Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 157 07.04.2017 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Търговищкият районен съд единадесети състав
На девети март две хиляди и седемнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Я.Т.
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1022 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 59,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл.36, ал.2 от СК.
Ищецът А.Д.П. ***, действащ чрез процесуалния си представител и съдебен адресат а..С.И.-***, твърди в исковата молба, че с ответницата Ц.Б.И. *** са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с развод, с Решение № 619/05.11.2015г. , постановено по гр.д.№ 1092/2015г. на ТРС. Твърди още, че по време на брака страните придобили два автомобила, обзавели и ремонтирали семейното жилище, находящо се в гр.Т. и притежавания от тях имот в с.М. , общ.Т.( частта си от който имот ищецът дарил на децата си след развода), като за тези нужди ищецът последователно теглил кредити, като с новият погасявал и предходния такъв. Така, с последния банков кредит от 26.03.2013г. за сумата от 16 000лв. изплатил остатък от предходен заем в размер на 7668,04лв., а с останалата сума от 8331,96лв. купил автомобил от ФРГ. за 4500лв., платил транзитни номера на стойност 450лв.; извършил разходи за една седмица по време на пътуването си на стойност 1200лв.; а при връщането си в страната извършил разходи по регистрация, заплащане на еко такса и обслужване на колата, платил за нея данък, застраховка ГО и винетка на обща стойност 1000лв.; построил и кокошарник в имота в с.М. с площ от 15кв.м. за 1300лв. Твърди още, че след прекратяването на брака, в периода от 01.01.2016г. до 01.08.2016г. изплатил вноски по кредита в размер общо на 1988,42лв.Като твърди, че посочената заета сума е изразходвана за семейни нужди, а след прекратяването на брака, продължавайки да изплаща задължението към банката изцяло сам, то ответницата се е обогатила за сметка на неговото обедняване с припадащата й се половина от платените месечни вноски за процесния период, а именно със сумата от 994,21лв., приема, че за него е налице правен интерес да претендира присъждането й, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба; претендира разноски. В съдебно заседание иска се поддържа от процесуалния представител на ищеца а..И.-ТАК, който пледира за уважаването му; излага, че няма значение дали ответницата е била съгласна съпругът й да сключва договори за кредит, нито дали със заетите средства са купувани яйца или други вещи; относно ремонта на жилището, което е лична собственост на ищеца се признава дължимост на сумата от 1750лв., представляваща извършени подобрения, увеличили стойността на това жилище; оспорва се възражението на ответницата, предявено в условията на евентуалност, за прихващане със сумата на дължимото й обезщетение за лишаване от ползване на съсобствената й част от имота в с.М., като твърди, че ответницата няма нищо общо с този имот, а ид.ч. от него придобила въз основа на съдебна делба и предвид наличие на договор за издръжка и гледане, но имотът бил собствен на родителите на ищеца; относно възражението на ответницата за прихващане с претендираното от нея обезщетение за лишаване от ползването на движими вещи, предоставя на съда. В заключение, пледира за уважаването на предявения иск изцяло, ведно със законните последици.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от
ответницата, действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат а.. С.Б.-ШАК изцяло се оспорва предявения
иск като неоснователен, с
доводи за липса на влагане на посочените суми за нужди на семейството;
твърди се, че същите са използвани за лични нужди и хобита на ищеца, че
придобиването на първия автомобил, ремонта и обзавеждането на апартамента, са
извършени със средства повечето от които дадени от родителите й; ремонта на
къщата в с.М. е извършен с труд от баща й, а там живее майката на ответника;
твърди още, че ответницата не е била съгласна с тегленето на кредити именно по
причина, че ответникът използвал сумите от тях за своите нужди и хобита; при условията на
евентуалност е релевирано възражение за прихващане на
претендираните суми с дължими обезщетения за лишаване от ползване на
припадащите й се части от съсобствени имоти, като
след извършена процедура по реда на чл. 101 от ГПК, е уточнено, че се
претендират обезщетения, като следва: със сума, претендирана
като обезщетение
за лишаване от ползване на ½ ид.част от сграда-гараж с площ 18
кв.м. с идентификатор *****.***.***.3, находящ се в гр.Т., кв.З.-3 в размер на
25 лева месечно и на ½ ид.част от къща и стопански постройки в с.М.
– 150 лева месечно; за извършени подобрения на жилището в кв.З. БЛ.** в размер
на 3500 лева за 1/2ид.ч., които претенции са заявени с писмения
отговор, при което същият в тази си част ответницата сочи, че следва да се счита за покана по
смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС; с уточняващата молба по чл.
101,ал.2 от ГПК ответницата конкретизира предявените възражения за прихващане,
като освен това претендира и обезщетение за лишаване от ползването на движими
вещи(кафе машина, микровълнова печка, пералня, шкаф за ловно оръжие и л.а. О.
В.) в размер на общо 3лв. за всеки ден, които претенции, като незаявени с
писмения отговор, съдът приема, че са направени чрез разширяване на обхвата на
възражението за прихващане след срока за надлежното му предявяване(с писмения
отговор), а не се касае до уточнение, при което съдът не следва да ги взема
предвид, като преклудирани. В съдебно заседание и в
писмени бележки възраженията се поддържат от а..Б.-ШАК, която пледира за
отхвърляне на иск като неоснователен, а в условията на евентуалност- за
отхвърлянето му като погасен чрез прихващане.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че с Решение № 619/05.11.2015г. , постановено по гр.д.№ 1092/2015г. на ТРС бракът между тях е прекратен с развод. От приложеното по делото гр.д.№ 1709/2006г. по описа на ТРС се установява, че страните са придобили в режим на СИО собствеността върху, имот, находящ се в с.М., общ.Т.,представляващ УПИ ХІІІ-93 в кв. 22 по плана на селото с площ от 420кв.м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда и избено помещение, както и стопанска постройка. От НА № 102,т.ХVІ,рег.№ 16653,дело № 2079/2015г. по описа на нотариус П. А. с район на действие ТРС ,вписан под рег.№ ****, акт № ***,т.ХVІІ,дело № 3348/2015г. на СлВп гр.Т. се установява, че на 27.11.2015г. ищецът е дарил на децата си С. П. и Б. П. притежаваните от него по ½ ид.ч. от имота, ведно с частта от построените в него сгради в с.М., общ.Т., както и от гараж с площ 18 кв.м. с идентификатор *****.***.***.3, находящ се в гр.Т., кв.З.-3. От документите, съдържащи се в приложеното по настоящото дело гр.д.№ 1927/2015г. по описа на ТРС-л.7 се установява, че на 26.03.2013г. на ищеца е била преведена сумата от 16 000лв. по сключен между него и Банка ДСК ЕАД договор за кредит, като на същата дата с част от сумата в размер общо на 7668,04лв. са погасени изцяло задължения по предходни кредити; от Справка за заем от 01.08.2016г., изд. от Банка ДСК ЕАД –л.5 от настоящото дело се установява, че към тази дата-01.08.2016г. останалата неиздължена част от кредита възлиза на 8 094,25лв.(главница), а от извлечение от сметката на ищеца за периода от 01.01.2016г. до 01.08.2016г. в същата банка се установява, че ищецът е погасил общо седем месечни вноски по кредита на обща стойност 1988,42лв., половината от които претендира и от ответницата по делото. От удостоверение № 0040599/31.05.2013г., изд. от „Б. Р. К.“ АД се установява, че ищецът е платил за л.а. О. В. сумата от 230лв. еко такса-л.45, а от Застрахователна полица № ***13001358179 от 15.05.2013г. ,изд. от ЗАД „0. З.“ АД се установява, че ищецът е сключил застраховка ГО за л.а. О. В., като не е спорно по делото, че това е именно автомобила, придобит от ФРГ. със средства от кредита.Приложени са и платежни документи относно извършените от ищеца разходи по регистрацията и обслужването на автомобила-л.47-49, както и свидетелството за регистрация на същия-л 76.Ответницата е представила доказателства за доходите, които е реализирала от полаган труд в периода от 1998г. до 2016г.-л.50-75, от които се установява, че същата е реализирала постоянни доходи в този период.В съдебно заседание са приети за безспорни между страните следните обстоятелства: че посочения по-горе л.а. О. В. е придобит със средства от процесния кредит, че ищецът го е транспортирал от ФРГ до страната, че от това пътуване е закупил дв. вещи-микровълнова печка, кафе-машина, авт. пералня и 120бр. яйца от екзотични кокошки; че посоченият банков кредит от 2013г. е изтеглен от ищеца, който единствен е страна по него.По делото са събрани и гласни доказателства, като от разпита на ищцовия свидетел А. Г., без родство със страните се установява, че свидетелят е пътувал заедно с ищеца до ФРГ, като ищецът купил автомобила си за сума от 2300-2400 евро и битова техника, по престоя и транспортирането на колата разходите на ищеца възлезли на около 1200лв., като свидетелят знае и, че ищецът е закупил при това пътуване и яйцата от екзотични кокошки.От разпита на свидетелите на ответницата Н.М. и Т.К., двете без родство със страните се установява, че страните са имали недоразумения относно теглените от ищеца кредити без знанието и съгласието на ответницата, както и относно процесния кредит, за който свидетелките твърдят, че ответницата е узнала след сключването на договора; излагат още, че семейството на ответницата я подпомагало както при извършването на ремонтите в имотите на страните с парични средства, така и с труд, докато ищецът харчел суми за свои хобита по отглеждане на екзотични кокошки и колекциониране на оръжия, за които хобита купил и втория автомобил, макар, че страните към този момент са притежавали автомобил от същата марка(обстоятелство, неоспорено от ищцовата страна).Св.К. твърди, че е присъствала на разговори на ответницата с нейната майка, при които майката обещала да финансира ремонтите на жилището в гр.Т. и на имота в с.М., но свидетелката не знае дали и с каква сума родителите са подпомогнали тези дейности.И двете свидетелки твърдят, че ответницата не е имала достъп до автомобила, който се ползвал изключително и само от ищеца, обстоятелство, което самият ищец признава, като обяснява, че причината за това било обстоятелството, че докарал автомобила само с един ключ и чак след прекратяването на брака предложил на ответницата и тя да ползва автомобила.От заключението по назначената СОЕ, което съдът кредитира като компетентно и отговарящо на поставените задачи(в относимата му част по определяне наемните цени на имотите и увеличената стойност на жилището), прието без възражения от ответницата и оспорено в частта относно определеното обезщетение за частта от имота в с.М., общ.Т., се установява, че увеличената стойност на подобренията в жилището в гр.Т., кв.З.,БЛ. **,вх.А,ап.7 от подобренията е в размер на 3500лв., наемът на гаража за месец е в размер на 20лв. за 1/2ид.ч., а за имота в с.М., общ.Т.-100лв. за 1/2ид.ч.В останалата част, съдът не кредитира заключението на вещото лице, поради преклудиране възможността на ответницата да релевира възражение за прихващане със стойността на обезщетения за лишаване от ползване на движимите вещи, вкл. и автомобила.По реда на чл. 176,ал.1 от ГПК в съдебно заседание са изслушани страните, като ищецът твърди, че процесния гараж е придобит по време на брака със заемни средства от предходни кредити(обстоятелство, неоспорено от ответната страна), а по отношение на ползването на автомобила-ищецът признава, че до прекратяването на брака е ползвал лично същия, като обяснява, че причината за това било обстоятелството, че докарал автомобила само с един ключ.Ответницата, по реда на чл. 176,ал.1 от ГПК заявява, че придобиването на автомобила е било въз основа на прищявка на ищеца, като ответницата не е участвала с лични средства за закупуването нито на автомобила, нито на донесените от пътуването на ищеца движими вещи.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Ищецът претендира заплащане на сумата от 994,21лв., като обезщетение за неоснователно обогатяване от страна на ответницата, която си спестила средства, които дължи по силата на поето по време на брака задължение по банков кредит, използван за нуждите на семейството. Съгл. разпоредбата на чл. 127,ал.1 от ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.Това означава, че в отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно. Същото важи и за съпрузите съгласно чл. 36, ал. 2 СК, когато единият от тях поеме задължение за задоволяване на нуждите на семейството. Основният спор между страните по делото е именно за това дали сумата от изтегления кредит от ищеца на 26.03.2013г. в размер на 16 000лв. е използвана за задоволяване на нужди на семейството.Тъй като няма легална дефиниция на “нужди на семейството”, то такава дефиниция е дадена от ВКС по реда на чл.290 от ГПК с решение № 293/19.11.2013г. постановено по гр.д. № 3267/2013г. на ІІІ ГО на ВКС. Според същата задължителна практика, за такива следва да се приемат всички общи нужди на всички членове на семейството свързани не само с обикновените, ежедневните и материално-битови домакински нужди-доставяне на хранителни продукти, услуги, отопление, покъщнина, плащане на вода, електричество, облекло, учебни пособия, лечение, почивки, образователни и здравословни потребности, но и стоки и вещи, необходими за съвместния живот вкл. за оправданите лични нужди на членовете на семейството, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ- арг. от чл.13, чл.14 и чл.17 на СК. Счита се още, че всичко закупено от съпрузите по време на брака с посочената цел е за нуждите на семейството,като отново презумпцията е оборима.Така, съгласно трайно установената съдебна практика, вкл. задължителната такава (решение под №293/19.11. 2013 г. по гр.д. №3267/2013 г. на ВКС ІІІ г.о., решение №211/23.07.2012 г. по гр.д.№177 /2011 г. на ВКС, IV г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК), в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нуждите на семейството и когато един от солидарните длъжници (бивш съпруг) удовлетвори кредитор след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие (в т.см. решение №342/04.01.2013 г. по гр.д.№1358/11 г. на ВКС, IV г. о.). В случаите, в които се касае до рефинансиране на стар дълг, средствата от който са послужили за задоволяване на семейни нужди, новото парично задължение по банковия кредит несъмнено и във всички случаи също е поето за общи нужди на двамата съпрузи, т.е. за задоволяване на нужди на семейството, поради което двамата съпрузи отговарят солидарно за него ( в т.см. решение №24/23.04.2013 г. по гр.д.№308/2012 г. на ВКС).В конкретния случай ищецът твърди, че с полученият на 26.03.2016г. кредит е погасил стари съществуващи задължения на семейството, придобил е и лек автомобил, като в доказателствена тежест на ответницата, с оглед изложеното по-горе, е било опровергаването на презумпцията, че погасените задължения не са били поети за семейни нужди, а придобитият с останалата част от кредита автомобил, също не е за нуждите на семейството, а за лични нужди на ищеца. От изявленията на страните и от събраните гласни доказателства по делото е установено, че бившите съпрузи са извършвали ремонтни дейности и подобрения в притежаваните от тях два имота-апартамент в гр.Т. и имот в с.М.,общ.Т., като е останало неоспорено и твърдението на ищеца, че по време на брака и със средства от предходните кредити са придобили и гараж в гр.Т., като единствено твърденията на свидетелите на ответницата за това, че е била подпомагана със средства и труд от своите родители, не опровергават извода за влагане на сумите от предходните кредити в тези ремонти и подобрения, както и за придобиване на собственост върху гараж, доколкото гласните доказателства не съдържат конкретика, основават се на споделеното от ответницата, а Св.К. твърди, че е присъствала на разговори на ответницата с нейната майка, при които майката обещала да финансира ремонтите на жилището в гр.Т. и на имота в с.М., но свидетелката не знае дали и с каква сума родителите са подпомогнали тези дейности.С оглед на изложените съображения, съдът приема, че ответницата не успяла да обори презумпцията по чл. 36,ал.2 от СК относно сумата от 7668,04лв., с която част от получения кредит са погасени изцяло задължения по предходни кредити, обуславящо основателност на претенцията за поемане на припадащата се част от изплатените за процесния период вноски от страна на ответницата, на осн. чл. 59,ал.1 във вр. с чл. 127,ал.2 от ЗЗД вр. чл. 36,ал.2 от СК.От събраните гласни доказателства е безспорно установено още, че ищецът отглежда екзотични кокошки(всички свидетели) и колекционира оръжия(св.К.), като тези дейности съдът приема, че са хоби на ищеца, доколкото той не твърди тези му занимания да са под някаква форма семеен бизнес, нито да е реализирал от тях доходи, с които да е удовлетворявал нужди на семейството, при което следва да се приеме за установено твърдението на ответницата, че ищецът е разходвал средства именно по повод своите хобита, вкл. и за построяването на кокошарник в имота в с.М., общ.Т.. На следващо място, по делото не е спорно, че бившите съпрузи са притежавали автомобил от същата марка, като придобитият от ищеца със средства от процесния кредит, това се установява и от събраните гласни доказателства, поради което не може да се приеме(при липса на други данни), че е била налице семейна нужда от втори автомобил, още повече, че и самият ищец твърди, че той единствен е ползвал докарания от Г. автомобил и едва след прекратяването на брака е предложил на ответницата да го ползва. Доколкото се изясни по-горе, съпругът следва да поеме солидарно задължението за разходите извършени и за лични нужди на другия съпруг, но само ако те са оправдани, като напр. за образование на единия съпруг, за продължително лечение и други подобни, каквото купуването на втори автомобил не е. В този смисъл, съдът приема, че купуването на втория автомобил е направено от ищеца с оглед личните му потребности във връзка с неговите хобита, обстоятелство, обуславящо извод за оборване на презумпцията за наличие на семейна нужда от придобиването му, респ. за отхвърляне на претенцията в частта касаеща припадащата се част от изразходваната сума за автомобила(общо в размер на 7150лв. за придобиването му, транспортирането и регистрацията му в страната), дължима от ответницата за процесния период, като неоснователна, на осн. чл. 59,ал.1 във вр. с чл. 127,ал.2 от ЗЗД вр. чл. 36,ал.2 от СК(арг. от Определение №357/25.04.2016 по т.д. №2826/2015 на ВКС, ТК, I т.о.).По отношение за частта от кредита в размер на 1300лв., изразходвана за построяването на кокошарник в имота в с.М., общ.Т., която сума не се оспорва от ответницата по размер, а като разход отново за хобито на ищеца, съдът приема следното: Доколкото кокошарникът е построен в съсобствен и на ответницата имот, това обстоятелство обуславя извод за придобиване на съответната част от построеното и от ответницата, респ. за увеличаване на стойността на този имот, по арг. от разп. на чл. 92 от ЗС, при което следва да се приеме, че посоченият разход е извършен в полза на семейството(независимо от пряката цел на построяването му) и ответницата следва да поеме припадащата й се част от вложените за построяването на кокошарника средства от кредита, на осн. чл. 59,ал.1 във вр. с чл. 127,ал.2 от ЗЗД вр. чл. 36,ал.2 от СК.
С оглед на изложените доводи, съдът
приема, че от получения от ищеца кредит в размер на 16 000лв., изразходени
за нужди на семейството са сумите за погасяване на предходни кредити в размер
на 7668,04лв. и сумата от 1300лв. за построяването на кокошарник, общо
8968,04лв., или 56% от заетата сума, в какъвто размер, пропорционално на
месечните вноски, ответницата се е обогатила за сметка на ищеца, който ги е
заплатил за процесния период.Така от изплатената от
ищеца сума от общо 1988,42лв. в периода от 01.01.2016г. до 01.08.2016г.,
ответницата дължи половината от 56% от сумата, или 556,76лв.(1988,42 Х 56% = 113,52 : 2 = 556,76лв.), до който размер
искът е основателен и доказан, а за разликата над този размер и до пълния
предявен размер от 994,21лв., следва да се отхвърли, като неоснователен, на осн. чл.
59,ал.1 във вр. с чл. 127,ал.2 от ЗЗД вр. чл. 36,ал.2 от СК.
С оглед частичната основателност на
иска, съдът следва да се произнесе по релевираното
възражение за прихващане от страна на ответницата, като в тази връзка, съдът
приема следното: С отговора на исковата молба ответницата, при условията
на евентуалност, е релевирала възражение за
прихващане на претендираните суми с дължими
обезщетения за лишаване от ползване на припадащите й се части от съсобствени имоти, като след извършена процедура по реда на
чл. 101 от ГПК, е уточнено, че се претендират обезщетения, като следва: със сума,
претендирана като обезщетение за лишаване от ползване
на ½ ид.част от сграда-гараж с площ 18 кв.м. с
идентификатор *****.***.***.3, находящ се в гр.Т.,
кв.З.-3 в размер на 25 лева месечно и на ½ ид.част
от къща и стопански постройки в с.М. – 150 лева месечно; за извършени
подобрения на жилището в кв.З. БЛ.** в размер на 3500 лева за 1/2ид.ч., които
претенции са заявени с писмения отговор; с уточняващата молба по чл. 101,ал.2
от ГПК ответницата е конкретизирала предявените възражения за прихващане, като
освен това претендира и обезщетение за лишаване от ползването на движими вещи(кафе
машина, микровълнова печка, пералня, шкаф за ловно оръжие и л.а. О. В.) в
размер на общо 3лв. за всеки ден, които претенции, като незаявени с писмения
отговор, съдът приема, че са направени чрез разширяване на обхвата на
възражението за прихващане след срока за надлежното му предявяване(с писмения
отговор), а не се касае до уточнение, при което съдът не следва да ги взема
предвид, като преклудирани, на осн.
чл. 133 от ГПК. Относно възражението за прихващане
със суми, претендирани от ответницата като
обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствените
й части от гаража и имота в с.М., общ.Т., съдът приема следното: Правото на
съсобственика да претендира обезщетение, когато е лишен от ползването на своята
част от съсобствен имот по см. на 31,ал.2 от ЗС има
за свой адресат другия, респ. другите съсобственици, които ползват целия имот и
се дължи считано от писмената покана.В случая, претенцията е заявена с писмения
отговор по настоящото дело, а от представения по делото НА №
102,т.ХVІ,рег.№ 16653,дело № 2079/2015г. по описа на нотариус П. А. с район на
действие ТРС ,вписан под рег.№ ****, акт № 169,т.ХVІІ,дело № 3348/2015г. на СлВп гр.Т. се установява, че на 27.11.2015г. ищецът е дарил
на децата си С. П. и Б. П. притежаваните от него по ½ ид.ч. от имота, ведно с частта от построените в него сгради
в с.М., общ.Т., както и от гараж с площ 18 кв.м. с идентификатор *****.***.***.3,
находящ се в гр.Т., кв.З.-3, т.е. към момента на релевиране на възражението за прихващане с обезщетението по
чл. 31,ал.2 от ЗС, ищецът вече не е бил надлежно пасивно легитимиран да
отговаря по него, доколкото не е бил към този момент съсобственик на въпросните
имоти, обстоятелство, обуславящо извод за некомпенсируемост
на посоченото вземане на ответницата с вземания на ищеца по настоящото дело. По
отношение на възражението за прихващане с припадащата се на ответницата част от подобренията,
увеличили стойността на личния на ищеца имот в гр.Т., съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 103,ал.1 от ЗЗД, когато две
лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими
вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. Съдебното прихващане е допустимо и в случаите,
когато насрещните вземания или едното от тях са неликвидни(спорни), по арг. от чл. 104,ал.1,пр.трето от ЗЗД. Особеността при
съдебното прихващане е, че то настъпва, след като влезе в сила решението, с
което се установява съществуването на насрещните вземания и тяхната
изискуемост, така че им се придава занапред качеството на ликвидност. За
основателно приема съдът възражението за прихващане със сумата, дължима за
подобрения в собствения имот на ищеца, като от заключението по назначената СОЕ е установено, че вследствие извършени подобрения в
този имот, стойността на същия се е увеличила със сумата от 3500лв., а доколкото
същите са извършени по време на брака на страните и ищецът не оспорва дължимостта на половината от тази сума на ответницата, съдът
приема, че доколкото са налице две еднородни вземания между страните, следва да
се извърши прихващане на дължимата от ответницата сума в размер на 556,76лв.(
дължима 1/2ид.ч. от направените от ищеца вноски по кредита в периода от
01.01.2016г. до 01.08.2016г.) с дължимата от ищеца на ответницата сума от
1750лв. за подобренията в собствения му имот, до размера на по-малкото от тях,
а именно-до сумата от 556,76лв., на осн. чл.298, ал.4 ГПК.
С оглед на изложеното, съдът приема,
че предявения от ищеца иск следва да се отхвърли, съответно в частта за сумата
от 556,76лв., като погасен чрез прихващане
с дължимата от ищеца на ответницата сума от 1750лв. за подобренията в
собствения му имот, до размера на по-малкото от тях, а именно-до сумата от
556,76лв., а за разликата до пълния предявен размер
от 994,21лв., като неоснователен, на
осн. чл.298, ал.4 ГПК
и чл. 59,ал.1 във вр. с чл. 127,ал.2 от ЗЗД вр. чл. 36,ал.2 от СК.
По разноските: И двете страни са
претендирали разноски, като съобразно представените списъци по чл. 80 от ГПК,
ищецът претендира разноски от 50лв. д.т., 300лв. платено а.. възнаграждение,
750лв. а.. възнаграждение за защита по възраженията за прихващане, както и по
100лв. за второто и третото съдебни заседания; ответницата претендира разноски
в размер на 640лв. платено а.. възнаграждение, претендирано
в хипотезата на чл. 38,ал.2 от Задв., 120лв. разходи
по пътуванията за съдебните заседания и 200лв. депозит за вещо лице.Ищецът релевира възражение за завишен а.. хонорар на представителя
на ответницата, а ответната страна оспорва разноските на ищцовата
такава в частта относно уговореното а.. възнаграждение за защита по предявеното
възражение за прихващане, като завишено, доколкото се касае до възражение, а не
представлява насрещен иск и които съдът следва да разгледа като възражения за
прекомерност по чл. 78,ал.5 от ГПК. В
тази връзка, съдът приема следното: С оглед частичната основателност на
предявения иск, на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част, а на
ответника-съобразно отхвърлената част, на осн. чл.
78,ал.1 и ал.3 от ГПК. Съгл. разпоредбата на чл. 7,ал.2 от Наредба № 1/2004г.(ред.
2014г.) за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по
дела с определен материален интерес, се определя адвокатско възнаграждение,
съобразно този интерес.В случая всеки от двамата процесуални представител е
защитавал съответната страна, като ищцовата страна освен
процесуалното представителство по предявения иск, е следвало да се защитава и
във връзка с възражението за прихващане; ответната страна освен защита против
предявения иск е следвало да бъде представлявана и по възражението за
прихващане, поради което съдът приема, че размерите на а.. възнаграждения на
страните следва да се определят от сумата на предявените претенции, а именно- 994,21лв. по предявения иск и
5100лв. общо по възражението за прихващане, като съгл. чл. 7,ал.2,т.1 и т.3 от
посочената Наредба, минималното а.. възнаграждение е в размер на 300лв. за
предявения иск и 585 лв. по възражението за прихващане, при което следва да се
приеме, че а.. възнаграждение на а..С.И.-ТАК,
посочено в списъка по чл. 80 от ГПК е прекомерно, обстоятелство, обуславящо основателност
на възражението на ответната страна и редуцирането му в частта по уговореното
такова по възражението за прихващане от 750 на 580лв., съобр.
чл.7,ал.2,т.3 от Наредба № 1/2004г.(ред. 2014г.)., на осн.
чл. 78,ал.5 от ГПК. По отношение на
безплатната защита на ответницата, съдът приема, че ЗАдв.
в разпоредбата на чл. 38,ал.1,т.2 допуска такава(при това без съдът да изследва
предпоставките за това), при което и по реда на чл. 38,ал.2 от ЗАдв. съдът определя и присъжда дължимото а..
възнаграждение съобразно Наредба 1/2006г.(ред. 2014г.). В този смисъл, съдът
приема, че за защитата на ответницата следва да се определи възнаграждение на а..Б.-ШАК
в размер на 300лв. по предявения иск и 340лв. по възражението за прихващане,
или общо 640лв., на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв. При така изяснените размери на разноските, съдът,
отчитайки степента на уважаване на иска, приема, че разноските на ищеца по
същия са 50лв. д. такса, 300лв. а.. възнаграждение и 200лв. за явяване в трето
и четвърто с.з., или общо 550лв., а разноските на ответницата са 300лв. а..
възнаграждение и 120лв. пътни разходи,
или общо 420лв., от които ищецът има право на 308лв.(56% от 550лв.),
ответницата има право на разноски в размер на 184,80лв. (44% от 420лв.), или ответницата
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 123,20лв., определени по
съразмерност и след компенсация, на осн. чл. 78,ал.1
и ал.3 от ГПК.По възражението за прихващане ищецът е сторил разноски в размер
на 580лв. а.. възнаграждение, а ответницата 340лв. а.. възнаграждение и 200лв.
депозит за вещо лице.От така релевираното възражение,
касаещо различни пера, съдът е уважил обезщетението
за подобрения в размер на 1750лв. от общо 5100лв., представляваща сбор на
претенциите за прихващане. От така определените разноски, с оглед уважаване на
възражението в частта за сумата от 1750лв. за подобрения в имота на ищеца,
ищецът има право на разноски в размер на 382,80лв., а ответницата-на 183,60лв.,
при което последната следва да заплати на ищеца сумата от 199,20лв., определени
по съразмерност и след компенсация.С оглед на изложеното, ответницата следва да
заплати на ищеца разноски в общ размер на 322,40лв., на осн. чл. 78,ал.1, ал.3 и ал.5 от ГПК вр. чл. 38,ал.2 от ЗАдв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Д.П. *** със съдебен
адресат а..С.И.-***, против Ц.Б.И. ***, със съдебен
адресат а.. С.Б.-ШАК, иск за заплащане на сумата от 994,21лв., претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване
от страна на ответницата за припадащата й се ½ ид.ч.
от вноски, извършени в периода 01.01.2016г.-01.08.2016г. по задължение по
банков кредит от 26.03.2013г. , използван за нуждите на семейството, в частта
за сумата от 556,76лв., като погасен чрез прихващане с дължимата от ищеца
на ответницата сума от 1750лв. за подобренията в собствения му имот, до размера
на по-малкото от тях, а именно-до сумата от 556,76лв.,
а за разликата до пълния предявен размер от 994,21лв., като
неоснователен, на осн.
чл.298, ал.4 ГПК и чл. 59,ал.1 във вр. с чл. 127,ал.2 от ЗЗД вр. чл.
36,ал.2 от СК.
ОСЪЖДА Ц.Б.И. ***, със съдебен адресат а.. С.Б.-ШАК, да заплати на А.Д.П. ***, със съдебен адресат а..С.И.-***, разноски по делото в размер на 322,40лв., определени по съразмерност и компенсация, на осн. чл. 78,ал.1, ал.3 и ал.5 от ГПК вр. чл. 38,ал.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия: