласно ЗДДС са с право на данъчен кредит. Отбелязано е, че фактура с № **********/20.10.2016 г. не е намерила
отражение в счетоводните записвания на ответника, видно Дневник на сметка 401/1
- „Доставчици“ за контрагент „М.ТВ” ООД. Съгласно поставените задачи, в
експертното заключение е посочено, че в счетоводството на ищеца „М.ТВ” ООД процесните доставки и извършените плащания са отразени
правилно и в съответствие с нормативните изисквания на Закона за
счетоводството. Ответникът „П.” АД също е осчетоводил правилно въпросните
фактури, с изключение на фактура № **********/20.10.2016 г., която не е
намерила отражение в счетоводните му записвания.
По делото се събраха и гласни доказателства, като в съдебно заседание на 11.04.2018 г. е
извършен разпит на свидетели на ищеца.
Свидетелят Иван Иванов твърди, че познава обекта, тъй като е бил нает за
изработване на екзекутивната документация към този обект. Сочи, че са възлагани
допълнителни работи на „М.ТВ“ ООД, извън договорените СМР от ръководителя на „П.“
АД на място -
в гр. ****. Известно му било, че е поискан анекс към съществуващия договор, но не знае
дали е предоставен. Посочва, че са се сменили се няколко представители. Твърди,
че при подписването на първият договор представителя, който е бил на място е
англичанин казвал се е А.не си спомня второто му име. След това е имало и друг
представители. Спомня си името на Т.Р.. Твърди, че всичко, което е възложено на
фирма „М.ТВ“ ООД е било изпълнено надлежно и е доказано с екзекутивна
документация, с всички протоколи по време на строителството, със заснемане
геодезично, с извършване на изпитанията на тръбопровода на място. Посочва, че
тези допълнителни работи са били приети от възложителя „П.“ АД. Посочва, че е
имало проблеми единствено с последния представител на „П.“ АД, тъй като
процедура им е била такава, че изпълнителят е предавал и изпитвал обекта. След
това ръководителят на „П.“ АД е предавал документацията за преглед от главния
инженер, т.е. от надзорната фирма, която е била наета по водния цикъл в гр. ****и
след одобрение той е следвало да го подпише. След одобрението документацията е предавана
с подпис. Сочи, че това не е направено за последната улица, като счита, че
умишлено е отлагано. Заявява, че работа
е била приета от ответника.
Свидетелят
И.И.твърди, че „М.ТВ“ ООД е изпълнител на водния
цикъл в гр. ****. Сочи, че са възлагани допълнителни СМР-та в хода на
строителството. Възложената работа е изпълнена и приета с измервания и с проби.
Всичко се е измервало от геодезист. Свидетелят е механик и е отговарял за техниката.
Повече от година не работи в „М.ТВ“ ООД. От началото представителя е бил
англичанин на име А., след това лицето Ц., познава същите, но не си спомня
фамилиите им. Сочи, че последният управител на „П.“ АД е бил Т.Р., и че дружеството е имало офис в гр. ****.
Съдът
кредитира показанията на двамата свидетели като обективни, непосредствени и
незаинтересовани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Изхождайки
от предмета на заявените договорки и събраните по делото доказателства,
решаващият състав приема, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение, имащо типичните белези на договора за изработка по смисъла на
чл. 258 и сл. от ЗЗД, като ищецът е изпълнител по него, а ответникът -
възложител. Следователно в случая се касае до иск с правно основание чл. 266,
ал. 1 от ЗЗД.
Договорът
за изработка е двустранен, възмезден, консенсуален. От него възникват права и
задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на
задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна. Същият е неформален и писмената му форма не е основание за неговата действителност.
Съгласно легалната дефиниция, с договора за изработка изпълнителят се задължава
на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а
последната - да плати възнаграждение -
чл. 258 от ЗЗД. Изпълнителят е задължен
за доброто качество на изработеното, ако работи със свой материал -
чл. 261, ал. 2 от ЗЗД. Той дължи на поръчващия един резултат, т.е. една
завършена работа. Съгласно чл. 260, ал. 1 от ЗЗД изпълнителят има задължение да
предупреди веднага поръчващия, ако даденият му проект или доставените му
суровини и материали са неподходящи за правилното изпълнение на работата, и да
иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ
материал. Само при това условие изпълнителят може да се откаже от договора -
чл. 260, ал. 1, изр. второ от ЗЗД. От задължението си по договора да престира
на поръчващия резултат, изпълнителят се освобождава само ако предаде завършена,
годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение работа; както
и в хипотезите на последваща обективна невъзможност за изпълнение (случайно събитие
или непреодолима сила) - чл. 267 от ЗЗД във
вр. с чл. 81 от ЗЗД и чл. 306 от ТЗ; чл. 269 от ЗЗД; стопанска
непоносимост по см. на чл. 307 от ТЗ или в случай на отказ от договора по чл.
260, ал. 1 от ЗЗД. Изпълнителят може да претендира възнаграждение, само ако
работата бъде приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 от ЗЗД, както и в
случаите на последваща обективна невъзможност за изпълнение, когато част от
работа е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия -
чл. 267, ал. 1 от ЗЗД;
По
отношение на поръчващия, законът е вменил следните задължения: да даде на
изпълнителя необходимото съдействие - арг. от чл. 260, 262, ал. 1 от ЗЗД; да приеме изработената
съобразно договора работа - чл. 264 от ЗЗД; 3.
да плати уговореното възнаграждение за приетата работа -
чл. 266 във вр. с чл. 264 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД урежда задължението
на поръчващия да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на
работата обхваща фактически и правни действия -
реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат
и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното съответства на
поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно поръчката на
възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я приеме. Ако
поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения, или откаже
да приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита приета,
рискът преминава върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя
уговореното възнаграждение (чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД). Поръчващият има право да откаже да приеме
работата, ако тя не отговаря на поръчката, например ако е изработена вещ, която
е различна от поръчаната, или ако изпълнителят така се е отклонил от поръчката
или изработеното има такива недостатъци, че е негодно за договореното или
обичайното му предназначение. В този случай поръчващият не дължи заплащане на
възнаграждение, има право да развали договора и има право на обезщетение за
претърпените от него вреди.
Несъответствието може да се изразява в наличието на явни или скрити
недостатъци на извършената работа. При предаване, респективно приемане на
работата, поръчващият следва да я прегледа и ако констатира явни недостатъци
или отклонения (такива, които са видими при обикновен преглед), е длъжен да
направи възраженията си пред изпълнителя незабавно при предаване на работата
или в уговорения в договора срок -
чл. 264, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД. Ако са налице скрити недостатъци или отклонения,
които не могат да бъдат установени при обикновен преглед на извършената работа
или се появят по-късно, поръчващият
следва да направи възраженията си веднага след откриването им или в уговорения
между страните срок, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или
отклоненията - чл. 264, ал.2,
изр. 2 и 3 ЗЗД. (В посочения смисъл са и Решение №202/27.02.2015 г. по дело №4123/2013 г. на
ВКС, ТК, II Т.О, Решение №
849/06.11.2007 г. на ВКС по т.д. № 472/07 г., ІІ Т.О.; Решение
№ 231/13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г., ВКС, ТК, ІІ Т. О., Решение №
23/04.08.2014 г. по т. д. № 1938/2013 г., ВКС, ТК, І Т. О.).
Недостатъците
на престирания резултат, предмет на изработката, не погасяват задължението за
заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които
следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени,
могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане
изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора за изработка
е допустимо само ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна
за нейното договорно или обикновено предназначение.
Предпоставка за възникване на
задължението по чл.266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е поръчващият да приеме
съответната работа, като възражения за явни или скрити недостатъци във връзка с
изпълнението поръчващият е длъжен да направи - при приемането, съответно - веднага след откриването им.
Бездействието на възложителя и пропускът да направи възражения в посочените
срокове е обвързано от закона със специфична „санкция” - при липса на възражения за неточно изпълнение
работата се счита за приета от възложителя (чл. 264, ал. 3 от ЗЗД). Презумпцията за точно изпълнение
преклудира правото на възложителя на последващи възражения за неправилно или
неточно изпълнение, вкл. като процесуални възражения срещу предявен от
изпълнителя иск за заплащане на възнаграждение, а едновременно с това
безусловно задължава възложителя да заплати възнаграждението, уговорено с
договора, за приетата работа, (в който смисъл Решение № 1100/04.07.2003 г.,
по гр.д. № 1876/2002 г., на V Г.О.)
Установяването
на изпълнената и приета работа може да се реализира с различни доказателствени
средства -
чрез писмени доказателства (приемо-предавателен протокол за
конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени
СМР с посочени видове, количество и стойност и др.), съдебно-техническа експертиза,
гласни доказателства. С Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 333/2011 г., ІІ Т. О., ТК е прието също така, че ако възложителят,
респ. негов представител, е подписал издадена от изпълнителя фактура за
изпълнените СМР по договора между страните или фактурата е отразена в
счетоводните регистри на търговското дружество - и възложителят е ползвал
правото на приспадане на данъчен кредит, то
се налага извод, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените
работи, дори и ако не е подписан двустранен приемо-предавателен протокол за извършени СМР.
За производството
не е спорно, че през 2014 г. страните са се намирали в договорни отношения
помежду си във връзка с възлагане на строително-монтажни работи (СМР) по изпълнението на водопровод и канализация за
обект „Реконструкция
на водопроводната и реконструкция и удължаване на канализационната мрежа на гр.
****” -
Етап 2, като основаните видове, количества и единични цени на договорените СМР
са били уточнени в Приложение № 1 (КСС) от договора съгласно линейния график (Приложение №2).
Не се спори и относно изпълнението, приемането и заплащането на възнагражадение
за основните дейности, предмет на процесния договор. В случая, спорът е сведен
до ищцовата претенция, представляваща искане за присъждане на дължимото й се
възнаграждение за изпълнение на допълнително възложени дейности, които от своя
страна, ответникът оспорва по основание и размер, като в правоизключващите
възражения се съдържат и такива за евентуалното им възлагане при липса на
представителна власт; за неспазена съгласно чл. 4, ал.3 от процесния договор
писмена форма на възлагането; за наличието на неподписани фактури от името на „П.” АД, а
от тук -
за ненастъпил падеж на задължението.
Както бе посочено по - горе, по същността си,
конкретният договор носи белезите на договор за изработка. Правопораждащият факт на задължението на възложителя за
плащане на възнаграждението извършването и приемането от възложителя на
работата, а не сключеният договор.
По своята правна характеристика сделката е търговска - арг.
от чл.286 ТЗ, като специфичните изисквания спрямо нея, въведени с оглед
предмета не я лишават от това й качество. При преценката за нейната
действителност следва да бъдат прилагани общите разпоредби на Търговския закон
при отчитане действието на специалниите разпоредби, който я регламентира. В
този смисъл и доколкото неизправната страна по облигационен търговски договор
не може да се освободи от задължението, след като е приела престация на
изправната страна без възражения, неоснователни са възраженията за липсата на
юридически факт от които да възникне твръдяното от ищеца вземане поради липса
или неспазена писмена форма за възникнването му. Допълнителен мотив в тази
насока следва от аргумента на по силното основание, изведено от съдържанието на
разпоредбата на чл. 293, ал.3 от ТЗ, уреждаща хипотезата на сделка, нищожна
поради липса на форма и чието тълкуване
е смисъл, че неизправна, не е легитимирана да се позовава на нейната
нищожност. Тя дължи изпълнение по нея и е обвързана с всички договорни клаузи,
като обхвата на отговорността е разширен - т.е. дори неизправната
страна по нищожна поради липса на форма сделка дължи пълно изпълнение по нея,
ведно с предвидените договорни санкции, обезщетения за забава и обезщетения за
вреди.
В
случая, съществуването на заявеното
с исковата молба задължение, се извеждат от анализа на доказателствения
материал по делото, а по-конкретно от описаните подробно по-горе на стр.4 и 5 писмени
доказателства Протокол - обр. 19, данъчни
фактури и сметка - описи към фактурите. Конкретните
документи, намиращи са в кореспондираща връзка с гласните доказателства и
констатациите на ССЕ се явявят достатъчни в своята съвкупност, за аргументиране мотивите на решаващият състав относно
наличието на възлагане, изпълнение и приемане на допълнителни дейност по
процесния договор.
Относно възраженията на
ответника по реда на чл. 301 от ТЗ, съдът намира същите са неоснователни. За случая, тъй като се касае за договорни
отношения между двама търговци, по отношение на така направените твърдения
следва да бъде отбелязано, че същите са валидирани по силата на чл. 301 от ТЗ,
чието предназначение е осигуряването на стабилност в отношенията между
търговците и възпрепятстване на възможността за недобросъвестност. Анализът на
приобщения и обсъден по-горе доказателствен
материал (в частност - свидетелкските показания, неоспорените Протоколи - обр. 19, Сметки - Опис, данъчни фктури, както заключението
на ССЕ - за начина на отрязяване
на последните в счетоводствато на ответника ведно с установеното частично
плащане),
в своята последователност и непротиворечивост формират убеждението както за
знание относно извършените действия от
името на мнимо представлявания действия, така и за липсата на противопоставяне
веднага след узнаването. Оборването на презумпцията по чл. 301 от ТЗ, което е в
тежест на ответното дружество, но не бе сторено в хода на настоящия процес
За
неоснователни, съдът намира възраженията на ответника срещу редовността на представените по делото счетоводните
документи (фактури), В този смисъл, следва да бъде отбелязано, че съгласно данъчния закон, всяко данъчно
задължено лице -доставчик, е длъжно да издаде фактура
за извършената от него доставка
на стока или услуга или
при получаване на авансово плащане
преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.
117 от ЗДДС. Фактурата се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя. Оригиналът на фактурата
се предоставя на получателя по
доставката. Във фактурата не е задължително да се поставя печат
на издателя, не е задължително да се посочва
името на съставителя, фактурата не е задължително да бъде подписана
от издателя или от получателя,
а стойността на фактурата не е задължително да бъде изписана с думи. В новия ЗДДС понятията „данъчна" и „опростена" фактура вече не съществуват.
Той използва само понятието „фактура", но изискванията към реквизитите на документа с това име, използван за целите на
облагането, са различни от тези,
посочени в чл.7 от ЗСч. Задължителните реквизити на документа за
тези цели са определени в чл. 114 ал. 1 от
ЗДДС, като начинът за неговото използване,
номериране и съхраняване са регламентирани изчерпателно в чл. 78 и чл. 79 от ППЗДДС. Изискванията към всички първични счетоводни документи, които са адресирани до други
предприятия или физически лица и които се отнасят
и за фактурите са регламентирани в чл. 7 от ЗСч. Във връзка с така
изложеното и с оглед съдържанието на представените по делото счетоводни документи, за случая
е видно, че същите отговорят на съответните законови изисванията за задължителни реквизити. В продължение и потвръждения за
мотивирането на съда е категоричността в констатациите на ССЕ относно
редовността на отрязяването на процесните фактури (с изключение на данъчна фактура №
26606/20.10.2016 год.), в счетоводствата и на двете дружества.
По така
изложените съображения и с оглед очертания предмет на претенцията, а именно -
искане за присъждане на дължимото се за изпълнение на допълнително
възложено по процесния договор възнаграждение, съдът
намира същата частично основателна. В този смисъл и доколкото
от доказателствения материал по делото, а по-конкретно
- Протокол от 01.06.2016 г. за установяване завършване, приемане
и заплащане на натурални СМР и Протокол
№ 3 (Акт обр. 19) от 01.06.2016 год. е видно, че те не са подписани от
представител на възложителя, а съгласно заключението на ССЕ,
издадената към същите данъчна
фактура № 26606/20.10.2016 год. за сумата 5 233.78 лв. с ДДС не е намерила
отразение в счетоводството на ответника,
то при липсата на други релевирани доказателства относно възлагане,
изпълнение и приемане на конкретно отразеното в тях, съдът приема за основателна и
доказана исковата претенция по чл. 266, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер общо на 24 789,79 лева, представляваща остатък от дължимото, но неплатено
възнаграждение за изпълнение на допълнително възложената, изпълнена и приета
работа по Договор за строителство от 08.01.2014 г., като за горницата над
уважената част до пълния предявен размер от 30 023,57 лева искът следва да бъде отхърлен. По
отделните пера, съобразно издадените счетоводни документи, тяхното отразяване в
счетоводствата и на двете дружества, и реализираното от ответника частично
плащане, задължението е, както следва:
по фактура № 22612 от 20.05.2015 г. -
за непогасения остатък от 681,41 лв. с ДДС; по фактура № 23032 от 07.07.2015 г. - за непогасения остатък от 664,00 с ДДС; по фактура № 23050/10.07.2015 год. - за сумата 384 лв. е ДДС; по фактура № 25496/27.05.2016 год. - за
сумата 11 059.18 лв. с ДДС; по фактура № 25497/27.05.2016
год. - за сумата 11 569.20 лв. с ДДС и по фактура № 25498/27.05.2015 год. - за сумата 432 лв. с ДДС;
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 86, АЛ. 1 ОТ ЗЗД.
В Решение № 69 от
27.07.2015 г. ВКС, ТК, ІІ отд. по т.д. № 119/2014 г. е даден отговор на въпроса относно
момента, от който възложителят по договор за изработка изпада в забава по
отношение на задължението си по чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
възнаграждение за приетата работа, когато в договора не е уговорен срок за
заплащането му. Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва
да заплати възнаграждението за приетата работа. Тази разпоредба предвижда
предпоставките, при чието осъществяване настъпва изискуемостта на задължението
за заплащане на възнаграждение за извършената по договор за изработка работа,
но не определя срок за изпълнение на това задължение. При липса на уговорен от
страните срок за заплащане на възнаграждението, съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, като характер
на покана може да има и изпратена до длъжника данъчна фактура. (в този см. е и Решение № 158 от 07.11.2013 г.
по т.д. № 1128/2012 г. на ВКС, ТК, I Т.О.).
Предвид горното и на основание раздел III „Цени и начин на плащане“
от процесния договор, съдът намира акцесорното вземане с правно основание чл.
86 от ЗЗД за основателно, но предвид частичната основателност на главния иск до
сумата от 24 789,79 лева с ДДС, както и с оглед констатациите на ССЕ, досежно
резултата от проверката, касаещ изчисляване размера на мораторната лихва,
съобразен с установеното частично плащане, реализизирано от ответника,
претенцията следва да бъде намалена до размера общо от 1 841,19 лв. или по
отделните пера и периада на забава, сумата е формирана по следния начин: 1.) по Фактура № 22569/07.05.2015 г. за главница в
размер на 1 656,00 лв. лихвата за забава
за периода от 12.06.2015 г. до 30.12.2015 г. е в размер 93,09 лв.; 2.) по Фактура № 22612/20.05.2015 г. за главница в
размер на 3 000,00 лв. лихвата за забава за периода от 25.06.2015 г. до
05.04.2016 г. е в размер на 93,09 лв., съответно - за непогасения остатък
на главницата в размер на 681,41 лв. - лихвата за забава от
06.04.2016 г. до 24.01.2017 г. е в размер на 55,67 лв.; 3) по Фактура № 23032/
07.07.2015 г. - за главница в размер на 3 344,00 лв. лихвата за
забава за периода от 12.08.2015 г. до 30.12.2015 г. е в размер на 131,22 лв.,
съответно за непогасения остатък на главницата в размер на 664,00 лв. лихвата
за забава за периода от 31.12.2015 г. до 24.01.2017 г. е в размер на 4,62 лв.; 4.) по Фактура 23050/ 10.07.2015 г. при главница в размер на 384,00 лв. лихвата за
забава за периода от 15.08.2015 г. до 24.01.2017 г. е в размер на 17,42 лв.; 5.) по Фактура № 25496/27.05.2016 г. при главница в размер на 11 059,18 лв. лихвата
за забава за периода от 06.07.2016 г. до 24.01.2017 г. е в размер на 623,66
лв.; 6.) по Фактура № 25497/27.05.2016 г. при главница в
размер на 11 569,20 лв. лихвата за
забава за периода от 06.07.2016 г. до 24.01.2017 г. е в размер на 652,43 лв.; 7.) по Фактура № 25498/27.05.2016 г. при
главница в размер на 432,00 лв. лихвата
за забава от 06.07.2016 г. до 24.01.2017 г. е в размер на 24,36 лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК, всяка от страните в
процеса има право на направените от нея разноски, съразмерно с уважената,
респективно отхвърлената част от иска.
Ищецът претендира разноски по делото общо в размер на 3 395,82 лв., в съответствие с изготвен Списък на разноските
по чл. 80 от ГПК, представен с депозирана по делото молба и неоспорен от
ответника, както и приложени доказателства за извършването им, от които: 1.)
държавна такса - 1 328,82 лева; 2.)държавна такса за издаване
на обезпечителна заповед; 3.)
възнаграждние за процесуално представителство в размер на 1 527 лв. 3.) платен
депозит за ССЕ в размер на 500,00 лв.;.
Искане за присъждане на разноски не е направено от
ответника. От негова страна по делото не е изготвен и представен Списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, като не се представят и доказателства за
извършването им, поради което съдът намира, че такива не следва да му се присъждат..
При конкретния изход на спора на осн. чл.78, ал.1 ГПК,
съобразно уважената част от исковете и при липса на възражение, съдът намира, че на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер общо на 2 722,09
лева (две хиляди седемстотин двадесет и два лева и 0,09 ст.);
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „П." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „Л.", ж.к. „Л.", бул. „*******, представлявано от А.П.Л.,
ЕГН **********, вписан в Търговски регистър към Агенция по вписванията като
управител на търговското предприятие на „П." АД във връзка с определянето
му от „Б.Б.ЗА Р." АД, вписано в Търговски
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *******, за управител за целите на
изпълнението по реда на Закона за особените залози върху търговското
предприятие на „П." АД, заложено в полза на „Б.Б.ЗА
Р." АД с Договор за особен залог върху търговско предприятие към Договор
за линия за издаване на банкови гаранции и за оборотни средства № Г-024/28.02.2008 г., вписан
в Търговски регистър към Агенция по вписванията с вписване 20100806092612,
представлявано от АД „Т.и С.", чрез С.Д., адвокат от САК Съдебен адрес:
гр. С., район Средец, ул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на основание ЧЛ.79, АЛ.1 ВЪВ ВР. С ЧЛ.266 ЗЗД на „М.ТВ“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „*******,Община С.,
Област С., представлявано от инж. В.Л.М.– управител, с адрес за кореспондеция:
гр. ****, обл. *******, със съдебен адрес: гр. Мездра, ул. „*******, офис 2, чрез пълномощник
адв. В.Д. - АК ****, сумата 24 789,79 лева ( двадесет и четири хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и седемдесет
и девет стотинки), представляща остатък от
дължимото, но неплатено възнаграждение за изпълнение на допълнително възложена,
изпълнена и приета работа по Договор за строителство от 08.01.2014г., съгласно
издадените и редовно осчетоводени данъчни фактури №№ 22612 от 20.05.2015 г. за непогасения остатък от 681,41 лв. с ДДС; 23032 от 07.07.2015 г. за непогасения остатък от 664,00 с ДДС;
23050/10.07.2015 год. за сумата 384 лв. е ДДС; 25496/27.05.2016 год. за
сумата 11 059.18 лв. с ДДС; 25497/27.05.2016 год. за сумата 11 569.20 лв. с ДДС
и 25498/27.05.2015 год. за сумата 432 лв. с ДДС, ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата от 24 789,79 лева ( двадесет и четири хиляди седемстотин
осемдесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки), считано
от датата на предявяването на иска -
24.01.2017г. г. до окончателното изплащане на задължението, като за разликата до
пълния предявен размер от 30 023,57 лв. (тридесет хиляди двадесет и
три лева и петдесет и седем стотинки), ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „П." АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. С., район „Л.", ж.к. „Л.", бул. „*******,
представлявано от А.П.Л., ЕГН **********, вписан в Търговски регистър към
Агенция по вписванията като управител на търговското предприятие на „П."
АД във връзка с определянето му от „Б.Б.ЗА Р."
АД, вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *******, за
управител за целите на изпълнението по реда на Закона за особените залози върху
търговското предприятие на „П." АД, заложено в полза на „Б.Б.ЗА Р." АД с Договор за особен залог върху търговско
предприятие към Договор за линия за издаване на банкови гаранции и за оборотни
средства № Г-024/28.02.2008
г., вписан в Търговски регистър към Агенция по вписванията с вписване 20100806092612,
представлявано от АД „Т.и С.", чрез С.Д., адвокат от САК Съдебен адрес:
гр. С., район Средец, ул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на основание ЧЛ.79, АЛ.1 ВЪВ ВР. С ЧЛ.266 ЗЗД на „М.ТВ“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „*******,Община С.,
Област С., представлявано от инж. В.Л.М.– управител, с адрес за кореспондеция: гр. ****, обл. *******,
със съдебен адрес: гр. Мездра, ул. „*******,
офис 2, чрез пълномощник адв. В.Д. - АК ****сума в размер общо на 1 841,19 лева
(хиляда осемстотин четиридесет и един лева и деветнадесет стотинки), формирана по отделните пера и периоди на забава,
както следва: по Фактура № 22569/07.05.2015
г. за главница в размер на 1 656,00 лв. за
периода от 12.06.2015 г. до 30.12.2015 г. - 93,09 лв.; по Фактура № 22612/20.05.2015
г. за главница в размер на 3 000,00 лв. за периода от 25.06.2015 г. до 05.04.2016
г. - 93,09 лв., съответно - за непогасения остатък на главницата в размер на
681,41 лв. - за периода от 06.04.2016 г. до 24.01.2017 г. - 55,67 лв.; по Фактура №
23032/ 07.07.2015
г. - за главница в размер на 3 344,00 лв. за периода от 12.08.2015 г. до
30.12.2015 г. - 131,22 лв., съответно за непогасения остатък на
главницата в размер на 664,00 лв. за периода от 31.12.2015 г. до 24.01.2017 г. - 4,62 лв.; по Фактура 23050/ 10.07.2015 г. при главница в
размер на 384,00 лв. за периода от 15.08.2015 г. до 24.01.2017 г. - 17,42 лв.; по Фактура №
25496/27.05.2016 г. при главница в
размер на 11 059,18 лв. за периода от 06.07.2016 г. до 24.01.2017 г. е - 623,66 лв.; по Фактура
№ 25497/27.05.2016 г. при главница в
размер на 11 569,20 лв. за периода от
06.07.2016 г. до 24.01.2017 г. - 652,43 лв.; по Фактура № 25498/27.05.2016 г. при
главница в размер на 432,00 лв. за
периода от 06.07.2016 г. до 24.01.2017 г. -24,36 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 3 196,89 лв. (три хиляди сто
деветдесет и шест лева и 0,89ст.) ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „П." АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „Л.", ж.к. „Л.", бул. „*******, представлявано от А.П.Л.,
ЕГН **********, вписан в Търговски регистър към Агенция по вписванията като
управител на търговското предприятие на „П." АД във връзка с определянето
му от „Б.Б.ЗА Р." АД, вписано в Търговски
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *******, за управител за целите на
изпълнението по реда на Закона за особените залози върху търговското
предприятие на „П." АД, заложено в полза на „Б.Б.ЗА
Р." АД с Договор за особен залог върху търговско предприятие към Договор
за линия за издаване на банкови гаранции и за оборотни средства № Г-024/28.02.2008 г., вписан
в Търговски регистър към Агенция по вписванията с вписване 20100806092612,
представлявано от АД „Т.и С.", чрез С.Д., адвокат от САК Съдебен адрес:
гр. С., район Средец, ул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на основание ЧЛ.79, АЛ.1 ВЪВ ВР. С ЧЛ.266 ЗЗД на „М.ТВ“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „*******,Община С.,
Област С., представлявано от инж. В.Л.М.– управител, с адрес за кореспондеция: гр. ****, обл. *******,
със съдебен адрес: гр. Мездра, ул. „*******,
офис 2, чрез пълномощник адв. В.Д. - АК ****, на основание чл.78 ал.1 ГПК направените
по делото разноски в размер общо на 2 722,09
лева (две хиляди седемстотин двадесет и два лева и девет стотинки).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: